Даяна Палмър
Някога в Париж (4)

Глава четвърта

Щом Филип тръгна към яхтата си, Кърт Брауър веднага потърси жена си. Тя му беше казала, че Бриан и Пиърс ще ходят на пазар във Фрийпорт. Разбира се не знаеше, че Бриан реши да ходи на пазар в последния момент, защото видя, че яхтата на Сабон приближава и се втурна към къщата на Пиърс. Остана там, докато не прецени, че вече е минало достатъчно време и може да се прибере.

Кърт бе разтърсен от заплахите на Сабон, а финансовото му състояние бе такова, че не можеше да се оттегли. Намираше се между пословичните чук и наковалня, а Бриан бавно го смазваше като отбягваше Сабон.

Притесняваше се, че от нея не може да очаква помощ, за да запази благоволението на Сабон, и се ядосваше, че избягва и милионера, и втория си баща. Не можеше да прецени дали Филип сериозно смята да отвлече Бриан, но вече стигаше до извода, че това вероятно е единственият начин да я подчинят. В разговора с жена си бе категоричен, но не успя да намери Бриан до следващия ден. Откри я в хола на плажната къща и щом я видя, веднага повдигна въпроса.

— Филип си отиде ядосан, защото го отбягваш. Той знае, че не мога да се откажа от сделката и вече говори за нови партньори. Не ми е приятно, че отказваш да ми помогнеш. От теб се иска да му обърнеш съвсем малко внимание — каза той, пъхнал ръце в джобовете, а в яда му, лекият акцент бе станал ясно доловим.

— И никак не ми харесва, че се мотаеш с Хътън. Трябва да знаеш, че не сме в добри отношения.

— Той ми е приятел — отвърна простичко Бриан. — И аз го харесвам.

— Глупости! Колко години е по-възрастен от теб? — изтъкна той, напълно пренебрегвайки факта, че приятелят му Сабон е на възрастта на Пиърс. — Не ми е приятно, че прекарваш толкова много време с него. Отстрани изглежда зле. Освен това — добави с известно неудобство той. — Филип е чул и нещата станаха още по-лоши. Не одобрява да прекарваш така времето си.

— Филип не бил одоб… — избухна тя.

Той вдигна ръка и я накара да замълчи.

— Изобщо не разбираш в какво положение съм! — извика гневно той. — Не мога да си позволя да го ядосвам. Всичко, което притежавам, е инвестирано за проучване и разработване на петролните залежи в страната му. Рискувам всичко!

— На първо място не е трябвало да го оставяш да те убеди да участваш — изтъкна тя.

Той я изгледа с неприязън.

— Аз го убедих — поправи я той, — защото това беше начин да утроя инвестираното. Финансовото ми състояние съвсем не е като едно време — продължи студено той. — Ако не направя нещо, ще останем и без малкото, което имам. Възможността за инвестиране беше великолепна, напълно сигурна. Но за да стане работата, трябва да поддържам приятелски отношения с Филип. Не мога да си позволя да го отблъсквам, или пък да те оставя ти да го правиш.

Той леко покашля, забелязал нарастващата неприязън по лицето на момичето.

— Време ти е да се ожениш — каза дрезгаво той. — Филип каза, че желае този брак. По този начин ще затвърдим споразумението си.

— Да се оженя… за него! — избухна тя ужасена. — Слушай! Нямам никакво намерение да се оженя за приятеля ти Филип! Той ме плаши до смърт! Сигурно си чул какво се говори за него! Чул си какво прави с младите момичета!

Той я погледна изпод вежди.

— Майка ти е доста щастлива тук, ja? — попита бавно той. Усмихна се, но усмивката му не беше приятна. — И тя, и детето. Не би искала нещо да я… да я разстрои, нали?

От всички забулени заплахи, тази беше най-успешната. Тя усети хлад, щом разбра какво иска да каже той. Знаеше, че майка й се страхува от него и искрено съжалява за брака си. Бриан добре съзнаваше, че сега, заради бебето, е още по-уязвима. Не можеше да си позволи да ядоса Кърт, единствено заради майка си. Но как би могла да се ожени за този противен тип Сабон, дори и само за да спаси майка си и брат си!

Стоеше като вкаменена, предизвикателно изправила глава, но уплашена, изпълнена с несигурност и се опитваше да намери думи. Пиърс може да я спаси. Не можеше да каже това на пастрока си. Думите й щяха да го разгневят толкова много, че ще си го изкара на бедната й майка.

Почти две години вече обвиняваше майка си за прибързания брак и също толкова прибързаната бременност, но ето че както се оказва, кръвта вода не става. Не можеше да я остави нещо да й се случи, независимо от това, че все още се чувстваше предадена.

— Разбра ли ме, Бриан? — продължи бавно Кърт. — Ще ме послушаш ли?

— А имам ли избор? — отвърна напълно спокойно тя.

Той се усмихна по неговия неприятен начин.

— Не. Така че най-добре да започнем плановете за сватбата. Майка ти с удоволствие ще ти помогне.

— Нека да не е днес — каза тя, чудейки се какво извинение да измисли. Изправи рамене и обяснението беше готово. — Имам среща с една приятелка. Ще обядваме заедно в Лобстър Бар в центъра.

— Приятелка ли? — той веднага стана подозрителен. — И коя е тя?

Бриан не можеше да мисли разумно.

— Приятелката ми Кара, от училище — измисли си тя. — На круиз е и само днес следобед ще бъде в града. Не сме се виждали откакто завършихме.

Той се поколеба, тъй като все още не й вярваше. Стисна устни и се замисли.

— Добре. Само че Филип отплава за един от островите и утре ще се върне. Очаквам да се държиш както трябва.

— Разбира се.

Беше бледа и съвсем не толкова уверена, колкото звучеше, но се насили да му се усмихне и отиде да се преоблече.

 

 

Ив остави бебето на детегледачката и влезе в стаята на Бриан. Момичето тъкмо си обуваше дънки и зелена копринена блуза, която отиваше на очите й.

— Той говори ли с теб? — попита нетърпеливо Ив дъщеря си.

— Да — отвърна Бриан. Загледа се в майка си и откри нови бръчки по красивото фино лице, нов израз на уплаха в светлите очи. — Говори с мен.

Ив сплете пръсти.

— Не знаех, че ще отиде толкова далече, Бриан — каза нещастно тя. — Знам, че не харесваш господин Сабон. Чух какво говорят за него, но той е богат и има власт…

— А според теб парите са най-важното нещо на света — отвърна студено тя.

Майка й бързо премести погледа си.

— Не съм казала подобно нещо. Той може да ти осигури всичко, което поискаш. А и Кърт ще бъде доволен.

— Да бъде мъжът ти доволен не е смисълът на живота ми, майко — рече Бриан неестествено студено. — И ако си мислиш, че ще се омъжа за някого само и само Кърт Брауър да е доволен, много се лъжеш.

Майка й изглеждаше ужасена.

— Нали… нали не си му казала това? — попита тя, без да крие страха си.

— Разбира се, че не съм! — отвърна бързо тя. — Мамо, аз не съм глупачка. Та той заплаши теб и бебето — добави тя, макар и с нежелание.

Двете с Ив не бяха близки. В такива моменти им беше тъжно, защото ако си имаха доверие щяха да са споделили тревогите си и да се утешат. Ив винаги криеше възрастта си, а присъствието на Бриан, без дори да се споменават годините й, си беше истинско противоречие. Като повечето красиви жени, тя не искаше да приеме факта, че времето тече и за нея. Внимателно поддържаната ръка на Ив се вдигна в знак на безсилие. Вече не се опитваше да крие страховете и несигурността си.

— Кърт е много избухлив — призна тя. — Не го казвам често, разбира се — продължи тя и погледна дъщеря си. — Двамата се поскарахме заради теб. Това беше една от причините, поради които се съгласих да учиш във Франция. Нещата тук не са съвсем наред от известно време, а откакто се забърка с господин Сабон, съвсем не вървят.

Тя отметна златист кичур от лицето си. Зелените й очи гледаха умоляващо момичето.

— Не можеш ли да се престориш, че си съгласна да се омъжиш за него, поне докато измисля нещо? Трябва да мисля и за бебето. Няма да го понеса ако Кърт… ами, ако реши да ме съди за попечителство над детето. Бриан, знаеш, че ще загубя. Нямам никакви пари. Моля те! Ако не искаш да го направиш заради мен, то направи го заради Никълс! Сама разбираш как ще живее без мен.

Лошото бе, че Бриан много добре разбираше. Никълс ще расте зависим от настроенията на мъж, който се интересува само от себе си. Тя се намръщи докато закопчаваше последните копчета. Обърна се към майка си, а очите й издаваха тъгата.

— Все казваше, че за да си щастлива ти трябват много пари. Още ли мислиш така?

Майка й пребледня.

— Не можех да издържам повече на беднотията — отвърна тя с горчивина. — Нямахме нищо, а аз все работех и работех. Баща ти бе лишен, от каквато и да е амбиция!

— Така е, но беше добър и щедър човек — отвърна тихо Бриан. — Никога не би ти посегнал.

Лицето й посърна докато наблюдаваше жената, която я бе родила, но никога не я бе обичала, която не се интересуваше какво ще стане с нея. Едва ли Ив я е гледала, както сега гледа бебето с прегръдките, целувките и готовността да изпълни всеки негов каприз и желание. С болка си напомни, че нито я е искала, нито обичала истински.

— Ти се отплати за любовта и предаността на баща ми като скочи в ръцете на Кърт Брауър само месец след погребението — каза Бриан, изричайки мислите си на глас. — Можеш ли да си представиш какво ми беше?

Лицето на майка й изразяваше истинско изумление. Тя вдигна ръка към гърлото си.

— Но, Бриан — каза дрезгаво тя, — защо… ти никога не си казала и дума?

— И каква полза — лицето на Бриан бе тъжно като гласа й.

— Не те интересуваше нито какво мисля, нито мъката ми. Не можеше да си позволиш да изпуснеш Кърт и парите му.

— Не ми говори така! Та ти си ми дете!

— Така ли? — попита тя с болка. Вгледа се в дребното красиво лице на майка си. — Не си спомням някога да си ме прегръщала, да си ми се радвала и успокоявала, когато плачех. Само ме критикуваше и ти се искаше да ме няма.

Ив не знаеше какво да отговори. Изглеждаше объркана и притеснена.

— Татко ме обичаше — каза тя с гордост. — Той целуваше ударените места, ходехме на театър, на концерти, дори когато трябваше да даде последните си пари. А ти само се оплакваше, че вместо да пилее времето си с мен може да поработи, за да го повишат.

Ив се намръщи, вгледана в лицето на непознатото за нея момиче.

— Не съм знаела, че искаш да прекарваш време с мен. Винаги ми се е струвало, че не ме обичаш.

— Нито пък ти мен. Не бях красива — думите се изляха с много повече тъга, отколкото Бриан искаше, но те разкриха болката, трупана години наред.

Ив преглътна мъчително. Постави ръце на кръста, все още закръглен, въпреки че бебето вече бе пораснало.

— Ако си правеше косата и се гримираше, и носеше хубави дрехи…

— Тогава може би щеше да ме обичаш ли? — попита Бриан с глух смях.

Ив сякаш се сви. Направи крачка напред и протегна ръка, но вече бе твърде късно. Бе закъсняла с много години. Дъщеря й подмина този едва доловим жест, направен в опит за помирение.

Бриан посегна към чантата си, взе я от леглото и я затвори с рязко движение. Нямаше какво повече да каже.

— Къде отиваш? — попита безпомощно Ив.

Бриан я погледна. Не можеше да рискува като каже истината на майка си.

— Приятелката ми Кара от училище е в града този следобед. Обещах й да обядваме заедно.

— Аха. Ами това е чудесно — Ив се опита да се усмихне. — Не се притеснявай. Всичко тук ще се оправи. Просто тази сделка е изнервила Кърт. Той ще бъде различен щом напрежението отмине и постигне своето — тя беше истинско въплъщение на жена, опитваща се да търси логика в една напълно абсурдна ситуация. — Той ме обича. Наистина ме обича. Обича и бебето. Няма да направи нищо, за да ни нарани. Не го слушай какво говори — добави тя.

— Добре. Значи няма нужда да се женя за Филип Сабон, само за да съм сигурна, че всичко с вас е наред?

Щом чу въпроса Ив пребледня. Тя направи бърза крачка напред.

— Бриан, помисли внимателно — каза отчаяно майка й. — Не взимай прибързани решения!

— Няма.

Бриан прехвърли чантата през рамо. Съзнаваше, че прилича на амазонка в сравнение с красивата си дребна майка. Бриан имаше хубави крака и красива коса, но съвсем не отговаряше на представата на Ив за това, каква трябва да е дъщеря й.

Самата Ив добре разбираше това. Тя протегна ръка колебливо и за пръв път от години докосна дъщеря си. Погали дългата гъста права руса коса с нескрито любопитство.

— Имаш толкова красива коса. Фризьорката ми може да направи чудеса. А и с това тяло, можеш да облечеш каквото пожелаеш. Никога не съм забелязвала колко си елегантна.

Никога не си ме забелязвала, докато не разбра, че с моя помощ ще прибави още няколко перца към гнездото, помисли си Бриан, но не каза нищо. Тя отстъпи и фината ръка на майка й се отпусна. Излезе бързо, но спря за миг, загледана в кукленското лице на Ив със съжаление и мъка.

— Аз съм само на двадесет и знам, че щастието не се купува. Как така ти не успя да го научиш за почти четиридесет години?

Красивото лице на майка й се стегна.

— Аз съм само на тридесет и пет — възропта тя и се засмя с престорена веселост. — Освен това обичам хубавите неща.

— Положително, защото си готова да платиш скъпо и прескъпо за тях.

— Не се иска много от теб, Бриан. Само да се омъжиш за един от най-богатите мъже на света. Помисли си за всичко, което съм направила за теб. Помисли колко много Кърт е направил за теб — добави бързо тя, когато осъзна, че няма особен принос за благосъстоянието на дъщеря си. — Той те изпрати да учиш в Париж и те издържа и сега. Дължиш му поне малко — добави тя, опитвайки се да спечели надмощие. Усмихна се с добре заучената празна, студена, официална усмивка, с която впечатляваше партньорите на Кърт, онези опасни хора, за които все още не разбираше каква общо имат със съпруга й. — Зная, че след като помислиш, ще постъпиш както трябва.

Бриан не отговори. Нямаше смисъл. Двете жени нямаха много общо, а сега по-малко от всякога. Майка й никога нямаше да изостави Кърт и парите му, каквото и да й струваше. Току-що го бе казала. Беше готова да жертва и Бриан, но да запази богатството. Само че Бриан нямаше намерение да става жертва. Отиваше при единствения човек, който можеше да я спаси.

 

 

За неин късмет, Пиърс си бе у дома. Говореше по телефона с шефа на охраната, но новините не бяха приятни.

— Снощи имаше опит за саботаж на платформата — обясняваше Тейт Уинтроп с дълбокия си глас. — Всичко е наред — побърза да уточни той, преди да дойде избухването от другата страна. — Мисля, че няма да е единственият. Чух нови работи за страната на Сабон. Говори се, че бедните съседи трупат оръжия, доставени от страна — симпатизант и се готвят за нападение, за да заграбят платформите по първите нефтени полета на Сабон. Знаеш ли, че май е бил прав за нефта. Находището е много богато. Поне така твърдят източниците ми.

Пиърс се протегна мързеливо, а очите му се отместиха към белия плаж, ширнал се отвъд басейна. Пиеше чисто уиски.

— Чудя се дали няма да е най-добре ако ги оставим да спрат разработката на находището — отвърна той. — Брауър ще построи всичко без защитни механизми и без да се съобразява с изискванията за запазване на околната среда.

— Ако нападнат и бъдат отблъснати, първото, което ще направят, е да подпалят нефта — изтъкна Тейт.

Пиърс подсвирна.

— Това вече ще е катастрофа. А така няма да намерят поддръжници във Вашингтон.

— Като спомена Вашингтон — тихо каза Тейт, — носи се слух, че Брауър се готви да пораздвижи връзките си, за да вкара САЩ в цялата тази работа.

— Шегуваш ли се?

— Едно време работех в ЦРУ. Нямам чувство за хумор.

— Извинявай.

— Брауър е бил съученик с един от сенаторите в Комисията по външните работи. Вече се е свързал с него. Скоро ще пътува за Вашингтон, за да лобира за американска подкрепа в конфликта.

— Да не би да иска чичо Сам да му помогне да си разработи нефтено поле? — лениво попита Пиърс.

— Нищо подобно. Иска чичо Сам да му го пази, докато го строи.

— Сабон е милионер и притежава половината страна, без да споменаваме краля и повечето министри. Той защо не може сам да осигури защитата?

— Той е богат, да. Но страната му не е. Странна птица е този Сабон. Носи му се слава на перверзник, а никой не е повдигал обвинение срещу него и никой никога не е виждал бившите му любовници.

— Наистина е странно.

— Брауър твърди, че е алчен за пари убиец, но в страната му не го смятат за такъв — последва кратко мълчание. — Защо някой ще иска целият свят да го мисли за развратник?

— Нямам представа. Най-много ме учудва фактът, че иска Брауър за бизнес партньор.

— Никой друг няма такива връзки със САЩ — разсъждаваше на глас Тейт. — Мислиш ли, че това е причината?

— Може и да си прав, но си е избрал доста опасен съдружник. Брауър е извършил толкова много неморални неща през живота си, че Сабон прилича на ангел в сравнение с него.

— Добре звучи.

Другият мъж говореше разсеяно.

— Нещо си угрижен — каза внезапно Пиърс, усетил, че умът на приятеля му не е изцяло посветен на обсъждания проблем.

— Един…, това е личен проблем. Ще се справя сам — отвърна тихо Тейт.

— Слушай, ще поговоря с някои хора за Брауър, за да разбера с кого във Вашингтон се познава. Ако научиш нещо ново, звънни ми.

— Веднага. Сабон беше тук вчера, но си замина.

— Доста бързо посещение. Защо е идвал?

Лицето на Пиърс стана сурово.

— Брауър има доведена дъщеря на двадесет години. Очевидно Сабон иска да се добере до нея.

— Боже!

— Знаеш какво ще й се случи, ако попадне в ръцете му. Момичето е с дух и е много умно, но не би се справила с мъж като Сабон.

— Искаш ли да дойда?

— Аз ще се погрижа за нея — отвърна той. — Още не съм се предал.

От другата страна на линията прозвуча дълбок смях.

— Никой, който те е видял как нокаутира Колби Лейн на платформата няма да си помисли, че си се предал.

— Като говорим за вълка, как е той?

— Колби се свърза с друга група наемници и замина за Африка, но чувам, че се е прибрал и сега работи за чичо Сам. Напоследък е толкова променен, чак до неузнаваемост. Заради онази проклета жена е!

— Тя не е виновна, че той не може да я забрави и не я оставя да подреди живота си с новия си съпруг — напомни му Пиърс.

— Ако започне да се напива по два пъти в месеца и все гледа да се сбие, сигурно чака някой ден да си го получи.

— Никой не смееше да вдигне ръка срещу него, докато не се появи ти.

— Дори и ти ли? — предизвика го Пиърс.

— Той знаеше, че с мен шега не бива — отвърна разсеяно Тейт.

— Не си ли забелязал белега на брадичката му?

— Ти ли си го направил, негоднико?

— Хвана ме в лош момент.

— Много ми се иска някой да те хване в добър момент, особено напоследък. Като говорим за скандалджии и побойници, защо не поговорим за теб — добави Пиърс.

— Нека да не е днес. Имам работа. Пази си гърба. Сабон не те понася, не повече от Брауър, но има много пари и е хитър. Няма да ми е приятно да ми звъннат в три сутринта, за да ме уведомят, че са те намерили удавен на брега на Фрийпорт.

— Няма страшно. Обаждай се.

— Разбира се.

Пиърс остави слушалката и се замисли над чутото. Новините не бяха добри. Петролният бизнес или те извеждаше на върха или те сриваше в прахта. Нещата бяха много по-сложни, отколкото изглеждаха. Грижите около течове, взривове, пожари или недоволни служители, готови да причинят какви ли не поразии, не спираха. Възникваха и финансови проблеми, и скандали за това кой да прибере печалбата и кой да плати построяването на сонди, площадки и тръбопроводи. Проблемите не свършваха никога.

Най-новата му задача бе построяването на сонда в Каспийско море, по поръчка на един консорциум. Проектът бе обсипван с нападки както от правно, така и от политическо естество. Тръбопроводът минаваше през страна, на която американското правителство бе наложило санкции, и на чуждестранните инвестиции бе определен лимит. Според руснаците обичайните ограничения не трябваше да се прилагат, тъй като Каспийско море е затворено море и не попада под правните разпоредби. Петролните компании, участнички в проекта, бяха международни, но не стояха над санкциите, които САЩ успя да принуди другите страни да приемат.

Хората от страната на Сабон се намесваха непрекъснато. Те имаха нужда от тръбопровод, в сходен по условия район. Разликата бе, че Сабон имаше подходящи връзки и всеки враг на САЩ бе негов приятел. Той не се интересуваше от санкции или политически условности. Сабон само потриваше ръце и вършеше каквото му е угодно. Двамата с Брауър бяха действали именно в тази насока напоследък и ако Тейт Уинтроп се окажеше прав, в родината му се очертаваше значителен политически проблем. Приятелят на Брауър в Сената може да причини големи неприятности на проекта, а и на Пиърс, който осигуряваше доставките на екипировка и работна ръка за строежа. Беше потънал в мислите си, когато вратата към басейна се отвори и Бриан се приближи от кабинката за преобличане.

Той се печеше и отдавна бе захвърлил банските си. Когато го видя за пръв път, тя го зяпна и се изчерви, нищо че в Париж го беше съблякла и сложила в леглото. Отначало се забавляваше с невинността й. След този случай тя прие голотата му и никога не спомена и дума, но и не извръщаше очи, когато погледът й попаднеше върху мъжествеността му. Намираше го за толкова интересен и привлекателен, колкото и в Париж.

— Изглеждаш притеснена — отбеляза той, когато тя седна на шезлонга до него и остави чантата си на масата.

— Не съм притеснена. Готова съм да се самоубия — тя го погледна с кисела усмивка. — Ще ми помогнеш ли да си завържа някоя котва на врата?

Той се изправи, без да крие уплахата си.

— Какво има?

— Дадоха ми ултиматум — каза тя напълно безизразно. Загледа се в босите си крака, обути в леки сандали. — Кърт каза, че или ще се оженя за Филип Сабон или ще се погрижи за майка ми и брат ми. Напълно отчаян е — добави тя. — Мисля, че не блъфира. Вложил и последната си стотинка в сделката с Филип. Без подкрепата му, губи всичко, а ако не се оженя за противния господин Сабон, наистина ще загуби.

Чертите на Пиърс се изопнаха. Никога не бе предполагал, че Брауър би стигнал толкова далеч в ламтежа си за пари. Но, ето че грешеше.

— Какво смяташ да правиш? — попита рязко той.

Тя го погледна с вяла усмивка.

— Познай — Бриан плъзна ръце по прилепналите дънки. — Сега или никога.

Черните му очи се присвиха докато се плъзгаха по тялото й.

— По-точно?

— Добре.

Тя стана и с един замах свали копринената блуза. Под нея се показаха малките стегнати гърди.

— Сега достатъчно точна ли съм? — попита направо тя.