Нелсън Демил
Катедралата (29)

Глава 29

Флин стоеше с Морийн на площадката пред входа на криптата. Избра от връзката един ключ и отвори зелената остъклена врата. Отвътре се видя стълбище, което слизаше в погребална зала, облицована с бял мрамор. Той се обърна към Педар Фицджералд:

— Там някъде може да открием таен коридор. Няма да се бавя.

Фицджералд закрепи автомата си под мишница и се спусна по стъпалата, Флин захлопна вратата и погледна надписа, издълбан в бронза: Requiescant In Расе.

— Да почиват в мир — преведе го.

Под надписа имаше метални табелки с имената на предишните архиепископи на Ню Йорк, погребани в криптата. Той се обърна към Морийн:

— Помниш ли колко се страхувахме да слезем в криптата на абатство Уайтхорн?

Тя кимна.

— В живота ни има твърде много гробове и бягства, Брайън. Господи, я се погледни! Изглеждаш с десет години по-стар, отколкото си.

— Така ли? Е… Това не е просто от бягане. Дължи се отчасти на недостатъчно бързо бягане — замълча, после добави: — Хванаха ме.

Тя обърна главата си към него:

— О… Не знаех.

— Запазиха го в тайна. Майор Мартин. Помниш ли го?

— Разбира се. Свърза се веднъж с мен. Веднага след като заминах за Дъблин. Искаше да разбере къде си. Твърдеше, че това ще облекчи положението на Шийла… каза още, че щял да отмени заповедта за задържането ми. Държа се приятно, но знаех, че ако ме беше хванал в Белфаст, щеше да отскубне ноктите ми един по един.

Флин се засмя:

— И какво отвърна ти на този приятен човек?

— Щях да го пратя да те потърси в ада, но поразмислих и реших, че може наистина да отиде и да те открие там. Така че го пратих на майната си.

Флин отново се засмя, ала очите му я преценяваха замислено. Тя прочете изражението на лицето му:

— Искам да разбереш, никога не съм била предателка. Ако искаш, ме смятай за изменница, но предателка, никога.

Той кимна:

— Вярвам ти. Ако не ти вярвах, отдавна да съм те убил.

— Щеше ли да го направиш? Той смени темата:

— Ако се опиташ да избягаш отново, и други ще пострадат.

Тя не отговори, Флин извади от джоба си някакъв ключ и го вдигна.

— Ето ключът за катинара на веригата. Сега ще отключа и можеш да си тръгнеш.

— Не без останалите.

— Но би опитала да избягаш без тях.

— То е друго нещо.

Той се усмихна и продължи да държи ключа пред нея:

— Ах, Морийн, ти си все същият боец от улицата. Разбираш, трябва да се плати предварително някаква определена цена за малко свобода. Повечето мъже и жени на този свят биха тръгнали бързо през отворената врата и дори не биха допуснали мисълта за бягство под куршуми, свирещи покрай ушите им. Виждаш ли, твоите ценности и изисквания са обратни на обикновените хора. Променила си се през годините, прекарани с нас.

Тя си спомни навика му да тълкува вместо нея мотивите и действията й, и как някога така я бе объркал, че не знаеше коя и каква е, и с радост се беше оставила във властта му. Погледна го:

— Млъкни.

Флин се поколеба, после прибра ключа и мина на друга тема:

— Поговорих си с кардинала. Той вярва в пръстена. Ти не повярва, защото смяташе, че като раздвоена от противоречия християнка не бива да го правиш. Но Негово високопреосвещенство е най-добрият християнин, когото са успели да създадат, и той вярва.

Морийн погледна вратата на криптата.

— Никога не съм казвала, че не вярвам. Нощта, когато напуснах Уайтхорн, ти казах, че не разбирам защо някоя сила, добра или лоша, би избрала точно теб за свой смъртоносен пратеник.

Той се засмя:

— Това, което изрече, е ужасно, Морийн. Ти си майстор на ударите под пояса. Би била истинска кучка, ако нямаше добро сърце. — Той се приближи до нея. — Как си обясняваш тази работа с изчезването на отец Донели? Търсих този човек, ако е бил човек, през всичките тези години, и никой не е чувал за него.

Тя впери очи през едно от стъклата към бялата светеща крипта и поклати глава, Флин продължи да я наблюдава, стисна здраво ръката й и рече с напълно променен глас:

— Преди да забравя, искам да ти дам един съвет: Не предизвиквай Мегън!

Тя се извърна към него:

— Фактът, че още съм жива, е достатъчен, за да я предизвика. Нека ти дам съвет. Ако излезеш жив оттук, бягай колкото може по-далече от нея! Тя привлича смъртта като гръмоотвод, Брайън.

Без да каже нищо, Флин пусна ръката й. Тя продължи:

— И Хики… този човек е… — тръсна глава. — Няма значение. Виждам, че си се забъркал с ужасни хора. Ние почти не се познаваме вече, Брайън. Как можем да си даваме съвети?

Той протегна ръка и погали бузата й. Мъртва тишина легна на площадката пред криптата. Изведнъж откъм коридора на ризницата се чуха стъпки и скърцането на колелца по мраморния под. Морийн попита внезапно:

— Щом майор Мартин те е хванал, как така си жив? Флин слезе по стъпалата и застана до решетестата врата. Тя настоя:

— Някаква сделка ли направи с него? Той не отговори.

— И наричаш себе си патриот? Погледна я остро:

— Същото правите майор Мартин и ти.

— Аз никога не бих…

— О, и ти би направила сделка. Папата, премиери и президенти сключват сделки с лекота и наричат това дипломация и стратегия. Такъв е животът, Морийн, илюзии и семантика. Е, днес не сключвам сделки и не прибягвам до взаимни услуги, както и да го нарича преговарящият, за да го направи да звучи по-приемливо. Това би трябвало да те направи щастлива, щом не обичаш сделките.

Тя не отговори. Брайън продължи:

— Ако се съгласиш, че сделката, която съм направил с майор Мартин, не е толкова ужасна, ще включа името на Шийла в списъка на хората, които трябва да бъдат освободени.

Бързо вдигна очи към него:

— Искаш да кажеш, че то не…

— Това променя малко нещата, нали? Май очакваше тази сърцераздирателна среща с малката Шийла. Сега нищо няма да спечелиш от цялата работа. Освен, разбира се, ако не проявиш разбиране относно моите съвместни действия с врага.

— Защо е толкова важно за теб да се съглася? Чу се вик:

— Аз съм Бърк! Пристигам! Флин каза на Морийн:

— Ще поговорим по-късно — и викна към ризницата: — Можеш да се приближиш. — Разтвори якето си и намести пистолета в колана си. После се обърна към нея: — Уважавам способностите ти на боец достатъчно, за да те третирам като мъж. Не се опитвай да предприемеш нищо, не прави резки движения, не заставай зад мен и не се обаждай, докато не ти кажа.

Отговори му:

— Ако това беше комплимент, не се чувствам поласкана. Вече загърбих всичко.

— Да, и влязлата в пътя проститутка загърбва улицата, но се обзалагам, че подсъзнателните й подтици остават.

— Да, остават.

Той се усмихна. От коридора на ризницата се подаде Бърк, който тикаше количка за сервиране пред себе си. Спря в подножието на стълбището под решетестата врата.

— Познаваш ли госпожица Малоун? — попита Флин. Бърк й кимна.

— Срещали сме се.

— Точно така. Миналата вечер в „Уолдорф“. Докладваха ми. Изглежда толкова отдавна, нали? — той се засмя. — Доведох я тук, за да се увериш, че не сме накълцали заложниците. — Обърна се към нея: — Кажи му колко добре се отнасяме с вас, Морийн.

— Още никой не е мъртъв — отговори тя.

— Моля те, предай на останалите, че правим всичко възможно, за да ви освободим невредими. — Бърк вложи в гласа си по-весела нотка: — кажи на отец Мърфи, когато всичко свърши, ще дойда да изповядам греховете си.

Тя кимна и го погледна разбиращо, Флин помълча, после попита:

— Свещеникът твой приятел ли е?

— Всички са мои приятели.

— Наистина ли? — той дойде по-близо до вратата. — Скрит микрофон ли имаш, Бърк? Трябва ли пак да повтарям проверката?

— Чист съм. Количката също. И аз не искам да ме подслушват. — Изкачи седемте стъпала до вратата и остро осъзна психологически неизгодното положение да стои на стъпало, осем инча под Флин. — Няма нищо сложено в храната.

— Флин кимна.

— Няма как, когато има заложници. Това прави нещата съвсем различни, нали?

Морийн внезапно увисна на пръчките на вратата и заговори бързо:

— Истинското му име е Брайън Флин. Има само около дванайсет стрелци…

Флин измъкна пистолета си от пояса и го притисна силно във врата й.

— Не се прави на герой, Морийн. Не е нужно. Нали, лейтенант?

Бърк леко разпери настрани ръцете си така, че да се виждат.

— Успокой се. Не казвай нищо повече! Така. Флин процеди през зъби:

— Това е добър съвет, момиче. Нали не искаш да поставиш под заплаха друг човек, като лейтенант Бърк, например, който вече чу достатъчно? — Той погледна Бърк: — Прекалено е импулсивна и не се е научила да прави разлика между смелост и безумие. Боя се, че е моя грешка. — Хвана рамото и със свободната си ръка и я отскубна от вратата. — Върни се обратно. Морийн погледна Бърк:

— Отец Мърфи чу изповедта ми и не се страхувам да умра. Скоро всички ще се изповядаме. Не се огъвайте пред тези копелета!

Бърк я погледна и кимна:

— Разбирам.

Тя се усмихна, обърна се и изкачи стъпалата към олтара, Флин беше отпуснал пистолета встрани до себе си и я гледаше как си отива. Помисли малко и попита:

— Добре, колко ти дължа?

Бърк бавно му подаде сметката. Той я погледна:

— Петстотин шейсет и един долара и дванайсет цента. Не е евтино да нахраниш една армия в Ню Йорк,

нали? — Мушна пистолета обратно в пояса и отброи сумата. — Ето, ела по-насам.

Бърк се приближи и пое банкнотите и дребните.

Флин продължи:

— Удържах си отстъпката от цената — той се изсмя.

— Съобщи го на пресата, лейтенант. Те умират за такива пикантерии.

Бърк кимна. Брайън Флин не беше чак толкова луд, реши той. Имаше неловкото усещане, че Флин е по-умен и по-добър актьор от Шрьодер.

Флин погледна количката, натоварена с метални блюда, покрити с капаци.

— Не би било истински празник на Свети Патрик без солено месо, нали, Бърк? Ти успя ли да хапнеш?

— Не, бях зает.

— В такъв случай ела да хапнеш с нас. Всички ще се радват на твоята компания.

— Не мога.

— Не можеш? — Флин се престори, че си припомня нещо:

— А, да. Заложниците не могат да бъдат предавани или разменяни при никакви обстоятелства. Полицията не може да заеме мястото им. Няма да те задържам.

— Изглежда знаеш много за тези неща. Флин долепи лице до решетката:

— Знам достатъчно, за да не правя глупости. Надявам се, че и ти знаеш толкова.

— Убеден съм, че имаме повече опит със залавяне на заложници от теб! Гледай ти да не направиш грешка!

Флин запали цигара и рече неочаквано:

— Сега, след като госпожица Малоун бе достатъчно умна да съобщи истинското ми име, май трябва официално да се представя. Наистина съм, както каза дамата, Брайън Флин. Както може би знаеш от други източници. В главата ти светнаха ли сигнални лампички?

— Няколко. Дейността ти в края на седемдесетте. От другата страна на океана.

— Да, от другата. А сега, от тази. За разлика от Джон Хики, не съм официално умрял, а само официално изчезнал. Добре, хайде да се върнем на любимата си тема. Майор Мартин присъства ли на военните ви съвети?

— Да.

— Отървете се от него.

— Засега той представлява Британското консулство. Флин се изсмя пресилено:

— Сър Хари ще изпадне в ужас, като научи това. Нека ти кажа, че майор Мартин ще изработи дори своето Министерство на вътрешните работи. Той е предан единствено на маниакалната си омраза към ирландците. За Бога, трябва да го изключите от процеса за вземане на решения.

— Предпочитам да стои наблизо, за да мога по-лесно да го наблюдавам.

Флин поклати глава:

— Такъв човек не можеш да наблюдаваш, независимо колко близо се намира. Махни го от енорийския дом, по-далече от твоите началници.

Бърк отбеляза тихо:

— За да могат хората ти отвън по-лесно да го ликвидират.

По лицето на Бърк бавно се плъзна усмивка:

— О, лейтенант, ти си бил много умен. Да, наистина е така.

— Моля те да не предприемаш нищо, преди да си говорил с мен.

— Да, трябва да се съобразявам с теб — кимна Флин. — Може още да работим заедно.

— Може би.

— Виж, в момента се водят много двойни игрички, Бърк — отвърна Флин. — Само нюйоркската полиция, доколкото разбирам, няма задни мисли. Ще разчитам на теб, лейтенант, да си свършиш работата. Трябва да играеш ролята на честния брокер и да предотвратиш кървавата баня. Утре до зазоряване, иначе, обещавам ти, тази катедрала ще изгори. Това е също толкова неизбежно, колкото изгревът.

— Искаш да кажеш, че не е във властта ти да спреш?

— Бързо се досещаш. Мога да контролирам хората си само до определен момент. Но на зазоряване, ако исканията ни не бъдат изпълнени, всеки мъж и жена тук вътре ще действа по предварително издадена заповед. Без дори да изрека и дума, заложниците ще бъдат застреляни или хвърлени от кулата на камбанарията, ще бъдат подпалени огньовете и автоматично ще се включат останалите средства за разрушаване.

Бърк отсече:

— Постъпил си много глупаво, като си преотстъпил контрола. Глупаво и опасно.

Флин притисна лице към металните пръчки.

— Има нещо още по-лошо от преговорите с мен. Ако нещо с мен се случи, ще трябва да се оправяте с Хики и жената, която наричаме Прения. Затова ти и Шрьодер не се опитвайте да работите срещу мен. Работете с мен и никой няма да умре.

— Познатият дявол е по-добър от непознатите.

— Съвсем вярно, лейтенант. Съвсем вярно. А сега можеш да вървиш.

Бърк слезе заднишком на долното стъпало. Той и Флин се спогледаха. Този път Флин не направи движение да се обърне и Бърк си спомни предписанието на отдела, който преговаряше за заложници — никога не се обръща гръб на терористите, които ги държат. „Трябва да се отнасяш с тях като с кралски особи“ — обичаше да повтаря Шрьодер в интервютата по телевизията. „Никога не им показвайте гърба си. Не използвайте отрицателни думи. Не казвайте думи като «смърт», «убийство», «убивам», «умирам», «мъртъв». Винаги се обръщайте към тях с уважение“. Шрьодер би получил удар, ако беше чул разговора им.

Бърк слезе още едно стъпало заднишком. Шрьодер си имаше своите методи, и все пак Бърк започваше да се убеждава, че тази ситуация изисква гъвкавост, оригиналност и дори правене на компромиси. Надяваше се Шрьодер и останалите да го разберат, преди да е станало прекалено късно.

Той обърна гърба си към Флин, слезе по стъпалата, заобиколи количката и тръгна към коридора. През цялото време усещаше дълбоките тъмни очи, които го следваха.