Даяна Палмър
Някога в Париж (5)

Глава пета

Напоследък Пиърс не мислеше за Бриан като за жена. Все още не бе успял да превъзмогне скръбта си по Марго и не се чувстваше готов за нова връзка, особено с младо и невинно момиче като Бриан. Но меките красиви розови гърди с остри връхчета му подействаха мигновено.

Очите й следваха неотклонно всяко трепване на тялото му с нескрито обожание, което бързо прерасна в очакване. Тя покри с ръце гърдите си, а дръзкото й държание изчезна за миг.

— Уплаши ли се? — попита меко той.

Тя наистина беше уплашена. Нямаше смисъл да се преструва, че той не я плаши.

— Извинявай — прошепна тя, когато усети раздразнението му. — В списанията не показват мъжете така — добави срамежливо тя.

— Няма и да посмеят.

Пиърс стана и се приближи. Бавно отмести ръцете й от гърдите. Зърната й бяха набъбнали и порозовели. Погледна нежните им извивки с нескрито възхищение.

— Малки са — толкова й се искаше да е опитна, а се чувстваше неестествено и неудобно. Гледаше я така, сякаш видяното му харесва, но тя се притесняваше, че гърдите й наистина са малки.

— Прекрасни са и съвсем не са малки — отвърна тихо той. Усмихна й се и вече не изглеждаше толкова страшен. Черните му очи нежно обхождаха гърдите й, а след това се преместиха на лицето, леко присвити и преценяващи.

— Болят ли те?

Бриан се зачуди как може да знае. Кимна, макар и малко сковано.

Той вдигна глава.

— Ела тук, аз ще залича болката — гласът му бе дълбок, нежен и бавен.

Тя усещаше слънчевите лъчи промъкващи се през дърветата, чуваше плисъка на вълните на плажа зад оградата. Чу рева на минаващия над тях самолет. Не обърна внимание на нито едно от тези неща, тъй като усещаше погледа на Пиърс върху тялото си за пръв път.

Пое дълбоко дъх и пристъпи към него. Беше стегната и се чувстваше подпухнала. Смяташе го за привлекателен, но досегашният й опит не я бе подготвил за всичко, което се случваше. Сякаш се носеше по гребена на мощна вълна. Не можеше да се контролира.

Едрата мургава ръка се повдигна бавно и пръстите му докоснаха лекичко самият връх на малката гърда. Тя пое шумно въздух. Той се усмихна на реакцията й, тъй като бе още твърде неопитна, за да я прикрие. С другата си ръка я приласка към себе си.

Усещаше дъха му на челото си, докато палецът му очертаваше втвърденото зърно. Той усети как тя се стяга и задържа дъха си.

— Портата — изрече тя с пресъхнала уста.

— Никой не ме безпокои, докато се пека. Това е едно от неписаните правила тук.

Пиърс се чувстваше жив за пръв път след смъртта на Марго. Беше като истинско прераждане да усети отново меката женска гръд под пръстите си, да усети учестените удари на сърцето й, да чуе накъсаното й дишане. Бриан ухаеше на пролетни цветя и той си мислеше какво удоволствие ще бъде да свали и останалите й дрехи и да я докосне там, където никога не е била докосвана.

Сърцето му препускаше като обезумяло докато си представяше тези картини. Спря да мисли и за възрастта й, и за неопитността й. Те вече нямаха значение. Нищо нямаше значение, освен изгарящата топлина в слабините му.

Пръстите му се спуснаха към колана на дънките й. Разкопча ги и свали ципа. Ръцете й уловиха неговите, но той очакваше момента на паника и наведе глава, докато тя се опитваше да отмести пръстите му.

— Девствеността не се отдава лесно — прошепна той до устните й. — Но моят начин ще ти хареса. Ще бъде бавно и хубаво, тук на слънце — докосна горната устна, а след това и долната, а ръцете му не спираха да я галят.

Тя леко простена и той се усмихна. Наведе глава и пое едно от втвърдените зърна. Засмука го нежно и усети, че ръцете й се отпускат, а тялото й се извива безпомощно към неговото. Пръстите й се заровиха в гъстата му вълниста коса точно над врата.

Смъкна дънките й. Усети полъха на бриза и му се зарадва, защото усещаше, че гори. Не можеше и да диша. Той лакомо смучеше зърното и по тялото й се разливаше отмала.

Но вече не само устата му я докосваше, а и ръката. Промъкваше се внимателно и галеше мястото, недокосвано от мъж до този ден. Трябваше да бъде шокирана, засрамена, но не усещаше такова нещо. Беше вълнуващо. Когато я докосна, усети влага, сякаш се разтваряше за него.

Разтвори крака, за да го допусне до себе си. Възкликваше тихо и едва доловимо, а сърцето й биеше неудържимо. Изви се още по-назад, оставяйки го да прави каквото поиска. Чувстваше се по-свободна от всякога, волна и лека, напълно подчинена на страстта му.

В миг последните остатъци на здрав разум я предупредиха, че той я поставя на голяма пухкава кърпа върху тревата край басейна. Отвори очи, но клепките й се сториха непосилно натежали.

Той сваляше дънките и бикините. Колко беше хубаво, и без това я стягаха. Остави ги отстрани, до сандалите.

Ръцете на Пиърс се движеха бавно и търпеливо. Коленичи между дългите разтворени крака, постави ръце върху бедрата си, загледан в тялото й.

Тя потръпна от разпалената в очите му жарава. Беше много по-едър отколкото си бе представяла и отново почувства уплаха. Никога не бе виждала възбуден мъж, но й се стори значително по-надарен от постерите в списанията, които си разменяше със съученичките в Париж.

Очакваше да се отпусне върху нея и да започне да целува цялото й тяло или да продължи с интимните докосвания. Той не го стори. Просто я наблюдаваше, сякаш мислите му бяха съвсем отделни от силно възбуденото тяло.

— Няма ли да… да го направиш? — прошепна тя. Той се усмихна лениво.

— Какво да направя?

Бриан преглътна.

— Да ме любиш.

Мъжът въздъхна. Едрите му ръце погалиха бедрата й и тя потръпна от удоволствие.

— Много ми се иска — отвърна тихо той. — Наистина много. Но после цял живот ще ме мъчат угризения.

Тя се намръщи.

— Какви угризения? Не е нещо, което не искам. Не разбираш ли, че ако се върна и съм още девствена, онзи… онзи ужасен човек…!

Пръстите му стиснаха крака й.

— Няма да се връщаш, Бриан — отвърна той. — Нито сега, нито после. Оставаш тук.

Тя го погледна учудено. С истинско страхопочитание.

— Искаш да живея с теб? — попита тя останала без дъх.

Той кимна. Очите му отново се плъзнаха към топлото бедро под пръстите му, към копринените, подобни на мъх косъмчета.

— Много се радвам — отвърна тя.

— Пастрокът ти няма да се радва и сигурно ще намери начин да те върне по съдебен път.

Бриан погледна измъчено.

— Няма да се върна!

— Той може да те накара. Законът е на негова страна — пръстите му отново я помилваха. — Затова ще отскочим набързо до Лас Вегас.

Тя забрави да диша.

— В Невада?

— В Невада.

Пиърс отдръпна ръце, изправи се и й помогна да стане.

— Тялото ти е наистина прекрасно — прошепна той и пръстите му отново се стрелнаха към твърдите гърди. Погали ги отново, наслаждавайки се на тръпката й при всяко негово докосване.

— Ако беше две години по-голяма, вярвай ми, нямаше да се колебая нито секунда. Но още си твърде млада, за да станеш любовница на някой мъж. Затова ще се оженим.

Всичките й мечти се сбъдваха. Погледна го с нескрито недоверие.

— Ти се шегуваш!

Пиърс поклати глава.

— Не се шегувам. Никога не бих оставил перверзник като Филип Сабон да те докосне. Само така мога да те защитя.

— Той няма да ме иска повече, ако разбере, че съм имала любовник — почувства се длъжна да обясни Бриан.

— Това не е сигурно. А и как ще му го докажеш?

Момичето прехапа устни.

— Няма как.

Прихвана я през кръста и притисна тялото й към себе си. Усети възбудата му до корема си и пое стреснато дъх, а той се усмихна.

— Не се притеснявай от мен — каза нежно той. — Тялото ти е много по-податливо, отколкото ти се струва. Можеш да ме поемеш, нищо че сега ти се струва невъзможно.

Тя се засмя притеснено.

— Искаш ли да ми го докажеш — попита смело тя.

— Не и докато не се оженим — отвърна сухо той.

Бриан погледна с любопитство мургавото му лице.

— Защото никога преди не съм го правила ли?

— Да — отвърна той. — Прекалено старомоден съм. Сега можеш да купиш, което поискаш тяло, и то съвсем евтино, но не и твоето. И пет пари не давам какво мислят и правят по цял свят. Това е моето мнение и точка.

— Или брак, или нищо, така ли? — измърмори тя, доволна, че го е подразнила. Посегна и докосна широката покрита с косъмчета гръд. Достави й удоволствие да усети потръпването на мускулите му. — Добре. Но само ако си сигурен — добави тя притеснена.

Пиърс докосна дългата й мека коса и зарови пръсти в нея.

— Сигурен съм — отвърна той и бе убеден в това, което казва, въпреки че сам не знаеше защо. Ръцете му се плъзнаха по гърба й чак до бедрата. Притисна ги към своите и спря очи върху устата й. — Докосвах те като любовник, но не съм те целунал. А искам да те целуна.

Бриан сплете ръце около врата му, тръпнеща от великолепното усещане на кожата му до своята.

— И аз искам да те целуна — прошепна тя и повдигна лице към неговото.

Той сведе глава и устните му се спряха върху нейните. Поколеба се. Чувствата избухнаха в гърдите му с неочаквана сила. Намръщи се, защото не бе очаквал такава реакция. Разтвори устните й бавно и нежно, усещайки възбудата си по-силна от всякога.

Тя го чу как въздиша и също усети възбудата му. Отдръпна се, за да срещне тъмните очи, искрящи от преживяното. Силните му крака също потрепваха леко.

Гледаше го любопитно и открито. Притисна се така, че бедрата й да се отъркат в неговите. Той потисна стона си и ръцете му отново се впиха в бедрата й.

Устните й се отвориха. Значи и той е уязвим! Не бе очаквала подобно нещо, защото когато не я докосваше, се владееше до съвършенство. А какво ли ще стане ако тя го докосне? Пръстите й се плъзнаха между двете тела и тя разтвори длан над корема му. Без да откъсва очи от неговите, ръката й бавно се спусна към покритите с косъмчета слабини.

Той стисна зъби, но не я спря. Бриан се поколеба за секунда, напълно съзнаваща какво върши.

Мъжът си пое дъх.

— Искаш ли да ме погалиш?

Тя кимна.

Пиърс едва успя да запази контрол. Ръката му покри нейната и внимателно я поведе, докато не спря върху твърдата му мъжественост.

Тя погледна надолу, учудена и изпълнена със страхопочитание от новото усещане, от тази интимност. Усмихна се с любопитство и удоволствие.

Той притисна ръката й към себе си. Разсмя се глухо, когато удоволствието от срамежливото й докосване се разля в тялото му.

— Покажи ми как — помоли го тя, без да свежда нежния си поглед.

— И да те шокирам?

— Няма — отвърна тя. — Така или иначе това е неизбежно.

— Мислех, че вече съм го сторил.

Обгърна ръцете й в едрите си длани и бавно и търпеливо й обясни какво да прави. Тялото му започна да тръпне неудържимо, а след това да се движи безпомощно. Той преглътна и потисна стенанието си. Ръцете му се задвижиха по-бързо. Не беше необходимо много време. Той извика и тялото му се отпусна, пулсиращо докато настъпваше очакваното освобождаване. Удоволствието беше неповторимо. Трябваше да се облегне на едно дърво, за да изпита докрай вълните на екстаза, обливащи тялото му. Остави я да гледа и се наслаждаваше на погледа й, на срамежливата й възбуда, на задоволството, когато осъзна какво е станало.

Притисна я към себе си, потен и тръпнещ. Засмя се леко, тялото му обляно от слънцето, без да изпитва притеснение или неудобство.

— Ти нямаш никакви скрупули и задръжки — каза с мека усмивка тя. — Ще ми се и аз да нямах.

— Така ли? — вече дишаше спокойно. Съвсем внезапно я вдигна на ръце и я отнесе до пухкавата хавлия, от която бяха станали преди няколко минути. Сложи я на нея и устата му покри нейната по начин, за който само бе чела.

Удоволствието бе най-шокиращото, необикновено и всепоглъщащо чувство, което някога бе изпитвала. Тя се изви, тялото й бе разтърсено от чувствени вълни, изхлипа, когато усети мигът на екстаз, непознат до този момент. Всичко бе толкова неочаквано, че достигна върха за секунди. Остана притисната до него, молеща, хлипаща от удоволствие, а младото й тяло бе разтърсено от дългите сладки тръпки на първия миг на удоволствие.

Трябваше й време, за да се съвземе след трескавото преживяване. Усещаше горещите му устни по цялото си тяло. Те търсеха, докосваха, успокояваха я докато я разтърсваха тръпките на удоволствието и се опитваше да дойде на себе си.

Разсмя се, когато видя изумлението й, след като вдигна глава от кожата й.

— Оставих те да ми доставиш невероятно удоволствие — изтъкна той.

— Да, но аз… аз не… дори не съм мислила, че… не съм си представяла… — очите й потърсиха неговите. — Това… ами… нормално ли е?

Той се усмихна широко.

— Зависи какво наричаш нормално. Ако ти е било хубаво, значи е нормално. Ако ли не — не.

Тя се поколеба.

— Хареса ми — прошепна тя и се изчерви.

— И на мен — отвърна меко той. Отпусна се до нея и я привлече към себе си. Двамата лежаха отпуснати в горещия следобед.

— Не беше точно секс, но засега стига.

Бриан се размърда на кърпата, почувствала нова вълна на възбуда. Изви гръб и тихо простена.

— Отново ли? Толкова скоро? — попита тихо той и се надвеси над нея.

Тя отвори замъглените си очи и се протегна чувствено.

— Съжалявам. Може и да не съм съвсем нормална.

Той внимателно постави ръка на корема й.

— Съвсем нормална си, а си и едно истинско удоволствие — отвърна Пиърс сериозно.

Отдръпна ръката си и я докосна много нежно, отначало внимателно, а след това по-настойчиво. Тя отвори очи щом усети търсещите пръсти. Улови погледа му, разбрала какво точно прави. Лицето му бе станало сериозно.

— Боли ли те?

Тя кимна.

— Само малко — отвърна дрезгаво тя.

Той се приведе над нея и скри целия свят. Пръстите му отново навлязоха в топлината й, внимателни и търсещи.

Бриан прехапа устни, без да отмества очи от неговите. Преглътна, защото болката я пареше.

— Разбираш ли какво правя? — прошепна той. — Да.

Мъжът се приближи по-близо.

— Не гледай настрани. Не затваряй очи — неговият глас също бе станал дрезгав.

Гърбът й се изви в дъга и парещата болка стана още по-остра. Тя леко се намръщи.

Ръката му отново я галеше, а очите му обещаваха целия свят.

— Усещаш ли натиска? — попита той.

— Да!

Очите й се разшириха. Той също я гледаше с нескрито учудване. Това бе най-интимното нещо, което някога бе правил с жена, по-интимно дори и от секс. Пиърс стисна зъби и от гърлото му се откъсна стон в мига, когато тя се притисна към него и изхлипа. Той усети лекото разтягане на девствената й ципа. Наистина го усети!

— Господи! — простена той.

Тя отново потръпна. В очите й личеше новото чувство, породено към него. В неговото изражение се отразяваше същото това чувство.

Бриан се надигна. Този път не усети болка, само леко чувство на неудобство. Натискът му стана по-силен, когато усети как тялото й се разтваря за пръстите му както никога преди.

Тя разтвори дългите си крака и се повдигна подканващо към ръката му.

Той остави момента да премине, разтърси глава и отдръпна ръката си. Бриан учудено го погледна.

— Когато те любя, няма да усетиш никаква болка — прошепна той.

— Но защо не сега? — попита тя.

— Не искам да те възбудя, а после да те нараня и споменът ти за секса да е свързан с болка — наведе се и нежно докосна устните й със своите. Усмихна се, когато усети дъхът й. — Първото ти преживяване с мен ще бъде едно дълго, сладко удоволствие.

Тя отново се притисна към него и го целуна подканващо, прелъстително потривайки тялото си в неговото.

— Знам — прошепна тя. — Такова ще бъде и твоето с мен.

Той се усмихна, докато й помагаше да се изправи. Много по-късно си спомни, че за пръв път от две години не е помислял за Марго. Страстно желаеше Бриан, така както не бе желал жена от младежките си години. Това не беше любов, но породените чувства можеха да послужат за основа на бъдеща връзка. Щеше да се ожени за нея, за да я защити от Филип Сабон, но и за да задоволи страстта, надигнала се в гърдите му. Това желание бе най-силното чувство, изпитвано от години. Усещаше се жив. Колко време бе минало откакто за последен път бе така? Живееше в миналото, със спомените за Марго. Трябваше да престане.

Бриан бе значително по-млада от него, но когато й омръзнеше и пожелаеше някой по-млад мъж, ще постъпят както трябва. Сега щеше да се наслаждава на сладкото младо тяло и да се потопи в заслепяващата страст. Дори не се замисляше над други мотиви.

 

 

Същия следобед отлетяха за Лас Вегас. Няколко часа по-късно стояха един до друг в параклиса. Бриан бе облечена в къса бяла рокля с копчета отпред и шапка с малка воалетка, стиснала букетче бели рози. Бяха напазарували набързо, но им беше приятно. Заедно с Пиърс избраха роклята и се присмяха на старото поверие, че когато мъжът види булката в сватбената рокля преди сватбата, това предвещава лош късмет. Той бе в смокинг и привличаше погледите на жените като истински магнит, докато слизаха от голямата черна лимузина пред параклиса, където бе уредил да се състои церемонията.

За нея имаше и пръстен, също купен набързо. Широката халка от четиринадесеткаратово злато бе увенчана с нежни листенца бръшлян, запазвайки викторианския дизайн. Отиваше много на финия пръст на Бриан и тя веднага се влюби в него. Но Пиърс все още не бе свалил старата си халка. Не събра смелост да го помоли за това. А това, каза си тя, бе грешка. Но не й остана време да мисли, защото всичко се случваше много бързо.

Свещеникът извърши церемонията пред двама платени свидетели. Пиърс повдигна воалетката на Бриан и я целуна разсеяно, макар и нежно. Лицето му бе мрачно и тя се запита дали не си спомня първата си сватба. Беше сигурна, че не е била на подобно място. Добре разбираше защо всичко е така набързо. Ако искаха да направят официална венчавка, Кърт щеше да открие начин да ги спре. Въпреки това, на Бриан й се искаше да е облечена в дългата бяла рокля, с която си представяше, че ще бъде на сватбата си, мечтаеше си да види и любов в очите на младоженеца. Знаеше, че Пиърс я харесва, че я желае. Но само тези две неща не са достатъчни, за да живеят заедно, тя изпълнена с любов, а той устремен към миналото и един красив призрак.

Вгледа се в тъмните му очи с леко колебание.

Той докосна нослето й с пръст.

— Не гледай така гневно — пошегува се той. — Ще бъдем щастливи.

— Надявам се — отвърна искрено тя.

Пиърс въздъхна. Искриците хумор мигновено изчезнаха от очите му, сменени от същото онова непознато изражение, което тя видя за пръв път, докато пробваше модерната рокля, която подчертаваше дългите й крака.

— Още си много млада — каза тихо той.

— Съвсем скоро ще ми се появят бръчки. Може и още сега, ако държиш. Ще си накисна лицето във вода, докато набъбне — усмихна се хитро Бриан.

Той се разсмя.

— Хулиганка — обвини я той. — Ще ме побъркаш.

— Ще се постарая.

Здрависаха се със свещеника и жена му, със свидетелите, подписаха необходимите документи, платиха таксата и се отправиха към черната лимузина.

— Вече сме женени — промълви Бриан и погледна дяволито новия си съпруг. — Защо не ме заведеш в най-близкия мотел и не ме любиш до зори?

Той се усмихна както възрастните се усмихват на лудориите на някое дете.

— Нямаш представа колко ми се иска — отвърна разсеяно той. — Но трябва веднага да тръгнем.

Лицето й помръкна.

— Няма ли да имаме меден месец?

— Бриан, оженихме се, за да се спасиш от Сабон — отвърна напълно сериозно той. — Беше ми много приятно да те любя край басейна. Някой ден ще го направим както трябва. Но сега не е времето. Появиха се усложнения, за които още не знаеш. Не искам да ти казвам и да развалям сватбения ден. Но церемонията свърши и вече мога да ти кажа.

— Какво има? — попита тя обхваната от неприятно предчувствие.