Ерик Нюланд
Първият удар (9)

Глава 8

1802 часа, 22-ри септември, 2552 г. (по военния календар) / на борда на неидентифициран флагмански кораб на Съглашението, неизследвана звездна система, полето от отломки край Хейло.

Главния командир приклекна, когато енергийното острие се устреми към него. Той се хвърли към елитния и стовари дебелия край на пушката си върху средния му сегмент. Извънземният се преви на две и Главния извъртя масивната част на пушката си, за да размаже черепа му… но в този миг елитният се претърколи назад. Очертанията на енергийното острие едва се забелязаха, когато изсвистя във въздуха и акуратно разсече щурмовата пушка на две половини. Частите на повредената МА5Б тупнаха на пода. Острието от свистяща, ослепително нажежена енергия не улучи Главния.

Вътрешната температура на бронята „Мьолнир“ се покачи светкавично. Главния командир не можеше да рискува да продължи схватката в този температурен диапазон и затова направи това, което съществото най-малко очакваше — той пристъпи по-близо към него и го хвана за китките.

Ивиците от мускули на ръцете на елитния бяха твърди като желязо и той се забори да се освободи от хватката на Главния. Главния изтръгна присадения към ръката меч на извънземния и го отдалечи от себе си, но това отне по-голямата част от силите му и той разхлаби хватката си върху ръцете на елитния. Енергийното острие проблесна опасно близо до главата на спартанеца. То пропусна целта си на косъм, но предизвика смущения в дисплея на шлема му.

Острието представляваше триъгълник от ослепително нажежена плазма, помещаваща се в електромагнитна обвивка, отделена от дръжката. Главния беше виждал как такива оръжия разсичат бойната броня на пехотинците от ОСБР наполовина и оставят дълбоки прорези в сплавта „Титан-А“. По-лошото бе, че този елитен беше силен, ловък, добре обучен — и се беше сражавал на Хейло без почивка дни наред. Главния усещаше всяка рана, опънат мускул и напрегнато сухожилие в тялото му.

Хейвърсън и Поласки се придвижиха към мостика с извадени пистолети, но и двамата нямаха достатъчно чиста позиция за стрелба.

— Отмести се, Главен! — извика Хейвърсън. — По дяволите, нямаме добра позиция за стрелба!

По-лесно беше да се каже, отколкото да се направи. Ако го пуснеше, елитният щеше да го разреже на две. Главния командир изсумтя, борейки се да обърне извънземния. Отначало елитният се бореше, но после — вместо да се съпротивлява — се наклони назад, точно по посока на приближаващите се хора.

Елитният нагласи хоризонтално енергийното острие и изстреля една дъга към Хейвърсън и Поласки. Хейвърсън изкрещя и падна на пода, след като енергийното острие разряза наполовина пистолета му и го улучи. Поласки изруга и пусна един изстрел, но той се заби в енергийните щитове на елитния. Извънземният погледна бързо към източника на стрелбата и изръмжа гърлено на бълбукащия си език.

— Изведете лейтенанта оттук — изрева Главния. Той повдигна едното си коляно към гърдите и замахна с крак. Ботушът му удари нагръдника на елитния. Енергийният щит на извънземния проблесна и изчезна, а нагръдникът му се строши като порцеланов под силата на удара.

Извънземният се олюля назад, повличайки Главния със себе си. Той кашляше пурпурночервена кръв, която зацапваше визьора на Джон, замъглявайки зрението му. Кракът на елитния се спъна в нещо на земята — шлемът му — и той загуби равновесие. Двамата паднаха заедно. Главния командир все още държеше вграденото в ръката на елитния острие. Но другата ръка на извънземния се движеше свободно и грабна падналия плазмен пистолет. Дулото на оръжието светеше от концентрираната в него енергия с мръснозелен цвят.

Главния се търкулна надясно, след като пистолетът стреля. Топка плазма проряза помещението и се пръсна в дисплея зад него. Уредите трепнаха, припламнаха и от тях изхвърчаха искри, когато плазмените изстрели разтопиха системите им. Пространството пред дисплеите притъмня, но въпреки това Главния успя да види как единият от крайцерите на Съглашението открива огън. Залп от плазма се устреми през космоса към флагманския кораб.

Главния и елитният се изправиха на крака и продължиха борбата. Главния изби на една страна плазмения пистолет и той издрънча някъде по пода на контролния център. Елитният отвори уста и изтрака с мандибули към Главния. Той беше разгневен или паникьосан… и Главния усети нарастващия му страх. Хватката му върху извънземния отслабна.

Зад елитния той забелязва движение. Сержант Джонсън и Локлиър се бореха да отворят изцяло люка на вратата.

— Сержант, пригответе се за стрелба.

— Готов съм, Главен! — извика сержантът от другата страна на люка.

Главния затегна хватката си върху ръката острие на елитния, улови го с другата си ръка за гърлото и го дръпна назад през мостика, като изблъска съществото в люка на вратата.

— Сега, сержант! Огън!

Стрелба от щурмови пушки изригна през люка, но звукът от нея беше странно приглушен, защото гилзите падаха директно върху гърба на елитния. Той изръмжа и тялото му се сгърчи, но все още се държеше за Главния. Извънземният забиваше още по-дълбоко острието си, разрязвайки здравите кристални пластове на бронята „Мьолнир“. Хидростатичният гел започна да изтича през прорезите… примесен с кръвта на Главния.

— Не спирайте. Стреляйте.

През счупения нагръдник на елитния се появи дупка от куршум — части от строшена броня и разкъсана плът пръснаха върху Главния. Главния блъсна елитния в стената и един от контролните панели зад него изхвърли искри. Вратата към коридора за евакуация се отвори със съскане и съществото падна обратно назад.

Извънземният най-накрая беше надвит и Главния имаше преимущество. Той го блъсна назад и удари ръката му в стената. Извънземният метал иззвънтя като гонг и елитният изпусна енергийното острие. То угасна и потъмня, след като предпазният механизъм своевременно го дезактивира. Главния изтласкваше извънземния назад стъпка по стъпка. Палубата беше напоена с кръв. Най-накрая той извъртя елитния надясно и нанесе мощен удар с широк замах в раната на гърдите му. Елитният нададе вой от болка и политна назад през отворения люк на една от спасителните капсули.

— Изстреляйте това — нареди Главния.

Той натисна едно копче и люкът се затвори с трясък. Чу се остър, металически звук, когато задържащите скоби се отвориха. Спасителната капсула се изстреля от корпуса на флагмана. Главния въздъхна дълбоко. Потта капеше в очите му и моментално замъгляваше зрението му.

— Добре се справихте, сержант, Локлиър — каза задъхано той. Рамото му пареше. Опита се да го размърда, но то беше вкочанено и не успя.

Корабът се наклони.

— Попадение от плазма в предната част на палубата дясно на борд! — извика Кортана. — Енергията на щитовете спадна до 67 процента. — Тя направи пауза и добави: — Удивителни радиални способности. Главен, трябва да дезактивирате навигационния механизъм, за да мога да маневрирам.

Хейвърсън и Поласки се устремиха към Главния. Хейвърсън притискаше гърдите си и правеше гримаси от болка заради раната от острието. Поласки сложи ръка на рамото на Джон.

— Лошо си ранен — прошепна тя. — Позволи ми да взема комплект за оказване на първа помощ от пеликана, и…

Главния отблъсна с рамо ръката й.

— По-късно. — Той видя как загрижената й физиономия се превърна в нещо като… какво беше това? Страх? Объркване?

— Кортана, покажи ми какво трябва да направя — продължи Главния и се запъти към по-високата платформа в центъра на мостика. — Поласки, ти и Хейвърсън отворете другия люк.

— Тъй вярно — измърмори Поласки с твърд глас, двамата с Хейвърсън отидоха при люка и се захванаха за работа.

Главния огледа контролните уреди. Докато ръката му блуждаеше над тях, те придобиха вид на триизмерна мрежа от ясно очертани йероглифи на Съглашението.

— Къде? — попита той.

— Премести ръката си половин метър надясно — каза Кортана. — После двадесет сантиметра нагоре. Този бутон. Не, не този, а другият вляво. — Тя въздъхна.

— Онзи там. Натисни го три пъти.

Слаби светлинни сигнали премигваха на повърхността, докато Главния натискаше бутона. Контролните уреди се оцветиха в червено и оранжево и накрая изстинаха до яркосиньо.

— Проработи — каза Кортана, — вече имам достъп до навигационните системи. Най-накрая мога да размърдам тази каруца. Дръжте се.

Корабът зави наляво. На дисплеите, които още функционираха, ги прихванаха още четири крайцера на Съглашението и стреляха. Флагманът ускори, но плазмените торпеда описаха дъга и го последваха.

— Лошо — отбеляза Кортана, — не мога да преодолея инерцията на това корито. Ще ни ударят… освен ако не направим скок със свръхсветлинна скорост.

Един от дисплеите издаде странни ритмични звуци, след което светна в червено.

— О, не — прошепна Кортана.

Първото плазмено торпедо ги удари. Матов червен огън се разпространи по илюминаторите.

— Защо е тази реакция? — поиска обяснение Хейвърсън.

— Свръхсветлинният генератор на кораба не работи — отговори Кортана. — Дезактивираните навигационни системи са били номер. Това е работа на онзи ИИ на Съглашението. Отвличал ми е вниманието, докато е прекъсвал връзката между реактора и свръхсветлинния генератор. Мога да си маневрирам колкото си искам и да давам команди на генератора, но ако той не се захранва с енергия, няма да отидем никъде.

— Тук има ИИ на Съглашението? — измърмори Хейвърсън и повдигна вежди.

— Зареди координатите на мястото, в което се свързват реакторът и свръхсветлинният генератор — каза Главния командир. — Аз ще се погрижа за това.

Още две плазмени торпеда експлодираха и се пръснаха по щитовете.

— Енергийните щитове се разпадат — каза Кортана, — обезопасете се!

И последният изстрел се заби във флагмана. Корпусът се нагря и плазмата разтопи няколко пласта от бронята. Корабът се наклони и изпусна струи от нагрети метални пари през пробойните.

— Още един такъв изстрел ще пробие корпуса — отбеляза Кортана. — Придвижвам това корито с флангова скорост.

— Координатите на куплунга между реактора и генератора, Кортана — настоя Главния.

На дисплея на шлема му се появи маршрут. Инженерните помещения бяха двадесет палуби надолу под мостика.

— Не те очаква нищо добро — предупреди го Кортана. — Там със сигурност има елитни, които те очакват. И дори и да се справиш с тях, няма да можеш да скачиш реактора и генератора навреме. Нямаме необходимите инструменти и технически познания за това.

Главния се огледа из мостика. Трябваше да има някакъв начин. Винаги имаше начин…

Той се наклони над ръба на централната платформа и сграбчи един от треперещите от страх инженери на Съглашението отдолу. Дръпна го за летящия му костюм и съществото се сгърчи и изпищя.

— Може да нямаме нужните технически познания — каза той и разклати инженера, — но това нещо може да се справи. Можеш ли да комуникираш с него? Да му кажеш какво трябва да направи?

Последва пауза. След което Кортана отговор:

— В лексиката на Съглашението има много обширни комуникационни конструкции…

— Просто му кажи, че ще го взема с мен, за да поправи нещо.

— Добре, Главен — отвърна Кортана.

Поток от пронизително цвърчене прозвуча по говорителите на мостика и шестте очи на инженера се опулиха. Той престана да се гърчи и се хвана с пипалата си за Главния.

— Той каза „добре“ и „да побързаме“ — съобщи Кортана.

— Останалите, изчакайте тук — нареди Главния.

— Щом настояваш — измърмори Хейвърсън с пребледняло лице. От раната на гърдите му се процеждаше кръв.

Главния командир погледна към Джонсън и Локлиър.

— Не позволявайте на Съглашението да превземе отново мостика.

— Няма проблем, Главен — отвърна сержант Джонсън. Той спря да рита мъртвия елитен в зъбите и сложи нов пълнител в своята МА5Б, след което дръпна бързо лостчето за зареждане, поставяйки нов заряд в патронника и остана така въоръжен. — Тези женчовци от Съглашението ще трябва да потанцуват танго с мен преди кракът им отново да стъпи тук.

Единият дисплей показа как два от крайцерите стреляха отново.

Главния гледаше как плазмата и съпровождащите я огнени пламъци се устремяват към тях през тъмния космос.

— Кортана, трябва да ни спечелиш малко време — каза той.

— Ще направя каквото е по силите ми, Главен — каза му Кортана, — но по-добре действайте бързо, защото алтернативите ни се изчерпват.

 

 

Кортана беше ядосана. Беше позволила на ИИ на Съглашението — присъствието на още някой, което усещаше в системата, несъмнено се дължеше на него — да я измами. Блокирането на навигационните системи беше привлякло директно вниманието й и преди това не направи старателна проверка на системите на кораба, защото не мислеше, че ще има повече саботажи. Това беше грешка, която никога не би допуснала, ако работеше с пълния си капацитет.

Тя провери всяка една система на флагмана. След което ги обезопаси със собствени защитни кодове. Изключи чувствата си за гняв и вина и се концентрира върху това да запази кораба цял, а Главния командир жив. Не… Тя премисли и остави емоциите си включени. „Интуицията“, осигурена й от този аспект на интелектуалната матрица беше прекалено ценна, за да я дезактивира по време на битка.

Тя насочи флагмана към газовия гигант Прага. Наближаващата плазма може би щеше да бъде неутрализирана от магнитното му поле — ако посмееше въобще да го приближи достатъчно близо. Кортана отклони енергия от предните към задните щитове, деформирайки защитния мехур около флагмана. Тя обърна назад всички седем оръдейни установки, изстрелвайки по две торпеда от всяка към приближаващия залп.

Плазмените установки загряха и избълваха нагорещени до максимум пламъци, но те се разпръснаха в матов червен облак само на няколко метра от точката им на изстрелване, след което изтъняха и изчезнаха съвсем.

Кортана забеляза една подсистема, свързана с контролните уреди на оръжията — мултипликатор на магнитно поле. Ето как Съглашението оформяше и направляваше плазмените заряди. Мултипликаторът работеше като прецизна фокусираща леща, но нещо не беше съвсем наред. Някой вече беше посетил тази подсистема и беше изтрил софтуера, който я управляваше. Кортана се закле, че когато хване този ИИ на Съглашението, използващ партизанската тактика, ще го изтрие ред по ред.

Без установяването на метода на работа на направляващите магнитни полета, плазмените установки не биха послужили за нещо друго, освен за фойерверки. Плазмените заряди на Съглашението, изстреляни по тях, бяха стегнати и светеха като миниатюрни слънца. Те връхлитаха върху флагмана и се разпръскваха по подсиления заден щит. Бомбардировките върху сребърната енергия, от която се състоеше щита, го отслабиха и той затрептя.

Плазмата стопи част от корпуса при кърмата като сол, разтворена в гореща вода. Кортана усещаше глухите удари от декомпресията на атмосферата в кораба.

Тя провери състоянието на Главния. Сигналът му все още се засичаше на борда на кораба, а биомониторът му показваше, че е още жив.

— Главен, жив ли си още? Измислих друг вариант.

Интеркомът изпука за момент, след което Главния прошепна:

— Почти.

— Внимавай. Бронята ти е повредена. Вече не можеш да действаш в непригодна атмосфера.

Индикаторът му за потвърждение примига в отговор.

Кортана форсира двигателите, докато ги претовари и програмира курс около Прага. Трябваше да се шмугне в най-горните слоеве на атмосферата му. Горещината, йонизацията и магнитното поле на планетата може би щяха да ги предпазят от плазмата.

Флагманът се наклони и се гмурна в тънките мустаци на облаците. Вълни от бял амоняк и облаци от амониев хидро сулфид пълзяха на криволичещи ленти около тях. Едно пурпурночервено петно от фосфорни съединения прерасна в ураган, в който проблеснаха светкавици, осветяващи слой от бледосини ледени кристали на пътя им. Но корабът им вече нямаше функциониращ енергиен щит. Триенето нагорещи корпуса до триста градуса по Целзий, след като докоснаха най-горните слоеве на атмосферата на гиганта.

На задните камери Кортана видя проследяващите ги крайцери да откриват огън. Изстрелите се втурнаха след тях като ято хищни птици.

— Елате да ме хванете — измърмори тя.

Нагласи ъгъла на атака на флагмана така, че носът му се повдигна нагоре, което леко ги тласна напред. След това концентрира натрупващата се горещина към опашката на кораба. Необуздана диря от нагорещен въздух лъкатушеше след тях.

— Кортана? — каза Поласки. — Приближаваме границата на жизнения минимум в изходящата орбита. Много приближи кораба до планетата.

— Наясно съм с траекторията ни, офицерски кандидат — каза тя и прекъсна комуникацията. Последното нещо, от което се нуждаеше в момента, бе урок по пилотиране.

Първите плазмени изстрели ги настигнаха. Те размътиха оставащата след тях диря, разбивайки се бясно в атмосферата. Корабът се наклони и пропадна в нестабилния въздух, но плазмата се разпръсна и не им нанесе никаква вреда. Зад флагмана се простираше дълга няколкостотин километра диря, като широка огнена цепнатина върху Прага. Кортана триумфира за момент, след което изпадна в униние.

Имаше нов проблем — сътресението от удара беше променило посоката им на движение. Горещината и прекомерното налягане бяха изтънили атмосферата… достатъчно, за да накарат флагмана да се снижи със седемстотин метра. Снопове ледени кристали се забиваха в носа на кораба. Бяха прекалено ниско. Нямаха достатъчно енергия да се върнат в предишната орбита. Щяха да падат спираловидно навътре в атмосферата и най-накрая да бъдат смачкани от титаничните гравитационни сили на Прага.

 

 

Главния се завъртя във въздуха и постави крака на „земята“. Гравитацията беше изключена в тази асансьорна шахта. Това беше улеснило доста преминаването през многобройните палуби… но дотолкова, доколкото той имаше желание да скача, надявайки се захранването в тази част на кораба да не бъде възстановено. Инженерът стискаше рамото му и почукваше по тънкия контролен панел на стената. Вратите в дъното на шахтата изстенаха и бавно се отместиха встрани. Беше забавно, че съществото не се интересуваше от това кой или какъв беше Джон. Не знаеше ли, че техните раси бяха врагове? То беше много интелигентно и можеше да комуникира. Може би не се интересуваше от това кои са му врагове или съюзници. Може би всичко, което искаше да прави, беше да си върши работата.

Пред тях имаше коридор с куполовиден таван, широк пет метра. След последната си арка той завършваше в подобното на пещера помещение с реактора на двигателя. Околните светлини в коридора и залата с реактора бяха изключени. По дължината на далечната й стена, обаче, бобините на високия десет метра реактор пулсираха с бяло-синя светлина и хвърляха големи сенки върху стените.

Главния командир включи филтрите за виждане в тъмното, за да сканира светлината от реактора. Той засече силуетите на контейнери и други съоръжения. После видя една от сенките на стената да се размърдва… наподобявайки прегърбената походка на грънт от Съглашението. След това движението изчезна. Засада. Разбира се. Замръзна за момент, ослуша се и долови задъхването на поне половин дузина грънтове и пронизителните неприятни крясъци, които издаваха, когато бяха подплашени.

Това беше облекчение за Главния. Ако вътре имаше елитен, той щеше да поддържа по-добра дисциплина и да успокоява грънтовете. И все пак се колебаеше. Нямаше щитове, а бронята му беше повредена. Имаше чувството, че се е сражавал непрекъснато с години. И беше принуден да признае, че се намира на границите на издръжливостта си. Добрият войник винаги преценяваше тактическата ситуация, а точно сега ситуацията, в която се намираше, беше сериозна. Един сполучлив плазмен изстрел би могъл да предизвика трета степен изгаряния по ръката и рамото му, да го извади от строя и да даде възможност на грънтовете да го довършат.

Командира сгъна раненото си рамо и болка проряза гърдите му. Той игнорира дискомфорта и се съсредоточи върху това как да спечели битката. Иронията беше в това, че след като се беше изправил лице в лице с най-добрите воини на Съглашението и беше победил Потопа, рискуваше да бъде убит от шепа грънтове.

— Главен — повика го Кортана по предавателя, — жив ли си още? Досетих се за още една възможност.

Главния командир отговори шепнейки:

— Почти.

— Внимавай. Бронята ти е повредена. Не можеш повече да действаш в непригодна атмосфера.

Той пусна потвърждение на Кортана и се съсредоточи върху настоящия проблем. Да използва гранати не беше алтернатива — плазмена или осколочна граната, хвърлена близо до бобините на реактора, щеше да повреди вътрешността на кораба. Тогава оставаше да се промъкне тихомълком и да надхитри грънтовете.

Може би, в края на краищата, щеше да използва гранатите. Главния постави една плазмена граната в центъра на асансьорната шахта. След това постави и останалите му две осколочни гранати от двете й страни. Той опипа стените на асансьорната шахта и откри това, от което имаше нужда — оптичен шнур с дължината на косъм. След това премери три метра. Инженерът изпухтя от раздразнение пред перспективата за предстоящото разрушение.

Главния провря шнура през пръстените на осколочните гранати и завърза краищата му за две опорни точки десет сантиметра над земята. После заклещи гранатите в цепнатината на отворената врата. Капанът беше заложен, всичко, от което имаше нужда сега, беше примамката.

Заложи една плазмена граната върху далечната страна на шахтата и я активира. След това се устреми бързо към коридора. Оставаха четири секунди. Гравитацията, която в тази част на кораба функционираше, го издърпа към палубата. Джон се сля със сенките и побягна покрай стената два метра нататък, като спря във вътрешността на първата поддържаща скоба.

Оставаха три секунди. Един от грънтовете нададе учуден писък и плазмен изстрел профуча надолу към центъра на преддверието.

Две секунди. Главния отлепи инженера от рамото си и го притисна здраво между себе си и скобата, обгръщаща стената.

Една секунда. Инженерът се сгърчи за секунда, след това замръзна, може би усещайки какво предстои да се случи.

Плазмената граната избухна. Мълния от наситена светлина заля преддверието и залата отвъд него. Останалите грънтове изпищяха, плазмени изстрели и градушка от кристални стрели изпълниха входа, удряйки се във вътрешността на асансьорната шахта.

Грънтовете прекратиха стрелбата. Един от тях предпазливо пристъпи иззад някакъв контейнер и пропълзя напред. Той издаваше нервни, лаещи звуци и след като не срещна съпротива, продължи надолу към входа на асансьорната шахта.

Още четири грънта го последваха, минавайки покрай Главния, неосъзнаващи, че се е скрил зад скобата на стената на по-малко от половин метър от тях. Те наближиха асансьора, подушиха въздуха и влязоха вътре.

Чу се елегантно звънене, когато пръстените на осколочните гранати се освободиха от задържащите ги жици. Главния прикри с тяло инженера. Единият от грънтовете изпищя високо и изплашено. Всички се обърнаха и побягнаха.

Две гръмотевични експлозии обвиха асансьорната шахта. Парчета от плът и метал се разпръснаха из коридора. Нечия пушка, изстрелваща кристални стрели, се плъзна по пода и спря метър по-натам. Беше повредена и захранващата й бобина бе угаснала. Главния я грабна и приклекна, след като плазмен изстрел изсвистя над главата му. Той се изтегли зад прикритието на поддържащата скоба. Опита се да активира оръжието, но нямаше късмет. То не работеше.

Инженерът обви едно пипало около оръжието и го издърпа рязко от ръцете на Джон. Проби корпуса му и го остави отворен. Върхът на едно от пипалата му се разцепи на сто, тънки като игли, ресни и се зарови във вътрешните механизми. Няколко секунди по-късно го сглоби и го подаде с дръжката напред на Главния. Пушката бръмчеше от захранващата я енергия и кристалните шишове, които оръжието изстрелваше, блестяха в хладен пурпурен цвят.

— Благодаря — прошепна той.

Инженерът изцвърча.

Главния се промъкна покрай скобата. Той почака, държейки пушката здраво в ръцете си, напълно неподвижен. Казваше си, че разполага с цялото време на света. Нямаше нужда да бърза. Трябваше да позволи на врага да се приближи. Цялото време…

Един грънт подаде носа си иззад един контейнер, опитвайки се да фиксира врага, след което стреля напосоки към коридора и не улучи. Главния остана на мястото си с вдигнато оръжие и стреля. Вихрушка от кристални стрели се устреми надолу към коридора и прониза грънта. Той залитна назад и стрелите експлодираха.

Главния чакаше и се ослушваше. Не долавяше нищо, освен слабото боботене на реактора. Той се придвижи надолу по коридора, държейки оръжието пред себе си, докато проверяваше залата. Внимаваше и за най-слабото смущение на въздуха, което щеше да му подскаже за присъствието на елитен с активиран камуфлаж. Нямаше нищо.

Инженерът се носеше след него и се запъти към изключения захранващ куплунг. Той издаваше свистящи звуци и си отбелязваше нещо, докато бързо манипулираше с малък квадратен блок от оптични кристали, подреждайки вътрешните обходни вериги.

— Кортана — каза той, — стигнах до куплунга. Изглежда инженерът знае какво прави. След секунда би трябвало да имаш енергия за свръхсветлинния генератор.

— Прекалено късно е — каза му Кортана.