Нелсън Демил
Катедралата (32)

Глава 32

Отец Мърфи прекоси светилището и застана пред трона на кардинала.

— Ваше високопреосвещенство, бих желал да чуете изповедта ми.

Кардиналът кимна.

— Хвани ръцете ми.

Мърфи почувства листчето хартия да залепва за ръката му.

— Не… Бих искал да отидем в изповедалнята. Кардиналът се изправи:

— Да отидем в ризницата.

— Не… — Мърфи почувства как по челото му изби пот. — Няма да ни позволят. Можем да отидем в изповедалнята, където чух изповедта на госпожица Малоун.

Кардиналът го погледна учудено, после кимна:

— Както желаеш.

Слезе от трона и тръгна към дъното на светилището. После се спусна по страничното стълбище, което водеше към вътрешната покрита галерия. Отец Мърфи погледна назад към Морийн и Бакстър. Те кимнаха окуражително и той последва кардинала.

Лиъри се надвеси от парапета на балкона и улови лицето на кардинала в кръстчето на оптическия прибор. Проследи го, докато вървеше от дясно на ляво. Всички в галериите над страничните нефове се развикаха да предупредят двамата свещеници и Лиъри, който бе готов да стреля, както и Флин и Хики, които в момента не се виждаха наоколо.

Кардиналът сякаш не чу предупрежденията. Той спря пред сводестия вход на изповедалнята, и почака отец Мърфи, който се приближаваше нерешително.

Лиъри премести прицела си над златния кръст, който висеше върху гърдите на кардинала, и обра спусъка. Внезапно пред двамата свещеници с вдигнати ръце застана Флин и погледна към балконите. Виковете престанаха. Лиъри изправи тялото си и застана с пушка, притисната в свивката на ръката си. Дори от това разстояние Флин успя да види онази характерна поза, присъща на ловец, комуто току-що са отнели плячката и сега стоеше неподвижен, напрегнал зрение и слух. Флин видя Мегън да се появява на балкона и да се приближава към Лиъри. Говореше му нещо, изглежда искаше да успокои отчаянието му. Флин се обърна към двамата свещеници.

— Какво, по дяволите, си мислите, че правите? Кардиналът отвърна сухо:

— Отивам да чуя една изповед. Флин процеди през зъби:

— Ненормални ли сте? Не можете да излизате от светилището без разрешение.

— Не се нуждая от твоето разрешение, за да отида на което и да е място в тази църква. Моля те да се отдръпнеш!

Флин преглътна гнева си.

— Нека да ви кажа нещо на вас двамата. Онези там горе имат заповед да стрелят… Да речем, че четирима от тях никога не биха стреляли по свещеници. Но петият със сигурност ще го направи. Той би убил и майка си, ако го наемат за това. Дал е обет, както и вие сте дали своя.

Лицето на кардинала стана мораво, той отвори уста да каже нещо, обаче Флин го пресече:

— Този човек е прекарал четиринайсет години като снайперист в различни армии. Единственият начин, по който вече вижда света, е разделен на четирите квадранта на оптическия мерник. Цялото му същество се е концентрирало в това единствено действие. Той обича звукът на оръжието, откатът му върху рамото си, пламъкът от дулото, мирисът на изгорял барут в ноздрите си. За него то е като секса. Можете ли да разберете?

Нито един от двамата духовници не отговори. Кардиналът обърна глава към сенките на балкона и отново погледна Флин.

— Трудно е да се повярва, че съществува такъв човек. Трябва да внимаваш да не застреля теб.

Той мина покрай Флин и влезе под дървения свод, после се скри зад вратата на изповедалнята. Отец Мърфи отправи поглед към Флин, дръпна завесата на бавината и влезе. На известно разстояние от тях, близо до олтара на Дева Мария, стоеше Джон Хики и наблюдаваше мълчаливо.

Мърфи коленичи в тъмната стаичка и започна:

— Благословете ме, отче…

Надникна през процеп в завесата и видя отдалечаващата се фигура на Флин. Заговори с бърз шепот на кардинала и претупа как да е изповедта си. После внезапно каза:

— Ваше високопреосвещенство, ще използвам звънеца, за да изпратя кодирано съобщение.

Тъмноочертаващият се профил на кардинала зад екрана остана неподвижен за известно време, сякаш не бе чул нищо, и бавно кимна. Мърфи дръпна завесата над рамката на вратата и натисна няколко пъти бутона, за да привлече вниманието. Вдигна бележката пред очите си и замижа в тъмното. После започна:

ТУК Е ОТЕЦ МЪРФИ.

Неочаквано една ръка се подаде през завесата и сграбчи китката му. Гласът на Хики прогърмя в изповедалнята.

— Докато още си тук, отче, се изповядай, че използваш изповедалнята за измама. — Той дръпна настрана завесата и Мърфи зажумя от нахлулата светлина. Хики грабна бележката от ръката му и спусна завесата.

— Хайде, довърши си изповедта! Аз ще довърша съобщението.

Мърфи се залепи до екрана и рече тихо на кардинала:

— Съжалявам…

Застанал отвън, Хики се обърна, Флин беше изчезнал.

Никой не му обръщаше внимание, освен Малоун и Бакстър, които седяха в светилището и изглеждаха едновременно вбесени и отчаяни. Хики им изпрати усмивка, прочете кодираното съобщение, постави пръст на бутона и започна да изпраща сигнали. Повтори началото:

ТУК Е ОТЕЦ МЪРФИ. С КАРДИНАЛА СМЕ В ИЗПОВЕДАЛНЯТА. — Продължи, като наподобяваше несигурната ръка на човек, който изпраща съобщение за първи път. Четеше и променяше цялото съобщение: — ПРЕЦЕНКА НА ОГНЕВАТА МОЩ НА ФЕНИАНИТЕ: НЕ ПОВЕЧЕ ОТ ОСЕМ СТРЕЛЦИ. ПО ЕДИН ВЪВ ВСЯКА ИЗТОЧНА ГАЛЕРИЯ. НИКОЙ В ЗАПАДНИТЕ ГАЛЕРИИ. НИКОЙ НА БАЛКОНА. ЕДИН ЧОВЕК С „ТОМСЪН“ НА ПЛОЩАДКАТА ПРЕД КРИПТАТА. РАЗПОЛАГАТ САМО С АВТОМАТИЧНО ОРЪЖИЕ. ПО ЕДИН ПОСТ ВЪВ ВСЯКА КУЛА. ПОЛЕВИТЕ ТЕЛЕФОНИ НЕ РАБОТЯТ. ЗАЛОЖНИЦИТЕ СА ПРЕМЕСТЕНИ В КРИПТАТА. СИГУРНА Е ПРИ ПОЖАР. — Вдигна отново бележката и зачете. — МАКМЕЙЛ Е БРАЙЪН ФЛИН. ДЖОН ХИКИ Е НЕГОВАТА ДЯСНА РЪКА. ТРЕТИ КОМАНДИР Е МЕГЪН ФИЦДЖЕРАЛД. — Той импровизира отново: — ВРАТИТЕ НЕ СА МИНИРАНИ. ПРОТИВОГАЗИТЕ СА СТАР МОДЕЛ С ЛОШИ ФИЛТРИ. — Спря и помисли за момент: — ФЕНИАНИТЕ СА ВЕРНИ На ХИКИ. НЕ ЖЕЛАЯТ ДА ПРЕГОВАРЯТ ДОБРОНАМЕРЕНО. ГОВОРЯТ ЗА САМОУБИЙСТВО. БАКСТЪР ЩЕ БЪДЕ ОБЕСЕН ПРЕДИ КРАЙНИЯ СРОК ЗА НАЗИДАНИЕ. НАПРАВЕТЕ ТОВА, КОЕТО ТРЯБВА. НИЕ НЕ СЕ СТРАХУВАМЕ. БОГ ДА ВИ БЛАГОСЛОВИ. ОТЕЦ МЪРФИ.

Хики свали пръст от бутона и се усмихна. Сега хората оттатък бяха объркани… и уплашени. Уплахата води до отчаяние. Отчаянието води до безумни постъпки. Хики се постави на тяхното място — разбрали малката вероятност да решат проблема с преговори, загрижени за заложниците, подценяващи силите на хората вътре. Полицията щеше да предложи план за превземането на катедралата и той щеше да бъде приет. А политиците щяха да разполагат с това съобщение, което да оправдае употребата на сила. Полицаите щяха да се втурнат през вратите и да бъдат посрещнати от експлозии и неочаквано силен смъртоносен обстрел.

Докато оглеждаше катедралата, Хики си представяше как щеше да стане всичко. Разцепеният мрамор, рухващите статуи, тъмночервената кръв, окъпала олтарите и пода, сгърчените трупове върху скамейките. Таванът щеше да пламне и да се срути в централния неф. Ценното рисувано стъкло щеше да се пръсне навън върху улиците. Видя умиращи да се гърчат сред камъни и пламъци. И когато вече щяха да мислят, че всичко е свършило, дълго след последния изстрел, когато зората се промъкне на снопове през прашните дупки, за да освети спасителните екипи и лекарите, които щяха да ровят из развалините, взривните устройства с часовниците щяха да експлодират. Двете главни колони щяха да се разтърсят и да рухнат сред оглушителния рев на гранит и мрамор, гипс и бронз, дърво и бетон. Катедралата щеше да умре, тухла по тухла, камък по камък, колона по колона, стена след стена…

Морийн Малоун седеше напълно неподвижна на скамейката и гледаше как Хики изпраща съобщението. Обърна се към Харолд Бакстър:

— Мръсник!

Бакстър отмести очи от Хики.

— Е, това е негово право, нали? Но едва ли може да навреди. Особено ако е получено първото съобщение.

— Мисля, че не разбираш — каза тя. — Хората отвън все още вярват, че възможността да изпращаме сигнали е в наши ръце. Хики не им изпраща някоя псувня или нещо подобно. Той чете нашето съобщение и изпраща подвеждаща информация с нашите имена отдолу.

Бакстър погледна Хики и смисълът на думите й достигна до него.

— И само един Бог знае какво им казва. Нали виждаш, че е луд? Флин е образец на рационалност в сравнение с Хики.

— Хики не е луд — отвърна Бакстър. — Той е далеч по-опасен от обикновен смахнат.

Тя наведе очи към пода:

— И все пак не смятам да се извинявам, че направих опит.

— Не те карам да го правиш. Но следващият план трябва да бъде мой.

— Така ли? — Гласът й беше студен. — Мисля, че нямаме достатъчно време нито за твоя план, нито за широко дискутирания подходящ момент. В отговора му липсваше и следа от гняв.

— Дай ми само няколко минути. Мисля, че знам път за измъкване.

Бърк влезе във вътрешния офис, последван от инспектор Лангли. Един униформен полицай подаде на всеки от тях копие от разкодираното съобщение. Бърк седна до писалището на Шрьодер и го прочете. После огледа присъстващите — Шрьодер, комисар Рурк, Робърта Шпигел и Белини — постоянното ядро на Отчаяната дузина. Той и Лангли бяха прибавяни или изваждани от този състав, според промените в ситуацията. Капитан Белини вдигна очи от своето копие и заговори на комисар Рурк.

— Ако това е точно, мога да превзема катедралата с приемлив риск за живота на хората ми. Ако заложниците са в криптата, имат отличен шанс да оцелеят… макар че не мога да гарантирам нищо. — Отново погледна листа. — Изглежда обаче нямат особени шансове с фенианите. — Той се изправи. — Трябват ми още няколко часа, за да изработя план.

Бърк си спомни за твърдението на Морийн при вратата на ризницата. Дванайсет стрелци. Сега Мърфи съобщаваше, че са осем. Той погледна към Белини в отсрещния край на стаята.

— Ами ако не е точно? Белини отговори:

— Едва ли могат да направят голяма грешка. Те са умни хора, нали така? Могат да броят. Виж, не че горя от особено желание да го направя, но сега се чувствам малко по-спокоен.

Лангли се намеси.

— Не можем да изключим възможността едното или двете съобщения да са изпратени от фенианите. — Той сравни своето копие с по-раншното съобщение, което също държеше в ръка. — Нещо ме смущава. Нещо тук не е наред. Белини, като офицер от разузнаването, те съветвам да не вярваш на нито едно от тях.

Белини изглеждаше объркан.

— Но в такъв случай в какво положение ме поставя, по дяволите? В задънена улица!

Робърта Шпигел се намеси:

— Дали вярваме или не на което и да е от тези съобщения, всички в резиденцията на кардинала и в съседната стая четат второто и ще стигнат до свои собствени заключения. — Тя се обърна към Рурк: — Това оправдава изпреварващата атака, комисар.. Точно то се върти в главите им сега. — Обърна се към Белини: — Гответе се в най-кратък срок да осъществите нападение, капитан Белини.

Белини кимна занесено. Вратата се отвори и влезе монсеньор Даунс.

— Кой е искал да ме види?

Петимата мъже се спогледаха въпросително, после Робърта Шпигел се обади:

— Да, аз помолих да ви повикат.

Даунс остана прав. Помощничката на кмета помисли малко и каза:

— Монсеньор, нито аз, нито кметът, нито някой друг иска да направи нещо, което да навреди на тази катедрала или да застраши живота на заложниците. Но…

Тялото на монсеньор се напрегна.

— Но ако полицията и моята служба, и хората във Вашингтон решат, че продължаването на преговорите не е възможно, и че има ясна и непосредствена заплаха за живота на заложниците… Вие и епархията ще застанете ли зад нашето решение да се изпратят вътре полицаи от службата за бързо реагиране?

Монсеньор Даунс стоеше неподвижен и не отговаряше. Шпигел помоли Белини:

— Дайте на монсеньор копие от съобщението. Даунс взе листа и го прочете, после я погледна.

— Ще трябва да попитам архиерейския наместник. Не мога да поема такава отговорност сам.

Той се обърна и напусна стаята. Робърта Шпигел продължи:

— Всеки път, когато открием нова страна на този проблем, разбирам колко много подценяваме Флин. Отрязал е всички пътища около нас и докато времето ни се изплъзва, става все по-ясно, че най-лесният начин на действие е капитулацията. Нашата, не на Флин.

Лангли каза:

— Дори и капитулацията не е толкова лесна. Ние може и да се предадем, но то не означава, че Вашингтон, Лондон или Дъблин ще го направят. Комисар Рурк се обърна към Белини:

— Капитане, единственото, което можем да направим самостоятелно, без ничие разрешение, освен това на кмета, е да атакуваме.

Белини отговори:

— То винаги е най-лесното решение, сър. Изпълнението е трудното.

— Добивам впечатлението, че сте се отказали от преговорите — се обади Лангли. Всички го погледнаха. Бърк заговори:

— Капитане, ти все още си оставаш най-голямата ни надежда. Ако има среден път между нашата капитулация и нападението, сигурен съм, че ще го намерим. Брайън Флин обаче е категоричен, че няма среден път, а мисля, че той казва истината. Срокът ни е до зори, иначе всички са мъртви.

Морийн гледаше как Хики говори с кардинала и отец Мърфи в изповедалнята. Тя каза на Бакстър:

— Разпитва ги за звънеца и за първото съобщение. Бакстър кимна, после се изправи.

— Хайде да се поразходим малко, за да си раздвижим краката. И ще си поговорим.

Тръгнаха към трона и изминаха около четирийсет фута. После се върнаха обратно. Докато вървяха, Бакстър наклони глава.

— Погледни там, месинговата плоча. Морийн бързо погледна към олтара. От другата страна на стълбището за ризницата се намираше плочата, през която бяха слезли с куфарите Хики и Мегън Фицджералд. Бакстър огледа цялата дължина на катедралата.

— Започнах да разсъждавам за тази сграда. Когато Хики и Фицджералд излязоха оттам, по ръцете и коленете им имаше пръст. Значи, това е нещо като нисък тунел, колкото да пълзиш. Сигурно има големи пространства, които са лошо, или изобщо не са осветени. Тук разполагаме с пространство, голямо колкото район, заключен между две преки. Можем да изчезнем в него. Ако успеем да повдигнем бързо тази плоча и да се спуснем, няма начин да ни изкарат оттам. Докато вървяха обратно, плочата от дясната страна на олтара отново дойде пред погледа им. Морийн рече:

— Даже и да успеем да се спуснем долу, преди да ни застрелят, пак няма да сме свободни и никой отвън няма да знае, че сме там.

— Но ние ще знаем, че не сме тук, горе. Тя кимна:

— А то е по-важно, нали така?

Вървяха мълчаливо няколко минути, после Морийн попита:

— Как смяташ да го направим? Бакстър нахвърли плана си.

Отец Мърфи и кардиналът влязоха в светилището, и Морийн и Бакстър забелязаха, че двамата свещеници са пребледнели. Отец Мърфи погледна първо единия, после другия, и предположи:

— Хики знае, разбира се. Кардиналът се обади:

— Нямаше да имам нищо против да се опитаме да изпратим съобщение — той погледна всички строго. — Трябва да ме държите в течение на плановете си.

Бакстър кимна:

— Точно това смятаме да направим, Ваше високопреосвещенство. Обмисляме план за бягство. Искаме и вие двамата да дойдете с нас. Кардиналът поклати глава и каза натъртено:

— Моето място е тук — за момент потъна в размисъл: — Но съм готов да ви дам благословията си. — Той се обърна към отец Мърфи. — Ако желаеш, ти също можеш да вървиш. Мърфи поклати глава отрицателно и каза на Морийн и Бакстър:

— Няма да тръгна без Негово високопреосвещенство. Но ще ви помогна, ако мога.

Морийн огледа тримата мъже.

— Добре. Да обмислим детайлите и да разчетем времето. — Погледна часовника си. — Тръгваме в девет часа.