Ерик Нюланд
Първият удар (5)

Глава 4

0711 часа, 30-ти август, 2552 г. (по военния календар) / система Епсилон Еридани, долината Лонг Хорн, планета Рийч.

Алармата изрева и Зауаз скочи на крака с разтревожено джавкане. Тумбестото извънземно от бронираната пехота, с полирана оранжева броня, направи няколко непохватни движения и изтърва скенера си за движение. Полудял от страх, той постави устройството на мястото му с треперещи нокти. Ако скенерът се повредеше, елитните щяха да използват тялото му като щит за реактора. А ако господарите му научеха, че е заспал на пост, можеха да му сторят нещо много по-лошо от това просто да го убият. Можеха да го хвърлят на чакалите. Зауаз потрепери.

За щастие, скенерът беше в изправност и дребното извънземно въздъхна от облекчение. Три светещи сигнала бързо се приближаваха към планината, която отделяше неговия батальон от отдалечените бойни единици на хората. Той се приближи до сигналния уред, но се успокои като видя, че детекторът идентифицира приближаващите светлини като банши. Зауаз се взря над мръсния край на укрепения си пост, за да се увери в това. Забеляза трите овални апарата да приближават и изсумтя. Беше странно, че тези полети не бяха включени в графика на патрулите. Почуди се за момент дали да уведоми по-старшите, но после размисли повече. Ами ако бяха някои от елитните, изпълняващи някаква секретна мисия?

Не, беше по-добре да не подлага на съмнение тези неща. Голяма работа. Няма нужда от излишни притеснения. Това беше неговият девиз. Той се ската обратно на поста си, превключи детектора на дълъг обхват и се помоли да не се включва отново. След това се сви на топка и веднага заспа дълбоко.

Фред водеше клинообразната формация. Пурпурночервените кораби описаха дъга над върховете на дърветата на билото, набирайки максималната възможна височина — около триста метра. След като прехвърлиха върха, гледката, която се разкри пред него, го накара да намали скоростта. Долината се простираше десет километра напред и се спускаше пред него, гъсто обрасла с ели, които малко по малко отстъпваха място на изпотъпкани полета и река Биг Хорн, виеща се през тях. В полетата лагеруваха хиляди войници на Съглашението. Те покриваха цялата долина и слабата, разсеяна светлина се отразяваше в море от червени, жълти и сини брони. Движеха се в стегнати колони и се тълпяха на рояци по брега на реката — бяха толкова многобройни, сякаш някой беше раздразнил най-големия съществуващ мравуняк във Вселената.

Установяваха се на лагер. Разпъваха стотици леки палатки с бели куполи, атмосферата се нажежаваше за дишащите метан грънтове. Далеч назад бяха странните многостенни бараки на елитните, охранявани от дълга редица от няколко дузини, приличащи на бръмбари танкове „Привидение“. Охранителни кули опасваха долината и се издигаха спираловидно от мобилни, стъпаловидни основи на десет метра височина, за да завършат на върха с плазмени оръдейни установки.

Правилата на играта наистина се бяха променили. Във всичките си сто битки до момента Фред не беше виждал да се изграждат лагери от такава голяма величина. Досега Съглашението само беше убивало.

Реещ се над цялата тази глъчка, почти достигайки отдалечените хълмове, вражеският крайцер висеше на трийсет метра над земята. Той приличаше на голяма охранена риба с къси, дебели, стабилизиращи перки. Гравитационният му асансьор работеше — сноп от искряща енергия придвижваше материята до земята и обратно. Купчини от пурпурночервени контейнери внимателно се спускаха от крайцера надолу. На следобедната светлина можеха да се видят стърчащите по цялата му дължина оръжия, които хвърляха паякообразни сенки върху корпуса му. Баншите на спартанците се подравниха на една съща височина и Фред изостана, за да стегне формацията с Кели и Джошуа. Той бързо погледна отново към вражеския кораб и охранителните кули. Едно добро попадение от тях можеше да ги унищожи. Видя и други банши да патрулират из долината. Той се намръщи. Ако минеха покрай тях, вражеските пилоти почти със сигурност щяха да питат каква е задачата им… а нямаше начин да разберат какви бяха маршрутите на патрулите. Това означаваше, че се налагаше да поемат по друг курс — право към центъра на долината и над ордите на Съглашението. Нуждаеха се само от една възможност да направят това. И може би щяха да получат само една възможност.

Той активира комуникационната честота.

— Давайте.

Кели натисна ускорителя и се плъзна към крайцера. Фред изостана назад. Той зареди стрелящото с гориво оръдие, инсталирано в баншито. Бяха на шест километра от крайцера, когато Кели достигна максималната скорост на самолета. Грънтовете и чакалите в полето отдолу проточиха вратове, когато спартанците се стрелнаха над тях.

Трябваше да се движат по-бързо. Фред усещаше всяко едно враже око приковано върху тях. Той се втурна напред, жертвайки височина в замяна на скоростта, а Джошуа и Кели последваха примера му.

Върху централните дисплеи на баншите проблеснаха комуникационни сигнали. Софтуерът на Космическото командване на Обединените нации, който беше инсталиран в броните им разкодираше само някои от говоримите езици на Съглашението, но не и тяхната писменост. На дисплеите се зареждаха странни, извити писмени знаци. Фред натисна един от символите за отговор. Последва пауза, дисплеят се изчисти, а след това дузина повече символи проблеснаха върху него с удвоена скорост. Фред изключи дисплея.

Оставаха им три километра, а сърцето му биеше така, че ударите му отекваха като бумтене в ушите му.

Кели беше взела лека преднина пред тях. Тя беше на тридесет метра над земята, движейки се с колкото се може по-голяма скорост, карайки право към гравитационния асансьор на крайцера. Най-близката охранителна кула я засече — плазменото й оръдие проблесна и стреля. Самолетът на Кели се издигаше нагоре и се накланяше, за да избегне енергийния огън. Изстрелът от нагорещен йонизиран газ докосна корпуса на десния й борд. Части разсеяна енергия стопи предницата на баншито и скоростта му намаля.

Цяла дузина плазмени оръдейни установки се обърнаха, за да се прицелят в тях. Фред се наклони и откри огън. Изстреляната енергия от главното оръдие на баншито повреди охранителната кула. Джошуа направи същото и река от огън изригна към тях. Фред натисна копчето на главното оръдие на баншито, изстреляната енергийна сфера описа дъга и се заби в основата на кулата. Тя се наклони, а после рухна.

Кели не беше стреляла. Фред погледна в нейната посока и я видя свита на върха на своето банши. Беше пъхнала единия си крак под еластичната лента, която бе използвала, за да закрепи ядрената бомба, и сега държеше бомбата в ръката си, приготвяйки се да я хвърли. Част от назъбен кристал, изстрелян от оръжие на съглашенец, бълващо кристални шишове, иззвънтя в портативния енергиен щит. Той стрелна поглед надолу.

Грънтовете и чакалите бяха побеснели от възбуда — стотици заблудени изстрели се мъчеха да го достигнат; блестящи облаци от кристални шишове и огнени плазмени изстрели изпълваха въздуха и пробиваха корпуса на баншито му.

Фред завиваше наляво и надясно и избягваше плазмените изстрели от трите кули, които стреляха след него. За втори път зае позиция за стрелба и леките оръжия на баншито пръснаха грънтовете във всички посоки.

Оставаха още само сто метра. Кели се наклони назад, изви тялото си и се приготви да хвърли ядреното устройство като че ли беше гюле.

Крайцерът на Съглашението се оживи и оръдията му проследиха баншите. Дузина плазмени заряди разцепиха въздуха — достигнаха ги бяло-сини дъги от огън. Един изстрел улучи апарата на Джошуа. Крехките щитове на баншито се претовариха и угаснаха. Корпусът му започна да се топи и огъва. Извънземният самолет започна да се върти, след като повърхността му се деформира и Джошуа изостана назад зад Фред и Кели, точно когато влязоха в гравитационния асансьор на крайцера.

Фред се опита да се свърже с Джошуа по предавателя, но той мълчеше. Времето сякаш се забави във вътрешността на лъча от пурпурна светлина, която пренасяше предмети и войници от тялото на кораба навън и навътре в него. Странната светлина, която ги заобикаляше, придаваше особен оттенък на кожата му. Баншите им се издигаха към един отвор в долната страна на кораба. Но те не влизаха вътре, движеха се прекалено бързо и щяха да излязат от лъча, преди да преминат и три четвърти от пътя до върха.

Фред се огледа наоколо. Не можа да види Джошуа никъде. Плазмени лъчи удариха шахтата и бяха отразени като от огромни стъклени лещи.

Кели захвърли ядрената бомба във вътрешността на крайцера. Фред натисна рязко бутоните на баншито и се мушна под кораба, докато тя го следваше плътно. Светлината изчезна и те се озоваха на другата страна на крайцера. Зад тях, изкривени от гравитационния асансьор, Фред видя войниците на Съглашението, стрелящи със своите оръжия към небето. Чу десетки хиляди гласове, жадни за кръв.

Отново опита да се свърже с Джошуа по предавателя, но не получи отговор. Искаше да намали и да се върне за него, но Кели се снижи и ускори към повърхността, навлизайки в гората, покриваща планинския склон. Фред я последва. Носеха се на няколко метра над земята, като избягваха дърветата и кълбета от зеленина. Няколко заблудени изстрела проблеснаха над главите им. Те летяха с максимална скорост и не се обръщаха назад.

Изведнъж изскочиха над дърветата и заснежения връх на планината. Прелетяха над едно било от гранит, огледаха се и намалиха скоростта. Баншите се приземиха бавно на земята. Небето побеля. Фред поляризира визьора си до най-тъмните настройки. През тялото му сякаш премина гръмотевица. Огън и разтопен метал избухнаха над билото, издигнаха се към небето и заваляха над долината. Гранитният връх на планината, лежаща между тях и долината, се разби на прах, а снегът по склона й се превърна в кални ручейчета.

Визьорът на Фред бавно се деполяризира. Кели се наведе върху баншито си. Кръв се процеждаше от сглобката на бронята върху лявото й рамо. Тя потърси с непохватно движение печата на шлема си, намери го и го свали от главата си.

— Успяхме ли да ги прецакаме? — попита със задъхване. Кръв потече от ъгъла на устата й.

— Така мисля — отговори Фред.

Кели се огледа наоколо.

— А Джошуа?

Фред поклати глава.

— Удариха го по време на акцията.

Лесно му беше да лети към сигурна смърт преди няколко секунди. Но да изрече тези думи беше стотици пъти по-тежко за него. Кели се отпусна и положи глава на баншито си.

— Стой тук, отивам да хвърля едно око.

Фред активира самолета и се понесе успоредно на билото. Издаде го още малко напред и погледна към долината.

Сега тя представляваше море от пламъци. Стотици пожари осейваха напуканата, безжизнена земя. Там, където криволичеше Биг Хорн, зееше продълговат димящ кратер. Нямаше и следа от крайцера на Съглашението или войниците, които изпълваха местността преди няколко секунди. Всичко, което беше останало, беше само тлеещи и усукани кости и метал. На върха на тази касапница стърчаха черни колове — остатъците от дърветата — всички наклонени в обратна посока от центъра на експлозията.

Десет хиляди бойци на Съглашението бяха мъртви. Това не компенсираше загубата на Джошуа или някой друг спартанец, но беше все нещо. Може би бяха спечелили достатъчно време, за да могат орбиталните оръдия „МАК“ да обърнат битката в полза на флота. Може би тяхната саможертва щеше да спаси Рийч. Това щеше да си заслужава. Той погледна нагоре към небето. Димът не позволяваше да се различи нещо, но имаше някакво движение над главите им — през облаците се промъкваха слаби сенки.

Баншито на Кели се появи до неговото и корпусите им се блъснаха. Сенките над тях приеха определена форма. Три крайцера на Съглашението изскочиха от облаците и се понесоха към комплекса от генератори. Техните плазмени оръдия потрепваха и блестяха, изстрелвайки енергийните си заряди. Фред бързо активира предавателя си и усили сигнала му до максимум.

— Екип „Делта“, изтегляйте се. Изтегляйте се веднага.

Каналът изсъска и няколко гласа се преплетоха. Той чу един от неговите спартанци — не позна кой — да говори по предавателя.

— Седми реактор от комплекса е изложен на риск. Изтегляме се. Може би ще успеем да спасим номер три.

Настъпи пауза, по време на която през предавателя се чуваше как някой дава заповеди:

— Детонирайте онези заряди веднага!

Фред превключи на честотата на флота и оповести:

— До „Есенна колона“, наземните реактори са превзети. Рискуваме орбиталните оръдия. Нищо не можем да направим. Превъзхождат ни числено. Ще трябва да използваме ядрените заряди. Най-вероятно орбиталните оръдия „МАК“ ще бъдат неутрализирани. „Есенна колона“, приемате ли? Потвърдете.

Още повече гласове се включиха в предавателя и на Фред му се стори, че чу гласа на адмирал Уиткомб, но евентуалните заповеди, които беше дал, не можеха да бъдат разбрани. После предавателят заглъхна и замря.

Крайцерите изстрелваха цели залпове плазма, които осветяваха небето. Изригваха далечни експлозии и Фред напрягаше зрението си, за да види дали някой отвръща на огъня — някакъв знак за това дали неговите спартанци се сражаваха или изтегляха. Единствената им надежда беше в оттеглянето — вражеският огън обикновено обхващаше конкретна позиция.

— Изтегляйте се — изсъска той. — Сега е моментът, по дяволите.

Кели го потупа по рамото и посочи нагоре.

Облаците се разсеяха като разкъсана завеса, когато огнена топка на разстояние изтрещя върху позицията им. Той видя слабите очертания на дузина бойни кораби на Съглашението в ниска орбита.

— Плазмена бомбардировка — прошепна Фред.

Той беше виждал това и преди. Всички го бяха виждали. Когато Съглашението завладяваше някой човешки свят, използваше основните батареи от плазмени оръдия върху планетата — стрелбата продължаваше, докато всичко бъдеше заличено от лицето й и накрая не останеше нищо, освен кълбо от натрошено стъкло.

— Това е — промърмори Кели. — Загубихме. Рийч ще падне.

Фред гледаше, докато плазмата застилаше хоризонта и небето побеля, след което потъмня, щом милионите тонове пепел и отломки затъмниха слънцето.

— Може би — каза той и активира баншито си. — А може би не. Хайде, това още не е краят ни.