Ерик Нюланд
Първият удар (26)

Глава 25

Време: Записана [ГРЕШКА] Аномалия в датата/ неизвестна дата/ пленен флагмански кораб на Съглашението „Възвишена справедливост“, в аномалния балон на хиперпространството.

Адмирал Уиткомб стоеше на мостика на „Възвишена справедливост“. Той беше стиснал здраво ръбовете на перилата, които обкръжаваха централната издигната платформа и наблюдаваше морето от огън по дисплеите на стените. Те бяха заклещени в този джоб на хиперпространството, хванати в капан като насекомо в кехлибар, докато бразди от плазма кръстосваха региона. Вражеският огън изчезваше и се появяваше отново, замазвайки синята мъгла на хиперпространството с пурпурни ивици от блестяща енергия. Разтопени късове метал и натрошени парчета от съглашенски кораби прелитаха покрай камерите като комети, които глухо се блъскаха в корпуса им.

Имаше и друга опасност в синята мъгла — кораби призраци, които се появяваха и изчезваха от поглед… като повечето от половината от тях бяха извадени от строя, погълнати от пожари или с пробити корпуси. Колко от тези съдове на Съглашението бяха все още способни да атакуват „Възвишена справедливост“? Колко от тях можеха да ги унищожат, преди да рискуват да скочат обратно в нормалното хиперпространство?

Лейтенант Хейвърсън стоеше до него. Младият мъж беше безценен за оценката на тактическата ситуация и с познанията си за Съглашението. Той беше малко по-предпазлив за вкуса на Уиткомб, въпреки че наличието на такава черта на характера можеше да се предполага в един офицер на ВСР. Все пак младият лейтенант беше показал достатъчно кураж да застане до него. Хлапето определено имаше потенциал.

Един квадрат върху холографските уреди изкристализира в малката фигура на Кортана.

— Случайни удари от плазма и обекти по дължината на корпуса, адмирале — докладва тя и кръстоса ръце. — Спад в интегритета на атмосферата с тринайсет процента. Лоша оценка на структурния интегритет. Установявам, че корпусът ще се разпадне след не повече от пет минути.

— Разбрано — отговори адмиралът.

Нямаха голям избор, освен да си изиграят картите, които им се бяха паднали. Колкото по-дълго останеха в тази обстановка, толкова повече щети щяха да понесат от заобикалящите ги вражески кораби. Ако „Възвишена справедливост“ имаше двигатели, адмиралът можеше да ускори този процес. Но ако изчакваха прекалено дълго, собственият им кораб щеше да се разпадне около тях. Адмирал Уиткомб погледна нагоре, за да види как се справяха останалите от екипажа му.

Локлиър се задъхваше, а ръцете му се огъваха. Пехотинецът от ОСБР беше оръжие, чийто предпазител беше постоянно изключен… и което беше претъпкано с куршуми. Сержант Джонсън стоеше близо до запечатаната херметическа преграда със закачена на рамото пушка. Той гледаше към екипажа и вероятно формираше собственото си мнение за тях. Беше твърд като скала. Един поглед в тъмните му очи беше достатъчен на адмирала, за да разбере какво го мотивираше — това беше чистата, горяща омраза към врага. Той оценяваше това. Д-р Хелси се грижеше за спартанеца Кели, която лежеше на палубата.

Докторката беше брилянтна… но си оставаше пълна загадка за него. Бяха се срещали пет-шест пъти по време на обществени събирания на висшия ешелон и той беше установил, че на външен вид тя е очарователна и привлекателна. Но беше чел достатъчно доклади за нейните „проекти“, които смяташе за невъзможно да се отнасят за същата жена. Ако половината от слуховете, които беше чувал за нея, бяха истина, това значеше, че тя бе замесена във всяка тайна операция оттук до Андромеда. Нямаше й доверие.

— Д-р Хелси — започна адмиралът, пусна перилата и сключи ръце на гърба, за да скрие изпотените си длани. — Изчистете мостика ми от ранените колкото се може по-бързо.

Д-р Хелси вдигна погледа си от устройството си за обработка на информация и колебаещите се схеми на биодатчиците на Кели.

— Адмирале, не искам да я местя. Състоянието й не е стабилно.

— Направете го, докторе. Тя ни разсейва. Имаме да водим битка.

Д-р Хелси го прониза с поглед, който можеше да спре и плазмен изстрел.

Лейтенант Хейвърсън пристъпи напред и прочисти гърлото си.

— Госпожо, точно до мостика има спасителна капсула. — Той отиде до люка на десния борд и го отвори. Извади пистолета си и провери коридора отпред. — Чисто е. Локлиър, сержант, моля помогнете на доктора с пациента й.

— Да, сър — каза Локлиър, — щастливи ще сме да прекараме битката в спасителната капсула.

Сержант Джонсън постави пушката си върху гърдите на Кели и каза:

— Хайде, ефрейтор, размърдай крака и ми помогни. Дамата в бронята си тежи повече от тази, с която си бил на среща за последно.

Локлиър и сержантът повдигнаха Кели и сумтейки под товара, я преместиха от мостика. Д-р Хелси ги последва, като хвърли един последен смразяващ поглед към адмирала и запечата люка зад себе си.

Адмирал Уиткомб въздъхна. Съчувстваше на спартанеца… съчувстваше му прекалено много, в което беше проблемът. Не можеше да се концентрира, когато тя беше толкова близо. Би искал да получава постоянно доклади за състоянието й. По дяволите, той би отишъл до нея, би коленичил и би държал ръката й, ако това можеше да помогне. Обичаше мъжете и жените под свое командване, сякаш бяха негови собствени синове и дъщери. Това беше старата аксиома на командването — за да бъдеш добър лидер, трябва да обичаш службата. За да бъдеш добър командир, трябва да си склонен да унищожиш това, което обичаш.

Появиха се още смущения и гласът на Главния докладва:

— На позиция сме, адмирале. Установеното време до извършването на поправките е две минути.

— Прието, командир — отвърна адмирал Уиткомб. — Когато приключите, обадете се и се обезопасете. Ще ускорим незабавно.

— Да, сър.

Гръмотевица избоботи през палубата.

— Попадения от плазма, сър — обясни Кортана. — Енергийният им потенциал се разреди, но все още са достатъчно мощни, за да изключат страничните сензори и камерите.

Адмирал Уиткомб опъна мустаците си с дебелите си пръсти.

— Имаме само няколко минути, преди това пространство да ни разкъса. Той присви очи към дисплеите, опитвайки се да преброи вражеските кораби. — И ще можем да направим това, ако онези кораби на Съглашението първо не си свършат работата.

Той се обърна към Кортана.

— Колко вражески кораба има там? Кои от тях са истински и кои са илюзия?

— Не е възможно точно да се определи, сър. Преброих четиринайсет цели, преди да започнат да стрелят и да запълват пространството между нас с йонизирана плазма. В момента…? — По тялото й запрепускаха математически символи, проблясвайки в синьо и индигово. — Правя препратки към сходните огледални образи, екстраполирам и установявам, че понастоящем са останали между три и пет функциониращи кораба, сър.

Адмирал Уиткомб скръцна със зъби и се концентрира. Трябваше да размърда този кораб и да унищожи един или два вражески кораба. Може би заплетеното и изпълнено с плазма космическо пространство щеше да изпържи останалите. Това беше най-добрата им възможност. Всъщност и единствената. Трябваше да се довери на Главния, че ще поправи захранващата тръба.

— Много добре, Кортана — каза той. — Загрей реактора на „Гетисбърг“ до максимална мощност и се приготви да пуснеш главната плазмена тръба на двигателя. Зареди генераторите на всички налични оръдейни установки.

— Да, сър. Изпълнявам.

Той погледна към един екран, който показваше стоящия над тях „Гетисбърг“, обърнат наопаки.

— Платформата за приземяване на „Гетисбърг“ непокътната ли е? Може ли да задържи атмосфера?

Кортана примига.

— Да, сър. Има лек теч от трийсет и два кило паскала в…

— Херметизирай платформата.

— Потвърдено, адмирале. Обаче — отвърна Кортана — това ще намали опасно резервите ни от въздух.

Адмиралът се взря в корабите, които ги обкръжаваха — плазмен изстрел се вряза челно в един отдалечен крайцер и носът му се деформира. Кълбета от пламъци проблеснаха по дължината на страничните му плазмени тръби. Корабът изглеждаше като риба, набучена на нажежен до червено шиш.

Това може би беше и тяхната съдба.

— Побързай, Главен — прошепна той.

На дисплеите адмиралът забеляза два кораба. Надалеч имаше един транспортьор, който не изглеждаше повреден. А по-близо, точно до извивката на левия борд имаше един крайцер, който, като се изключеше дупката, пробита в кърмовия му участък, също не беше повреден… а беше само на три хиляди километра. Това бе приоритетната им цел.

— Поеми по нов курс — заповяда адмиралът. — 2–4–0 на 0–3–5.

Лейтенант Хейвърсън направи неволно стъпка към дисплея и лицето му се изкриви, след като направи математическите пресмятания наум.

— Това е… курс към сблъсък с тях, сър.

— Радвам се, че изчисленията ни съвпадат — сухо отбеляза адмиралът.

Лейтенант Хейвърсън погледна към „Гетисбърг“ и кимна, след като най-накрая беше разбрал.

— Да, сър. Добър план.

— Адмирале — гласът на Главния се прокрадна през вълни от смущения, — пробойната в корпуса е запечатана, сър.

— Дръж се, синко — каза адмирал Уиткомб. — Може би ще подруса. Кортана, веднага ускори максимално!

— Изпълнявам — каза Кортана. — Максимална скорост. Тръбата се държи. Поемам по курс 2–4–0 на 0–3–5. Сблъсък с крайцера на Съглашението при тази скорост и направление след осемнайсет секунди.

Хибридът „Възвишена справедливост-Гетисбърг“ ускори към една ивица от трептяща оранжева плазма и се промуши през нея като кораб, пробиващ си път през буреносните вълни на откритото море. Огън се разля по корпусите им и стопи цели слоеве от бронята. Цялата суперструктура на корпуса изстена. Експлозии ехтяха през палубата.

— Пожар на палуби от осем до дванайсет — докладва Кортана. — Изгубихме плазмена установка номер пет. Разстоянието до вражеския кораб е шест хиляди километра и намалява.

— Започни завъртане, Кортана. Направи го така, че да бъде с трийсет градуса в секунда. Това ще разпръсне вредите върху по-обширна повърхност.

— Изпълнявам завъртаща маневра. Дюзите, определящи положението на кораба са нагласени на максимална тяга. — Тя издиша и холографският й образ примига от раздразнение. — Това може да усложни улучването на целта, сър.

— Нагласи плазмените установки да стрелят от упор — каза й адмиралът.

Кортана се поколеба в продължение на цяла секунда.

— Да, адмирале.

Пространството, показвано от външните камери, бавно започна да се завърта, след като корабът им се устреми по спирална траектория към избраната цел. Крайцерът на Съглашението се извърна, за да застане фронтално към тях. Плазмените му установки блестяха като гневни червени очи.

— Лейтенант, поемете пулта за управление на оръжията. Кортана, намери разрешение на проблема със стрелбата и я прехвърли на ръчно управление.

Ръцете на Хейвърсън се движеха бързо по повърхността на холографските уреди за управление на Съглашението.

— Кортана е намерила разрешение на проблема със стрелбата, сър. Да активирам ли оръжията?

— Пригответе се, лейтенант.

— Няма да преживеят първия залп, сър — каза лейтенант Хейвърсън. Въпреки че гласът му беше спокоен, една капка пот се спусна надолу по покритата му с лунички буза.

— Надявам се да стане така — отвърна адмиралът. — Това може би е единственото нещо, което ще ни спаси.

Лейтенант Хейвърсън пое дълбоко въздух, кимайки с глава.

— Оръжията са в готовност, сър.

— Кортана, приготви се да изпуснеш въздуха през платформата за кацане на „Гетисбърг“.

— Да, сър. Установила съм контрол върху предпазните механизми на люка на платформата. Разстоянието до целта е три хиляди километра.

Крайцерът на Съглашението стреля. Копия от енергия изскочиха от него, насочиха се към „Възвишена справедливост“… и завиха встрани по лъкатушещи спирали и прави ъгли. Пространството между двете огромни маси беше все още заплетено и натрошено.

— Две хиляди километра — докладва Кортана.

— Не променяй курса — каза адмиралът. — И задръжте стрелбата.

Лейтенант Хейвърсън стисна здраво челюсти, а ръцете му трепереха върху контролните уреди.

Вражеският крайцер изпълни дисплеите. Плазмените му установки се презареждаха и започнаха да блестят в матовочервено.

— Хиляда километра — обяви Кортана.

— Адмирале? — попита лейтенант Хейвърсън.

— Задръж стрелбата.

— Петстотин километра — каза Кортана. — Триста… двеста… сблъсъкът е неизбежен.

Адмиралът сви ръката си в юмрук и изрева:

— Огън! Огън с всички установки! Кортана, разхерметизирай платформата за кацане и завий с пълна мощност ляво на борд.

„Възвишена справедливост“ беше на километър от съглашенския кораб, отрязвайки пътя му, когато оръдията му стреляха. Люковете на платформата за кацане на „Гетисбърг“ се отвориха и въздухът отвътре се разхерметизира с експлозия, изтласквайки съединените кораби наляво на достатъчно разстояние, за да не се сблъскат с крайцера.

Плазмата се устреми към целта им. Нямаше вероятност да пропуснат. Нажежен до бяло огън се вряза в корпуса на крайцера, разля се по повърхността му, стопявайки бронираната обвивка и разяждайки скелетната структура отдолу.

— Камерите на кърмата — заповяда адмиралът.

На екрана той видя огънят да експлодира от срещуположната страна на крайцера. Бойният кораб се наклони и се завъртя с издутината си нагоре, докато плазмата стопяваше вътрешността му от носа до опашката и накрая достигна до синтезния реактор. Корабът избухна в кълбо от пламъци. Миг по-късно експлозията се засука и изкриви, когато полето от деформираното хиперпространство помете всички следи от него.

Лейтенант Хейвърсън издиша и избърса веждите си.

— Превъзходна маневра, адмирале.

— Рано е да си хабиш думите в приказки за победата, синко. — Адмиралът прегледа тактическия дисплей и забеляза другия кораб. — Ето там. Имаме нова мишена.

Той посочи към един кораб, наполовина скрит от мъглата от плазма — транспортьорът, който беше останал непокътнат с облак от мушички, тълпящи се около него. Изтребителите серафими се втурваха и пресрещаха изстрелите от плазма и метеоритите, които приближаваха прекалено близо. Възникващите в резултат на това огнени кълбета отклоняваха попаденията от корпуса.

— Този има умен капитан — измърмори адмиралът, — така че няма да можем да използваме същия номер втори път.

Пет експлозии разтресоха „Възвишена справедливост“ и околната синя светлина на мостика запримига.

— Попадения от метеорити — съобщи Кортана. — Току-що загубихме плазмени установки две и три. Всички палуби от осма надолу не функционират. Структурната цялост на този кораб е изложена на опасност от разпадане, сър.

— Само още една минута, Кортана — каза й адмиралът и продължи да преглежда тактическия дисплей. — Или ще унищожим този транспортьор тук, където щитовете им не могат да се възстановят, или ще се сблъскаме с тях в нормалното пространство.

Той натисна тактическата карта.

— Пипнах те! Кортана, поеми по курс 0–3–0 на 1–4–5, изчисли най-бързите ускорения и намалявания на скоростта, които този кораб може да осъществи, за да ни закара до обекта и го раздвижи колкото се може по-скоро.

— Да, адмирале.

Лейтенант Хейвърсън погледна картата и намери това, към което беше посочил адмиралът.

— Този обект е просто част от съглашенски кораб — това е кърмовият участък от някакъв крайцер.

Адмиралът кимна.

— Точно така, лейтенант. Кортана, в какво състояние е структурната цялост на носа на кораба ни?

— Сър? Носът? — Кортана направи пауза, след което докладва — непокътнат е, сър. Повечето от щетите са нанесени по страничните…

— Закарай ни директно до онова голямо парче метал, Кортана.

— Да, сър — отговори тя.

„Възвишена справедливост“ ускори към повредения съглашенски кораб, след което забави ход. Двата бойни кораба се докоснаха — разнесе се продължителен стържещ звук, който проехтя по цялата дължина на скелета на кораба.

— Установихме контакт — докладва Кортана.

— Перфектно — отвърна адмирал Уиткомб. — Поеми по новия курс 3–2–0 на 2–2–0. Скорост за атака. Лейтенант, презаредете всички плазмени установки, които са ни останали. Кортана, приготви този кораб за пълна обратна тяга.

Хибридът „Възвишена справедливост-Гетисбърг“ се обърна и се отправи към съглашенския транспортьор, бутайки повредения корпус на другия кораб пред себе си. Той ускори, поемайки по курс за сблъсък. Установките на съглашенския транспортьор се нажежиха до бяло, но все още задържаха стрелбата си.

— Осем хиляди километра до вражеския кораб — обяви Кортана.

— Поддържай този курс, Кортана.

— Шест хиляди километра, сър.

— Пригответе се! — заповяда адмиралът и се улови отново за перилата с потните си ръце.

— Две хиляди километра.

— Пълна обратна тяга веднага!

Двигателите избоботиха и корпусът на „Възвишена справедливост“ потръпна. Повреденият съглашенски кораб на носа изпищя пронизително, след като инерцията му увеличи още повече скоростта му. Той се освободи от „Възвишена справедливост“… и се завъртя директно към вражеския транспортьор.

— Обектът ще се сблъска с транспортьора след четири секунди — каза Кортана. — Три секунди.

Транспортьорът стреля с плазма по приближаващата маса. Пламъците нагряха останките, пробиха бронята и корпуса и стопиха сплавта. Обектът обаче продължи да се движи напред, раздробен и стопен, но със същата скорост. Той се блъсна в транспортьора и го завъртя към десния му борд.

Корпусът на транспортьора се разкъса на дузина места и вътрешната атмосфера започна да се изпуска, разпалвайки златисти пламъци по нажежения до червено метал. Платформите му за кацане експлодираха една след друга.

— Огън с всички оръжия, лейтенант!

„Възвишена справедливост“ стреля с останалите си установки. Плазмата се заби в транспортьора и го разряза чак до реактора. Всяка палуба блестеше от огъня, превръщайки го в истински пъкъл.

— Това е най-доброто, което можем да направим — прошепна адмирал Уиткомб. — Кортана, измъкни ни от тук. Прехвърляме се в нормалното пространство.

Холографският силует на Кортана се затъмни от тълпящите се изчисления.

— Стартирам хиперпространствените матрици.

Петна от мастиленочерен цвят избликнаха в морето от огън. Малки звезди примигаха във вътрешността на тези локви от тъмнина. Заредената с плазма атмосфера изчезна и горящите вражески кораби се изпариха.

— Насочи цялата енергия към двигателите — заповяда той.

После се взря в тъмнината и звездите.

— А сега, къде по дяволите се намираме?