Даяна Палмър
Някога в Париж (14)

Глава четиринадесета

Бриан никога нямаше да забрави пътуването през столицата. Когато навлизаха в окръг Колумбия, след тях пое втора черна лимузина и откри огън. Едва когато видя, че изстрелите от задната кола не оказват никакъв ефект върху тяхната, разбра, че лимузината им е бронирана.

— Завий и спри на следващата пряка — обърна се Тейт към шофьора и извади пистолета изпод якето. Приятелят му Колби стори същото.

— Внимавайте да не ви застрелят — измърмори Пиърс.

Тейт беше удивен.

— Ей, че аз съм недосегаем за куршумите — заяви високомерно той.

— И аз — добави Колби.

— Добре, но все пак внимавайте.

Колата спря и двамата изскочиха едновременно, затръшвайки вратите в движение.

Сякаш танцуваха балет, помисли си Бриан, неспособна да откъсне очи от невиждания екшън, който се разиграваше зад матовите стъкла.

Преследвачите също изскочиха от колата си и откриха непрекъснат огън. Отвръщаха им къси шумни откоси.

— Стилът на специалните части — обясни Пиърс.

— Кое? — попита Бриан.

— Два изстрела, пауза, два изстрела.

— Кои специални части са това?

— Британските.

— А-ха! — възкликна тя. — Чела съм за тях.

— Почти няма човек, който да не е чел за тях. В началото на деветдесетте, Тейт е провеждал с тях някаква свръх секретна мисия в Близкия Изток.

— Има ли нещо, което той да не е правил? — попита Бриан, поразена.

— Много малко неща.

Пиърс също наблюдаваше битката. Внезапно привлече Бриан към себе си и зарови лицето й в ризата си. Задържа я притисната, дори и когато тя се опита да се отдръпне.

— Стой така — нареди той.

— Защо? — настоя Бриан, гласът й приглушен от ризата му.

— Не е нужно да виждаш това.

Изстрелите бяха спрели. Секунди по-късно Тейт се качи в колата, а Колби остана. Друг от костюмираните мъже кимна на Тейт и слезе, затръшвайки шумно вратата след себе си.

— Те ще се обадят на съответните власти и ще почистят — обясни Тейт. — Да вървим — обърна се той към шофьора. През следващите две-три минути остана смълчан. — Остави я да се изправи. Вече не се виждат.

Пиърс позволи на Бриан да вдигне глава.

— Аз не съм от захар — измърмори тя и отметна разрошената си коса.

— Не си и от скала — каза й остро Пиърс. Взе малките ръце между своите и ги стисна. Щеше да му липсва, мислеше си тъжно Пиърс. Тя бе тази, която върна усмивката му през последните месеци. Ведрото му изражение се стопи щом се опита да си представи живота без нея. Картината не му хареса.

Тя отдръпна ръка с шеговит жест.

— Не е нужно да ми държиш ръката. Няма да те ударя — изрече с невинен гласец тя. Обърна се към Тейт. Лицето му както обикновено бе безизразно. Колата зави по дълга алея, отвеждаща към типична за Джорджия внушителна къща, скрита зад няколко масивни дървета.

— Мислех, че отиваме в окръг Колумбия — отбеляза Пиърс.

— Първо трябва да минем тук. Сенаторът е болен от грип и се налага да пази стаята ден-два. Колби вече е говорил с него. Той смята, като имаме предвид какво преживяхме току-що, че това е най-сигурният начин.

Той погледна часовника си.

— Точно навреме.

И Бриан и Пиърс бяха силно учудени. Шефът на охраната бе най-добрият в бранша, но също така бе и изключително потаен за всичко, което вършеше, и как го вършеше.

— Сигурен ли си, че Холдън няма да ни върне? — попита Пиърс.

— Абсолютно — отвърна Тейт. По лицето му нямаше усмивка. Изглеждаше напрегнат, обзет от някакво безпокойство.

Слязоха пред вратата и се огледаха притеснено наоколо. Икономът държеше вратата отворена и те побързаха да се вмъкнат в къщата.

— Сенатор Холдън е в библиотеката, сър — обърна се човекът към Тейт, сякаш двамата се познаваха. — Очаква ви.

— Благодаря — Тейт успешно отбягна търсещия поглед на иконома и закрачи пред другите към библиотеката. Рафтовете от орехово дърво запълваха стените от пода до тавана, а всички мебели бяха кожени.

Мъжът, облечен в пухкава хавлия над пижамата, им подейства като шок. Не беше възможно да е индианец, мислеше Бриан, но изглежда наистина беше. Имаше черни очи и права черна коса, в която се опитваха да вземат надмощие сребърните нишки на възрастта. Човекът бе едър и грубоват и приличаше повече на борец, отколкото на политик.

— Нали не смятате да стоите така? Сядайте! — каза с дрезгав ръмжащ глас той, сякаш издаваше военна команда. Намръщи се щом погледна Тейт. — Това ли са хората, за които ми каза подчиненият ти? Можеше и сам да го направиш.

Тейт се изпъна. Черните му очи заблестяха. Когато се намръщеше, започваше да прилича на домакина.

— Нямаше време, сенаторе — каза той, опитвайки се да потисне враждебността. — Това са шефът ми, Пиърс Хътън, съпругата му, Бриан, и Мюфти — главният свидетел срещу Брауър.

— Приятно ми е — каза рязко старият човек. — Всичко това е много опасно, много опасно — повтори той. — Просто не мога да повярвам, че разумно човешко същество ще падне толкова ниско. Да започнеш война и да набедиш един невинен народ — това е светотатство!

— Така е — каза Пиърс. — Но той мисли, че ще успее да се измъкне. Опита всичко възможно, за да ни спре, дори и убийство.

— Да, но успяхте. Знаех, че ще успеете — отвърна сенаторът и погледна враждебно Тейт. — Той е добър. Истината е, че е най-добрият — професионално.

Тук се криеше някакъв намек и наблюдавайки обикновено безизразното лице на шефа на охраната си, Пиърс с учудване забеляза, че неизречените думи са поразили целта си. Тейт рядко изразяваше чувствата си. Но ето че в този момент нещото беше разтърсило и Пиърс се питаше какво.

— Искам да знам всичко? — продължи сенаторът. Прикова погледа си в Мюфти. — Започваме с теб.

Отначало Мюфти беше нервен, но сенаторът, въпреки грубостта си, скоро накара арабина да се отпусне. Няколко минути по-късно, Мюфти се чувстваше като стар доверен приятел. Разказа всичко, от опитите да шпионира Сабон, до внезапната поява на наемниците и бягството на Сабон.

— Този човек, Сабон, участваше ли в замисъла? — попита сенаторът.

— Само отначало — отвърна бързо Бриан, тъй като знаеше, че никой от другите няма да защити Филип. Тя обясни кой е Сабон и как е привлякъл Брауър за каузата на страната си и го е използвал да действа от негово име пред петролния картел.

— Брауър е казал на приятеля си в Сената, че Сабон е виновникът за всичко — отвърна възрастният мъж. — Този Сабон е използвал военния преврат за извинение, за да свали правителството, защото в действителност работел за революционерите в Салид.

— Филип Сабон е син на управляващия шейх на Куаи — намеси се отново Бриан. — Това е едно от нещата, които вторият ми баща не знае. Все още. Няма никакъв смисъл, след като е направил толкова много, за да привлече инвеститори и специалисти в областта на петрола, да саботира всичко като организира военен преврат, който никак не му е необходим ако прецени, че иска властта. Та той я има тази власт.

— Искал е американска интервенция.

— Само за да защити петролните си кладенци от работодателите на Мюфти — каза Бриан и погледна гузно Мюфти, който се чувстваше безкрайно неудобно. — Там хората са дори по-бедни от народа на Филип и са очаквали с нетърпение да нападнат кладенците, надявайки се да пленят някой от тях. Съжалявам, Мюфти, но той трябва да знае цялата истина. Една война не би донесла нищо добро.

Арабинът сякаш се сви.

— Разбирам.

— Това се народите от Третия свят — въздъхна сенаторът. — Икономиката на повечето от тях е по-малка и от годишната ми сметка в зарзаватчийницата. Гладуващи хора, задъхващи се икономики, а индустриалните страни позволяват подобни неща да се случват. Дават се милиони за оръжия и усъвършенстването им, а за гладуващите остават жълти стотинки — той се усмихна горчиво, докато го наблюдаваха. — Аз съм либерал — каза той. — Човек не може да яде пари.

Пиърс се разсмя.

— Не, но можете да нахраните много хора, ако убедите онези с парите да ги използват разумно.

— Няма нужда да ме учиш какво да правя, Хътън. Много добре знам къде отиват твоите — отвърна той с нескрит поглед на възхищение. — Дал си повече на бедните от всеки друг бизнесмен, когото познавам.

Пиърс сви рамене и се престори, че не забелязва изненадата на Бриан.

— Правя каквото мога — той присви очи. — Брауър трябва да бъде спрян. Мислим, че ако разбере пред какъв провал е изправен, може да накара наемниците си да подпалят кладенците.

— Какъв смисъл има?

— Отмъщение, нищо повече. Ще хвърли вината върху Сабон и дори върху народа на Мюфти. Ако по този начин успее да подпали война, нима заплахата от екологична катастрофа в района няма да предизвика американска намеса?

— Може би — отвърна мрачно сенаторът. Прокара ръка през гъстата си права коса. — По дяволите!

— Няма ли начин да уредите да се срещнем със заместник държавния секретар? — попита Пиърс.

Сенатор Холдън усилено мислеше. Мълча в продължение на цяла минута.

— Брауър ще е заредил оръжията, докато се доберете. Предполагам, че вече е насъскал по петите ви правителствени агенти.

— Тогава какво можем да направим? — попита Бриан.

Сенаторът напрегнато гледаше и четиримата. Стисна устни и веднага след това се усмихна.

— Имам приятел в международната новинарска мрежа — каза заговорнически той.

 

 

Оказа се, че има не само един приятел в Мрежата. Те веднага дойдоха, с репортер и камера и звукова екипировка. От кабинета на сенатора, пред световната общественост бе разкрит целия ужасен замисъл на Кърт Брауър. Мюфти красноречиво защити народа си и обясни как е бил използван в опитите на Брауър да смаже малката страна на Сабон. Когато записът бе готов и снимачният екип потегли към окръг Колумбия, не един и двама в столицата, вече търсеха Кърт Брауър.

Оказа се, че не е много трудно да го открият, след като новините бяха достигнали до всички. Бе арестуван пред кабинета на своя приятел — сенатор и отведен от федералните власти. Някои от наемниците му ги заловиха във Флорида, други в Джорджия и близо до брега на Вирджиния.

Интерпол залови друга банда на Свети Мартин, тъкмо когато били обградили някакъв твърде мургав европеец, на излизане от местната банка във френската част на острова.

Войски на държава, приятелски настроена към САЩ, действащи съвсем неофициално, заминаха да подкрепят военните сили на Сабон, зад граница в опита им да сложат началото на контрареволюция срещу наемниците на Брауър. Много от хората на Брауър бяха убити в престрелки, а други заловени и хвърлени в затвора. За броени дни, управляващият шейх се завърна от изгнание и пое властта. Петролните кладенци бяха поставени под строга охрана, а представителите на консорциума и работниците се върнаха към работата си.

Кърт Брауър бе задържан за федерални престъпления, тъй като наемниците му бяха американци. Бе обвинен в множество престъпления, а едно от тях дори привлече вниманието на КГБ във връзка със заповед за арестуване, издадена от руското правителство. За опита му да подпали петролна платформа в Каспийско море, бяха изпратени нотариално заверени свидетелските показания на Филип Сабон. Твърдеше се, че руснаците настояват Кърт да бъде екстрадиран и съден в Москва. Тейт си мислеше, че американците ще са доволни, ако се отърват от Брауър.

 

 

— Майка ти е на сигурно място в Ямайка — успокои Тейт Бриан, когато всички, включително и Мюфти се събраха в къщата на Пиърс във Вашингтон, за да обсъдят бъдещето. — Сега вече може да се върне. Няма опасност за нея.

— Благодаря — зарадва се Бриан от все сърце.

Той сви рамене.

— Трябва да благодариш на Пиърс — обясни той и се усмихна на шефа си. — Той издава заповедите.

Тя се обърна към съпруга си. Забеляза, че е успял да вземе душ и да се обръсне и изглеждаше освежен. Тя също бе минала през банята, но дните, изпълнени с несигурност бяха оставили следите си. Беше бледа и отслабнала за дни, тъй като откакто се върнаха в Щатите се наложи да разказват и преразказват историята на най-различни сенатски комисии и подкомисии.

— Благодаря ти, че спаси майка ми и бебето — каза му тя.

Пиърс се усмихна.

— Няма нищо. Ще има всичко, когато се върне. Уредил съм за нея къща на брега на океана в Джексънвил. Ще й хареса.

— Не е нужно да го правиш — възпротиви се Бриан.

— Напротив. Брауър е инвестирал всичко в петрола на Сабон. Не е оставил и една стотинка.

Тъмните му очи се присвиха.

— Мога да се погрижа за нея, Бриан. Няма да има възможност да живее екстравагантно както преди, но поне с детето ще имат сигурност.

Бриан все още се чувстваше неудобно той да издържа семейството й, още повече, че скоро щеше да влезе в ролята на бивша съпруга.

— Колежът ми ще те вкара в достатъчно разходи — напомни му тя тихо.

— Това са джобни пари — отвърна той. — Още ли не си разбрала, че когато казват, че съм богат, не се шегуват?

Тя извърна поглед.

— Парите ти никога не са ме интересували.

— Знам.

Обърна му гръб.

— Най-добре да си събера багажа.

Пиърс усети как сърцето му прескочи.

— Да си събереш багажа ли?

— Да, добре ме разбра — тя бързо напусна стаята.

Тейт огледа любопитно шефа си.

— Тя да не заминава някъде?

Пиърс пъхна ръце в джобовете си.

— За Лас Вегас. За развод — изсъска той.

Тейт сви устни.

— Умно момиче.

Уинтроп бе твърде изненадан от израза на лицето на шефа си. Чудеше си дали се доближава повече до желание за убийство, или шок.

Тейт никак не се стресна. Приближи се до пианото и взе снимката на Марго, която все още стоеше там. Погледна красноречиво Пиърс.

Изразът на по-възрастният мъж стана още по-суров. Знаеше какво му казва Тейт, дори и без думи.

— Сигурно е била изключителна, неповторима жена, щом проявяваш такава лоялност — отбеляза Тейт, докато връщаше снимката на мястото й. Черните му очи се присвиха. — Но Бриан също е изключителна и неповторима.

— Годините ни се разминават — отвърна кратко Пиърс.

Другият мъж тъжно се усмихна.

— Използвал съм същото оправдание. Но в ранните часове на утрото, когато си сам, това оправдание не ти носи никаква утеха.

Пиърс не забелязваше никаква следа от чувства по лицето на Тейт и съжали Сесили, която го обичаше толкова много, а надеждата й за щастие бе толкова незначителна.

— Тя те обича — продължи Тейт.

— Поне така си въобразява — лицето на Пиърс се стегна.

Тейт бавно сви рамене.

— Мисли каквото искаш. Къде ще се запише да учи?

— Иска да отиде в Сорбоната, в Париж. Ще ми се да остане тук, в окръг Колумбия, за да можеш да я наглеждаш. Брауър сигурно има главорези, които му дължат услуга.

— И с тебе в Насау ще бъде на сигурно място — отвърна Тейт. — Точно сега нямам нужда от нови усложнения, особено свързани с жени.

В този момент Пиърс усети, че нещо измъчва Тейт Уинтроп.

— Мога ли да ти помогна? — попита искрено той.

Тейт поклати глава.

— Лични проблеми, които няма лесно да се разрешат.

— За Сесили ли говориш? — подпита го Пиърс.

Лицето на Тейт отново възвърна маската на безизразност.

— Не мога да мисля за Сесили в момента. И не трябва.

Това означаваше, че тя не е пряко свързана с проблема. Какво ли се беше случило?

— Ако не мога да се справя сам, веднага ще ти звънна — обеща Тейт. — Благодаря ти.

— Е, за какво са приятелите? — попита Пиърс и се извърна. — Добре, ще я оставя да замине за Париж. Не че имам голям избор. Назначи един от агентите си с валиден паспорт да замине с нея и му извади виза. Искам още един да наглежда госпожа Брауър в Джексънвил. Ако е необходимо, наеми още хора. Това е важно за мен.

— Става. Ще изпратя Марлоу с Бриан. Той е млад и хубав, и умът му е като бръснач. Тя ще го хареса.

Пиърс се завъртя към приятеля си, а очите му бяха помътнели от гняв. Не можеше да промълви и дума. Изражението му беше достатъчно красноречиво.

— Ясно — усмихна се едва-едва Тейт. — Не си чак толкова безразличен, колкото се показваш, а?

Пиърс сви юмруци. Едва в този момент разбра колко са се задълбочили чувствата му към Бриан. Самата мисъл, че може да бъде с някой друг го подлудяваше.

Тейт го погледна сериозно.

— Живей си живота, както намериш за добре — каза той на шефа си. — Но ако я оставиш да си отиде, недей да забравяш, че е млада, хубава и страстна. Едва ли ще си стои сама.

От тази истина го заболя. Разбира се, че няма да е сама. Ще ходи на срещи, на танци, ще се забавлява с хора на нейната възраст и ще се радва на младостта си. Щом Пиърс излезеше от живота й, нямаше да отнеме много време друг да заеме мястото му. Отново го обзе гняв щом помисли за тази възможност.

— Жалко — измърмори Тейт и се обърна.

— Кое е толкова жалко?

— Да загубиш едно такова вълшебство с огромни, учудени очи. Бриан не е свикнала с богатство. Не е преситена от живота — той поклати глава. — Можеше да ти създаде съвсем нов поглед за света. Но, както ти казваш, все едно. Ще бъде по-щастлива с някой по-млад.

Той тръгна да търси Мюфти, за да му каже, че са организирали полета му до Салид без всякакви засечки. Поне за един от малката им групичка, нещата се подреждаха както трябва, помисли си той.