Велда Шерууд
В плен на любовта (19)

Глава осемнадесета

Елиз се събуди рано. Тя отиде боса до прозореца и дръпна завесата. След това кръстоса ръце и ги потърка, за да прогони студа.

Не знаеше откога Тед беше в стаята, но усети, че е застанал зад нея. Помоли се мислено да не я докосне. Бързо бе научила, че в сърдечните работи тялото й действаше твърде капризно. Необходимо й беше само да знае, че Тед е наблизо, за да се изчерви.

Той заговори тихо.

— Твърде студено е, за да се мотаеш полуоблечена. Тя усети напрежението между тях.

— Предполагам, че си прав. Снегът се е натрупал. — Тя пусна завесата и се отдръпна от прозореца. — Бял свят.

— Защо бягаш от мен? Нищо не се е променило след миналата нощ.

Елиз огледа лицето му.

— Всичко се промени. Знам, че разбираш това. — Преди да успее да довърши, той я прегърна. Елиз знаеше, че ако се поколебае дори за миг, щеше да бъде изгубена. — Нямаш право, а и ще разкъсаш нощницата ми.

— Имам правото на собственост, скъпа съпруго. А нощницата да върви по дяволите.

Тя заби юмруци между телата им. Този мъж беше някакъв друг Тед, за чието съществуване тя бе знаела, но никога не го беше познавала.

— Има някои неща, които трябва да обсъдим, преди да…

— Преди да, какво? Кажи го. Преди да се любим?

— Прекалено много преструвки имаше.

— Ти се преструваше, госпожо. Ако знаех със сигурност, че съм бащата на Тоди, щях да ти го кажа отдавна. Нищо нямаше да ми попречи да го заявя пред целия свят.

Гърдите й се притискаха в неговите и той я придърпа още по-плътно към себе си. Когато Елиз усети туптенето на сърцето му, емоционалната преграда, която беше издигнала, започна да се срива. Тя се опита да устои на мъжествеността му.

— Изненадва ли те, че се радвам, че си баща на Тоди?

— Всичко, което правиш, ме изненадва. И колкото и да ми се иска да не беше така, скъпа, ми е много трудно да повярвам на онова, което ми казваш. Ти ми разказа толкова много измислици. Дали пък не трябва да ги нарека лъжи? Ти се омъжи за мен, използва името на друга жена и се престори, че си майката на момчето. — Той говореше с горчивина. — Исках да вярвам в това.

Елиз забеляза болката в погледа му.

— Направих го заради Тоди — отвърна тихо тя.

— Знам, че го обичаш. И си му добра майка. Не мога да отрека това.

— Благодаря.

Ръцете му вече не я притискаха, но бяха започнали да се плъзгат чувствено по гърба й.

— Ти не ми се довери, когато дойдох за теб и детето в Боги Крийк. Ти дори се омъжи за мен, без да ми кажеш истината. — Той наведе глава и устните му застанаха на няколко сантиметра от нейните. — Как се казваш? Ясно е, че не си Лий.

Когато си бяха разменили брачните клетви, думите бяха имали двойствено значение за Елиз. Тя бе казала и извършила необходимото, за да задържи Тоди. Тед беше направил същото. Тя знаеше, че нямаше правото да отнеме бащата на Тоди, но в същото време някакво вътрешно упорство изискваше Тед да й вярва — без никакви задължения.

— Кажи ми. Искам да знам.

Тя усети тялото му срещу своето. Дори в студената стая тялото му беше горещо и я принуждаваше да реагира. По дяволите. Тя отчаяно желаеше да види разбиране в очите му, а не слепота към човешките нужди и чувства. Двамата с Тед бяха превърнали Тоди в пешка в играта си.

— Можеш да настояваш колкото си искаш. Аз съм майката на Тоди. — Тя го предизвикваше да оспори. — Аз съм твоя съпруга. Но аз съм и нещо повече от майка и съпруга. Аз съм жена, личност, която има свои страхове, надежди и предизвикателства. На теб, изглежда, ти е трудно да разбереш това.

За пореден път в думите му се долови горчивина.

— Права си. Трудно ми е да те разбера. Но въпреки това те желая.

— След онова, което ми каза, не мога да повярвам, че се осмеляваш да ми предлагаш подобно нещо.

— И все пак се осмелявам. — Погледът му се спусна и огледа гърдите й. Той я целуна по шията. — И ще се осмелявам отново и отново.

Елиз усети как решителността й отслабва под натиска на устните му.

— Върви по дяволите, Тед. Смяташ, че можеш да правиш всичко, което иска тялото ти, без да мислиш за последствията.

Той се усмихна нежно. Подобни действия можеха да доведат само до началото на нов живот без измама. Мисълта му се струваше много привлекателна.

— Отново грешиш, любов моя. Никога през живота си не съм мислил повече за последствията — или пък за спешността.

— Много добре знаеш какво имах предвид.

Той се вгледа в лицето й. Тя го желаеше. Натежалите клепачи, изчервеното лице, учестеното дишане — нямаше нужда от повече уверения, че го желаеше. Устните му намериха нейните. След известно време той се отдръпна и се разсмя тихо.

— Дали знам какво имаше предвид? Предполагам, че за първи път ми се случва да наблюдавам пума и да успея да отгатна в коя посока ще скочи.

— Ах, ти, долен измамник.

Той не обърна внимание на протестите й и я вдигна с лекота. С две големи крачки Тед стигна до леглото и легна до нея. Не му беше трудно да я задържи там, като преметне единия си крак през тялото й. Той се вгледа в красивото й лице.

— Достатъчно добър измамник съм, за да разбера, че харесваш как те любя и че искаш да го направя отново.

Въпреки недоверието си, Тед имаше намерение да я обвърже със себе си по всички възможни начини, включително и чрез любенето. Всеки път, когато се любеха, той научаваше по нещо ново за нея. Някой ден тя може би щеше да го заобича.

— Моля те, Тед Това не е начинът.

— И какъв е начинът? — Той прокара език по долната й устна. — Ще го направя, по който начин искаш.

Тя отвори уста, за да възрази, и той впи устни във врата й. Мъжествеността му се притисна в тялото й.

— Не говорех за това.

Жена му беше дошла в брачното им легло девствена и изпълнена със страст. Дали му беше предложила тялото си като подкуп или като подарък? Дали някога щеше да разбере това?

— Какъв е начинът — като мъж с жена ли? — попита той с дрезгав глас.

— Не. Да. Не знам.

— Жадувам за теб, любов моя. — Когато тя се опита да заговори, той я накара да замълчи и зари лице между гърдите й.

Елиз не можеше да устои и потърси голата му плът, като докосваше и галеше тялото му. Приглушеният му стон я възбуди още повече. В някакво далечно ъгълче на съзнанието си тя знаеше, че това, което правеха, не можеше да запълни пропастта, която се беше отворила между тях, но скоро тласъците му я накараха да спре да мисли за това.

По-късно Тед стана от леглото и се протегна. Той срещна погледа й и се усмихна.

— Ще дойде времето, любов моя, когато ти ще ми кажеш името си. Както и защо синът ми беше в ръцете ти в деня, в който ви намерих в Боги Крийк. Това ще ми хареса.

Елиз бе чела, че ако човек не чувствал нужда да плаче, значи не обичал. Когато вратата се затвори зад Тед, тя избърса една сълза.

Тед осъзнаваше объркването й. Жена му — как другояче можеше да я нарича? — го четеше, сякаш беше текст на някакъв чужд език. Тя разчиташе думите, но не ги разбираше добре. Как можеше да бъде толкова силна и да изглежда толкова уязвима? Каква щеше да бъде следващата й лъжа?

Изведе коня си от корала. Колкото и да не му се искаше да го признае, трябваше да се отдалечи — и от нея, и от себе си — и да помисли. Лий, или както й беше името, бе пазила тайната си много повече, отколкото бе било необходимо. Дори когато лежаха заедно в леглото и се отдаваха на плътските наслади, между тях съществуваше недоверие. Дали някога тя щеше да му каже истината? А той на нея?

Когато се качи на седлото, той подкара коня си в галоп, без да знае накъде точно бе тръгнал, докато не забеляза, че Мак му маха с ръка.

— Какво има? — попита той, когато се изравни с каубоя. Мак свали шапката и прокара пръсти през косата си.

— Вятърната мелница до колибата има нужда от поправка. Взех малко инструменти и мислех да отида там.

Тед не обърна внимание на изпитателния поглед на каубоя.

— Остави мелницата на мира, докато вятърът утихне.

— Мислех да остана в колибата, за да наблюдавам времето и да се справя, когато условията станат малко по-добри.

Двамата тръгнаха през мескити, кактуси и юта и най-сетне стигнаха до мелницата, която се намираше на едно възвишение. След като огледаха какво трябва да се направи, двамата отидоха до колибата, която беше изоставена отдавна и сега се използваше за заслон.

Когато влязоха вътре, запалиха огън. Мак излезе за вода, а Тед потърси храна в случай, че се наложеше да останат до по-късно. Той откри малко кафе и някакви консерви, отвори една с боб и една с праскови и ги сложи на масата.

Преди да се нахранят, си свариха кафе, като нито един от тях не говореше много. Вместо това просто пушеха и гледаха огъня.

Тед стана внезапно.

— Защо, по дяволите, животът е толкова сложен? Мак огледа шефа си с мъдрост, породена от опита.

— Обикновено, когато един мъж започне да говори за живота и за някакви усложнения, той има предвид жена.

Тед отиде до прозореца и погледна навън.

— Проклет да съм, ако знам какъв е проблемът.

— Ти не ми възрази, така че предполагам, става въпрос за жена ти.

— За жена ми. Както и за някои мои прегрешения.

— Веднъж чух един свещеник да казва, че човек винаги си плащал за греховете. Но никога не съм вярвал много на думите на свещениците.

— На този можеш да му вярваш — увери го Тед.

— Моят старец обичаше да казва, че мисълта може да язди вятъра във всички посоки. Искаш ли да избереш посока и да поговориш за това, или предпочиташ да го човъркаш като лешояд?

— Аз се възползвах от правата си.

— Не мога да си представя, че свещеникът е имал това предвид, когато дърдореше за греха — каза Мак.

— Не разбирам жена си.

— Може би не трябва да ги разбираме. — Каубоят се наведе напред и подпря лакти върху коленете си. — Ако искаш да хванеш птичето, трябва да започнеш да ровиш из храстите.

— Преди повече от година преспах с едно момиче близо до Боги Крийк. И двамата бяхме пияни. Тя си мислеше, че е легнала с брат ми. След това му казала, че е бременна от него. — Тед ритна един стол и го преобърна.

— Предполагам, че брат ти едва ли се е зарадвал.

— Патрик се преструваше, че това е вярно. Признал, че детето е от него, но не пожелал да се ожени за майката. Истината е, че той никога не е спал с нея.

— И защо му е било да твърди противното? В това няма смисъл.

— Брат ми рядко върши логични неща. А и чувството му за хумор се различава от това на повечето хора. Най-накрая той ми каза истината, когато беше ранен от индианците. Предполагам, мислил е, че ще умре, и е искал да умре с чиста съвест.

Мак посегна към чашата си с кафе.

— Ти не подозираше ли кой може да е бащата?

— О, да, по дяволите. Но кой знаеше истината?

— Предполагам, че това може да стане причина за доста тревоги.

— Особено след като научих, че жена ми не е майката на момчето.

Мак го погледна с удивление.

— Какво е станало с истинската му майка?

— Загинала е в торнадото. Вероятно се е удавила.

Мак сложи ръце зад тила си, облегна се в стола си и протегна крака.

— Когато Ели умря, аз започнах да скитам. Бях на няколко места в Канзас, Оклахома, след това се преместих в Тексас с намерението някой ден да се заселя близо до Сан Антонио. Но по пътя от Адоби Уелс за Таскуса прекарах няколко нощи в Боги Крийк.

— Така ли? — Тед кимна, като се чудеше какво общо имаше това с разговора им.

— Играх малко покер, пиех и танцувах. Запознах се с едно момиче, което се казваше Лий Дюбоа. По това време имах нужда от забавления, а тя беше много забавна. Винаги съм си мислил, че репутацията й е много по-лоша, отколкото беше в действителност.

Тед се втренчи в него.

— Какво се опитваш да ми кажеш?

— Че ми се стори твърде голямо съвпадение две различни жени да имат едно и също име и да живеят на едно и също място.

— Значи си подозирал, че жена ми е взела името на Лий. Защо не каза нищо?

— Не беше моя грижа.

На Тед ужасно му се искаше това да не беше и негова грижа.

— Когато научих, че съм бащата на Тоди, и понеже обичах жената, която мислех за негова майка, бях толкова щастлив. Предполагам, че и сам си разбрал, че в последно време истината е дефицитна стока в „Мързеливото Б“.

— Госпожа Бърк е признала, че не е майка на Тоди? Тед кимна. Той нямаше намерение да му обяснява как беше открил това.

— Тя ми каза.

— Разтревожена ли беше, когато си й казал истината за нощта, която си прекарал с истинската майка на момчето?

— Всъщност, тя се зарадва. — Той имаше някакви съмнения в това отношение.

Мак наруши мълчанието.

— Предполагам, знае, че на този свят няма твърде много идеални мъже.

— Жена ми е излъгала заради Тоди.

— По всичко личи, че жена ти те обича. Може би ти казва истината. Може би наистина се радва, че ти си бащата на момчето. Едно нещо обаче е сигурно — никога не можеш да знаеш какво си мисли една жена.

Тед кимна мрачно.

— Тя може да реши да ми даде една целувка за сбогом. — Не че той смяташе, че тя щеше да изостави Тоди. Искаше му се да можеше да я убеди, че ги очакваше хубав живот, ако можеха да бъдат честни един с друг. Искаше му се да вярва в това.

— По някаква причина истината е по-приемлива в определен момент в сравнение с друг момент. Няма закон, който да определя кога точно трябва да обсъдиш проблема с нея — напомни му Мак. — Избери подходящия момент.

В гърдите му се зароди надежда. Тед се почувства, сякаш току-що се беше спасил от бесилката. Довечера щеше да прегърне жена си и да я люби, докато всички демони, които ги разделяха, не бъдеха прогонени.

Изруга тихо. Мислейки за проблемите си, Тед беше забравил напълно за вятърната мелница. Слънцето почти беше залязло, вятърът беше утихнал, а двамата с Мак не бяха се помръднали от колибата.

 

 

Елиз се събуди, когато Тед затвори вратата. Луната се беше подала иззад един облак и очертаваше силуета на Тед пред прозореца. През едва отворените си очи тя го наблюдаваше как сваля кърпата и съблича ризата и панталоните си, откривайки първо мускулестите гърди, а след това и силните бедра.

Той дойде при нея гол и се пъхна под завивките.

— Помниш ли ме? — прошепна тихо. Тя се престори, че спи. Тед се притисна към нея и я заговори отново: — Не пренебрегвай съпруга си, жено. Той се е прибрал у дома, след като се е сражавал с опасна вятърна мелница.

Тя се опита да устои, като му каза:

— Тоди ми създаде доста главоболия днес. Уморена съм.

— Да не би да предпочиташ да не идвам в леглото ти? Кажи ми истината.

Той винаги подлагаше на съмнение думите й.

— Разбира се, че не. Радвам се, че си тук.

— По-добре наистина да мислиш така, любов моя, защото това е мястото, където възнамерявам да остана. — Ръката му се плъзна смело по тялото й и застина върху стомаха й. Горещината на устата му върху нейната стигна до мястото между бедрата й. Тя измърмори някакво възражение, след което се вцепени, удивена от силата на реакцията на тялото си. Елиз захвърли всичките си съмнения и страхове и отвърна на страстта му със също толкова силна страст. Вътре в нея избухна експлозия. Сякаш в просъница, тя чу собствения си триумфален вик.

Това беше сцена, която щеше да се повтаря нощ след нощ и винаги щеше да завършва с това, че ръцете му щяха да се обвият около нея и той щеше да й прошепва в ухото:

— Заспивай, жено.

Утрините бяха различни и всяка от тях носеше със себе си обичайните задачи и неизбежните тревоги и несигурност. Нощем, водена само от страстта, тя се отдаваше на ласките на Тед В ръцете му Елиз не чувстваше никакви задръжки и не виждаше такива у него. Но винаги след това стената между тях си оставаше. Той нито веднъж не й показа с дума или действие, че й вярва или че я обича.

— Тази сутрин ще отпътувам. — Тед извади бръснача от кожения му калъф. Лицето му беше насапунисано, а той беше гол до кръста. При всяко движение мощните мускули на гърба му се раздвижваха.

Елиз се повдигна на лакът, за да го вижда по-добре.

— Колко дълго ще отсъстваш?

Въпросът съдържаше нещо повече от любопитство и Тед сбърчи чело.

— Не осъзнавах, че тези неща имат толкова голямо значение за теб.

— Предполагам, така ми се напомня, че това не е моя работа.

Той се ухили закачливо.

— Говориш, сякаш ще ти липсвам.

— Мисли си каквото искаш. — Елиз му хвърли хладен поглед. Тя стана от леглото, уви одеялото около голото си тяло и посегна безуспешно към халата си. Одеялото се плъзна и откри задника й. Един бърз поглед й позволи да забележи веселото изражение на Тед в огледалото.

— Защо се криеш? Не знаеш ли, че познавам всеки сантиметър от това прекрасно тяло?

— Не съм свикнала да се разхождам гола и да бъда оглеждана така — измънка тя.

— Свиквай, скъпа. — Той избърса лицето си и се и приближи към нея. Елиз се обърна, за да го погледне в очите. В тях се виждаше невероятна страст.

— Целуни ме, любов моя.

Тя се отдръпна от него. Одеялото й се изплъзна и я остави съвсем гола. Елиз чу как той си поема дълбоко дъх и усети как ръцете му я притискат силно към тялото му. Устата й се впи в нейната. И след това нищо друго вече нямаше значение, освен че той я прегръщаше.

Когато най-сетне си възвърна гласа, тя изрече първите банални думи, за които се сети.

— Времето е лошо.

— Дяволски неподходящ момент да си говорим за времето. Отивам в лагера на Макензи. Ако Пат е в състояние да дойде с мен, ще го доведа тук. Ако не е, ще се върна утре вечер.

— Ако имаш нужда от помощ, мога да дойда с теб. А може би предпочиташ да си остана у дома? Имаш ли предвид някой, който да ме държи под око?

— А трябва ли? — отвърна той.

Двамата отново се бяха изправили един срещу друг. Елиз сви рамене.

— Онова, което казваш, е, че не ми вярваш. Той прибра един кичур коса зад ухото й.

— Не много. Никога не знам какво ще направиш в следващия момент. Ти действаш, без да мислиш, и след това се измъкваш от кашата, която си забъркала, както можеш.

Тя нямаше намерение да отстъпва и можеше само да стои и да стиска зъби.

— Не съм толкова импулсивна.

Тед повдигна въпросително вежди, но продължи да гали голите й рамене, без да спира да я подкача.

— Не забравяй, че трябва да мислиш за Тоди.

— Нямам нужда от поучения. Ами ако попаднеш в буря?

— Няма да ми бъде за първи път.

На утринната светлина очите й приеха цвета на кехлибар. Разрешената й коса беше пръсната по раменете. Тед отново почувства привличането на тялото й.

— Ти си едно огромно изкушение, любов моя — прошепна той с дрезгав глас. След това вдигна брадичката й с показалец и се вгледа в лицето й. — Съвсем истинско изкушение. Предполагам, че ще трябва да почакам, осен ако не искаш да се поддам на това изкушение. Няма да ми трябва много време.

— Чувам Тоди да плаче.

— Запомни, че независимо от различията между нас, ти ми принадлежиш. — Без да сваля очи от нейните, Тед притисна пръстите й до устните си. Внезапното измъчено изражение, което се появи на лицето й, накара сърцето му да се свие. Леко разтревожен, той тръгна към вратата.

В корала Тед се качи на коня си и се обърна да погледне към прозореца на спалнята им. Тя беше там и държеше сина му. Т. К. докосна ръба на шапката си за довиждане, след което се отдалечи запечатал в съзнанието си картината, която представляваха жена му и синът му.

Денят ставаше все по-студен и той се бе свил пред порива на зимния вятър. Късно следобед Тед даде почивка на коня си, хапна от храната, която му беше приготвила Веспер и отново се качи на седлото. Ако беше изчислил правилно, щеше да пристигне във военния лагер в полунощ.

Той стигна до поста, поздрави часовия и се представи. Някой посегна към коня му и той му предаде юздите.

— Дошъл съм да видя брат си, Патрик Бърк. Той е в полевата ви болница. Но преди това се надявам да си почина няколко часа и да се стопля някъде.

Един ефрейтор го отведе до една палатка и му даде кафе и одеяла.

— Капитанът ще ви приеме сутринта, сър. Рано. — Той се поколеба. — Добре, че се представихте бързо. Часовите имат заповед да стрелят при най-малкия шум. Заради проклетите крадливи индианци. Те се промъкват под носа ни и си крадат обратно конете.

— Разбирам, ефрейтор.

Тед пожела лека нощ на войника и затвори платнището на входа на палатката си. Макензи не беше ли разбрал, че беше спечелил войната срещу команчите?

След няколко минути Тед беше изпил кафето си, свалил ботушите си и лежеше на нара. Нарът беше твърде къс за него и той се чувстваше неудобно. Добре, че нямаше да остане тук твърде дълго.

На Тед му се стори, че бяха изминали само няколко минути, когато ефрейторът го събуди, като го повика по име.

— Капитанът желае да ви види, преди да посетите брат си, сър. Той ви очаква в столовата. Ще ви отведа там веднага щом се облечете.

Тед излезе навън и му се ухили.

— Адски къса нощ, ефрейтор. Изобщо не съм забелязал, че вятърът клати палатката.

— Капитанът казва, че снегът ще продължи да вали, сър. Тед бе склонен да се съгласи с него, но само някой идиот би действал според собствената си прогноза за времето в тази част на страната.

— Водете, ефрейтор.

Те минаха през поляната. Капитанът се оказа познат на Тед.

— Не съм ви виждал от битката при Джоунсбъро, лейтенант.

— Радвам се, че войната свърши, сър — отвърна Тед.

— Но сега се бием с индианците.

Тед не обърна внимание на поканата да обсъжда въпроса за команчите.

— Оценявам грижите, които полагате за брат ми.

— Искам да поговорим за това. Не искам да ви притеснявам, но той вече може да пътува и ние сме готови да го пуснем да си върви. Докторът казва, че брат ви ще има нужда от медицински грижи още дълго време. Предварително ви моля за извинение, но не можем да го държим при нас безкрайно. Смятаме да се махнем оттук преди първи януари следващата година.

Тед кима в знак на съгласие.

— Оценявам помощта на армията. Ще ви освободя от задължението ви веднага щом времето ми позволи.

— Много добре, лейтенант.

Тед му стисна ръката, отдаде му чест и се сбогува с него. Стиснал периферията на шапката си, той сви рамене срещу вятъра и каза на ефрейтора да му покаже полевата болница.

Патрик беше буден и в лошо настроение.

— Мислех, че ще дойдеш по-рано. Предполагам, че новата ти жена те държи изкъсо.

Тед се овладя, преди да бе казал някоя глупост.

— Жена ми няма нищо общо с това, дали съм дошъл при теб, или съм си стоял вкъщи. Тя се тревожи за здравето ти също толкова, колкото и аз. Досега ти не беше в състояние да се движиш, но вече си по-добре.

— Какво означава това?

— Ще те заведа в „Мързеливото Б“ и ще накарам роднините на Хуан да се погрижат за теб, докато се изправиш на крака. — Тед с усилие добави весело: — Можеш да си седиш вкъщи, да пиеш чай и да играеш карти с жена ми.

За пръв път, откакто Тед бе влязъл при брат си, намръщеното изражение изчезна от лицето на Патрик.

— Как се чувства човек, когато си ляга с непозната? — Той се изкиска, без да дочака отговор. — Какво каза тя, когато разбра, че детето не е мое?

Тед си спомни погледа й и стисна юмруци, за да овладее гнева си.

— Жена ми беше изненадана — тросна се той — и се зарадва.

Усмивката изчезна от лицето на Патрик.

— Обзалагам се, че е било така. Адски смешно. Цялата история, де. — Той погледна лукаво Тед — Тя те е излъгала.

Патрик едва ли щеше да разбере каква болка беше причинил на брат си с тези думи.

— Причините за лъжата й са свързани с момчето.

— Ти си влюбен в нея — каза подигравателно Патрик и се усмихна цинично.

На Тед му се искаше да стовари юмрук в лицето на брат си. Той се наведе напред, решен да му каже това, което бе трябвало да каже много отдавна.

— Пат, доста дълго те чаках да пораснеш. Никога повече не си позволявай да се бъркаш в живота ми.

— Чакай малко, братле…

Тед поклати глава, когато забеляза фамилиарната момчешка усмивка на брат си.

— Ти си мъж, Пат. Опитай се да се държиш като такъв. Винаги си добре дошъл в „Мързеливото Б“, но само ако се държиш прилично.

За негова изненада Патрик не се опита да спори с него, нито пък посмя да погледне Тед в очите, а вместо това впери поглед в пода.

— При тези обстоятелства мисля, че ще се възстановявам на някое друго място. — Той се разсмя. — Пък и жена ти знае, че мамя на карти.

— Къде ще отидеш? — попита Тед, който вече не се чувстваше отговорен за Патрик.

— При Меги. Там може да прилича малко на публичен дом, но аз съм свикнал.

— „Мързеливото Б“ е твой дом, ако се държиш прилично.

— „Мързеливото Б“ е твой дом, ако правиш онова, което ти казва брат ти. — Патрик направи гримаса. — Просто ме заведи при Меги.

Тед осъзна, че беше безполезно да спори с него, и наля два чаши кафе.

— Когато се върна, ще изпратя каруца да те откара при Меги. Между другото, ако имаш някаква представа къде Джейк е отвел Огън, кажи ми. В противен случай ще изпратя шерифа да подгони този конекрадец.

— Не знам нито къде е Джейк, нито къде е конят.

Тед не му повярва. Предателството, което брат му беше извършил спрямо Сивия ястреб, беше отвратително.

— Ако снегът не е твърде дълбок, ще си бъда у дома утре на разсъмване. Ще изпратя едно от момчетата да каже на Меги, че си тръгнал към нея.

Тед се сбогува с брат си. Патрик можеше да се оправи и сам, а можеше и да не успее. И в двата случая изборът си беше негов. Облекчен, че това вече не беше негова работа, Тед тръгна обратно към ранчото и евентуалните проблеми, които го очакваха там. Ако се потрудеше, той почти можеше да забрави за непредвидените събития, които толкова много усложняваха живота му.

Сети се за жена си и за решителността й да бъде майка на детето му, както и за сместа от желание и недоверие, които изпитваше към нея — и любов. Когато бе научил за съществуването на Тоди, той бе усетил, че детето е негово. От този ден Тед бе решил, че ще прибере момчето в ранчото. Жена му бе изпитвала същата решителност да се грижи за бебето, което бе завладяло сърцето й. Нито един от тях не беше в състояние да направи нещо повече от половинчат компромис. Той се зачуди какво ли го очакваше, когато се прибереше у дома си.

Снегът продължаваше да засипва прерията. Тед яздеше напред, като от време на време спираше да даде почивка на коня си, да накладе огън и да поспи малко. Искаше му се да прегърне жена си, макар да предполагаше, че законът щеше да постави под съмнение брака им. Той вече не мислеше за нея като за Лий.

 

 

Нощта дойде и Елиз се втренчи към снега, който валеше твърде силно за октомври. Някъде навън Тед се опитваше да се прибере у дома. Тя сложи лампата на перваза и седна да го чака. Той никога не я беше оставил да забрави за измамата си. Ако тя отстъпеше пред исканията му, това означаваше да се признае за победена, а тя все още не беше готова на това. Баща й често беше повтарял, че се е родила, държейки печеливша ръка. В този момент обаче тя не държеше дори чифт.

Бе мислила, че Тед я обича. По-късно той беше започнал да я отбягва, с изключение на нощите, когато не правеше никакво усилие да прикрие изгарящата си страст и посрещаше отпора й, но винаги получаваше онова, което желаеше.

Никой не я беше подготвил за болката, която й причиняваха техните неразрешени проблеми. Понякога тя се чудеше дали с Тед някога щяха да успеят да изградят здраво семейство на основата на доверието.

За да намали тревогата си, тя отиде в стаята си и взе скицника и моливите, след което отново слезе долу и зачака.

Мислите й се отнесоха към Сивия ястреб и Барабанист. Дали бяха в безопасност? Щеше ли някога да ги види отново?

Тя нарисува едрото тяло на Барабанист с неговата отметната гордо глава. С няколко бързи движения накара краката му да се раздвижат.

Много по-късно бе събудена от докосването на Тед Той я погали по косата и прокара ръка по бузата й.

— Радвам се, че си останала да ме изчакаш, сънливке — прошепна тя. — Тъй като съм тръгнал в твоята посока, ще те отнеса дотам.