Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Фондацията (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Prelude to Foundation, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 65 гласа)

Информация

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

ПРЕЛЮДИЯ ЗА ФОНДАЦИЯТА. 1997. Изд. Аргус, София. Биб. Фантастика No.31. Превод: от англ. Кънчо КОЖУХАРОВ [Prelude to Fondation, Isaac ASIMOV & Robert SILVERBERG (1988)]. Послеслов: Откривателството като сюжет (субективен поглед), Светослав НИКОЛОВ — с.426–428. Художник: Венцислав ИЛИЕВ (корица); КАМО (портрет на писателя, 1993). Печат: Балкан прес ЕАД, София. Формат: 56×84/16. Печатни коли: 27. Страници: 430. Цена: 3900.00 лв. ISBN: 954-570-036-X.

История

  1. — Добавяне на анотация
  2. — Добавяне

XII. ГНЕЗДОТО

РОБОТ — Термин, използван в древните легенди на някои светове, за онова, което по-често се нарича „автомат“. Роботите се описват с, общо взето, човешка форма и направени от метал, макар да се предполага, че някои са били псевдоорганични. Разпространено е схващането, че по време на Бягството Хари Селдън е видял истински робот, но първоизточникът на това твърдение е съмнителен. Никъде в обемистите си писания той не споменава и дума за роботи, въпреки че…

 

ЕНЦИКЛОПЕДИЯ „ГАЛАКТИКА“

55

Не ги забелязаха.

Хари Селдън и Дорс Венабили повториха пътуването от предния ден, като този път почти никой не ги погледна дори веднъж. На няколко пъти трябваше да отместват коленете си встрани, за да дадат възможност на пътник, седнал на вътрешно място, да мине покрай тях, за да излезе. Двамата бързо разбраха, че щом някой се качи, трябва да се изместят навътре, ако до тях има празно място.

Този път по-бързо се умориха от миризмата на непрани фусти, тъй като вниманието им не се отклоняваше толкоз лесно от онова, което ставаше отвън.

Накрая обаче все пак стигнаха.

— Ей това е Библиотеката — тихо каза Селдън.

— И на мен тъй ми се струва — потвърди Дорс. — Най-малкото, това е зданието, дето вчера ни го показа Мицелий Седемдесет и втори.

Двамата бавно поеха към сградата.

— Дишай дълбоко — рече Селдън. — Ето го първото препятствие.

Вратата пред тях бе отворена, светлината — приглушена. Пет широки каменни стъпала водеха нагоре. Застанаха на най-долното и изчакаха няколко мига, преди да осъзнаят, че тежестта им не е накарала стъпалата да се задвижат. Дорс направи лека гримаса и подкани с жест спътника си.

Изкачиха се заедно по стълбите, чувствайки се неловко заради Микоген и по-точно — загдето той е толкова изостанал. Минаха през вратата и там, зад бюрото непосредствено до нея, седеше един мъж, изгърбен над най-простия и тромав компютър, който Селдън някога бе виждал.

Мъжът не ги погледна. Няма нужда, помисли си математикът. Бяла фуста, лиса глава — всички микогенци изглеждаха дотолкова еднакви, че окото се плъзгаше по тях, а това в момента беше само от полза.

Мъжът зад бюрото попита, без дори да вдигне очи:

— Учени?

— Учени — отвърна Селдън.

Уредникът наклони глава към една врата.

— Влизайте. Добро прекарване.

Тръгнаха навътре и се оказа, че — доколкото можеха да видят — са единствените, ако се изключи мъжът на вратата. Или Библиотеката не беше от най-посещаваните заведения, или учените бяха кът, или, което бе най-вероятно, важаха и двете предположения.

Селдън прошепна:

— Мислех, че сигурно ще трябва да представим нещо като лиценз или разрешително и че ще ми се наложи да се оправдавам, задето съм го забравил.

— Той сигурно при всички случаи щеше да се зарадва, че сме дошли. Виждал ли си някога подобно мъртвило? Ако едно място може да бъде мъртво — както, да речем, някой човек — сега сякаш се намираме в труп…

Повечето от книгите бяха печатни, също като тази във вътрешния джоб на Селдън. Дорс бавно тръгна покрай рафтовете, за да ги проучи.

— Стари книги — отбеляза тя. — Или поне повечето от тях. Една част — класика, друга — без никаква стойност.

— Външни ли са? Имам предвид — немикогенски?

— О, да. Ако имат свои собствени, би трябвало да ги съхраняват някъде другаде. Това тук е, за да могат бедните самозвани ученчета като онзи, вчерашния, да правят безсмислени проучвания… Ха, ето реферативния отдел. Тук има една „Имперска енциклопедия“, която е най-малко отпреди петдесет години. И един компютър.

Тя протегна ръце към клавиатурата, но Селдън я спря:

— Чакай. Нещо може да тръгне на зле и да се забавим.

Той посочи към дискретния указател над един самостоятелен стелаж с книги, на който светеше „Към Сакр ториума“. Второто „а“ от думата бе угаснало, може би наскоро, а може би просто на никого не му пукаше. (Империята, помисли си Селдън, наистина е в упадък.) Всички нейни части, включително Микоген.

Огледа се. Бедната Библиотека, тъй нужна за тукашната гордост и вероятно тъй полезна на старейшините, които може би я използваха, за да откриват трохички, подкрепящи собствените им вярвания, и представящи ги като убеждения на учените — туземци, бе все още празна. Никой не бе влязъл след тях.

И тогава, на прага, внезапно осъзнал, че минат ли и второто препятствие, няма да има връщане назад, той помоли:

— Дорс, не идвай с мен.

Тя се навъси.

— Защо?

— Не е безопасно, а не искам да те излагам на риск.

— Тук съм, за да те защищавам — отвърна тя меко, но настойчиво.

— Че каква защита можеш да ми дадеш? Аз съм способен да се защищавам и сам, макар ти да не мислиш така. И само ще се затрудня, ако ще трябва да пазя и теб. Не ти ли е ясно?

— Недей да се безпокоиш за мен, Хари — отвърна Дорс. — Безпокойството е моя работа — и тя потупа шарфа си там, където той пресичаше пространството между забулените й гърди.

— Понеже Чувек те е помолил?

— Понеже съм получила такава заповед.

Историчката стисна ръката му току над лакътя и той отново се изненада от силния й хват.

— Знаеш, че съм против това, Хари — рече тя — но ако чувстваш, че трябва да влезеш, аз също ще го направя.

— Добре тогава. Но ако стане нещо и видиш, че можеш да се отскубнеш, бягай. Не се безпокой за мен.

— Хари, просто си хабиш думите. А освен това ме обиждаш.

Селдън докосна входния панел, вратата се плъзна настрани и двамата минаха почти едновременно.