Велда Шерууд
В плен на любовта (18)

Глава седемнадесета

Къде беше Лий, по дяволите? Тед мислеше трескаво. Ами ако тя не беше успяла да се измъкне от сблъсъка между индианците и армията и сега лежеше ранена някъде в каньона? Ами ако я беше намерил някой от бандитите на Макензи или някой команч?

Въпреки ангелското си лице, Лий беше способна да се забърква в страхотни каши. Ако не си беше у дома, то къде беше тогава? С кого беше? Със Сивия ястреб? Тед стисна зъби. Той си спомняше как сивите очи на индианеца я бяха следвали, когато я беше видял за първи път.

Обзе го ревност и той започна да се лута между молитвите тя да е с човек, който да я защитава, и съжалението, че този човек не беше самият той.

Раздразнен от безсилието си, той хвърли юздите на коня си на Мак.

— Накарай Хуан да го изтърка добре, Мак. И да му даде допълнителна купчина овес — добави той през рамо, докато се отдалечаваше.

Отправи се към къщата и колкото повече се приближаваше, толкова по-бързо вървеше. Тед не смееше да се надява, че Лий ще го очаква. Тя щеше да му се усмихне и да докосне лицето му и той мигновено щеше да забрави колко й е ядосан.

Изгаряше от нетърпение да й каже, че е баща на Тоди. Като си мислеше за онази нощ в Боги Крийк, осъзна, че се беше случило точно онова, от което се беше страхувал. Лий си мислеше, че Патрик е бащата на сина й.

Никой Бърк не беше способен да се откаже от детето си. Патрик му бе казал истината. Независимо от недостатъците си, брат му никога нямаше да се откаже от собствения си син.

Тед погледна към небето. Звезди осейваха тъмнината подобно на малки парченца стъкло. Страхът, който го беше разкъсвал през цялото пътуване, отстъпи пред огромното облекчение, което го обзе внезапно. Жена му си беше у дома и в безопасност. Той искаше да обвие ръце около нея, за да се увери, че й няма нищо, и когато го направеше, щеше да я разтърсва, докато й затракаха зъбите. Той влетя в къщата, като викаше името й.

Без дори да почука, нахълта в спалнята й. В стаята миришеше на лавандула — ароматът, който винаги се носеше около Лий.

Стресната, тя се надигна от ваната в средата на стаята. Устните й оформиха гневно О. След това си спомни, че беше гола, и се изчерви като домат. Потопи се бързо до брадичката във водата.

— Затвори вратата. Става течение.

— Само това ли ще кажеш?

— Ти какво очакваш да ти кажа? Че оценявам течението ли? Пък и — добави раздразнено тя — ти ме изплаши.

Той можеше да си представи изненадата или удивлението й, но му беше трудно да повярва, че беше изплашена. Тя се беше борила с ловци на бизони, бе се изправила срещу снежна буря, беше отишла сама в лагера на команчите и беше застанала сама срещу целия род Бърк. Но да се изплаши?

— Добре, де, можеше да почукам. — Той отиде до ваната и се наведе над нея. — Но не си мисли, че вече някога ще чукам.

Тя направи безуспешен опит да прикрие гърдите си. Той отдръпна ръцете й.

— Недей — каза той с надебелял глас. — Остави ме да те погледам. — Очите му се вгледаха в меките й устни и той изпита диво желание да ги вкуси, да я измъкне от ваната и да нацелува всеки сантиметър от тялото й. — Ние сме женени. Не е необходимо да се прикриваш, нито пък трябва да киснеш там цяла вечност.

Тя се ухили.

— Господи, колко много забрани!

— Предполагам, че не си била наранена, докато си се скитала, а?

Тонът му я накара да се вцепени и погледът й потъмня от тревога.

— Добре съм. Нещо не е наред ли?

— Да не е наред? — Той отново се ядоса. — Да не е наред? Ти, госпожо, направо ме подлуди. Съсипах се да се тревожа за теб.

Тя беше в безопасност и той искаше да й се накара хубаво.

— Подобни бележки, скъпа съпруго, превръщат мъжете в лунатици. Не знаех дали да те търся в лагера на Макензи, или в типито на някой команч.

Когато тя се опита да го прекъсне, той махна с ръка, за да я накара да млъкне. Колкото повече говореше, толкова повече се увеличаваше гневът му. Той се наведе над нея и размаха пръст в лицето й.

— Никога повече не прави това. Ясно ли е? — Пръстът му увисна във въздуха и след няколко секунди падна надолу към ръба на ваната. Господи, колко му се искаше да я докосне, да прокара ръце по насапунисаното й тяло. Той я погледна в очите. — Можеше да загинеш. — Последните думи бяха шепот.

Елиз бе знаела, че Тед ще се тревожи за нея, но не беше подготвена за неочакваната му поява в стаята й, нито за дълбочината на мъката му.

— Беше истински кошмар — каза тя с разтреперен глас. — Шумът беше оглушителен. — Тя прокара нервно пръсти по бузата си и се размърда, при което разплиска вода по пода. — Индианците се опитваха да се измъкнат, но войниците продължаваха да стрелят по тях.

— Божичко! Изобщо не е трябвало да бъдеш там. Не си ли помисли, че Тоди има нужда от теб? Че аз… — Тя зачака, но той не довърши мисълта си.

— Необходими ми бяха два дни, но отсъствах само една нощ, а и Тоди беше в безопасност с Веспер. Тъй като теб те нямаше, за да предупредиш Сивия ястреб, реших, че аз трябва да го направя. Той трябваше да знае, че хората му са в опасност.

— Обречени — поправи я той. — И не е било твоя работа да се намесваш в това.

Тя обърна големите си очи към него.

— Съжалявам, че си се тревожил за мен. И съжалявам, че не можах да стигна навреме, за да предупредя Сивия ястреб. Цялото село беше унищожено. Типита, покъщнина, всичко.

— Знам. Бях там.

Тя не можа да прикрие изненадата си.

— Бил си там?

— Разбира се, че бях там. Тръгнах да те търся, по дяволите. Не знаеше ли, че ще го направя? Когато пристигнах, там беше настъпил истински ад. И не можах да те намеря.

Тед изглеждаше изтощен. На Елиз й се искаше да му каже, че никога през живота си не се беше чувствала толкова уплашена, или че бе имала по-отчаяна нужда от него, но не искаше да го ядоса отново.

— Войниците бяха навсякъде. Крещяха, стреляха, подпалваха. Индианците нямаха никакъв шанс. Сивия ястреб е смел и се би, за да им даде отпор, но в последния миг войните му го изоставиха.

Тед изруга.

— Ти как се измъкна?

— Сивия ястреб ме качи зад себе си. След това той поиска от Барабанист да направи невъзможното и той се справи блестящо. Успя да надбяга кавалерията на Макензи.

— Войниците не видяха ли, че си бяла жена? Тя се усмихна за миг.

— Аз приличах на индианка. Тед поклати недоверчиво глава.

— Къде е конят ти сега?

Тя преглътна и погледът й потъмня.

— Не можех да оставя Сивия ястреб да ходи пеша, така че му дадох Барабанист. Ти намери ли арабските коне?

Темата беше мъчителна и той заговори с горчивина в гласа.

— Не знам къде е Огън. Огнена птица се спънал по време на индианско нападение. Мъртъв е.

— Толкова съжалявам! Тревогата в гласа й не го изненада.

— Патрик беше ранен. Той е в полева болница и ще остане там, докато бъде в състояние да пътува. Армейският лекар каза, че ще се погрижат за него. Ще отида да го видя след няколко дни.

Тя не можа да сдържи треперенето на гласа си.

— Колко ужасно! Лошо ли е ранен?

— Няколко счупвания.

— А команчите? Тед стисна зъби.

— Макензи си свърши работата.

— Какво ще стане с тях сега?

— Глад или резерватът. — Не му се искаше да й казва истината, но трябваше да го направи. — Команчите мразят белите. Белите мразят команчите. Белите са повече. Все повече идват. Резерватът е единственото решение.

— А Сивият ястреб?

Той й хвърли остър поглед.

— Ще оцелее.

Тед не беше съвсем сигурен какво точно чувстваше, но усещаше болезнено колко прелъстителна е с прибрани до брадичката колене. Лий изглеждаше толкова млада и толкова дяволски уязвима — абсолютно противоречие, тъй като той от опит знаеше, че тя е по-силна от повечето жени.

Докато все още не беше загубил присъствие на духа, той трябваше да поговори с нея за детето им. Ако се поддадеше на изкушението и я докоснеше, щеше да му се иска повече и повече и нямаше да може да се спре.

— Пат ми разказа една много интересна история. Тя се размърда.

— За какво?

— За Тоди. За теб. Защо не си ми казала?

Тя беше разтърсена до дъното на душата си и се втренчи в лицето му. Устата й пресъхна. Той беше научил истината. Тя не беше Лий Дюбоа и не беше майка на Тоди.

— Значи все пак ти е казал. Чудя се защо е чакал толкова дълго, а не ти го каза преди сватбата.

Тед сви рамене.

— Не мога да разбера защо и двамата сте чакали толкова дълго.

Тя си пое дълбоко дъх.

— Първоначално се страхувах от теб, че може да ми отнемеш Тоди. Ти си Бърк, и то богат. Можеш да купиш съдията. Трябваше да намеря работа, с която да издържам Тоди и себе си. — Тя вдигна ръка, за да приглади един кичур коса, без да осъзнава колко съблазнителна гледка представляваше. — Знаех, че с времето ще се оправя. Винаги съм се оправяла сама. По-късно исках да ти кажа истината, но нямаше да понеса да не те видя отново. След известно време започна да ми се струва, че нямах избор.

Той не бе имал избор от момента, в който Лий се бе пъхнала в леглото му на рождения ден на Патрик.

— Трябвало е да ми се довериш.

— Не мога да те виня, че ми се сърдиш. На мен самата ми е омръзнало от неистини, полуистини и измъквания. Колкото повече чаках да ти кажа, толкова по-трудно ставаше. Може и да не ми повярваш, но съм откровен човек. — Тя се втренчи в напрегнатото му лице. — Но не можех да позволя да загубя Тоди. — „И теб“ — помисли си тъжно.

За свое раздразнение Тед откри, че реагира на трепета в гласа й и думите му излязоха по-сурови, отколкото бе искал да бъдат.

— Нямаше да го загубиш, жено. Аз съм честен мъж.

— В началото не знаех. След това ми се стори, че бях стигнала твърде далеч. Моментът все не беше подходящ да ти кажа.

— „Мързеливото Б“ се пада на Тоди по право.

Елиз никога нямаше да успее да го накара да разбере колко самотна се бе чувствала, преди Тоди да се появи в живота й, нито пък колко щастлива беше, откакто се бе преместила да живее в ранчото. Осъзнавайки, че той държеше съдбата й в ръцете си, тя реши да се изправи срещу последното унижение.

— Предполагам, че искаш развод.

— Да не си полудяла? Тоди има нужда от теб.

— А ти от кого имаш нужда?

„От теб“ — помисли си той, но не го изрече на глас. На челото й се появи лека въпросителна бръчка. По бузите й заблестяха сълзи. Тед се наведе, докато лицето му застана само на няколко сантиметра от нейното.

— Съжаляваш ли, че се омъжи за мен?

— Не. — Погледът й не се отмести. В него той видя нещо, което не беше забелязвал преди. — Аз не излъгах, когато изрекох брачната клетва, Тед, А на теб иска ли ти се да не се беше оженил за мен?

Преди нейната поява животът му бе протичал толкова просто и самотно — година след година. Тогава той не бе осъзнавал колко самотен се бе чувствал. Тед поклати глава.

— Нито за миг, скъпа. Предполагам, че ще можем да научим Тоди да ме нарича татко и да започнем да живеем като семейство. Но искам да ми обещаеш, че няма да напускаш „Мързеливото Б“, освен ако аз не съм с теб.

— При никакви обстоятелства ли? Той се усмихна.

— Не мога да се сетя за нито едно изключение. — Водата едва покриваше гърдите й — едри, идеални, съблазнителни. Внезапно той се почувства прекрасно. Тед придърпа един стол до ваната, седна, кръстоса крака и се ухили. — Ако останеш още малко в тази вана, ще заприличаш на сушена слива.

Тя забеляза желанието в очите му и имаше чувството, че ще се разтопи. Елиз осъзна, че той нямаше никакво намерение да стане от мястото си.

— Моля те, спри да ме оглеждаш така и излез в коридора — каза нацупено тя.

— Тук ми е удобно, благодаря.

— Имаш ли нещо против да ми подадеш кърпата и пеньоара?

— Имам.

— Тогава ще си ги взема сама. — Тя се надигна от ваната и сложи крак през ръба й.

— Не. — Той огледа голото й тяло и дъхът му замря. Неговата жена.

Трябваше да й ги подаде. Лий не блъфираше. Нито пък смееше да го погледне в очите след неочакваната си проява на дързост. Тед имаше чувството, че ще се пръсне от възбуда.

— Господи! Ти наистина имаш способността да накараш един мъж да спре да диша. Когато съм далеч от теб, си спомням мекотата и аромата на тялото ти. След това, когато те видя, отново съм заслепен. — Той се изправи. — Тази вечер аз ще позная съпругата си. Разбираш ли какво ти казвам?

— Да.

Изчервяването й беше като магия. Той си помисли колко измамно невинна изглеждаше Лий, когато беше гола.

— Добре.

Когато тя посегна към кърпата си, той я взе от ръцете й и започна да търка нежно тялото й, като по-скоро я галеше, отколкото я бършеше. Очите му се плъзнаха надолу и се спряха върху гърдите й.

— Мисля, че ако не те докосна скоро, ще откача напълно. — Той изсуши бедрата й и захвърли кърпата встрани, след което хвана с длани лицето й. — Толкова си сладка, мека и съблазнителна.

Тед я целуна жадно и дълбоко и изпрати тръпки по гърба й.

— Прекарах много самотни нощи, но това повече няма да продължава така. Отсега нататък ти ще споделяш леглото ми. — Тя трепереше и Тед я притисна към себе си.

— Може би трябва да си облека халата. — Тя преглътна тежко. — Преди да настина.

— Нямам намерение да позволявам такова нещо. — Той започна да разкопчава ризата си.

Тя го погледна объркано.

— Ще се къпеш ли?

— Да. — Тед седна и свали ботушите си. — Няма да се бавя много.

— Точно сега ли?

— Ще се любя с теб, скъпа, но след като измия праха от пътуването.

— Разбирам.

Той се изправи, пъхна едната си ръка зад гърба й и хвана едната й гръд с другата си ръка. След това потърка зърното й с палец. Когато тя подскочи от изненада, той я погледна ухилено.

— Да, мисля, че наистина разбираш. Ще побързам. — Той отново започна да покрива устните й с целувки. — Изглежда, че съм забравил как се бърза.

Тя се опита да си поеме дъх.

— Забелязах.

Тед се разсмя и огледа лицето й.

— Предполагам, че при такива спешни случаи мога да помоля за помощ.

— Сигурно — отвърна Лий и разкопча ризата му докрай. След няколко минути той стоеше както майка го беше родила и изобщо не изглеждаше засрамен. Бронзови рамене, тесен кръст, дълги, мускулести крака и учудващи, непознати за Елиз части. Никога през живота си не бе виждала гол мъж. Внезапно си спомни, че и тя самата беше съвсем гола. Тед влезе във ваната.

— Досега не бях използвал лавандулов сапун. Не ми се е налагало, но тази вечер очевидно ще ми се наложи.

Той се изкъпа бързо и излезе от ваната, след което се избърса с кърпата на Елиз.

— Ще опитаме ли леглото?

Елиз хвърли бегъл поглед към леглото, след което се стараеше да не гледа натам и държеше очите си забити в гърдите на Тед, без да ги сваля нито на сантиметър по-надолу.

— Да, леглото.

Той я погледна с копнеж.

— Не мога да повярвам, че се притесняваш, като ме гледаш гол, скъпа. Съвсем сигурно е, че аз нямам такъв проблем, когато те гледам.

Дяволите да го вземат! Той се забавляваше. Тя сведе клепачи, за да прикрие неудобството си и да си даде малко време. След това погледът й бавно се плъзна надолу по корема, по члена, бедрата и краката му, след което се върна по същия път нагоре. Т. К. й се хилеше.

— Носът ти е крив. Досега не бях забелязала.

Той избухна в бурен смях. Когато се успокои, протегна ръка и я докосна.

— Не искам да те притеснявам, любов моя, но един от нас трябва да започне. Предполагам, че няма голямо значение кой ще бъде.

Той я вдигна на ръце и я отнесе в леглото, след което легна до нея и пръсна косата й върху възглавницата.

— Толкова си красива.

Очите му сякаш я подканваха да се присъедини към него в този стар колкото човешкия род ритуал. Нежно и внимателно той започна да я целува по раменете, ръцете, шията, върха на носа.

Ръката му започна да гали тялото й.

— Моята красива жена. Искам да ти дам любов, разбиране, сила, всичко, което пожелаеш. — След това добави: — И защита, когато имам възможност.

Животът беше пълен с превратности. Тед беше единственият човек, който й предлагаше разбиране. Никой, дори баща й, не бе го правил.

— Аз не съм беззащитна.

— Неразумна? Вероятно. Безразсъдна? Възможно. Но беззащитна? — Той поклати глава. — Колкото може да бъде беззащитна млада пума. Но мъжът има нужда да мисли, че може да се грижи за жена си.

— Аз просто правя онова, което смятам, че е необходимо.

— Надявам се, че ще постигнем съгласие за онова, което трябва да се направи. — Той целуна гръдта й. — Да, наистина се надявам. — Устните му се спуснаха надолу.

Какво беше казал? Че нещо трябвало да се направи? Тя се зачуди какво бе имал предвид.

— Твърде съм заета, за да си създавам още работа. Аз живея в ранчо и имам много задължения.

— Така и в тях се включва и задължението да прекарваш известно време в леглото на собственика. — Той я целуна. — Много време.

Устните му бяха допрени до голата й плът и подлудяваха. Езикът му галеше гърдите й. Същевременно ръката му опипваше цялото й тяло.

Всичко ставаше толкова бързо.

— Почакай — изстена тя. — Моля те, недей още. Той я погледна и изпъшка.

— Господи, скъпа, чакахме твърде дълго.

Тед отчаяно желаеше да я обладае, но бе решен да я накара да го желае също толкова, колкото и той нея и затова се опита да се овладее. Онази нощ в Боги Крийк се беше напил толкова безпаметно, че не само не си спомняше как тя бе влязла в леглото му, но и че се беше любила с него.

Той продължи да я гали нежно, да я целува по гърдите и устните.

— Желая те толкова, колкото един мъж може да желае жена си, без да полудее. Но без теб няма да бъде хубаво. Разбираш ли какво ти казвам, скъпа?

Тя отговори, като докосна езика му със своя. Заслепена от сладостното усещане, което изпитваше, Елиз се отдаде на огъня, който заплашваше да я погълне. Дори и в най-смелите си сънища не си беше представяла горещината, която можеше да бъде създадена между мъж и жена. Когато устата му намери гръдта й, тя изстена тихо.

Тед повдигна глава и прошепна в ухото й:

— Ще се насладя на всеки сантиметър от това красиво тяло и когато бъдеш готова, ще се любим.

Елиз плъзна ръце по гърдите му и погали мускулестите му бедра.

— Божичко! — каза той и я целуна отново.

— Какво?

Той обаче отново беше навел глава и изучаваше долината между гърдите й и топлият му дъх галеше кожата й. Устните му се плъзнаха надолу по корема й и тя усети как езикът му докосва пъпа й.

Тед се претърколи на една страна, без да я изпуска, и я целуна продължително и дълбоко. Езикът му навлезе в устата й, спря се, за да се наслади на влажната й вътрешност, и отново излезе навън.

— Да — измърмори той.

Елиз се зачуди какво щеше да последва сега. Тя го докосна неуверено с пръсти.

Тед потръпна в страстна реакция.

— Друг път, любов моя — прошепна той и вдигна ръката й, за да я целуне.

Тед бе толкова възбуден, че имаше чувството, че всеки момент ще се пръсне, но въпреки това знаеше, че не трябва да бърза. Той усещаше напрежението в стройното й тяло и бе решен да я дари с върховно удоволствие.

— Миришеш на лавандула. Предполагам, че и аз също. Елиз вече не се опитваше да разбере какво й казваше Тед. Той беше плъзнал ръка надолу и беше намерил влажното й, най-уязвимо място. Когато тя изви тяло към него, той стана агресивен и я покри с мускулестото си тяло.

Тя инстинктивно стисна крака, тъй като колкото и да желаеше това, не знаеше какво трябваше да очаква.

— Чакай.

Тед застана неподвижно; очите издаваха разочарованието му.

— Защо се затваряш пред мен? Мислех, че ме желаеш. — Той шепнеше, думите му я накараха да се отпусне и той изстена и потъна в нея.

Вик, сълза, паника.

— Не. Не. Спри. Моля те, спри!

Тед преглътна ругатнята си. Нямаше съмнение, че жена му беше девствена. Той беше твърде възбуден, за да се отмести, и усети как по челото му избива пот.

— Спокойно, скъпа — измърмори той учудено, но нежно. — Боли само отначало. — Погледът му се плъзна по лицето й. Коя беше тази жена с лице на ангел? Внезапно Тед осъзна, че нищо не се беше променило, въпреки че се бяха случили много неща.

Той не знаеше името й, но я обичаше. Продължи да я прегръща, докато тя спря да трепери, след което нежно продължи напред, докато тя не бе обзета от огън под него.

Тед се беше оказал прав. Първоначалната болка отстъпи пред леко неудобство, което на свой ред беше заменено от невероятно удоволствие. Решена да го задоволи, тя му отвръщаше, като движеше бедрата си в ритъма на тласъците му. Не знаеше какво се опитваше да й даде Тед, но каквото и да беше то, тя го желаеше с цялата си душа.

Елиз не беше подготвена за бурята, която последва. Усещането беше толкова силно и изпълващо, че тя си помисли, че ще умре. Повтаряше името на Тед отново и отново.

Той задържа движенията си бавни за малко, след което се втурна напред с бързи, резки тласъци. Когато тя спря да се тресе, той я сграбчи още по-здраво и си позволи да бъде задоволен.

Мокър от пот, Тед най-сетне успя да успокои дишането си. Огънят, който го беше изгарял толкова силно, бе потушен. Той погледна надолу към красивото й лице и осъзна, че треската щеше да започне отново.

Пое дълбоко дъх. Дори и сега сетивата му усещаха всеки допир до тялото й и той леко се отдръпна от нея. Тя въздъхна доволно.

— Това беше една незабравима брачна нощ — каза тихо той. — Опитах се да бъда нежен. Надявам се, че не съм те наранил.

За пореден път тя се беше оказала загадка. Той не можеше да си представи какво я беше накарало да прибегне към такава измама, а отчаяно искаше отговор. Къде беше истинската майка на Тоди? Как се връзваха всички парчета от мозайката? Коя беше тази жена? Той се втренчи в чувствените й устни и пръснатата върху възглавницата коса. Част от него не можеше да не се радва, че се беше оказал първият й мъж.

— Ако знаех предварително, можех да те улесня. Тя се изчерви на интимността в думите му.

— Отначало ме заболя, но не за дълго.

Той повдигна лицето й и се вгледа внимателно в него. Беше се любил с тази жена, а дори не знаеше истинското й име.

— Коя си ти? — попита я тихо Тед — Не си Лий Дюбоа.

Елиз придърпа чаршафа върху гърдите си и го стисна здраво.

— Но ти каза, че знаеш. Че Патрик ти е казал.

Страх, болка и копнеж потъмниха погледа й. Елиз осъзна, че всичко беше свършило, че беше изгубила единствените двама души, които обичаше повече от собствения си живот. Двамата с Тед не бяха успели да се разберат. Той бе говорил за едно нещо, а тя за друго. Истината я беше погубила. Нейната брачна нощ — една незабравима нощ, в която тя беше загубила всичко.

— Пред бога и пред света аз съм майката на Тоди.

В предизвикателните й думи се долавяше скрито отчаяние, което не му убягна. Тед си пое дълбоко дъх.

— Не искам да те тревожа. Но защо не ми каза истината по-рано, по дяволите? Щеше да ни спестиш доста неприятности.

Тя се размърда неспокойно.

— Патрик не искаше сина си, а истинската майка на Тоди беше мъртва. Когато Патрик промени решението си и те изпрати да вземеш бебето, се появих аз. Толкова много обичам Тоди! Той има нужда от мен. По-късно, аз по-късно исках да остана.

Той остави погледа си да се плъзне по лицето й и се вгледа внимателно в очите й. За миг му се беше сторило, че тя бе казала, че го обича.

— Продължавай.

— Все още не знам защо Патрик не ти е казал истината за мен, за това, че не съм майката на Тоди. Аз знаех, че трябва да ти го кажа сама, но постоянно отлагах и се надявах, че всичко ще се оправи от само себе си.

Той си представяше колко много се беше измъчвала тя и дори й съчувстваше. Искаше му се и неговото обяснение да можеше да бъде толкова благородно. В очите на Патрик целият сценарий беше една страхотна шегичка. Тед се разсмя, когато си представи как хваща брат си за гърлото.

— Това става ли изобщо?

Елиз погледна лицето му и се опита да попречи на сълзите си да се излеят по бузите й.

— Какво?

— Питам дали нещата изобщо могат да се оправят от само себе си. — Гласът му заглъхна. Тед усети силна болка в гърдите си. Той глупаво беше повярвал, че тази жена бе споделила леглото му и че детето му беше от нея. Отначало не бе приемал спокойно подобни мисли, но след това бе започнал отчаяно да се надява това да беше истина.

— Патрик ми го каза в очите. Аз съм бащата на Тоди. Сърцето на Елиз заби учестено.

— Патрик лъже — каза тихо тя. — Майката на Тоди ми каза, че брат ти е бащата на момчето.

Тед кимна мрачно.

— В този случай можеш да приемеш това, което ти казваме Патрик и аз.

— Ако ти си бащата, защо тогава никога не си й се обадил?

— Не знаех, по дяволите — нито за бременността на майката, нито за съществуването на детето. Патрик бе казал, че момчето е от него.

Елиз продължи да оглежда лицето му. В съзнанието й се появи картина на доведената й сестра в прегръдките на Тед и погледът й потъмня.

— Не искам да знам подробностите. Той се усмихна мрачно.

— Аз не си спомням подробностите.

Решена да мисли само за доброто на бебето си, тя се опита да потисне сълзите.

— Тоди е такова прекрасно момче. Той заслужава да има добър баща.

— Мислех, че с теб имаме свое дете. Че Тоди е мой и твой и това ме радваше. Сега, когато и двамата знаем, че това не е вярно, аз дори не знам как да те наричам. Как се казваш?

— Ние имаме дете. Наричай ме както си искаш. — Тя се опита да не обръща внимание на изпитателния му поглед и отмести очи към мускулестите му гърди. Обзе я неочаквана чувствена топлина. Всяка част на тялото й искаше ръцете му да се обвият около нея и той да й прошепне, че миналото няма никакво значение.

Не като Лий Дюбоа, не като майката на Тоди — Тед трябваше да я обича заради самата нея.

Тед се размърда леко и тялото му докосна нейното. Той я желаеше отново, но дори повече от задоволяването на страстта си желаеше да бъде до нея, да я защитава — да й вярва — до края на живота си.

— Докато не бъдеш готова да ми кажеш коя си, ще те наричам моя жена.