Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Фондацията (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Prelude to Foundation, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 65 гласа)

Информация

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

ПРЕЛЮДИЯ ЗА ФОНДАЦИЯТА. 1997. Изд. Аргус, София. Биб. Фантастика No.31. Превод: от англ. Кънчо КОЖУХАРОВ [Prelude to Fondation, Isaac ASIMOV & Robert SILVERBERG (1988)]. Послеслов: Откривателството като сюжет (субективен поглед), Светослав НИКОЛОВ — с.426–428. Художник: Венцислав ИЛИЕВ (корица); КАМО (портрет на писателя, 1993). Печат: Балкан прес ЕАД, София. Формат: 56×84/16. Печатни коли: 27. Страници: 430. Цена: 3900.00 лв. ISBN: 954-570-036-X.

История

  1. — Добавяне на анотация
  2. — Добавяне

89

Този ден Чувек и Селдън седнаха да обядват съвсем сами, обгърнати през по-голямата част от времето с мълчание.

Към края на обяда хеликонският учен се пооживи и рече:

— Е, господине, как да се обръщам към вас? Все още ви възприемам като Четър Чувек, но дори и да осъзная другата ви персона, положително не мога да ви наричам Ето Демерцел. В това си качество вие имате титла и аз не зная кое е подходящото обръщение. Уведомете ме.

— Ако нямаш нищо против, продължавай да ме наричаш Чувек — някак печално отвърна другият. — Или Четър. Да, аз съм Ето Демерцел, но за теб съм Чувек. Всъщност двамата не се различават особено. Аз ти казах, че империята се разлага и запада. И в двата си образа вярвам в това. Казах ти, че искам психоисторията като начин да се предотврати упадъкът и разпадането или да се предизвика обновяване, ако те все пак трябва да вземат своето. Това също го вярвам и в двата си образа.

— Само че ти ме държеше в ръцете си… Предполагам, че си бил нейде наблизо, когато се срещнах с Негово императорско величество.

— С Клеон? Да, разбира се.

— Би могъл да поговориш с мен също както по-късно го стори като Чувек.

— И какво щях да постигна? Ето Демерцел има огромни задължения. Трябва да се оправя с императора (един добронамерен, но не много способен властник) и доколкото може, да го предпазва от грешки. Освен това трябва да върши своето в управлението на Трантор и империята. И, както виждаш, трябваше да прахоса голяма част от времето си, за да попречи на Што да ви причини вреда.

— Да, зная — промърмори Селдън.

— Не беше лесно и едва не загубих. Години се боричках тайно и внимателно с Маникс, като се опитвах да проумея начина му на мислене и да планирам контраманевра на всяко негово действие. Дори за миг не допуснах обаче, че още докато е жив, може да прехвърли своите пълномощия на дъщеря си. Не я познавах добре и не бях подготвен за нейната удивителна липса на предпазливост. За разлика от баща си тя е била възпитавана да смята властта като дадена наготово и нямаше ясна представа за нейните ограничения. Така че щом те залови, принуди ме да действам, преди да бъда напълно готов…

— И като резултат насмалко да ме загубиш. На два пъти гледах дулото на бластера.

— Зная — кимна Чувек. — А и на Горната страна също можехме да те загубим — още един инцидент, който не успях да предвидя.

— Само че всъщност не отговори на въпроса ми. Защо ме засили да препускам по лицето на Трантор, за да избягам от Демерцел, след като той… си самият ти?

Чувек отново се усмихна печално.

— Нали каза на Клеон, че психоисторията е чисто теоретична концепция, нещо като математическа игра, която няма никакво практическо значение? Можеше и наистина да е тъй, и съм сигурен, че ако тогава се бях обърнал официално към теб, щеше просто да запазиш убежденията си. Да, но мен идеята за психоисторията ме привличаше. Чудех се дали в края на краищата тя няма да се окаже нещо повече от игра. Повярвай, не съм искал да те използвам; исках истинска и практическа психоистория. Така че аз те засилих, както преди малко се изрази, да препускаш по лицето на Трантор, гонен през цялото време от онзи ужасен Демерцел. Чувствах, че това силно ще съсредоточи ума ти. Щеше да направи психоисторията вълнуваща и във всеки случай много повече от някаква си математическа игра. Заради искрения идеалист Чувек ти би опитал да я разработиш — нещо, което не би сторил заради императорския лакей Демерцел. В добавка щеше да видиш Трантор от най-различни ъгли, а това също би могло да се окаже от полза — несъмнено по-полезно, отколкото да живееш в кула от слонова кост на една далечна планета, заобиколен само от колеги математици. Прав ли съм? Постигна ли някакъв напредък?

— В психоисторията? Да, Чувек, постигнах. Мислех, че знаеш.

— Откъде да зная?

— Казах на Дорс.

— Само че не си казал на мен. Както и да е, сега го направи. Това е добра новина.

— Не съвсем — възрази Селдън. — Още съм едва в началото. Е, все пак си е едно начало.

— Дали е от ония начала, които могат да бъдат обяснени и на нематематик?

— Струва ми се, че да. Виждаш ли, Чувек, винаги съм разглеждал психоисторията като наука, която зависи от взаимодействието на двадесет и пет милиона свята, всеки от тях със средно 4000 милиона души население. Това е прекалено много. Няма начин да се оправиш с нещо тъй сложно. Ако исках да успея, ако изобщо имаше някакъв начин да се създаде използваема психоистория, трябваше първо да открия по-проста система. Ето защо си казах, че бих могъл да се върна назад във времето и да боравя с една-едничка планета, която в онази мъглява епоха преди колонизацията на Галактиката е била единствената, населявана от човечеството. В Микоген говорят за първородния свят Аврора, а в Дал чух нещичко за първородния свят Земя. Помислих си, че може би това е един и същи свят, известен под две имена, обаче в някои ключови пунктове те бяха достатъчно различни, та допускането ми да се окаже невъзможно. А и то няма особено значение. И без друго и за двата е известно толкова малко и това малко е тъй замъглено от митове и легенди, че ако се тръгне по този път, няма никаква надежда от психоисторията да се направи нещо използваемо.

Той млъкна, за да отпие от студения сок, без да отделя очи от лицето на събеседника си.

— И? После какво? — попита Чувек.

— Междувременно Дорс ми разправи нещо, което нарекох историята за ръката върху бедрото. Само по себе си то няма никакво значение — просто една забавна и съвършено тривиална история. Само че в резултат тя спомена за различните сексуални нрави на отделните светове и в секторите на Трантор. Хрумна ми, че се отнася към различните транторски сектори, все едно че са отделни светове. Мина ми през ума, че вместо двадесет и пет милиона свята имам да се оправям с двадесет и пет милиона плюс още осемстотин. Разликата ми се видя незначителна, така че я забравих и повече не се и сетих за нея. Докато обаче пътувах от Имперския сектор в Стрилинг, оттам — в Микоген, оттам — в Дал, оттам — в Што, аз самият наблюдавах колко много се различават те помежду си. Мисълта, че Трантор не е единен свят, а комплекс от светове, укрепна, но аз все още не забелязвах най-важното. Едва когато изслушах Рашел — виждаш ли, излезе добре, че накрая бях заловен от Што и нетърпеливостта на Рашел ме набута в грандиозните й планове, дето тя ми изложи — та когато изслушах кметицата, тя ми заяви, че всичко, което иска, били единствено Трантор и няколкото най-близки свята. Сами по себе си те са една империя, рече тя, и се отметна от останалите светове като от едно „далечно нищо“.

Селдън потърка с показалец челото си, сякаш искаше да си припомни нещо много важно, преди да продължи:

— Чак тогава прозрях онова, което сигурно доста време е витаело в скритите ми и от самия мен мисли. От една страна, Трантор представлява изключително сложен социален организъм, тъй като е многолюден свят, изграден от осемстотин по-малки. Сама по себе си това е достатъчно разклонена система, за да придобие психоисторията смисъл, и същевременно достатъчно проста в сравнение с Империята като цяло, за да направи моята наука практична. А другите светове, онези двадесет и пет милиона? Те бяха едно „далечно нищо“. Разбира се, те влияеха на Трантор и сами биваха повлияни от него, но това бяха влияния от друг, второстепенен порядък. Ако можех като първо приближение да накарам психоисторията да работи само за Трантор, слабите ефекти от Външните светове биха могли да се добавят като по-късни модификации. Разбираш ли какво имам предвид? Търсех опорна точка, за да изградя практически приложимата наука психоистория, и я търсех в далечното минало, докато през цялото време светът, който ми трябваше, е бил под краката ми… сега.

С явно облекчение и радост Чувек възкликна:

— Прекрасно!

— Само че, Четър, всичко останало тепърва трябва да се направи. Трябва да изуча Трантор подробно. Ако имам късмет и живея достатъчно дълго, може би ще намеря отговорите, преди да умра. Ако не, ще се наложи моите приемници да ме последват. Възможно е империята да рухне и да се разцепи, преди психоисторията да е станала приложима.

— Ще направя всичко, каквото мога, за да ти помогна.

— Зная — отвърна Селдън.

— Значи ми вярваш, въпреки че съм Демерцел?

— Напълно. Абсолютно. Вярвам ти, понеже ти не си Демерцел.

— Но аз съм! — настоя Чувек.

— Не, не си. Персонализацията ти като Демерцел е също тъй далеч от истината, както персонализацията ти като Чувек.

— Какво имаш предвид? — очите на другия мъж се разшириха и той леко се отдръпна назад.

— Имам предвид, че вероятно си избрал името Чувек от някакво изкривено усещане за това кое е подходящо. Чувек е неправилно произнесено „човек“, нали?

Събеседникът му не реагира, а само продължи да го гледа втренчено.

И накрая Селдън рече:

— Защото ти не си човек, нали, Чувек-Демерцел? Ти си робот.