Ерик Нюланд
Първият удар (8)

Глава 7

1750 часа, 22-ри септември, 2552 г. (по Военния календар) / на борда на неидентифициран флагмански кораб на Съглашението, неизследвана звездна система, полето от отломки край Хейло.

Плазмени изстрели уцелваха корпуса на лонгсорда и рикошираха в предния екран. Снопове блестяща енергия съскаха из кабината и оставяха замъглени, разтопени следи по стъклото. Цял легион грънтове беше заел позиции зад серафимите на палубата и контейнерите с гориво. Някои изстрелваха призрачнозелени топчета към лонгсорда, без значение дали имаха прикритие, или не.

— Пипнах ви! — изрева Поласки и натисна един бутон. Механизмите за приземяване на „дългия меч“ се разгънаха и изтребителят увисна един метър над пода.

— Оръдията са готови — извика тя, — сбогом, момчета.

Поласки нагласи мерника и обиколи с него зоната за излитане. Градушка от 120-милиметрови снаряди се изсипа върху прикритията на грънтовете. Контейнерите с гориво и изтребителите с изключени щитове експлодираха, а из палубата се разхвърчаха метални парчета и извънземни войници. Във въздуха избухнаха пламъци, които достигнаха тавана и после утихнаха. Локви от възпламенено гориво и овъглените трупове на грънтове и инженери на Съглашението опасваха зоната за излитане на изтребители.

— Активирах системите за потушаване на огъня — каза Кортана.

Струи от сива мъгла се спуснаха отгоре. Пламъците се усилиха за момент, но после угаснаха.

— Има ли атмосфера в зоната за приземяване? — попита Командира.

— Сканирам — отвърна Кортана. — Засичам следи от пепел, някакво замърсяване на въздуха от стопените корпуси на изтребителите и много пушек, но атмосферата е подходяща за дишане, командир.

— Добре. — Той се обърна към другите: — Влизаме вътре. Аз ще водя. Локлиър, ти ще си с мен отпред. Сержант, за теб остава задния край.

— Трябва да вземете и мен — каза Кортана, — свалих план на кораба и мога да ви насочвам, но уредите за управление са ръчно блокирани. Имам нужда от директен достъп до системите за управление на кораба.

Командира се поколеба. Неговата броня позволяваше ИИ като Кортана да бъде прикачен към нея и да се съхранява в специален кристал. На Хейло Кортана им бе оказала незаменима тактическа помощ. Освен това, тя използваше част от невралния интерфейс на бронята му за обработване на данни и буквално предпазваше отделни части от мозъка му. А след като проби и изследва компютърната система на Хейло, тя работеше… с мълниеносна скорост.

Той пренебрегна чувството си на дискомфорт. Ако Кортана започнеше да го спъва, щеше да я изключи.

— Приготви се — каза той, след това натисна един клавиш на компютърния терминал и качи Кортана на преносим чип. Секунда по-късно терминалът светна зелено.

Главния извади чипа и го пъхна в един слот в задната част на шлема си. За момент му се зави свят, след което по черепа му премина познатото ледено усещане, докато Кортана навлизаше в него.

— Виждам, че все още има доста място тук — каза тя.

Командира игнорира остроумната й забележка и кимна на Джонсън и Локлиър.

— Да тръгваме.

Сержант Джонсън натисна механизма за отваряне, на вратата и страничният люк се отмести настрани. Локлиър опря на рамо пушката си и откри огън през пролуката. Двама грънтове, които бяха приклекнали близо до лонгсорда, за да се предпазят от пожара, отхвръкнаха назад към палубата. Флуоресциращата кръв образува локва под проснатите им по очи трупове.

Командира се промуши през отворения люк и се приземи на крака. Сензорът му за движение засече три цели от едната му страна. Той се завъртя бързо и видя трима инженери на Съглашението. Махна пръста си от спусъка. Инженерите не бяха опасни. Странните, високи метър създания кръжаха из палубата, използвайки някакъв по-лек от въздуха газ, който телата им произвеждаха. Пипалата и мустаците им инспектираха множество тръби за гориво и бързо ги поправяха, заедно с принадлежащите им помпи.

— Странно е, че комитетът по посрещанията още не се е появил — прошепна Кортана. — Преглеждам списъка на екипажа на този кораб — три хиляди извънземни от Съглашението, повечето инженери. Има една рота грънтове и само сто елитни.

— Само сто? — измърмори Командира.

Той водеше екипа си към голяма врата в задната част на зоната за изстрелване на изтребители на флагмана. Въздухът беше изпълнен с дим и пара от противопожарните инсталации, което ограничаваше видимостта до дванадесет метра.

Звукът от стрелбата на щурмова пушка огласи зоната. Командира се завъртя надясно и насочи пушката си в неговата посока. Локлиър стоеше върху потреперващите трупове на инженерите. Той изстреля още няколко заряда в падналите извънземни.

— Не хабете мунициите си, ефрейтор — каза сержантът. — Може да изглеждат грозни, но са безвредни.

— Сега са безвредни, сержант — отвърна Локлиър.

Той изтри петно от извънземна кръв от бузата си и се ухили самодоволно. Командира беше склонен да се съгласи с анализа на заплахите от страна на Съглашението, направен от Локлиър — съмняваш ли се, убивай. Въпреки че смяташе действията на младия пехотинец за ненужни… и за излишно старание.

Структурата на зоната за излитане на изтребители на флагмана наподобяваше тази на другите кораби на Съглашението, които Командира беше виждал — „Истина и помирение“. Ниско разположени осветителни тела озаряваха тъмните пурпурни стени. Извънземната метална сплав беше гравирана със странни, слабо луминесцентни геометрични схеми, разположени една срещу друга. Таванът завършваше с купол и беше излишно висок, може би десет метра. За разлика от корабите на хората, този представляваше безполезно разхищение на пространство.

Командира забеляза голяма врата отзад. Тя имаше разтеглена шестоъгълна форма и беше толкова голяма, че през нея можеше да мине едновременно цял взвод — не че той беше толкова глупав да стовари такава формация на вражеска територия. Вратата се състоеше от четири части, които безшумно се отместваха встрани от центъра й, когато се натиснеше механизма за отваряне.

— Това ще ни отведе до главния коридор — каза Кортана — и оттам ще стигнем до мостика.

Командира махна с ръка на Локлиър да застане отдясно на вратата, а на сержант Джонсън — отляво.

— Лейтенант Хейвърсън — извика той, — вие ще ни пазите гърба. Поласки, натисни механизмите за отваряне. Оттук нататък ще си сигнализираме само с ръце.

Хейвърсън отдаде иронично чест на Главния, но държеше здраво оръжието си и не изпускаше от очи зоната за излитане. Поласки отиде напред и се приведе до пулта в средата на вратата. Тя завъртя обратно фуражката си и се наведе по-надолу, след което погледна към командира и посочи с жест напред. Той вдигна пушката и кимна, давайки й сигнал да разбие вратата. Тя се приближи към контролните уреди. Още дори не ги беше докоснала, когато преградите на вратата се отместиха встрани.

От другата страна се показаха петима елитни: двама пазеха от двете страни на вратата; трети стоеше в средата на коридора с насочена плазмена пушка към Главния; зад него четвъртият прикриваше задната част на формацията, а последният се беше навел към контролния пулт на вратата и в момента се намираше лице в лице с Поласки.

Главния изстреля два заряда точно над главата на Поласки. Първият му изстрел улучи боеца в средата на коридора. Вторият попадна в елитния в ариергарда. Чуждопланетните воини не бяха активирали щитовете си и 7,62-милиметровите заряди пробиха броните им. Двамата се строполиха на пода. Другарите им от двете страни на вратата нададоха вой и атакуваха. Стенанието на огъня от плазмените пушки ехтеше из зоната за излитане, а няколко синьо-бели енергийни изстрела се забиха в щитовете на Главния. Енергията на щитовете му отслабна и настоятелен предупредителен сигнал запулсира върху дисплея на шлема му. Видимостта му се влоши от попаденията на вражеското оръжие. Той се опитваше всячески да пусне няколко изстрела към воина пред Поласки, но нямаше как — видимостта не беше добра.

Елитният боец извади плазмения си пистолет, а Поласки дръпна ръката си. Тя беше по-бърза — или имаше повече късмет. Пистолетът й беше изваден от кобура, тя го насочи и стреля. Изстрелът й уцели воина почти в центъра на продълговатия шлем. Изстрелът на елитния проряза пространство от палубата зад Поласки. Поласки изпразни пълнителя си в лицето на извънземния. Няколко заряда го отблъснаха назад. Щитовете му се изключиха, а останалите заряди разкъсаха бронята и плътта му. Той падна по гръб, потрепери два пъти и умря.

Джонсън и Локлиър откриха адски кръстосан огън в коридора и набързо видяха сметката на останалите елитни, докато Поласки намери прикритие на палубата.

— Ето за това говоря — изграка Джонсън, — истинска стрелба по дивеч.

Десет метра надолу по коридора още дузина елитни се показваха иззад ъгъла.

— Уау — измърмори Локлиър.

— Сержант — изрева Главния, — поемете вратата! — С два бързи скока Джон се приближи до позицията на Поласки, хвана я за яката и я измъкна от зоната на обстрел. Плазмени изстрели проблеснаха във въздуха, където тя се намираше преди секунди. Той я пусна на земята, активира една граната и я хвърли към бързо приближаващите се елитни.

Сержантът простреля контролните уреди на вратата с пушката си. Те избухнаха със сноп от искри и вратата се затвори с трясък. Глух удар проехтя зад дебелия метал, след което и зоната за изстрелване се разнесе зловеща тишина. Поласки с усилия се изправи на крака и постави нов пълнител в бластера си. Ръцете й трепереха.

— Кортана — каза Главния, — нуждаем се от друг маршрут до мостика.

Една синя стрелка примигна върху дисплея на шлема му. Главния се обърна и видя един люк от дясната си страна. Той посочи към него и сигнализира на екипа се размърда, след което отиде до люка и натисна контролните уреди. Малката врата се отвори и разкри тесен коридор, който изчезваше в тъмнината.

Нещо тук не му харесваше. Коридорът беше прекалено тъмен и тесен — идеално място за засада. Обмисли набързо варианта да се изтеглят до главния вход на зоната за изстрелване, но се отказа от тази идея. Димът и искрите, излизащи оттам, подсказваха, че бойците на Съглашението се опитват да си пробият път.

Главния включи уредите за виждане в слабо осветена среда и тъмнината отстъпи място на флуоресцираща зелена пелена. Не засичаше нищо. Почака малко, докато щитовете му се заредят, след което леко се приведе, хвана пушката си и пропълзя по коридора. Вътрешността на тунела се стесни още повече и гладката му пурпурна повърхност потъмня. Командира трябваше да се обърне странично, за да продължи напред.

— Изглежда това е коридор за техническо обслужване, направен за инженерите — каза Кортана. — Елитните ще се измъчат, ако решат да ни последват.

Главния изсумтя утвърдително, докато напредваше. Чуваше стържещ звук и виждаше искрите, които изскачаха при търкането на щитовете му в стената. Беше прекалено тясно за него. Той изключи щитовете, след което остана достатъчно разстояние, за да пропълзи. След него идваше Локлиър, после Поласки, сержантът и накрая Хейвърсън.

Главния посочи към Хейвърсън, после към вратата. Лейтенантът се намръщи, но кимна. Хейвърсън затвори люка и разкъса захранването на контролните уреди. В зоната за излитане имаше около дузина инженери, а имаше достатъчно от тях и из целия кораб, за да си пробият собствен тунел. Главния не беше виждал нещо подобно на „Истина и помирение“.

Всъщност той не беше видял дори и един инженер на него. С какво този кораб беше по-различен? Имаше въоръжение на боен кораб… а същевременно и технически екип, характерен за поддържащите флотски кораби.

— Спрете тук — каза Кортана.

Главния спря и изключи външните говорители, така че да може да говори спокойно.

— Проблем ли има?

— Не. Мисля, че за късмет има отбивка. Погледни наляво и двадесет сантиметра надолу.

Главния се огледа и забеляза, че част от стената преминава в кръгообразна пролука, не по-голяма от върха на палеца му.

— Това е порт за обмяна на данни… или някакъв негов еквивалент, използван от инженерите на Съглашението. Улавям инфрачервени и нискочестотни сигнали от него. Вземи ме и ме пъхни вътре.

— Сигурна ли си?

— Не мога да свърша много работа, докато съм в теб. Само ако съм свързана с бойната мрежа на кораба, бих могла да проникна в системите им и да установя контрол над тях. Вие трябва да стигнете до мостика и ръчно да ми осигурите достъп до техническите системи на кораба. Междувременно, аз бих могла да установя контрол над второстепенните системи и да ви спечеля малко време.

— Ако наистина смяташ, че ще успееш.

— Кога не съм била сигурна? — сопна се тя.

Главния усещаше нетърпението й посредством невралния интерфейс. Той извади чипа с Кортана от слота в шлема си. Усети как тя напуска мозъка му и топлината нахлува обратно в главата му, пулсираща с ритъма на сърцето… и отново беше сам в своята броня. Накрая пъхна чипа с Кортана в порта за обмяна на данни.

Лицето на Локлиър се изкриви от отвращение.

— Дори и да ми плащат, не бих заврял някаква част от тялото си в това нещо — прошепна той.

Главния му показа с жест, че ще му пререже гърлото и пехотинецът потъна в мълчание.

— Вътре съм — каза Кортана.

— Как е? — попита Главния.

Последва половин секундна пауза.

— Ами… различно е — отвърна после тя. — Продължете трийсет метра надолу по този коридор, след което завийте наляво.

Главния даде знак на екипа да продължи напред.

— Много е различно — измърмори Кортана.

Тя беше проектирана, за да установява контрол над чужд софтуер. Беше програмирана да прилага всички мръсни номера и алгоритми за дешифриране на кодове, които „Трети отдел“ на флотското разузнаване беше създал, както и няколко фокуса, които сама беше разработила. Тя беше съвършеният крадец и електронен шпионин и се беше промъкнала в системите на Съглашението.

Беше по-лесно от последния път, когато проникна в мрежата им, докато лонгсордът се приближаваше към флагмана. Тя беше включила оръжейните им системи в диагностичен режим. Съглашението бе забелязало проблема и беше рестартирало системата, но така беше осигурило на Поласки няколкото ценни секунди, от които нейните слаби човешки рефлекси се нуждаеха, за да приземят кораба.

— Какво е положението? — попита Главния.

Сега елементът на изненада липсваше и защитните системи бяха нащрек. Но този път из системата дебнеше още нещо. Нещо недоловимо деликатно се опитваше да пробие позициите на Кортана — опитваше и се оттегляше. Чувството беше такова, сякаш заедно с нея още някой бродеше из системите им. ИИ на Съглашението? Никога досега не е било докладвано за извънземен ИИ. Възможността за съществуването му я заинтригува.

— По-различно е — най-накрая каза тя.

Сканира схемите на кораба от палуба до палуба, след което профилактира трите хиляди системи за наблюдение. Избра най-краткия маршрут към мостика от настоящото им местоположение и го остави за съхранение в един откраднат третостепенен системен буфер. Част от нея изпълняваше няколко задачи едновременно, докато продължаваше да анализира структурата и подсистемите на кораба.

— Продължете трийсет метра напред по коридора и завийте вляво.

Кортана установи контрол над външните камери и забеляза шестте крайцера на Съглашението. Те бяха прекратили преследването на лонгсорда и се носеха на стотина километра откъм десния борд на флагмана. Десантните кораби на Съглашението с U-образна форма, излитаха на рояци от крайцерите и се насочваха към тях. Това означаваше, че ще имат неприятности.

Във флагмана Кортана засече дузина жадни за кръв взводове от елитни, кръстосващи коридорите във всички посоки. Заглуши проследяващите системи на кораба, генерира електронни призраци на Главния и екипа, които насочи към носа, където обикновено бяха разположени управляващите центрове на КУОН. Може би щеше да успее да прати елитните за зелен хайвер.

Зареди координатите на враговете в базата данни на Главния.

Неидентифициран сигнал изплува сред потока от информация. Кортана блокира източника му, след което се ослуша, опитвайки се да долови присъствието му и накрая отряза връзката си с него. Нямаше време да си играе на криеница с това, което беше в системата. Трябваше накрая да признае пред себе си, че няма сили да си съперничи с потенциалния ИИ на врага. Беше усвоила огромни количества данни от системите на Хейло: ценни записи за хилядолетното му изграждане и техническа поддръжка, биологията на организмите от Потопа и всяко късче от информация за мистериозните „Предшественици“, за които Съглашението толкова говореше. Щеше да има нужда от цяла седмица, за да може да я обработи, прегледа, сортира, кодира… и най-накрая да я асимилира.

Дори и компресирана, цялата информация заемаше напълно паметта й, и изолираше оптичните подсистеми, които оставяше за себе си. Мъчеше я постоянното подозрение, че компресирането на информацията се е осъществило прекалено бързо и данните от Хейло може би бяха повредени. В допълнение, необятното количество информация, която беше копирала и изпълнила до максимум, я беше направила по-бавна и по-малко ефективна. Не беше споменавала това на Главния. А и едва беше в състояние да го признае пред себе си. Кортана се гордееше изключително много с интелекта си. Но да продължава да работи, заблуждавайки се, че всичко си е същото, беше дори още по-глупаво. Трябваше да изпрати блокиращ контра сигнал към съединението, където този „друг“ се опитваше да установи контакт с нея.

Онази част от съзнанието й, която преглеждаше структурата на кораба, откри, че съществува още един път за достъп до мостика. Това беше много глупаво от нейна страна. Трябваше веднага да го забележи, но той се съхраняваше в системата като изход за извънредни ситуации. Представляваше тесен коридор, който се свързваше с комплект от спасителни капсули. Този маршрут делеше една и съща вентилационна система с един от инженерните коридори.

— Главен, има и друг път към мостика.

— Прието. Изчакай секунда. — По предавателя се чу стрелба, след което настъпи тишина. — Продължавай, Кортана.

— Зареждам маршрута — отвърна тя. — Не мисля, че ще можеш да се промъкнеш оттам със своята броня. Предлагам да разделиш екипа си на две и така да продължите по двата маршрута, за да увеличите максимално шансовете си за достъп до мостика.

— Разбрано — каза Главния. — Поласки и Хейвърсън остават с мен. Джонсън и Локлиър, вие поемете по маршрута към спасителните капсули.

Кортана продължи да следи двата екипа, както и позициите на подразделенията на Съглашението. Направи и допълнителни копия призраци на втория екип, за да обърка врага. След това засече засилващи се комуникации между флагмана и крайцерите. Докладване за нашествениците — зов за помощ — предупреждение, изпратено към родната планета. Имаше и обръщения към „Светията“, които тя смяташе за забавен опит да бъдат кодирани, за да останат тайна. Любопитно, трябваше да проучи кое е това, което Съглашението смяташе за толкова важно, че да се опитва да го скрие.

След като дешифрира тези съобщения, както и още няколко, свързани с тях, Кортана се промъкна в комуникационните архиви, засичайки енергийни потоци по страничните сензори на флагмана.

Единият от крайцерите вдясно на борд се придвижи напред, после се обърна, а двигателите му проблеснаха, превръщайки черното около тях в развълнувано, електриковосиньо. Крайцерът ускори напред, разцепи космоса и изчезна със свръхсветлинна скорост.

Кортана записа за бъдещо ползване точката, до която водеше векторът им… той може би представляваше някаква следа, указваща местоположението на родната им планета.

Беше абсолютна загадка защо Съглашението търсеше помощ. Техните воини бяха изключително горди и никога не отстъпваха в битка. И не търсеха помощ… не и за себе си. Този кораб, въпреки че беше въоръжен за война, сякаш не беше предназначен за битка. Той носеше само няколкостотин елитни и цяла армия инженери.

Докато Кортана размишляваше над това, продължаваше да изпраща контра сигнали, за да се противопостави на опитите от страна на невидимия й компаньон в системата. Надяваше се да успее да прикрие дейността си, колкото се може по-дълго. Сигналът от отсрещната страна се видоизмени в серия от Беселови функции, на които тя се опитваше да противостои.

Автоматизира този процес, заповядвайки на част от навигационните системи на флагмана да блокират опитите, след което събра заедно електронните призраци на Командира и останалите, за да обърка още веднъж преследващите ги елитни. В същото време продължаваше да изучава кораба на Съглашението и системите му — това беше уникална възможност за нея. Можеше да открадне информация за подобрения им свръхсветлинен двигател, за оръжията им — това можеше да допринесе за усъвършенстването на човешките технологии за десетилетия напред.

— Кортана? — гласът на Главния наруши концентрацията й. Чуваха се плазмени изстрели и автоматична стрелба. — Попаднахме на елитни с активни камуфлажи в коридора. Нуждаем се от заобиколен път покрай тази отбивка.

Тя не се беше досетила за технологията на елитните за пречупване на светлината. Но беше претрупана с работа, занимаваше се с куп неща едновременно. Преустанови за малко продължаващото изучаване на технологиите на Съглашението и намери Главния недалеч от отбивката. Кортана презареди системите за комуникация с хората и рутинните протоколи и каза:

— Панел за достъп вдясно от вас, Главен. След това слизате три метра надолу, продължавате пет метра напред, завивате наляво и се качвате отново горе.

Тя дочу експлозия.

— Намерих го — съобщи Главния.

Кортана трябваше да се съсредоточи върху това да пази Джон. Прекрати всички останали проучвания и разгледа внимателно структурата на кораба. Трябваше да има нещо, което би могла да използва. Оръжие. Някакъв начин да спре враговете. Ето там — поддържащата система на процесорите за контрол на атмосферата. За разлика от другите системи, тази нямаше голям приоритет и беше слабо защитена.

Тя генерира неколкостотин хиляди кода на Съглашението за една микросекунда и проникна в системата. Насочи отдушниците на вентилационната система от коридорите, окупирани от Главния и екипа му, към главната въздушна система. След това програмира процесорите на помпите да обслужват останалата част от кораба, задвижвайки ги на обратен ход. Предупредителни сигнали проблеснаха по цялата оперативна система на флагмана, понеже налягането в коридорите на кораба изведнъж спадна с 87 процента. Тя беше нанесла съкрушителен удар.

Съперникът й в системата се опита да изключи помпите. Тя блокира този сигнал и изпрати нов код до системите за сигурност: „Съжаляваме да ви съобщим“. Чу как другият ИИ крещи, ехо след ехо, отекващо в процесорите й. Звукът й беше познат — приличаше на човешки глас, но беше ужасно изкривен.

Тя сканира кораба посредством камерите и видя грънтове да пищят и да падат на пода, докато метанът изтичаше от смукателните им тръби поради спадането на налягането. Инженерите посиняваха, забавяха ход и умираха, носейки се из кораба, мърдайки с пипала, все още търсейки нещо за поправяне. Елитните спираха по коридорите, стискайки здраво гърлата си, а мандибулите им засмукваха въздуха, който вече липсваше, след което се олюляваха и умираха от задушаване.

Проблесна импулс, генериран от моралните й принципи, който незабавно я накара да спре и да премисли действията си. Но Кортана знаеше, че ако не убиеш, ще бъдеш убит. Тя пренасочи всички морални импулси и изключи етиката си. Не можеше да си позволи да се бави заради допълнителни съображения.

— Главен — прошепна по интеркома, — имайте предвид, че коридорите, чието местонахождение зареждам в навигационната система, не съдържат атмосфера. Минаването по тях ще бъде смъртоносно за останалите от екипа.

Последва трисекундна пауза и Главния отговори:

— Разбрано.

Разкодирането на комюникетата на Съглашението към „Светията“ най-накрая зацикли. Езикът в тях беше необикновено натруфен — превъзхождащ дори и цветистата проза на висшите елитни. Беше невъзможно да се направи точен превод, но можеше да направи извода, че съобщенията се отнасяха за някакъв висш сановник и Хейло. Скоро щеше да стане ясно. Явно посетителят беше много важен, щом тези бойни кораби бяха само авангард, изпратен на разузнаване. Още кораби бяха на път. И то стотици.

— Главен — каза Кортана, — може да имаме проб…

— Задръж предаването, Кортана — прекъсна я Главния, — пред командния център сме. Можеш ли да ни кажеш колко са вътре?

— Невъзможно. Повредили са сензорите на мостика — отговори тя.

— Чухте какво каза Кортана — обърна се Главния към останалите, — можем да очакваме всичко. Сержант, ти и Локлиър, заемете позиция.

— Прието — прошепна сержант Джонсън, — на позиция сме и сме готови да сритаме малко задници.

— Ще взривим вратата от тази страна, Кортана. Бъди в готовност.

Кортана засече енергийни вълни върху страничните сензори на флагмана. Крайцерите на Съглашението се обърнаха — плазмените им оръдия загряваха и се подготвяха за стрелба.

— Главен — каза Кортана, — побързайте!

— Плазмени гранати по мой сигнал — каза Главния по интеркома. — Давайте! Хвърляйте ги и се прикрийте.

Джон хвърли две плазмени гранати. Те изпуснаха магнезиев пламък и се залепиха за тежката сплав на огромната врата, която затваряше мостика — едно от полезните отличителни качества на извънземното оръжие. Скри се зад ъгъла на коридора, прикривайки Хейвърсън и Поласки. Изминаха пет секунди и блясък изпълни прохода. Главния се върна при вратата. Тя светеше ослепително там, където гранатите се бяха детонирали, но иначе беше невредима.

И сто техни гранати нямаше да пробият тази врата — но когато се детонираха плазмени гранати на Съглашението, експлозията разрушаваше щитове и електроника. Главния хвана с ръка разбитата врата — надявайки се, че разрушенията ще са извадили от строя мониторите и щитовете, които я поддържаха затворена.

Той се подпря и се опита да разтвори частите на вратата близо до спойките. Те се отместиха няколко сантиметра, след което заядоха. Главния нагласи краката си и напъна вратата отново, но тя не мръдна повече. Сензорите за движение на командира примигаха предупредително — имаше движение точно от другата страна на вратата.

Той провря дулото на пушката си през пролуката и натисна спусъка. Гилзите от използваните заряди паднаха на пода. От посоката на стрелбата му се чу вой и кълбо от сив дим излезе през пролуката. Главния остави пушката, хвана вратата, опита се да я огъне и отвори — и този път тежкият метал поддаде.

Един плазмен заряд уцели енергийните му щитове и го заслепи. Той го пренебрегна, затвори очи и продължи да натиска вратата. Още един плазмен изстрел го уцели в гърдите.

Отворът вече беше половин метър — достатъчно широк. Той се търкулна на една страна, печелейки време за презареждане на щитовете си. Но те не се презаредиха. Алармените индикатори на костюма му настоятелно пулсираха. Спартанецът се взря през огнените кръгове, замъгляващи погледа му и разгледа доклада за щетите — вътрешната температура на бронята се беше покачила над шейсет градуса по Целзий и той чу свистенето на микропроцесорите в нея, опитващи се да компенсират покачването й.

— Пехотинци! — извика той. — Поддържайте огъня!

— Да, Главен командир — отвърна Локлиър. Той опря едното си коляно на пода и започна да стреля през отвора. Джонсън стоеше прав и стреляше над главата му.

Главния рестартира софтуера, управляващ бронята. Нищо. Оперативната система на щитовете му не функционираше. Стрелбата спря.

— Свърших мунициите — докладва Локлиър.

— Аз обаче влизам — отвърна Главния.

Той се провря в помещението и стъпи върху мъртвия елитен воин на пода пред него. Торсът му беше разкъсан от изстрелите, които беше отнесъл, докато се опитваше да задържи вратата затворена.

Главния сканира помещението. Имаше форма на окръжност с дължина около двадесет метра, а в центъра му беше издигната платформа с дължина десет метра, около която пръстеновидно бяха разположени холографски контролни уреди. Централната платформа се рееше върху шахта в пода. В шахтата бяха разположени оптични тръбопроводи, а вътре се бяха сврели трима инженери на Съглашението, треперещи от страх.

— Не стреляйте по инженерите — предупреди Кортана, — имаме нужда от тях.

— Разбрано — отвърна Главния. — Потвърдете тази заповед, Локлиър.

По интеркома настъпи пауза, след което Локлиър каза:

— Прието.

По дължината на овалните стени, дисплеи от пода до тавана показваха състоянието на флагмана под формата на таблици и графики, придружени от странните йероглифи на Съглашението. Те показваха и пространството около тях, както и петте приближаващи вражески крайцера.

Главния долови движение с периферното си зрение: един елитен в смолисточерна броня се материализира пред един от дисплеите, деактивирайки камуфлажа си. С бърза крачка той се устреми към Главния, ръмжейки предизвикателно. Главния вдигна пушката си и натисна спусъка. От дулото излязоха три заряда и патронникът се отвори. Броячът на муниции показваше 00 — пушката беше празна.

Изстрелите припламнаха в енергийните щитове на елитния. За късмет, един от тях уцели рамото му и го деформира. Пурпурночерна кръв опръска палубата, но извънземният не обърна внимание на раната си и продължи напред. Хейвърсън се втурна в помещението и подхвърли пистолета си.

— Дръж! — извика той и палецът му изключи предпазителя.

Елитният извади плазмен пистолет и стреля в лейтенанта, без изобщо да сваля очи от Главния. Хейвърсън изруга и излезе от стаята, след като един плазмен изстрел го уцели.

Главния промени захвата върху пушката си, приведе се и зае ниска позиция за борба. Дори и с повреда в енергийните щитове, беше уверен, че ще се справи с един-единствен елитен. Елитният свали шлема си и го захвърли. Плазменият пистолет издрънча на пода секунда по-късно. Извънземният се наведе напред и мандибулите му се изкривиха в нещо, което Главния прие за усмивка. Той се приближи още повече и синьо-бяло енергийно острие проблесна в ръцете му.

Елитният вдигна оръжието и атакува.