Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Фондацията (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Prelude to Foundation, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 65 гласа)

Информация

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

ПРЕЛЮДИЯ ЗА ФОНДАЦИЯТА. 1997. Изд. Аргус, София. Биб. Фантастика No.31. Превод: от англ. Кънчо КОЖУХАРОВ [Prelude to Fondation, Isaac ASIMOV & Robert SILVERBERG (1988)]. Послеслов: Откривателството като сюжет (субективен поглед), Светослав НИКОЛОВ — с.426–428. Художник: Венцислав ИЛИЕВ (корица); КАМО (портрет на писателя, 1993). Печат: Балкан прес ЕАД, София. Формат: 56×84/16. Печатни коли: 27. Страници: 430. Цена: 3900.00 лв. ISBN: 954-570-036-X.

История

  1. — Добавяне на анотация
  2. — Добавяне

VII. МИКОГЕН

МИКОГЕН — Сектор на древен Трантор. Потънал в миналото на собствените си легенди, той е оказвал слабо влияние върху планетата. Самозадоволяващ се и саморазслояващ се до степен…

 

ЕНЦИКЛОПЕДИЯ „ГАЛАКТИКА“

30

Когато Селдън се събуди, откри, че нечие лице се вглежда сериозно в неговото. За миг той се намръщи като бухал, а сетне промърмори:

— Чувек?

Журналистът едва-едва се усмихна.

— Значи ме помниш?

— Беше само за ден, и то преди близо два месеца, но те помня. Значи не са те арестували и с нищо не…

— Както виждаш, жив и здрав съм, макар че — и той хвърли бърз поглед към Дорс, която стоеше встрани — не ми беше много лесно да дойда.

— Радвам се да те видя. Впрочем имаш ли нещо против? — Селдън посочи към банята.

— Оправи се, закуси. — кимна Чувек.

Гостът не сподели закуската му. Нито пък Дорс. Не обелиха и дума, докато той хапваше. Чувек, без да си дава зор, прехвърли един книгофилм. Дорс критично си поогледа ноктите, а след това извади микрокомпютър и започна да си води някакви бележки с електронната писалка.

Селдън ги наблюдаваше умислено и изобщо не се опита да начене разговор. Настъпилата тишина може би отговаряше на някаква характерна транторианска необщителност при посещение на болен. Естествено сега се чувстваше съвсем нормално, ала те може би не го осъзнаваха.

Чувек проговори едва след като той изяде последния залък и изпи последната капка мляко (с чийто вкус очевидно бе посвикнал, тъй като вече не му се струваше толкова странно).

— Селдън, как си? — попита Чувек.

— Съвсем добре, приятелю. Във всеки случай достатъчно добре, за да съм на крак.

— Радвам се да го чуя — сухо отрони журналистът. — Дорс Венабили е много виновна, загдето е позволила да стане така.

Ученият се намръщи.

— Не. Аз настоях да се кача на Горната страна.

— Тя обаче би трябвало на всяка цена да се качи заедно с теб.

— Казах й, че не искам да идва с мен.

— Не е вярно, Хари — обади се жената. — Недей да ме защищаваш с галантни лъжи.

Селдън се ядоса.

— И не забравяй, че въпреки многото пречки Дорс също се качи на Горната страна след мен и определено ми спаси живота. Това ни най-малко не е изопачаване на истината. Взе ли го предвид при твоята преценка?

Историчката отново го прекъсна, очевидно изпаднала в неловко положение:

— Моля те, Хари. Четър Чувек е абсолютно прав да смята, че аз не биваше да те оставям да се качиш на Горната страна или поне трябваше да дойда с теб. А иначе той похвали по-нататъшните ми действия.

— Както и да е — рече Чувек — вече е минало и можем да го забравим. Селдън, дай да поговорим за онова, което се случи горе.

Математикът се озърна и предпазливо попита:

— Дали е безопасно?

— Дорс е поставила тази стая под изкривяващо поле — усмихна се гостът. — Напълно съм сигурен, че ако в Университета има макар и само един имперски агент, той няма да знае как да проникне през него. Ти май си доста мнителен човек, а?

— Изобщо не ми е в природата — възрази Селдън — но като те слушах в парка и след това… Бих казал, че ти пък си доста убедителен човек, Чувек. Преди още да си свършил, Ето Демерцел ми се мяркаше във всяка сянка.

— Понякога си мисля, че той може да съм аз самият — мрачно потвърди журналистът.

— Ако беше тъй — ухили се Хари — положително нямаше да разбера. Как изглежда първият министър?

— Едва ли има значение. Не би го видял, преди Демерцел да го пожелае, а дотогава, струва ми се, всичко вече ще е свършило — именно това трябва да предотвратим. Дай да поразчепкаме онзи вертопланер, от който си се крил.

— Както вече го казах, Чувек, ти ме накара да се страхувам едва ли не до смърт от Демерцел. Още щом видях вертопланера, реших, че той ме преследва, че като съм се качил на Горната страна, съм излязъл извън защитната зона на Стрилингския университет, а те са ме подмамили там с единствената цел да ме отвлекат без затруднения.

Намеси се Дорс:

— От друга страна, Леген…

— Той снощи не беше ли тук? — бързо запита Селдън.

— Беше, не си ли спомняш?

— Смътно. Бях ужасно уморен. Всичко ми е като в мъгла.

— Е, снощи Леген каза, че вертопланерът е бил просто някакъв метеорологичен въздушен кораб от друга секция. Съвсем обикновен и съвършено безобиден.

— Какво? — стъписа се Селдън. — Не вярвам!

— Сега въпросът е: „Защо не вярваш?“ — продължи хода на мислите му Чувек. — Имаше ли във вертопланера нещо, което да те е накарало да смяташ, че е опасен? Нещо по-особено, а не просто подмолна подозрителност, която аз съм ти натикал в мозъка?

Селдън захапа долната си устна и се замисли.

— Действията му. Изглеждаше така, сякаш подава предната си част под облачната покривка и търси нещо, а сетне се появява на друго място по съвсем същия начин, после на трето… и така нататък. Като че ли методично обхождаше Горната страна сектор по сектор и постепенно се насочваше към мен.

— Май се опитваш да го персонифицираш — недоволно рече журналистът. — Възприел си го като някакво странно животно, което те търси. А той естествено не е такова животно. Той си е просто един въздушен кораб и ако наистина е бил метеорологичен, действията му са съвършено нормални и безобидни.

— На мен не ми изглеждаше така — възрази Селдън.

— Сигурен съм, че не ти е изглеждало — кимна Чувек — но на практика ние нищо не знаем. Твоята убеденост, че си бил в опасност, не е повече от едно допускане. Настояването на Леген, че си видял метеорологичен летателен апарат, също е само допускане…

— Няма да повярвам, че е било напълно невинно събитие — заинати се математикът.

— Е, в такъв случай — заяви Чувек — нека предположим най-лошото. Летателният апарат е дошъл, за да те открие. Откъде човекът, който го е изпратил, ще знае какво трябва да търси?

— Аз попитах доктор Леген — намеси се в разговора Дорс — дали в доклада си за предстоящата метеорологична акция е включил информация, че Хари ще бъде с групата. При нормално развитие на нещата не би имало никаква причина да го стори и той действително отрече да го е правил, като доста се изненада от въпроса ми. Склонна съм да му вярвам.

— Не бързай толкова — замислено каза Чувек. — Нима не би го отрекъл във всички случаи? По-добре се запитай защо е позволил на Селдън да иде с тях. Знаем, че първоначално е възразил, ала сетне е отстъпил без много-много разправии. А това, струва ми се, не е твърде характерно за него.

Дорс се поначумери.

— Излиза така, като че ли той е нагласил цялата работа. Възможно е да е разрешил на Хари да се присъедини само за да го постави в положение, при което ще могат да го заловят. Не е изключено да е получил някакви заповеди в това отношение. Освен туй можем да твърдим, че е подкокоросал своята стажантка Клауция да привлече вниманието му и да го отведе надалеч от групата, за да го изолира. Това обяснява странната липса на загриженост у доктор Леген, че Хари отсъства, когато е дошло време да слизат долу. Тогава той би настоявал, че математикът си е тръгнал по-рано — нещо, което е напълно възможно, тъй като най-подробно му е показал как може да слезе сам. Така се обяснява и нежеланието му да се качи повторно горе, за да го търси, понеже не би искал да си губи времето за човек, който не може да бъде открит…

Чувек, който я слушаше внимателно, възрази:

— Ти повдигна интересно обвинение срещу Леген, но нека и него не приемаме с прекалена готовност. Все пак накрая се е качил с теб на Горната страна.

— Тъй като открихме стъпките. Имаше и свидетел.

— Добре де, метеорологът показа ли се много изненадан и шокиран, когато намерихте Селдън; имам предвид повече, отколкото би било нормално поради факта, че сте спасили някого, дето е бил изложен на крайна опасност от неволна началническа небрежност? Действаше ли така, сякаш Селдън не би следвало да се окаже там? Държеше ли се като човек, който се пита: „Как така не са го отвели?“

Дорс обмисли внимателно въпросите и сетне отговори:

— Явно беше шокиран, когато видя Хари да лежи в мокрия сняг, но едва ли мога да твърдя, че е изпитвал нещо повече от съвсем естествен за ситуацията ужас.

— Да, и аз предполагам, че не би могла да твърдиш друго.

Докато говореха, Селдън гледаше ту единия, ту другия и внимателно слушаше всяка изречена дума.

— Не мисля, че е бил Леген — обади се той.

Чувек веднага пренасочи вниманието си към него.

— Защо смяташ така?

— Ами дори само затова, че както ти отбеляза, метеорологът явно не желаеше да отида с тях. Цял ден се препирахме и накрая се съгласи, защото остана с впечатлението, че аз съм някакъв ловък математик, който може да му помогне в разработването на неговата теория. На мен самия много ми се искаше да се кача там и ако той е имал заповед да се погрижи да ме заведат на Горната страна, не би имало нужда чак толкова да се противи.

— Оправдано ли е да допуснем, че си му трябвал единствено заради математическите си умения? Той обсъди ли нещо конкретно с теб? Направи ли опит да ти обясни теорията си?

— Не — отвърна Селдън — не се опита. Само спомена нещо в смисъл, че по-късно ще го обсъдим. Белята беше, че тогава бе напълно обсебен от своите инструменти. Доколкото разбрах, очаквал е да има слънце, а то не се показа и явно е разчитал уредите му да са виновни, пък те са работели безупречно, което много го разочарова. Мисля, че точно този неочакван развой на нещата го накара да се вкисне и същевременно отклони вниманието му от мен. А колкото до Клауция, младата жена, която за няколко минути напълно ме отвлече от останалите, като си припомням сега нещата, нямам чувството, че преднамерено ме е замъкнала настрани. Инициативата беше моя. Любопитствах за растителността на Горната страна и по-скоро аз, отколкото стажантката, бях причина да се отдалечим от групата. Леген изобщо не я е подкокоросвал, защото той я повика още докато ги виждах, а сетне се отдалечих и ги изгубих от очи изцяло по своя вина.

— И все пак — рече Чувек, който като че ли държеше да възразява на всяко направено разсъждение — ако този кораб е търсил теб, хората на борда би трябвало да знаят, че ще си там. Откъде биха могли да го научат, ако не от Леген?

— Подозирам един млад психолог — отвърна Селдън — който се казва Лисунг Ранда.

— Ранда? — повтори Дорс. — Не ми се вярва. Познавам го. Той просто не би работил за императора. По самата си природа е антиимпериалист.

— Може би се преструва — възрази Селдън. — Всъщност ако се опитва да прикрие факта, че е имперски агент, би следвало да се държи открито, яростно и крайно анти…

— Но нали именно такъв не е! — прекъсна го тя. — Ранда в нищо не е яростен и краен. Напротив, винаги е спокоен и добродушен и изразява възгледите си меко, дори плахо. Сигурна съм, че…

— И въпреки това, Дорс — разгорещено махна с ръка Селдън — точно той пръв ми спомена за метеорологичния проект; точно той ме убеди да се кача на Горната страна; точно той прилъга Леген да ми позволи да се присъединя към тях, като доста преувеличи математическите ми способности. Направо да се чудиш защо толкова искаше да ме качи горе… защо му е било да си дава толкоз зор!

— Може би за твое добро. Той се е заинтересувал от теб, Хари, и сигурно си е помислил, че метеорологията би могла да се окаже полезна за психоисторията. Не е ли възможно да е тъй?

Чувек спокойно ги прекъсна:

— Хайде да обсъдим нещо друго. Между момента, когато Ранда ти е казал за метеорологичния проект, и този, когато наистина си потеглил за Горната страна, е минало значително време. Ако не е виновен за нищо от случилото се, той няма да има никаква особена причина да си мълчи за него. Ако е дружелюбен и общителен човек…

— Точно такъв е! — вметна Дорс.

— …тогава е напълно възможно да е съобщил това на един куп приятели. В такъв случай наистина не можем да определим кой би могъл да е информаторът. Всъщност просто за да отбележа още един факт, ако допуснем, че Ранда е антиимпериалист, това не означава непременно, че той не е агент. Ще трябва само да се запитаме чий агент е. За чия сметка работи?

Селдън се изуми.

— Че за кого другиго би могъл да работи освен за империята? За кого другиго освен за Демерцел?

Чувек вдигна ръка.

— Селдън, много си далеч от умението да разбираш цялата сложност на политическите отношения на Трантор. — Той рязко се извърна към Дорс. — Кажи ми пак кои бяха четирите сектора, които доктор Леген назова като най-вероятни собственици на вертопланера?

— Хестелония, Што, Зигорет и Северно Дамиано.

— Да не си задала въпроса по някакъв насочващ начин? Да речем, попитала си дали някой конкретен сектор е собственикът?

— Не, определено не. Просто се поинтересувах може ли той да направи някакво предположение за произхода на кораба.

— А ти — обърна се отново към Селдън журналистът — не забеляза ли маркировка, някакви символи по вертопланера?

Математикът понечи да му се озъби, че корабът едва се е виждал през облаците, че се е появявал само за кратко и че той самият изобщо не се е интересувал от никаква маркировка, а само как да избяга, но се сдържа. Чувек положително знаеше всичко това.

Така че просто отвърна:

— Опасявам се, че не.

— Ако вертопланерът е бил изпратен със задача да го отвлече, не е ли възможно отличителните знаци да са били замаскирани? — попита Дорс.

— Това е разумно предположение — отбеляза Чувек — и напълно допустимо, обаче в тази Галактика разумът невинаги триумфира. И тъй като Селдън явно не е забелязал каквито и да било подробности, свързани с кораба, можем само да гадаем. Това, което си мисля, е: „Што.“

— Защо ли? — повтори като ехо Селдън. — Предполагам, че са искали да ме отвлекат, защото, който и да е бил на кораба, е държал да съм му под ръка. Най-вероятно заради моите познания по психоистория…

— Не, не! — Чувек навири десния си показалец сякаш поучаваше някой млад студент. — Ш-Т-О. Така се нарича един сектор на Трантор. Много специален сектор. От около три хиляди години той се управлява от поредица кметове. Поредицата е била непрекъсната — една-единствена династия. Преди около пет века дори е имало период, когато на трона са се възкачили двама императори и една императрица от кметската династия на Што. Периодът бил относително къс и никой от тях не се отличил особено, нито пък пожънал кой знае какви успехи, но след това кметовете на Што вече не можели да забравят своето имперско минало. Те никога не са били активно нелоялни спрямо царуващия род, който ги наследил, но също така не е известно много-много да са му предлагали услугите си. По време на откъслечните периоди на гражданска война поддържали своего рода неутралитет, правейки ходове, които изглеждали великолепно изчислени така, че да удължат войната. Нито веднъж не успели, но и никога не престанали да опитват. Сегашният кмет на Што е невероятно способен. Вече е стар, но амбициозността му не е намаляла и ако с Клеон се случи нещо — дори естествена смърт — той има шанс да наследи трона заради прекалено младия син на императора. Галактическото общество винаги ще изпитва известна симпатия към един претендент, който, ако не друго, притежава имперско потекло. Ето защо, ако кметът на Што е чул за теб, можеш да послужиш като полезен научен пророк за неговата династия. Ако те убедят да предскажеш неизбежното наследяване на трона от страна на Што и настъпването на хиляда години мир и благоденствие, секторът ще има сериозен мотив да се опита да уреди някакъв подходящ край за Клеон. Разбира се, качи ли се штоянец на трона, от теб повече полза няма да има. Спокойно можеш да последваш Клеон в гроба…

Селдън наруши мрачното мълчание, което се възцари след думите на Чувек, като каза:

— Само че ние не знаем дали именно Што ме преследва.

— Не, не знаем. Нито пък знаем дали изобщо някой те преследва в момента. Както предполага Леген, вертопланерът в края на краищата би могъл и да е обикновен метеорологичен изпитателен кораб. И все пак щом новините, свързани с психоисторията и потенциалните й възможности се разпространят — а те непременно ще се разпространят — все повече и повече от силните и не тъй силните на деня както на Трантор тъй и навсякъде другаде, ще поискат да се възползват от твоите услуги.

— Какво ще правим тогава? — попита Дорс.

— Да, това е въпросът — Чувек поразмисли и сетне продължи: — Вероятно сме сбъркали, като дойдохме тук. За един професор е прекалено естествено да потърси убежище в някой университет. При това Стрилингският е от най-големите и най-свободните, така че не след дълго ластарчета от най-различни страни предпазливо ще започнат да опипват пътя към това място. Мисля, че трябва колкото е възможно по-бързо — може би още днес — ти, Селдън, да бъдеш преместен в някое друго, по-сполучливо скривалище. Обаче…

— Обаче? — запита другият.

— Все още не знам къде.

— Да извикаме географския справочник на екрана на компютъра и да изберем някое случайно кътче — предложи математикът.

— В никакъв случай — възрази Чувек. — Ако постъпим така, нищо чудно да намерим убежище, което ще е още по-несигурно. Не, трябва да си понапънем мозъците!