Велда Шерууд
В плен на любовта (6)

Глава пета

Тед влезе в град Дъсти флатс малко преди мръкване. Той се изправи на стремената, за да успокои изморените мускули на краката си след двадесетте мили преход през прерията. Някъде в далечината виеше койот. Миризмата на горящ боклук изпълваше ноздрите му.

На мястото за водопой Тед спря, за да напои коня си, преди да се отправи надолу по главната улица на града. Подмина хотела и универсалния магазин, а малко след това и банката и бръснарския салон. Барът канеше посетителите с най-голямата табела в целия град.

Изморен и прашен, той слезе от коня си и го върза пред бара, след което влезе през летящите врати. Вътре миришеше на мръсни тела, пот и уиски. Той огледа каубоите, скитниците, войниците и обичайното котило от смеещи се, облечени в крещящи рокли момичета, които можеха да бъдат намерени във всяко такова място.

Когато един възбуден каубой даде израз на веселието си с висок вик, Тед се усмихна под мустак. Каубоите се разделяха с месечните си заплати със завидно постоянство.

Беше събота и вечерта не беше по-различна от времето на последното му посещение тук. Последния път вечерта беше завършила с общ бой. Сигурно и днес щеше да стане така. Той се облегна на бара и погледна нагоре към стълбите.

— Уиски, Кърли.

Барманът проследи погледа му.

— Качвай се, Тед Тя е сама.

— Предпочитам първо да се изкъпя в хотела.

Час по-късно той влезе в стаята, в която Меги Кук живееше и упражняваше своята древна професия. Мястото беше претрупано с екзотични дреболии. Брокатени покривки бяха метнати върху удобните столове. Червено кадифе се спускаше по прозорците и до средата на стените. Кръглите огледала с позлатени ръбове откриваха и имитираха всяка смела интимност, включително и всичко онова, което се случваше в леглото зад мънистената завеса.

Меги не беше в стаята си, така че Тед хвърли шапката си на закачалката, отпусна се в един стол и качи краката си на изящната резбована маса. Той въздъхна облекчено и погледна към табелата, на която пишеше „лично“. Меги държеше личния си живот скрит зад тази заключена врата.

Неведнъж се бе питал откъде беше Меги и как се беше заселила в Дъсти флатс. Бе чул, че си има мъж, но не знаеше кой е той. Вероятно някой от офицерите на Макензи, което не говореше много добре за него. Тед се облегна назад и затвори очи.

Меги излезе от заключената врата почти безшумно. Тя мина зад него и наведе глава. Дрезгавият й глас прошепна в ухото на Тед:

— Радвам се да те видя, миличък. Липсваше ми. — Тя разтри врата и раменете му; пръстите й, със своите дълги, добре поддържани нокти, безпогрешно намираха изморените места.

След няколко минути тя седна на столчето до него и огледа с кадифените си очи силното му тяло. Ръката й се плъзна по плоския му корем и стигна до издутината под него.

— Всеки може да каже, че не си идвал отдавна, Тед Той се усмихна лениво. Меги си разбираше от работата.

— Предполагам, че си права, Меги.

Тя беше облечена в розова рокля, която позволяваше на пълното й тяло да се показва леко през материята. Тежкият й парфюм изпълваше претрупаната стая. За разлика от повечето жени с нейната професия, тя носеше съвсем малко грим около очите и устните си. Добавяйки малко мораво и сребристо към клепачите и малко черно към веждите, тя правеше очите си да блестят като огромни въглени. На меката светлина бялата й кожа изглеждаше почти безупречна.

Тя се разсмя тихо и направи добре пресметнато движение, което не само че откри едно снежнобяло рамо, но и освободи напрежението на огромния й бюст.

— Никога не си отсъствал толкова дълго, миличък. Тед огледа гърдите й.

— Тази вечер мисля за други неща. Искам да поговорим. Ръката й разкопча копчетата на ризата му и се плъзна да погали гърдите му.

— Ще говорим след това, Тед.

Меги имаше способността да привлече вниманието на всеки мъж. Бизнесът й процъфтяваше, тя пазеше някои подбрани клиенти само за себе си и щедро позволяваше на момичетата си да се грижат за обикновените похотливи каубои.

Тед се отпусна още по-назад в стола си, за да я улесни, след което положи лека целувка върху гръдта й. В този миг лицето на Лий изплува в съзнанието му, а заедно с него и истинската причина, поради която той беше потърсил Меги Кук.

Неохотно вдигна ръката й, която беше започнала да разкопчава токата на колана му.

— Меги, колкото и да обичам да се пъхам с теб в това огромно легло и колкото и да ми се иска да имам това красиво тяло, тази вечер съм дошъл с друга цел.

Чувствената въздишка изчезна от гласа й. С грациозно движение тя се настани на дивана и махна с ръка към бутилката с уиски. След това се усмихна.

— Ти си плащаш за времето, Тед.

На мъждукащата светлина на бронзовите свещници Тед огледа гладкото й, безизразно лице, едрите й гърди, голите й бедра. Той копнееше за освобождаване, но когато вечер си мечтаеше за това, тялото, което желаеше, не беше на Меги. Той стана и си наля уиски.

— Какво чувате с момичетата напоследък за територията, Меги? — В леглото мъжете понякога смесваха греховете и фантазиите си с малко новини. — Нещо интересно?

Тя нацупи устни, като същевременно приглади черната си коса.

— Знаеш, че никога не издавам тайни, Тед.

— По дяволите Меги, аз не очаквам от теб да ми даваш имена. И не ме интересува дали Джо Ранчър е такъв голям мъж, за какъвто се мисли.

Звънкият й смях изпълни помещението.

— Добре тогава. Полковник Макензи пуска вълците си на воля срещу Сивия ястреб. Най-големият му вълк е капитан Ахаб Смит. Момичетата го наричат Хаби.

— И аз така чух.

— Войниците, които идват да се виждат с моите момичета, се смеят зад гърба на Хаби. Той не може да вкара големия индианец в резервата. От онова, което чувам, Сивият ястреб е изключителен омбре. Някои от момичетата няма да се оплачат, ако той се вмъкне в леглата им.

Тед се изсмя.

— Сивият ястреб краде конете на армията. Макензи не може да вкара команчите в резервата, докато войниците му са спешени. Истината е, че на полковника му е писнало да бъде правен на глупак, затова е изпратил Смит да поеме вината.

Меги сви рамене.

— Ахаб Смит е копеле. Такива са и повечето от хората му.

Тед се втренчи изненадано в нея. В гласа й нямаше горчивина. Може би любовникът на Меги не беше войник.

— Въпрос на гледна точка.

— Чувам, че в дома ти живеела някаква млада жена. Вярно ли е?

Той седна отново. Знаеше, че е дошъл на подходящото място. Ако миналото на Лий се беше разчуло тук, Меги щеше да знае новините.

— Изглежда, че новините се разпространяват бързо. Откъде го чу? От Хай-Медоу или от „Мързеливото Б“?

— Имаме една малка, привлекателна квартеронка, която привлича ловците на бизони. Твоята Веспер е омъжена за един от редовните й клиенти.

Тед стисна устни. Веспер беше лоялна жена. Тя никога не бе споменавала похотливия си съпруг, освен с добро.

— Няма да й кажа, в случай че не знае, в което много се съмнявам.

Меги наклони глава и му хвърли предизвикателен поглед.

— Тази нова жена в ранчото ти… Тя ли е причината да си губя клиентите, Бърк?

Тед се разсмя.

— Лий Дюбоа е жена на Патрик. Тя е родила дете от него. Момче. — Той се поколеба, след което добави неуверено: — Тя принадлежи на брат ми.

Меги присви очи.

— Никоя жена не принадлежи на някой мъж, Тед Трудно ми е да си представя Патрик женен.

— Не съм казал, че са женени. Не съм сигурен, че Патрик ще се ожени за нея, дори ако можеше да бъде тук.

— Никога не съм смятала, че Патрик е семеен тип — съгласи се тя.

— Патрик е мъртъв, Меги.

Тед не беше подготвен за промяната в държанието на Меги. Малко по малко лицето й се сви от изненада и болка.

— Господи! — Тя отиде с нестабилна походка да си налее уиски, изпи го на екс и си наля втора чаша. — Кога се е случило това?

Той погледна към тавана и започна да пресмята.

— Март, април, май, юни. Преди около четири месеца. Може би малко повече. Патрик се набъркал в някаква игра на покер, след което издухал към Мексико. Не ми се удаде да разбера какво точно се е случило после.

Тед се опита да се пребори с острата болка, която неизменно съпътстваше всяка мисъл или всяко споменаване на името на брат му. Не минаваше дори един ден, без той да си спомни за нещо, което бяха извършили заедно с Патрик, за някаква голяма пакост, за която го беше придумал брат му.

— Не можах да открия тялото му, за да го погребем както подобава. По дяволите, може би никога няма да успея да го намеря. Това звучи налудничаво, но понякога си мисля, че може би все още е жив.

Бузите на Меги възвърнаха цвета си. Тя си пое дълбоко дъх.

— Кой съобщи за смъртта му?

— Джейк е бил с него. Предполагам, че в последния му час съвестта на Патрик се е обадила или пък за него е станало важно да признае сина си. Патрик ми написа писмо, в което ме молеше да се погрижа за Лий и Тоди. Доведох ги в „Мързеливото Б“ преди няколко месеца. Още не съм казал на Лий за смъртта на Патрик.

— Защо?

— Джейк всъщност не е видял Патрик да умира. Междувременно трябва да мисля и за момчето. Ако Лий разбере, че Патрик е мъртъв, тя може да си тръгне, като вземе със себе си и момчето.

— И затова ти си решил да се ожениш за нея.

Той я погледна изненадано.

— Това са силни думи, Меги. — Тед не беше мислил по въпроса преди посещението на свещеника. Но дали пък не се лъжеше? Дали пък подсъзнателно през цялото време не бе мислил точно за това — че може да задържи и детето, и майка му?

Меги се разсмя на неудобството му, след което го огледа с професионална проницателност.

— Аз съм жена, която си изкарва прехраната, като чете мислите на мъжете, Тед Не е много трудно да разбера за какво си мислиш…

Внезапно той започна да изпитва раздразнение.

— Е, мислил съм да се оженя за нея, но това не е толкова просто. Ами ако Патрик не е мъртъв? Ами ако някой ден той се появи и си поиска сина? Ако си поиска Лий? Повярвай ми, Лий ще тръгне с момчето.

До ушите им достигна силен смях, което им напомни, че беше събота вечер и време за забавления. Меги се наведе напред.

— Лий обича ли още Патрик?

— Тя отбягва тази тема, когато аз повдигна въпроса.

— Защо не попиташ направо?

— Ако го направя, ще се почувствам длъжен да й кажа истината, а има и нещо друго. — Той се изправи, заби палци в задните си джобове и закрачи из стаята. — Тоди може да е от мен.

— Започни отначало, Тед Трудно ми е да сглобя мозайката.

Той се отпусна отново в стола, забарабани с пръсти по облегалката му и се запита дали тя можеше да му каже нещо, с което да му помогне.

— Е, сега вече знаеш защо имах нужда да поговоря с някого. — Той й бе разказал набързо всички подробности. — Според Джейк Лий ме е мислила за Патрик, когато е дошла в леглото ми. А ако съм направил нещо, то е затрупано под камара от камъни в паметта ми. От време на време вдигам по някой камък, опитвайки се да си спомня какво съм правил онази нощ.

— Джейк казал ли й е, че е спала с теб? Тед сви рамене.

— Не знам. Тя вярва, че Патрик е бащата на Тоди. Не мога да докажа противното.

— Но ти харесва мисълта да имаш син.

— Той е страхотно хлапе. Прилича на мен. Разбира се, прилича и на Патрик. И да, бих искал да имам син. Бях твърде зает с ранчото и никога не съм мислил за брак. Пък и никога не съм срещал жена, за която да пожелая да се оженя.

— Ако съм те разбрала правилно, ти искаш детето да бъде близо до теб, за да можеш да се грижиш за него.

— Той е Бърк.

— Освен това ти харесва идеята да се ожениш за майка му.

— Не мога да отделя момчето от майка му насила.

— Бъди честен, Тед Ти искаш нея. Той пресуши чашата си.

— Искам я, но един мъж трябва да знае граници. Постоянно си повтарям, че Патрик ми е брат, че идва момент, в който един мъж трябва да бъде повече мъж, отколкото смята, че може да бъде. — Внезапно му се стори, че ще бъде добре да извади истината наяве. — Харесва ми да я гледам с разпусната коса. Не си спомням косата й да е била руса, когато лежеше в моето легло. Разбира се, аз не помня много от онази нощ. — Той огледа празната си чаша. — Харесва ми тя да седи от другата страна на масата всяка утрин, да чувам смеха й, да я гледам как си играе с момчето.

— Дай да видим. Тази Лий живее в дома ти. На теб ти е неприятно, че тя е била първо момиче на Патрик. Не си сигурен, че детето е твое. Не знаеш дали брат ти е мъртъв. И не можеш да се отървеш от чувството за вина.

— Чувствам се като овчарско куче, което е убило овца. Меги вдигна ръка, за да прикрие усмивката си.

— Ти си призна как се чувстваш. А какво изпитва тя? Той погледна мрачно към гърдите й, без обаче да ги вижда.

— Аз я целунах веднъж, Меги. Все едно, че целувах дънер. Тя вдигна ръце във въздуха.

— Тед, ти подскачаш насам-натам като ученик с подпалени панталони.

Той се ухили по момчешки.

— Меги, през последните два месеца съм извършил повече тежка работа в ранчото, отколкото през последните две години, взети заедно.

— Сега, когато знаем истината, какво друго те тревожи?

— След като Лий е казала на Патрик, че носи неговото дете, той напуснал града. Казал, че не се интересува от брак. Може да е знаел, че е дошла в леглото ми онази нощ. Или пък Джейк му е казал.

— Как…

— Събудих се и открих Лий в леглото си. Не можех да си спомня да съм я виждал предишната вечер и я оставих да спи. Меги, аз дори не я познах, когато я видях в Боги Крийк, като отидох да ги взема с детето.

— Но ти смяташ, че има голяма вероятност вие с нея да сте…

Той се ухили уморено.

— Да. Като я гледам сега, вероятността е доста голяма.

— Но ти си бил пиян.

— Никога не съм смятал това за извинение и се съмнявам, че Патрик би го приел.

— Патрик ще те разбере.

— На всичко отгоре, в двора на църквата един тип на име Путнам постави под въпрос нейното пребиваване в „Мързеливото Б“. Според него тя имала лоша репутация. Той каза, че според хората в Боги Крийк тя имала по-различно поведение от това, което показва в ранчото.

— Това не те ли притеснява?

Тед си спомни професията на Меги и я погледна извинително.

— Искам тя да е почтена.

— Но би се оженил за нея, независимо от това — дори ако хората говорят за нея?

— Никога не съм приемал клюките за чиста монета, но ми е трудно да повярвам, че брат ми би изоставил сина си.

— Трябва да се изправиш сам срещу себе си, Тед истината е, че ти искаш от мен да ти кажа, че от Лий ще стане идеална съпруга и майка.

Тед вдигна чашата си. Тя беше гладка, студена и празна.

— Предполагам, че искам точно това.

— И какво те кара да мислиш, че мога да знам това? Той се втренчи в нея.

— По дяволите, Меги, ти си виждала как момичетата напускат бизнеса. Какво става с тях след това? Омъжват ли се? Имат ли деца? Добри съпруги ли са? Искат ли да останат семейни?

Меги оправи възглавницата зад гърба си.

— Скъпи, някои от тях се оправят, други не. Но според твоето описание Лий не влиза точно в тяхната категория. Не ти помагам много, нали?

— Чувствам се по-добре, след като имам с кого да говоря за това.

— Обикновено става така. Това е една от причините мъжете да посещават публичните домове. Виждал ли си Джейк?

— Малкото копеле се държи настрани от „Мързеливото Б“. Твърди, че не искал да гледа как мексиканците убиват Патрик и не искал да разправя за смъртта на най-добрия си приятел. Предполагам, че се чувства виновен, дето не е успял да помогне на Пат.

— Какво се е случило според теб?

— Мисля, че Пат е налетял на команчероси и след това някак си е бил заловен от мексиканската армия.

Меги потръпна и се изправи с едно котешко движение.

— Джейк е прав. Няма нужда да говорим за това. Тед остави малко пари на масата.

— Ти си истинска приятелка, Меги. Няма да го забравя. Има ли нещо, от което имаш нужда, нещо, което мога да направя за теб?

В очите й проблесна весело пламъче.

— Можеш да започнеш, като се отървеш от тази жена в ранчото ти. Знам, че е красива. Ти не го каза, но не беше необходимо. — Изпод тежките си мигли Меги му хвърли поглед, който се плъзна по цялото му тяло от главата до петите. — Заради нея загубих един клиент, при това красиво копеле, което бих желала да задържа.

Тед се разсмя. Той се изправи и след миг се наведе да я целуне по бузата.

— Никога не слагам тигана на огъня, преди да съм уловил рибата. Когато я уловя, ще видим какво ще се случи.

— Ако те познавам добре, Тед, ти ще направиш така, че нещо да се случи.

По време на дългия път обратно към ранчото той обмисля последната забележка на Меги. Тя не беше дала отговор на въпросите му, но разговорът с нея го бе накарал да се почувства много по-добре.

Лий и Тоди бяха в ранчото му. Там можеше да ги държи под око. Бе извадил късмет и както би се изразила Лий, ако късметът не му изневереше, шансовете да спечели бяха подобри от петдесет на петдесет.

Елиз подаде рисунката на Веспер и остана да гледа готвачката, която се приближи до лампата, за да я разгледа по-добре.

— Лий, направила си го съвсем като истински. Може би дори твърде истински. Тези петна под очите му са също като на старец. — Веспер сравни скицата с окачения на стената на дневната портрет. — Сега те са по-тъмни — петната, де. Това момче просто не обича да се храни.

По-късно, когато се беше прибрала в спалнята си, Елиз успокои Тоди, след като той бе сънувал някакъв кошмар, и остана да лежи до него, докато бебето не утихна. Какво щеше да прави, ако нещо се случеше с Тоди? Какво щеше да прави тогава, за бога? Мисълта, че може да загуби Тоди, беше непоносимо болезнена. Тя погали косата на момчето, която толкова много приличаше на косата на Тед, прокара пръсти по бузата му и очерта вдлъбнатината в брадичката му.

— Обичам те, бебчо.

Елиз се изправи и хвърли поглед през рамо. Шумът беше слаб и идваше откъм двора. Тя отиде до прозореца и погледна навън. Нищо не помръдваше, но тя отново чу същия шум. Елиз отвори вратата и излезе навън.

— Кой е? — извика тя.

— Какво правиш тук? — отвърна грубо Тед.

— Чух някакъв шум.

Той излезе от сенките и се качи на верандата.

— Няма от какво да се страхуваш. Мъжете са в спалното.

— Не знаех, че си се върнал. — Когато той се приближи, Елиз долови миризмата на алкохол и тютюн. — Чудех се къде си.

— Няма никакво значение къде съм бил аз или ти, Лий. — Той я хвана за раменете. Очите му се впиха в нейните. Гласът му бе тих и властен. — Трябва да поговорим.

Тя усети някакво прекрасно усещане в стомаха си, но миг по-късно беше обхваната от паника. Дали той беше разбрал за Тоди?

— За какво?

Тед я накара да седне до него на стълбите.

— Студено ли ти е?

— Не. Да. Малко.

Очите му блестяха на слабата лунна светлина. В гласа му се долавяше лека насмешка.

— Мога да сложа ръка около теб.

— Не е необходимо.

Той се наведе напред и подпря лакти на коленете си.

— Свещеникът каза някои неща за твоето присъствие тук. Както и за Тоди.

Разбрала, че проблемът не беше в нейната самоличност, тя зачака Тед да продължи. Когато той не каза нищо, Елиз се обърна и погледна лицето му, което на лунната светлина изглеждаше като изваяно от гранит.

— Кажи ми — прошепна тя. — Няма да бъде по-лесно, ако изчакаш.

— Предполагам, че си права. — Той сякаш се чувстваше неудобно. — Свещеникът казва, че заради детето и младежите в околността ние с теб трябва да се оженим.

Тя закри уста с длан, за да прикрие удивлението си. Такава мисъл никога не й бе минавала през ума. По дяволите, сега вече наистина беше загазила.

— Да не си пиян? Чуваш ли се какви ги говориш? Хората от църквата ме смятат за курва. Мислиш ли, че бракът ни ще ме направи почтена?

— Не използвай тази дума. — Той не се опитваше да прикрие раздразнението си. — Забрави за тези неща, Лий, и помисли за Тоди.

— Така ли мислиш? — повтори въпроса си тя.

— Лий, и преди съм ти казвал, че не ме интересува какво мислят хората.

— Тогава защо искаш да се ожениш за мен? Тед се обърна рязко към нея.

— Тоди е Бърк.

Тя се изсмя подигравателно.

— И ти ще се ожениш за мен заради Тоди?

— Той заслужава семейство.

— Колко щедро от твоя страна. А Патрик? Какво ще каже Патрик?

— Приличието изисква да мислим за Тоди.

— Но той си има баща. — Тя се чудеше дали изглеждаше толкова потресена, колкото се чувстваше, и поемайки си дъх, реши, че сигурно беше така.

— Мислил съм. Предполагам, че ще трябва да се тревожим за това, когато той се върне. Сега не ми се струва толкова важно, колкото някои други неща, които трябва да обмислим.

Елиз се изправи и той я последва.

— Бъдещето на Тоди ще бъде осигурено.

— И твоето също. Ти ще бъдеш моя съпруга.

Елиз почувства тръпка на вълнение да преминава по гърба й.

— Струва ми се, че се пазарим.

Тед сви рамене и се облегна на стената.

— Наричай го както си искаш. — Той се изправи и се втренчи в нея. Гласът му стана тих и дрезгав. — Толкова лошо ли ще бъде да си моя жена?

— Ами ако Патрик се върне и си поиска сина? Ти няма да можеш да се отървеш от мен и аз ще остана твоя жена. Тогава какво? Не те ли притеснява мисълта за това? — Напрежението между тях нарасна. — Е, не те ли притеснява?

— Всичко ще зависи само от теб. Ако решиш да тръгнеш с него…

В този момент на Елиз отчаяно й се прииска Патрик Бърк изобщо да не съществуваше.

— Патрик се махна веднъж. Той вече ми обърна гръб. Тед бавно се отпусна.

— Значи остава да се тревожиш само за Тоди.

Да се тревожи само за Тоди ли? Не. Когато Патрик се върнеше, нейният свят щеше да бъде разрушен. Междувременно щеше да се преструва, че е някоя, която не беше в действителност. Сети се за Тоди с неговото ангелско лице. За него си струваше да направи всякакви жертви. Храбро и решително, тя вдигна брадичка с намерението да остане подготвена за всичко, което можеше да се случи.

Елиз се справяше добре до момента, в който Тед й се ухили. Той прокара нежно палеца си по устните й. Сърцето й заби диво, по цялото й тяло се разля топлина, която обгърна гърдите й и се концентрира в слабините й. Когато той я придърпа по-близо до себе си, очите й се разшириха от изненада. Лицето му беше над нейното и той възнамеряваше да я целуне. Елиз зачака със затаен дъх.

Вместо това Тед прошепна:

— Целуни ме, Лий. — Когато устните й не се разтвориха, той докосна ъгълчето на устата й с върха на езика си. — Не искаш ли?

Тя сложи ръце на мощните му гърди, за да го отблъсне, но вместо това ръцете й някак си се озоваха зад врата му. Тед се разсмя.

— Точно това имах предвид. А сега си отвори устата.

— Какво? — прошепна удивена тя.

— Помогни ми, скъпа.

Раздразнението му стана още по-очевидно от настоятелния натиск на езика му. Най-накрая той разтвори устните й, като нежно натисна палеца и средния си пръст от двете страни на устата й. След това впи устни в нейните. Той я целуваше отново и отново, а ръцете му смело изучаваха тялото й.

Когато най-после Тед вдигна глава, Елиз си пое дълбоко дъх. Лунната светлина й позволи да забележи нежността в очите му. Той се усмихна. Кичури коса се бяха пръснали, по бузите й и той ги отметна назад с ръка. Притисна я към себе си, докато тя не усети пулсиращата му дължина. Устата му покри жадно нейната, изгаряше я, изпълваше я с нови усещания. Пръстите му се плъзнаха под пеньоара към колана на нощницата.

— Лий. — Гласът му сякаш я милваше, докато мазолестата му ръка се премести нагоре и започна да опипва едната й гръд. Зърното й набъбна йод милувките му. Той започна да я целува по врата. — Пожелай ме, скъпа. Пожелай ме така, както те желая аз.

Реалността се върна внезапно. Ужасена от онова, което беше почувствала, тя се опита да се отърве от опипващата я ръка.

— Не. Моля те. Не можем да направим това.

Тед не я пусна, а я придърпа още по-плътно към себе си и зашепна в ухото й.

— И защо не, скъпа? Дай ми една уважителна причина.

— Не трябва — каза тя с треперещ глас. След това се опита да се отдръпне.

— Това не е причина, Лий. И двамата го искаме. — Той се втренчи в нея, сякаш не можеше да повярва на ушите си. — Или греша?

— Грешиш — измърмори тя толкова тихо, че той трябваше да се наведе към нея, за да я чуе.

— Аз не съм ученик, Лий. Мога да разпозная страстта, когато я видя.

„И аз също“ — помисли си тя.

— Какво искаш от мен?

— Дяволски неподходящ въпрос точно в този момент. Сигурна ли си, че искаш да получиш честен отговор?

— Не се страхувам да чуя истината. — Още една лъжа, прибавена към всички останали.

— Ами, като за начало, ти си красива. В тази нощница изглеждаш дяволски изкусително. Кожата ти е мека като коприна. Тялото ти е създадено, за да бъде докосвано от мъж. Миришеш хубаво. Един мъж съвсем естествено забелязва всички тези неща. — Ръцете му я стегнаха още по-силно. — Това го кара да иска да целува гола плът.

— Не. Не, трябва да си помисля.

— Трепериш. Да не би да се страхуваш от мен?

Тя се задърпа, опитвайки се да се измъкне от прегръдките му.

— Не се страхувам от някакъв си Бърк.

Но нещо се беше променило между тях и Елиз се питаше дали и той бе усетил. Не беше само целувката, която сама по себе си беше достатъчно объркваща, но и усещането за ситуацията и за онова, което в крайна сметка можеше да ги събере — или да ги раздели.

— Какво очакваш от мен?

Внезапно той застана неподвижно като скала и на лицето му се появи пресметливо изражение.

— Онова, което един здрав мъж очаква от една жена. Какво точно не би трябвало да очаквам от теб?

Най-сетне тя можеше да каже нещо, без да го лъже.

— Ще обмисля предложението ти.

— Струва ми се, че нямаш много голям избор. Бъдещето на Тоди все трябва да има някакво значение за теб. Разбира се, ти винаги можеш да се върнеш в бара на Боги Крийк. — Той вдигна ръце. — Около първи другия месец ще отпътувам за Абилийн. Дотогава искам да знам отговора ти.

— Ще го имаш.

Когато луната се появи иззад облака, зад който се беше скрила, Елиз успя да види ясно лицето на Тед Очите му бяха присвити и той я оглеждаше внимателно. Дали виждаше в нея кралицата на баровете, или една уязвима, неопитна жена?