Велда Шерууд
В плен на любовта (14)

Глава тринадесета

Елиз хвърли бегъл поглед на съпруга си и забеляза веселието в очите му. Той повдигна въпросително вежди.

— Ти на чия страна си? На диваците или на заселниците?

— Няма да хваля диваците. И няма да дам медал на полковника.

Тед се разсмя, прегърна я и затанцува в ритъма на полка.

— Ти му даде нещо, върху което да помисли, скъпа.

Танцът свърши и двамата спряха зад едно цвете в голяма саксия. Тед я погледна с такава нежност, че тя се изправи на пръсти и докосна леко устните му, като остави устата си да се придвижи едва забележимо по неговата. Гръдта й докосна мекото кадифе на сакото му.

Тед огледа помещението.

— Господи, Лий — прошепна той, — не знаеш ли, че хората ще се разприказват, ако видят това?

— Ти откога се интересуваш какво казват хората? — Тя го погледна в очите, сякаш го предизвикваше да оспори думите й. — Пък и какво могат да кажат за една жена, която целува, съпруга си зад фикус в деня на сватбата им?

Гласът на Тед изпрати тръпки по гърба й.

— Нищо, но ще има за какво да си говорят, ако внезапно изгубя самообладание и те замъкна в спалнята. — Той изруга раздразнено. — Остават още три часа до края на този проклет банкет.

Три часа до полунощ! В ръцете на Тед й беше лесно да забрави, че когато се качаха по стълбите, каретата й щеше да се превърне в тиква, а сватбената й рокля в дрипа. Елиз затвори очи, сякаш така щеше да попречи на неизбежното да се случи.

Тя смътно долови, че музикантите свиреха фалшиво и почти бяха спрели. До слуха й достигна шепот и тя чу името Патрик.

Уловена в собствения си кошмар, не забеляза приближаващия се непознат мъж, докато той не се озова до нея. Играчът на покер! Мъжът, когото бе срещнала в апартамента на Меги Кук! Той се бе осмелил да се появи на сватбата й!

Дъхът й замря. Играчът на покер и Патрик бяха едно и също лице!

Гладко обръснат, с твърде широка усмивка, за да бъде искрена, Патрик Бърк се поклони. Беше невероятно колко много си приличаха с Тед.

Залогът в играта им бе една ослепителна усмивка срещу сватбен подарък и той бе избрал деня на сватбата й, за да си прибере печалбата.

Всеки честен човек си плащаше съвестно дълговете. Това беше правило, което баща й не й бе позволил да забрави. Елиз се усмихна на Патрик с най-ослепителната си усмивка, остави я внезапно да премине в безразлично изражение и насочи вниманието си към Тед. Когато го погледна, тя осъзна, че беше твърде късно и той бе забелязал усмивката, отправена към брат му. Тед я гледаше толкова втренчено, че тя си помисли, че сърцето й ще спре да бие.

Патрик протегна ръка.

— Поздравления, братле. Мога ли да целуна булката? Преди Елиз да се опомни, той я прегърна и я шокира отново. Патрик я целуна по устните, като не бързаше да прекрати целувката, смееше се и я наричаше скъпа.

Тед не обърна внимание на безпомощното й изражение и огледа хладно брат си.

— Опитай се да запомниш, че ни наблюдават твърде много хора.

Нощта беше изпълнена с твърде много изненади. Патрик бе дошъл на сватбата!

Той бе избрал много добре момента, в който да се появи. О, господи, Елиз щеше да припадне. Ами ако се паникьосаше и се развикаше? Стомахът й се разбунтува. Хубаво щеше да бъде, ако повърнеше върху сакото на Патрик. Неудобството й едва ли щеше да бъде по-голямо от срама, който изпитваше. Маскарадът бе свършил. Какви ли щяха да бъдат следващите думи на Патрик?

— Тед, мисля, че ще се възползвам от правата си на твой брат и ще танцувам с булката. Да дадем още един повод на добрите граждани да говорят. — Той дори не се опитваше да прикрие триумфа в гласа си и с подигравателен смях я поведе към дансинга.

Патрик не я заговори веднага, но когато направиха една обиколка на залата, той прошепна в ухото й:

— Господи, ти си много красива. Нищо чудно, че Тед се е влюбил в теб. Обзалагам се, че си още девствена.

Защо не я беше разобличил?

Тя се опита да успокои треперещите си крака и го заговори:

— Достатъчно голям опит ли имаш с девственици, за да се обзаложиш на сигурно?

Той се разсмя.

— Куражлия момиче. Това ми харесва. За първи път с Тед сме на едно мнение за жена. — Той свали ръка от кръста й и приглади един кичур коса, който бе паднал върху челото й, усмихвайки се, когато тя потръпна от докосването му. — Ти си ослепителна жена, но не трябва да се тревожиш. Никога не бих се опитал да плячкосам градината на брат си.

— Колко благородно от твоя страна. — Тя трепереше от гняв и нарочно изпусна една стъпка, за да забие токчето си в крака му. Той изруга под мустак и това я накара да се почувства толкова удовлетворена, че й се прииска да опита отново същия номер. — Обикновено следвам партньора си по-лесно.

— Ослепителна, но опасна. Ще запомня това, Лий. — Той продължи да танцува в такт с музиката. — Кажи ми, Лий…

Ама че цирк! Играта му на котка и мишка вече започваше да опъва нервите.

— Много добре знаеш, че не съм Лий Дюбоа.

— От играта ни на покер.

— Защо изчака сватбата, за да се появиш?

— И да изпусна забавата? Защо да го правя?

— Нямам представа. Ти ми кажи.

— Къде е чувството ти за хумор, сестричке?

— По отношение на теб нямам такова. Ти забърка доведената ми сестра в неприятности, след което просто си тръгна. Дори не се сбогува с нея.

Той й отговори саркастично:

— Не бих казал, че й беше за първи път.

Елиз потисна импулсивното си желание да му удари шамар; Патрик беше прав. Доведената й сестра винаги се бе изправяла срещу конвенционалното мислене.

— Тя умря, а ти не се показа мъж и не призна детето си.

— Силни думи, скъпа. Нали се погрижих хлапето да има свой дом? Какво по-добро място за него от „Мързеливото Б“?

— Прав си. Като се има предвид, че ти си негов баща, ранчото е най-доброто място за него. При мен и Тед Не мога да повярвам, че един баща може да бъде толкова безразличен. Няма ли да си поискаш детето?

Патрик поклати глава.

— Аз не си падам по семейството, скъпа сестричке.

— Престани да ме наричаш така, за бога.

— Защо се държиш така? След торнадото ти си се престорила, че си майката на момчето. Това ти позволи да си намериш богат съпруг и хубав дом. Как се казваш? Какво е истинското ти име?

— Елиз Дюбоа.

— Помня твоя старец. Добър беше с картите. И ти също. Предполагам, че ако не беше успяла да влезеш в „Мързеливото Б“ щеше да си изкарваш прехраната с игра на карти. Ние с теб имаме много общи неща, сестричке.

Тя преглътна гнева си, уплашена, че може да се разплаче въпреки волята си.

— Не исках да загубя Тоди. Обичам го. Той ми е като собствено дете. Престорих се, че е мой, за да мога да се грижа за него.

— Похвално намерение, но сигурно си знаела, че някой ден ще се върна и ще бъдеш разобличена.

— Смятах, когато това се случи, да избягам с детето.

— И защо не го направи?

Тя замълча. Какво можеше да му каже?

— Не знам. Смехът му я смрази.

— Влюбила си се в Тед и той се е влюбил в теб. Всеки от вас е използвал детето ми като извинение да се ожени за другия. Ама че майтап.

Елиз погледна през рамо и изпита ревност, когато видя, че Тед танцува с Меги, навел е глава към нея, за да я чува по-добре, и се смее на думите й. Когато той погледна нагоре, погледите им се срещнаха и Елиз усети как отново я обзема паника.

— Кога смяташ да кажеш на Тед за мен? Тази вечер ли? Това ще се хареса страхотно на гостите — каза тя с горчивина в гласа.

В очите на Патрик проблеснаха палави пламъчета.

— Мисля, че ще те оставя сама да кажеш на Тед Иска ми се да съм там, когато го направиш.

Шумът ставаше по-силен, музиката — по-бърза, а танцьорите — по-смели. Тед забеляза как Лий се опитва да се отърси от сълзите си, като премигва. Той усещаше колко нещастна беше тя. Беше се омъжила за един мъж само за да види как мъжът, когото наистина обичаше, се появява на сватбата й твърде късно, за да попречи.

В сегашното си състояние тя вероятно си мислеше, че Патрик беше дошъл за нея. А Патрик — самоуверен, арогантен, нахален, мислещ само и единствено за себе си — бе направил Лий център на вниманието. Той бе флиртувал открито с нея, бе танцувал показно с нея, след което я бе върнал на съпруга й. След няколко минути Патрик вече танцуваше с Меги. Клюкарите в Хай-Медоу щяха да имат за какво да си говорят в продължение на месеци.

Тед погледна към жена си, опитвайки се да разчете изражението й. Неговата съпруга! Те току-що бяха дали брачния си обет и той беше обещал да я защитава. Но как можеше да я предпази от собствения си брат? Можеше да направи само едно нещо. Можеше да й спести допълнителната болка, която щеше да изпита, ако видеше как Патрик се натиска на Меги Кук.

— Искаш ли да се качим горе, докато никой не ни гледа? Тя се облегна на него. Треперещото й тяло издаваше тревогата й.

— Да, вече е време.

Тед можеше да си представи какви мисли преминаваха през ума й — страх, че той може да разбере, че тя все още обича Патрик, отвращение, че ще си легне с него, когато Патрик бе толкова близо.

Тед сложи ръка около кръста на Лий. Защо се бе притиснала към него като дете, което има нужда да бъде предпазено, за да не се нарани? Той се втренчи в красивото й, уплашено лице и си помисли, че трябва да се отдръпне. Вместо това каза нещо, което изненада дори самия него.

— Искаш ли да минем през задния вход?

— Добре — съгласи се Лий.

Навън духаше студен северен вятър. Тед си помисли, че снегът сигурно щеше да завали още в началото на октомври. Притисна Лий към себе си, сякаш така тя щеше да спре да трепери.

— Оттук — каза тихо и я поведе през тъмнината към задните стълби.

Това стълбище се намираше от външната страна на задната част на къщата и представляваше отделен вход, който водеше към стаите на прислугата на третия етаж. На втория етаж имаше площадка, от която можеше да се влезе на етажа. Когато Патрик бе живял в ранчото, той често бе използвал това стълбище.

Тед се зачуди дали брат му не си мислеше да използва отново задния вход тази нощ и дали изобщо смяташе да остане в ранчото.

Нощта беше ясна и на небето се виждаха хиляди ярки звезди. Въздухът миришеше на дим, примесен с аромата на печено месо. Някаква нощна птица обяви пристигането им и получи отговор отнякъде.

Тед остави Елиз да тръгне пред него по стълбите и когато тя стигна до площадката, той се наведе напред, за да отвори вратата. Сложил ръка около кръста й, той я поведе през тъмния коридор към голямата спалня.

В каменната камина гореше силен огън. Запалени свещи бяха наредени по полицата и хвърляха мъждукащи отблясъци върху огромното легло. Завивката беше отметната подканващо. Тед не се изненада, когато усети миризмата на боровинки. Това, както и розите, беше дело на Веспер. Той разхлаби вратовръзката си.

— Лий.

Във великолепните й очи се появи тревога.

— Да?

— Ела тук, скъпа.

Гласът й се превърна в шепот.

— Не искаш ли да си сваля дрехите? Мога да се съблека зад паравана.

В отговор той протегна ръце към нея.

— Това е моя работа — каза той с дрезгав глас. Сърцето му туптеше предупредително, но той не обърна внимание на предупреждението. Лий вече беше негова съпруга. Той я желаеше и Патрик можеше да върви по дяволите.

Тед обви ръце около нея и наведе глава, за да допре бузата си до устните й, защото се страхуваше, че тя може да започне да се дърпа, ако опиташе да направи нещо повече от това.

Тед докосна ухото й с език и топлият му дъх я погали по тила. Когато той наведе глава, устата му се озова точно над нейната.

— Не трябва да се тревожим, че може да не ни стигне времето — каза тихо той. — Цялата нощ е наша.

Лий издаде гърлен звук и се притисна по-близо до него.

— Иска ми се тази нощ да продължи вечно.

Тялото на Тед се втвърди в отговор на чувствените й думи. Той плъзна ръце и започна бавно да изучава тялото й, търсейки меките й женствени извивки и топлата й плът.

— Скъпа, иска ми се да можеше да изпълня желанието ти.

— Така ли?

— Ще направя тази нощ най-приятната в твоя живот — обеща й нежно Тед.

Косата й се спускаше по раменете й като златист водопад, който можеше да затъмни дори блясъка на огъня. Тед прокара нежно пръсти през копринената грива.

— Предполагам, че аз трябва да направя първия ход — измърмори той. — Когато направя нещо както трябва, можеш да ми кажеш. — Той прокара езика си по извивката на горната й устна. След това докосна устните й със своите и опита отново, оставяйки езика си да се плъзне между устните й и да ги разтвори. Тя разтвори устни и той вмъкна езика си в устата й. Тед я целуна дълбоко, като се наслаждаваше на влажната й уста и искаше още и още.

Когато си възвърна способността да говори, Тед се усмихна на Лий.

— Искаш ли да се отървеш от дрехите си? — Той разкопча копчетата на гърба на роклята й, като не сваляше очи от лицето й. Тед остави роклята й да падне в краката й и забеляза, че Лий отново започна да трепери. Той я погали по голите ръце и рамене.

— Страх ли те е?

— Да.

— От мен ли?

— От тази нощ.

Тед повдигна брадичката й.

— От онова, което ще се случи между нас ли?

Тя не каза нищо, но устните й оформиха думата „да“. От какво толкова се страхуваше?

— Не знаеш ли, че никога не бих те наранил? — Той говореше тихо, като оставяше гласа си да гали и да й придава увереност, докато ръцете му се плъзгаха по тялото й. — Искам да се любя с теб.

— Знам — прошепна в отговор Елиз.

Той се наведе към гърдите й и нежно хвана между устните си едното й зърно. Елиз извика тихо и Тед се отдръпна, за да се вгледа в лицето й.

— Да не би да направих нещо, което не ти харесва? — попита я той.

— Да. Не.

— Да, не. — Той й се усмихна нежно. — Кое от двете? Да или не?

— Онова, което правиш, ми харесва — прошепна тя.

Той целуна лявата й гръд, след това дясната.

— И на мен ми харесва.

Дъхът й бе сладък и Тед вдигна глава, за да я целуне отново, като нахълта с език в устата й и го остави да играе своя див и прелъстителен танц.

— Да, скъпа, да.

Лий вдигна лицето си към него и той забеляза, че очите й бяха пълни със сълзи.

— Тед, Патрик и аз…

Той бе обзет от внезапен гняв и я отблъсна от себе си.

— Все още ли мислиш за Патрик?

— Моля те, Тед.

— За какво ме молиш? Тази вечер стана ясно, че между теб и брат ми нищо не е свършило. — Той я гледаше ядосано и тъмните му очи се плъзгаха по тялото й. — Желая те почти от първия миг, в който те видях. И бог да ми е на помощ, защото те желая дори сега.

— Съжалявам, че го видях тази вечер, но когато се срещнахме в апартамента на Меги…

— Вие сте се срещали при Меги! — той се тресеше от бяс. — Можеш да ми спестиш проклетите подробности.

— Чуй ме, Тед!

— Ти ме чуй. Толкова бях заслепен от желанието си да те имам, че отказвах да видя какви са истинските ти чувства. Бракът не е само изричане на няколко думи или предлагане на целувки. Няма да кажа на никого, че не сме прекарали заедно първата си брачна нощ. Можеш да кажеш на Патрик каквото искаш. Сега трябва да се махна оттук.

Той чу вика й, но продължи да върви към вратата и почти се хвърли надолу по стълбите. Широките му крачки го отведоха към корала. Няколко минути по-късно той се метна на седлото. Когато мина покрай дома на Хуан, пришпори жребеца си в галон и се понесе напред.

Луната се бе издигнала високо в небето и осветяваше пътя към каньона. След час Тед стигна до Френчманс Форд и слезе от коня си. Той пи вода от потока и събра дърва за огън. След това се хвърли на земята и облегна гръб в стеблото на една върба.

Тед премисли всички събития, които се бяха случили тази вечер. Спомни си какво облекчение бе изпитал, когато бе прегръщал Лий, и бе усещал сладостта на устните й и болката, която го бе пронизала, когато я бе напуснал. Сети се за ослепителната й усмивка, когато бе забелязала Патрик, и колко фамилиарно се бяха държали двамата по време на танца. Преди да види това със собствените си очи, Тед Бе отказвал да повярва, че тя все още имаше някакви чувства към брат му. Той изруга тихо. Беше чувал, че някои жени се влюбвали само веднъж през живота си и никога повече не срещали мъж, когото можели да обичат.

Гняв и болка се смесваха в гърдите му. Какво трябваше да направи?

Внезапно той се напрегна и се ослуша. Звукът сякаш бе донесен от вятъра — звук от стъпки, от изпръхтяване на кон. Конят му започна да рие земята с копито. Тед сложи ръка на револвера си.

— Чувам — прошепна той на жребеца си. Иззад него се чу мъжки глас.

— Моят брат е оставил гърба си непокрит.

Сивият ястреб. Трябваше да се досети от начина, по който индианецът се бе приближил.

— Моят брат е напуснал брачното си легло, за да тръгне да язди посред нощ. Интересно защо го е направил.

— Макензи натовари офицерите си и си тръгна рано. Ти защо не разчиташ следите им, за да разбереш къде са се установили на лагер с техните пълни с пушки каруци.

— Следите все още ще бъдат на местата си и утре сутрин. Аз проследих мъжа, който би трябвало да знае, че не трябва да язди нощем, когато не може да мисли за пътуването.

Тед се опита да си намери удобно място.

— Срещнах жена, която поисках, и започнах да си мисля, че мога да получа всичко — съпруга, деца, дом. И след това миналото се надигна и ми нанесе удар под кръста.

— И ти си дошъл в прерията, за да намалиш мъката си.

— Предполагам, че за примитивния мозък би изглеждало така.

Вождът се изсмя.

— Моят брат е раздразнителен. Смел мъж без смелост.

— Ти да не би да можеш да четеш мисли? Или си шаман? Индианецът седна с кръстосани крака на земята.

— Човек не трябва да има способността да чете мисли, а за много хора от моя народ аз наистина съм шаман. Видях те да си тръгваш, когато можеше да прекараш времето с жена си.

— Не — каза остро Тед В мислите си той все още виждаше Лий така, както я беше оставил. Тя беше разпуснала косата си. Тед си спомняше усещането, което бе изпитвал, докато я бе прегръщал. Той бе искал всичко, бе желал тя да го иска, да види това на лицето й. Очите й бяха издали тъгата й. А в своята самота той бе пожелал да се отдалечи колкото можеше повече от нея.

Хвърли един бегъл поглед на мъжа, който допреди малко се бе прикривал под маската на цивилизацията и след това я беше захвърлил, за да приеме облика на див индианец.

— Всичко беше само сън, Сив ястреб. Жена ми обича брат ми. Тя има дете от него.

— Цената на страстта. Тя ли ти каза, че го обича?

— Не беше необходимо. Тя го посрещна с усмивка — топла като следобедното слънце.

— Може да е мислила само за детето.

— Или пък за това, че се е омъжила за един, а иска друг. Хората в Хай-Медоу я смятат за… тя мислят, че…

— За лека жена? А ти какво мислиш? Тед поклати глава.

— Никога не съм си я представял такава.

— Добре. Един мъж трябва да вярва на жена си.

— Патрик се държи обикновено с нея. Не като неин… — Това беше твърде много за него. Той не можеше да изрече тази дума на глас.

— Любовник?

— Да.

— Може би си несправедлив към жена си и брат си. Мислите на Тед се отклониха в друга посока. Той никога не бе възприемал Лий като жена, която беше готова да флиртува свободно с всеки мъж. Но той не можеше да я отдели от Патрик. Беше се разчуло, че брат му не е бил единственият мъж в живота й.

— Да не се опитваш да ме убедиш, че между тях няма нищо? Ако е така, забрави за това.

— Опитвам се да те предпазя да не направиш нещо, за което по-късно ще съжаляваш.

Тед не знаеше как до обори думите му.

— Не мога да остана.

— Само глупакът оставя гордостта да попречи на щастието му.

В съзнанието на Тед се бореха за превес противоречиви чувства. Гласът му даде израз на болката и гнева му.

— Но аз видях изражението й, когато Патрик я целуна.

— Това може да не е означавало нищо за нея. Съществува възможност тя да няма никакви чувства към него.

Тед си сви цигара, като разпиля половината от тютюна.

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че двамата с Патрик сте объркали живота на едно младо момиче.

Тед се замисли над тези думи. В спалнята им той не бе дал на Лий възможност да каже нищо.

— По дяволите, за всеки е очевидно, че ние двамата не си подхождаме. Но може би не трябваше да я оставям!

— Струва си да помислиш над това.

Двамата останаха да седят мълчаливо известно време. Най-накрая Тед наруши мълчанието.

— Тревожех се, че Патрик може да те познае.

— Патрик никога не се е срещал с Ефрам О’Брайън, а и не очакваше да срещне Сивия ястреб на твоята сватба. Затова не успя да направи връзката.

— Лий също не те позна. Тя все още не знае, че Ефрам О’Брайън и Сивия ястреб са един и същ човек. Страхувах се, че тя може да се изпусне пред Макензи, ако те беше познала. Затова не й казах, че Сивия ястреб е индианецът, който я е спасил от ловците на кожи.

Вождът мълча дълго, преди да му отговори.

— Момичето не е сляпо, Тед.

— Тя не се поколеба да предизвика Макензи.

— Хора като нея ще помогнат белите и червените мъже да започнат да се разбират по-добре.

Тед се сети отново за болката си и вдигна ръце.

— Ти говориш за разбирателство. Кой може да разбере една жена? — Прииска му се да си тръгне и той се изправи. — Ще се върна в ранчото.

— Да, време е да се подготвиш за сутринта.

Да се подготви за сутринта. Какво друго му оставаше в това измъчено състояние? Тед се отдалечи, без да забележи, че вождът остана дълго загледан след него, дори когато той изчезна отвъд хребета на възвишението.

Слънцето изпращаше лъчите си по източното небе, когато Тед влезе в плевнята. Когато забеляза, че повечето каруци ги нямаше, почувства огромно облекчение. Малкото останали се приготвяха да отпътуват.

Той се смъкна уморено от седлото. Някакъв кон изпръхтя и го предупреди, че не беше сам. Мак се беше облегнал на стената на плевнята. Омразата на Мак към работата на опитомител на коне бе предизвикала смеха на не един каубой, но никой не смееше да се изсмее в лицето му. Той обаче се беше превърнал в дясната ръка на Тед и Тед се доверяваше на него и на подобния на змия черен камшик, който носеше закачен на седлото си.

— Тревожи ли те нещо, Мак?

— Чаках ви, господин Бърк.

Мак никога не се бе чувствал удобно да го нарича с малкото му име. Тед трябваше да признае, че каубоят поне се беше опитал. Мак изглеждаше доволен, че прекарва по-голямата част от времето си сам. Той се шегуваше и се смееше заедно с останалите каубои, но рядко се включваше в техните набези в Дъсти флатс.

Тед свали седлото на жребеца си и го плесна по задницата. Макучън бе знаел, че той не е в леглото с жена си. Но в ранчото нямаше много неща, за които Мак да не знаеше.

— Чакал си ме? Е, аз съм тук.

— Слим е започнал да бунтува заселниците. Говори им, че индианците се готвели за нападение. Щели да се спуснат насам и да избият всички фермери и собственици на ранчо. Нищо необичайно, с изключение на това, че заселниците го слушат внимателно. Особено около Боги Крийк.

Тед знаеше, че това не бе всичко.

— Продължавай.

— Слим им казва, че трябвало да подгонят команчите, преди те да се съюзят с чейените. Не трябвало да чакат да бъдат скалпирани.

— Сивия ястреб не ми е споменавал нищо. Индианците се държаха спокойно, но аз знам, че младите им войни искат да яздят необезпокоявани из прерията.

— Слим твърди, че ти защитаваш Сивия ястреб.

— По дяволите, Мак! Сивия ястреб ми е приятел.

— Да, знам, че той спаси живота на жена ти. Каубоите смятат, че Слим се опитва да накара хората да ти отмъстят вместо него за това, че го уволни. Слим твърди, че знаеш къде се криел Сивия ястреб.

— Но аз не знам.

— Той им е обещал да им помогне да намерят Сивия ястреб и да го предадат на военните. Казва, че Макензи много искал да залови вожда.

— Какво се опитваш да ми кажеш?

— Че Сивия ястреб трябва да бъде много предпазлив. — Мак се размърда от неудобство. — А може би и ти също.

— Нито един собственик на ранчо не спомена за това вчера.

— Слим не е ходил при тях, а при заселниците — както и при всички останали, които са изявили готовност да се вслушат в думите му.

— Е, дръж си ушите отворени. — Тед посочи към спалното помещение. — Закуска?

Когато Макучън поклати отрицателно глава, Тед го погледна въпросително.

— Никой ли няма в кухнята? Или вече сте се нахранили.

— Повечето каубои вече тръгнаха.

Тед се замисли над думите му. Никога през живота си не се беше чувствал толкова самотен, но не искаше да се храни в кухнята, ако там щеше да срещне мъже, които щяха да започнат да му задават неудобни въпроси или да разпространяват клюки. Мак му напомняше, че Тед трябваше да закусва само със сладката си съпруга.

Елиз не желаеше да вижда дневната светлина. Как щеше да излезе навън? Когато Тед бе излязъл от спалнята, тя се бе хвърлила на пода. Облегнала глава на леглото, тя бе чула как той изтичва навън, след което сълзите бяха потекли по бузите й. Той беше убеден в поредната неистина и не желаеше или не можеше да я изслуша, поради което си беше потърсил по-удобно легло. Елиз бе гледала как вратата се затваря след него. Още едно забавяне на неизбежното?

След известно време тя си бе легнала облечена в нощницата, която Бони й беше ушила за първата брачна нощ. По-късно я беше сменила с друга.

Елиз не беше успяла да се наспи спокойно. Тя бе оприличавала и най-лекия шум на стъпките на Тед пред вратата, на ръката му върху дръжката. Понякога болката я бе обземала с такава сила, че тя си бе мислила, че ще умре. На разсъмване Елиз се беше предала, убедена, че той повече няма да се върне.

Тя стана от леглото. От другата страна на коридора се чуваше плачът на Тоди. Елиз облече една рокля и среса косата си. За миг тя остана загледана във вратата, твърде уплашена, за да слезе долу, защото знаеше, че рано или късно щеше да налети на Тед и агонията щеше да започне отново.

Елиз усети как болката отново се надига в сърцето й. Повече от всичко на света й се искаше да имаше време, за да се наплаче на спокойствие. Тя щеше да помни вечно радостта, която бе изпитала в прегръдките на Тед, когато ръцете му се бяха плъзгали надолу по цялото й тяло, когато влажната му уста бе полагала нажежено клеймо върху душата й. Той е бе гледал толкова нежно, а след това бе побеснял, когато бе научил за онова, което смяташе за тайна среща между нея и Патрик.

Тед бе казал, че ще си поговорят някой друг път. Дали щеше да й даде възможност да му обясни? Или може би нямаше да се доближи до нея, докато тя не се предадеше и не напуснеше ранчото? Дали междувременно искаше тя да управлява домакинството и да се грижи за Тоди, или щеше да предпочете услугите на Веспер? Какво ли щяха да покажат чаените листа на Веспер?

Час или два по-късно тя зададе този въпрос на готвачката.

— Имаш ли време да прочетеш листата? Веспер отбягваше погледа й.

— Това са просто чаени листа, скъпа. От тях става една чаша чай, ако водата е гореща.

Елиз усети разочарование. Веспер знаеше, че Тед не бе прекарал нощта в нейното легло, и за готвачката вината беше на Елиз. Лоялността на Веспер бе само към Тед и тя никога нямаше да повярва, че той сам бе избрал да спи другаде.

— Винаги съм мислила, че ти…

— Че вярвам в чаените листа ли? Е, може и така да е. Но да ти кажа истината, те направо ме излъгаха.

Елиз потръпна при мисълта за онова, което щеше да последва.

— И за какво те излъгаха?

— За фактите. Казаха ми, че Тед не вижда честността. Че жена му може би не е лъжкиня, но истината не е излязла наяве. Известно време няма да чета листата.

— И какво ще се случи? — попита Елиз, опитвайки се да овладее нервите си.

— Предполагам, че ще трябва да поживеем и да видим. През следващите няколко дни Елиз имаше чувството, че Тед се опитваше да й покаже как смяташе да продължи животът им. Той не се доближаваше до къщата, освен ако не беше уверен, че няма опасност да я срещне. Веспер извеждаше Тоди да си играе до корала и Тед винаги се появяваше там, така че Елиз разбра, че той беше наредил на готвачката да води детето при него.

Момченцето бе започнало да се опитва да говори. Няколкото думички, които се беше научило да казва, биваха посрещнати с овации, бузките му бяха розови, а очите му блестяха палаво. Дори Патрик беше възхитен — нещо, което тя не бе предполагала да види и което не й харесваше.

Патрик идваше рядко в къщата. Той, изглежда, предпочиташе да се мотае около спалното помещение на каубоите, но когато се отбиеше за чаша кафе, очите му я гледаха насмешливо. Погледът му я обхождаше от главата до петите и се спираше върху гърдите и бедрата й. Елиз рядко го виждаше заедно с Тед, но знаеше, че двамата се събират, и се питаше за какво ли си говореха, когато бяха заедно.

Тед й липсваше ужасно.

— Проклет да си, Тед Бърк! Хиляди пъти проклет! Все някой ден ще застанем един срещу друг. Какво ли ще кажеш, когато това се случи?

Двамата се срещнаха в полумрака на плевнята. Тихата му ругатня отекна в ушите й и Елиз замръзна на мястото си. Тя се отдръпна, тъй като не беше подготвена за зеления огън, който гореше в очите му.

— Аз мислех… искам да кажа, не очаквах да те видя тук.

— Вече тръгвам.

Тя бе обзета от слабост, която се разпростря до всички части на тялото й. Елиз погледна към ръката му, която държеше седлото.

— Ще излизаш ли?

Тед пусна седлото и тръгна към нея.

— Отивам в Хай-Медоу.

— Моля те, не ходи там. Имаме да си кажем толкова много неща.

Гласът му беше нисък и дрезгав.

— Всичко вече е казано.

Тя затвори очи и се опита да прикрие сълзите, които напираха под клепачите й.

— Ти грешиш за мен.

— Не греша. Лицето ти ми каза всичко, което трябваше да зная, когато ти забеляза Патрик на сватбата. Детето му спи горе. Ти се срещаш тайно с него при Меги. Какви други доказателства ми трябват?

— Не беше тайно.

— След това ми казваш, че си забравила, че си се видяла с него.

— Не ми се стори, че това е важно.

Тед се втренчи в нея, сякаш не можеше да повярва на ушите си.

— Скъпа, ти наистина имаш способността да накараш един мъж да започне да си задава някои въпроси.

— Но…

— По-късно, когато сме обмислили всичко добре, ще имаме време да вземем решенията си.

Косата й се измъкна изпод кока на тила й и Елиз вдигна ръце, за да я приведе в някакво подобие на ред. Тя вдигна очи тъкмо навреме, за да забележи как зеленият пламък в очите му избухва подклаждан от желание. Всичко щеше да бъде наред.

Тед наведе глава, докато устните му не застанаха над нейните.

— Махни се оттук, Лий! — Дишането му беше учестено. — Просто стой настрани от мен.

Тя сподави разочарования си вик.

— Ти си глупак, Тед Бърк — прошепна Елиз, — и някой ден сам ще разбереш това. Но запомни, че аз се омъжих за теб, а не за Патрик.

Тя се обърна и изтича към вратата на кухнята. Елиз се втурна нагоре по стълбите, скри се в стаята си и избухна в плач. Малко по-късно чу тропота на копита и отиде до прозореца, за да види как Тед се отдалечава.

Докато излизаше от вратата, Тед пришпори коня си в галоп. Елиз предполагаше, че той се беше разкъсвал между това да я приеме за своя жена или да я остави на Патрик и не бе взел решение и точно неувереността му го беше накарала да се махне от ранчото.

През следващите няколко дни тя не го видя и тъй като не искаше да попита никого къде е, често хвърляше погледи към хоризонта с надеждата да го види да се приближава.

От Веспер и няколкото си срещи с Макучън Елиз научи, че полковник Макензи бе засилил опитите си да вкара индианците в резервата. Тя се почувства самотна и помисли дали да не остави бележка на Червеното момче. Елиз не можеше да мисли за него като за Ефрам, обут в кожени панталони, но да разкрие сърцето си пред него й се стори не твърде добра идея. Дори Веспер сякаш се държеше настрани от нея.

С наближаването на зимата дните станаха по-студени. Рано сутрин дъхът й излизаше като пара. Дърветата протягаха оголените си клони към небето и се готвеха да дочакат пролетта.

Каубоите трепереха от студ и често палеха огън далеч от спалното помещение и се събираха край него, преди да започнат работа. Тед не се виждаше между тях и тя предположи, че гой все още не се беше върнал или предпочиташе да стои настрани.

Патрик рядко се отдалечаваше от къщата и когато яздеше, обикновено беше сам. Елиз не му обръщаше внимание, но дните ставаха все по-скучни и любопитството й започна да нараства. Къде ли ходеше?

Един следобед тя импулсивно го последва, като яздеше достатъчно далеч зад него, за да не му позволи да я забележи или разпознае. Той изчезна някъде в деретата и криволичещите пътеки на клисурите. Елиз продължи да язди напред, решена да разбере в каква посока се бе отправил Патрик.

За свое щастие бе спряла да си почине под заслона на една канара, когато той се появи отново. Човекът, който яздеше след него, й се струваше познат. Внезапно тя го позна. Слим Андерсън. Слим, който си бе тръгнал ядосан от „Мързеливото Б“ пред очите на каубоите; същият онзи Слим, който не я обичаше — и тя не можеше да го вини за това. Елиз го беше накарала да я остави при Френчманс Кросинг, където я бяха намерили ловците на бизони. В срещата на каубоя с Патрик имаше нещо тайнствено.

Слим посочи към прерията на североизток, след това описа кръг с ръка почти до мястото, на което се намираха Елиз и конят й. Барабанист започна да рие с копито земята и тя го успокои, като сложи ръка пред устата му и издаде кратка команда. Елиз се надяваше, че Патрик и Слим се намираха твърде далеч, за да чуят. Тя не смееше да се изправи лице в лице срещу тях.

Слим се отдалечи и Патрик тръгна бавно след него. Елиз реши да изчака, за да се увери, че са достатъчно далеч и няма да я забележат, след което подкара коня си в галоп.

Каква беше причината Патрик да се е сдружил със Слим? За стотен път й се прииска Тед да беше тук, въпреки че Елиз не знаеше дали щеше да има смелостта да му каже какво беше видяла, ако той се върнеше. Той сигурно щеше да свие рамене и да й каже, че срещите на Патрик със Слим не го засягат.

Тя не спря да мисли за това, докато след няколко дни не ги чу да си говорят. Свили рамене срещу студения вятър, те говореха пред задната врата на плевнята. Елиз се сгуши между балите сено и долепи ухо до една цепнатина в стената. Шепотът им изпълни сърцето й със страх.