Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- A leaf in the wind, 1996 (Пълни авторски права)
- Превод от неизвестен език
- Николай Долчинков, 1998 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,4 (× 53 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Допълнителна корекция и форматиране
- Xesiona (2011)
- Сканиране
- ?
- Разпознаване и корекция
- Жанет (2011)
Издание:
Велда Шерууд. В плен на любовта
ИК „Калпазанов“, Габрово, 1998
Редактор: Мая Асенова
Коректор: Мариета Суванджиева
ISBN: 123–456–789–0
История
- — Добавяне
Пролог
6 януари 1873 година
Бродът на Боги Крийк, Тексас
Трясъкът се повтаряше отново и отново. Удряше като с ковашки чук по съзнанието, пулсираше зад клепачите му и биеше в слепоочията. Черепът му беше като смазан.
Тед отвори внимателно очи, едно по едно, и се опита да фокусира погледа си. По тялото му премина студена тръпка. Какво търсеше тук, по дяволите? След това си спомни — Патрик и проклетият купон за рождения муден!
Тед прекара език по сухите си устни, за да пропъди гадния вкус в устата си. Не се беше напивал така от юношеските си години. Потискайки желанието си да изстене, той предпазливо спусна дългите си крака отстрани на леглото и седна. Усилието му струваше много. Миг по-късно той замръзна на мястото си.
Обърна се на деветдесет градуса и присви очи към момичето, което лежеше в другата половина на леглото. Голите й ръце бяха протегнати над главата, а лицето й беше забито във възглавницата. Той я огледа от горе до долу, без да пропуска пълните й гърди, натиснати в матрака. Дълга коса покриваше голите й рамене и се спускаше върху възглавницата. По някое време през нощта бе дошла в леглото му. Но коя беше тя?
Тед си спомни с усилие красивата жена, която миналата вечер се беше вкопчила в ръката на Патрик, но колкото и да се опитваше, не можа да си спомни как изглеждаше тя. На дневната светлина това му се струваше като божия благословия. Той нямаше нужда от въображение, за да разбере, че жената е гола. Но как се беше озовала в стаята му? Дали не беше сбъркала вратата, докато беше търсила Патрик? В тъмното едва ли би могла да различи Тед от Патрик. Много хора, някои настроени приятелски, а други не, имаха същия проблем дори на светло. И двамата братя бяха високи, имаха черна коса и зелени очи.
Но приликата завършваше с предпочитанията им към жените — ако не се броеше тази в стаята му. Тед прокара пръсти през двудневната си брада и се зачуди дали между него и момичето се беше случило нещо. Дали и тя беше толкова пияна, колкото и той? Какво би могъл да направи? Какво трябваше да направи?
Тед бе яздил през половината Тексас, за да пристигне в триетажната къща, скрита в една горичка. Когато се бе появил, купонът бе в разгара си. На слабата светлина бе успял да различи фигурата на брат си, заобиколен от жени.
Патрик беше извикал, за да поздрави брат си, и си бе проправил път през тълпата от гости, за да стисне Тед в мечешка прегръдка.
— Братче, направо бях загубил надежда, че ще дойдеш.
— Не можех да пропусна двадесет и шестия ти рожден ден, Пат — бе отвърнал неохотно Тед.
Тед беше пристигнал в Боги Крийк измръзнал, гладен и раздразнителен. След като бе поел питието, което Патрик бе тикнал в ръката му, той бе направил грешката да изпие още няколко след това. По-късно, по заобиколен път и след многократни сблъсквания с други гости, той бе успял да се качи на втория етаж и се беше хвърлил в първото празно легло, което беше видял.
Тед погледна момичето още веднъж. Не му се искаше да си тръгне, без да я събуди, и той докосна рамото й. Тя измърмори нещо неразбираемо и отблъсна ръката му.
— Събуди се, скъпа. Това е дяволски глупав въпрос, но ти спа ли… ние с теб дали… — Чувстваше се като пълен идиот. — Цялата нощ ли си останах в моята част от леглото?
Момичето измърмори няколко думи и заби лице още по-дълбоко във възглавницата. След още няколко плахи опита Тед се втренчи в гладката кожа на гърба й и я зави. Тя очевидно нямаше да се събуди. Той си помисли, че на нея едва ли щеше да й бъде приятно да се събуди и да открие, че се намира в едно легло не, с когото трябва. Той самият не беше кой знае колко доволен от ситуацията.
Тед вече се беше събудил напълно и се заслуша в утринните звуци, но не чу нищо друго, освен виенето на студения януарски вятър, който се блъскаше в стъклата на прозорците. Като се опираше на стената, той взе шапката и я сложи на главата си, след което напъха крака в ботушите и затъкна ризата в панталоните си.
Тед тръгна надолу по стълбите. Къде, по дяволите, беше Патрик? Къде изобщо бяха всички?
Когато излезе навън, Тед нахлупи шапката си, за да се предпази от слънчевите лъчи, и се огледа, докато не забеляза корала. Конят му обикаляше оградата и очевидно искаше час по-скоро да се махне от това място. Тед тръгна натам, но се спря, когато чу един равен, безизразен глас зад себе си.
— Лий е доста хубава. Миналата нощ обаче ми се струва, че пи твърде много. Видях я да тръгва нагоре. — Иззад ъгъла на сградата се появи Джейк Тидуел. — Чудя се дали е знаела с кой от братята си ляга?
Обвинителният тон на Джейк изобщо не впечатли Тед. Приятелчето на Патрик винаги дебнеше наблизо край идола си, така че Патрик сигурно също не беше далеч.
— Коя е тя? — попита Тед, въпреки че не искаше да знае.
— Казва се Лий Дюбоа.
— Кажи на госпожица Дюбоа, че не си спомням нищо за миналата нощ. Можеш да кажеш това и на Патрик. Между другото, къде е той? Аз ще му кажа сам.
Джейк изръмжа и отвърна поглед.
Когато Тед не получи нищо, което дори малко да му напомня за отговор, той хвърли поглед през рамо към безмълвната къща, сякаш очакваше, че брат му ще се появи оттам всеки момент.
— Връщам се в ранчото. Ако той смята да дойде с мен, трябва да се размърда.
Джейк изпъна гръб и се огледа.
— Не мисля, че Патрик ще тръгне за „Мързеливото Б“. Той каза да заминаваш без него.
Патрик го избягваше и Тед се запита дали го правеше заради момичето. Той потърси начин да се освободи от раздразнението и ритна с ботуша си един камък.
— Какво смята да прави?
— Не съм в състояние да ти кажа нищо, освен че ще се видите по някое време.
— Кажи на Патрик, че аз не съм канил момичето. С нея спахме в едно легло. Доколкото знам, това беше всичко.