Сандра Браун
Размяната (40)

Четирийсета глава

— Джем Хенингс не знаеше за това, нали? — продължи брат Гейбриъл със същия подигравателен тон. — Като добра сестра, Джилиън никога не е обсъждала с него подобна история. — Сниши гласа си до затворнически шепот и добави: — Твоите женски проблеми.

Изражението й остана спокойно, въпреки че бе трудно да търпи оскърбителния му тон.

— Джилиън не е казала на мистър Хенингс за онези досадни кисти на яйчниците, които са те връхлетели, когато си била едва двайсет и седем годишна. За щастие оказали са се доброкачествени. След операцията външно не е личала никаква промяна. Но репродуктивните ти органи са били отстранени.

— Откъде… как…

— Как разбрах ли? Хенингс беше старателен, но този път не се справи с домашното си. Толкова силно желаеше да замени Джилиън. Но мистър Хенкок направи по-подробно проучване за теб. — Хвана ръката й и я притисна между дланите си. — Предполагам, че си дошла тук с намерението да се пазариш за живота си, като в замяна предложиш принос за Програмата. Надявала си се, че не бих те наранил, щом си избрана да родиш едно от децата ми вместо Джилиън. За жалост… — Енергично повдигна рамене в израз на тъга и съчувствие. — Когато пристигне агент Тъбайъс — знаем, че скоро ще дойде, навярно придружаван от полицейския детектив от Далас, — ще заварят комплекса в смут. Луда жена, втълпила си, че по някакъв начин съм свързан с убийството на сестра й, успява да проникне през охраната ни. Макар и емоционално объркана, тази млада дама се оказва доста хитра. Промъква се в личния ми кабинет и заплашва живота ми е огнестрелно оръжие, твърде голямо и тежко за малката й ръка. Но решимостта й дава сила и няколко ужасяващи минути държи револвера, насочен срещу мен. Накрая е притисната в ъгъла и вместо да хвърли оръжието, както й заповядват, го насочва към слепоочието си.

Даде й възможност да осмисли всичко това, преди да продължи:

— След като суматохата утихне, силите на реда ще имат неограничен достъп до Храма. Ако си много послушна, Мелина, ще ти издам една малка тайна. Мистър Хенкок е зашифровал всички документи с код, който само той знае. Шшт, не казвай на никого.

Дори доближи пръст до устните й и й намигна. Явно бе напълно луд.

— Но ФБР и всеки друг, който се опита да тършува из документите — продължи той, — ще открие само досиета на съвестни американски граждани без престъпни наклонности. Дори не ползваме данъчните облекчения, които се полагат на църквите. Плащаме данъците си. Организацията ни не е антиправителствена. Както виждаш, аз насърчавам патриотизма. — Посочи към американското знаме в ъгъла на стаята. — Да, ще видят деца, живеещи щастливо с майките си в затворена общност, което е техен личен избор и не нарушава никой закон. Ще се убедят, че нашият пансион е с традиции и всъщност далеч превъзхожда повечето държавни училища. Разполага със собствен медицински център. Естествено ще изразя съжаление за падението на Дейл Гордън и ще споделя колко скърбя заради поредицата трагични събития, предизвикани от мой бивш поклонник, кулминацията, на които — за мой ужас — е твоето самоубийство.

— Мир и любов — тихо промълви тя.

— Точно така, Мелина.

Самодоволната му усмивка отново събуди у нея желание да го удари. Издърпа ръката си от неговите и се отдръпна крачка назад.

— Забравили сте няколко подробности.

— Не мисля, но ще изслушам доводите ти.

— Тъбайъс и Лоусън знаят, че сте били в близка връзка с Дейл Гордън. Чийф чу Джем да признава, че са работили за вас.

— Обяснимо. Хенингс и Гордън са съставили този план сами. Изопачили са посланието ми така, че да съответства на техните разбирания за нов световен ред. Джошуа и…

— Джошуа?

— Човекът, който се представи за Тъбайъс. Бил е нает от Хенингс. Аз не съм знаел нищо за това. Явно помежду им е възникнало противоречие. Може би относно възнаграждението му. Обърнал се е срещу Хенингс и го е убил.

— Джошуа може да разкаже друга история.

— Джошуа притежава уникална дарба да се преструва, за да избегне залавяне. Правил го е и отново ще го направи.

— Да приемем, че Джем и Дейл Гордън са измъдрили този план — каза тя. — Не биха могли да го осъществят без ваше съдействие. Трябвало е да им изпратите сперма.

— Бях пратил проби на Гордън за анализ.

— За…

— Проверка за генетични аномалии, които не бих искал да предам на потомството си. Занимавал се е с изследванията в свободното си време, по моя молба. Не мога да опиша ужаса си от това, което е ставало с пробите след получаването им.

Тя потърка долната си устна.

— А децата тук?

— Майките им няма да отрекат, че са заченали от мен. Да имаш извънбрачни деца според някои е грях, но аз смятам това за свещен дълг. Определено не е нарушение на закона.

— Но ще направят ДНК — тест на останалите, който ще докаже, че са ваши.

— Кои останали? — невинно попита той.

— Бебето на семейство Андерсън. Другите отвлечени деца, които са били доведени тук. Онези… — Изведнъж замълча. Спомни си нещо и бавно каза: — Онези в автобусите.

Той хвърли поглед към мистър Хенкок.

— За автобусите на снимачния ни екип ли говори?

— Така изглежда, брат Гейбриъл? Не зная за други. Брат Гейбриъл отново се обърна към нея, сякаш за да попита: „Това ли е всичко?“

— Пропуснах да ти благодаря, че си наредила тялото на Джилиън да бъде кремирано и сега не е възможно да се направи ДНК — тест на интраутералната тъкан. Не би доказал, че зная за подмяната, извършвана от Дейл Гордън, но разследването би се проточило, а графикът ми и без това е претоварен. Наистина нямам време за губене. Радвам се, че най-сетне всичко свършва и мога да продължа работата си.

— Не бързайте да се радвате. А другата жена, която е била убита няколко дни след оплождането? Тъбайъс ще нареди тялото й да бъде ексхумирано. Ще изследват ембриона.

— И ДНК ще съвпадне с моята. За щастие станах донор на банката за сперма, която снабдява клиниката, където е била пациентка. Ще се намери логическо обяснение за объркването.

Срещна погледа му за няколко мига и се убеди в неизмеримото му безумие.

— Помислили сте за всичко.

— Стараем се да бъдем изключително предвидливи. Иначе не бихме постигнали успех. Години наред… — За негово искрено удивление, тя избухна в смях. — Мелина?

— Не искам да омаловажавам успеха ви, но наистина сте пропуснали нещо, гос’ин проповедник.

Неучтивото обръщение и подигравателният й тон го ядосаха. Размаха ръка срещу нея.

— Мистър Хенкок, не виждам причина да отлагаме повече.

Хенкок сграбчи ръцете й изотзад. Тя не се съпротиви, което бе нова изненада за брат Гейбриъл. Не трепна дори когато Хенкок опря револвера на Лонгтрий до слепоочието й.

— Значи сега извършвам самоубийство, това ли е планът?

— Точно това. — Брат Гейбриъл застана на сантиметри от нея. — Много съжалявам за този завършек, Мелина. — Пръстите му се плъзнаха по лицето, шията и гърдите й. — Наистина.

Докосването му я отвращаваше, но не му достави удоволствието да се отдръпне.

— Нямате представа колко ще съжалявате, ако го накарате да натисне спусъка.

— Защо?

— Защото е лесно да заповядате на някого да убие вместо вас. А съвсем друго да погледнете една жена право в очите и сам да го сторите.

— Няма да ме трогнеш по този начин.

— Добре. Но ако ме убиете, ще унищожите себе си.

Той се усмихна.

— Какви са тези ребуси, Мелина?

Никога нямаше да разбере кое го озадачи най-много — тихият й смях или спокойно изреченият отговор.

Ръката му внезапно затрепери. Фасадата му рухна. Всички преструвки изчезнаха и след миг срещу нея не стоеше брат Гейбриъл, а Алвин Медфорд Конуси, който я гледаше с откровена ненавист.

С гневен жест подкани мистър Хенкок да действа.

 

Проникването в Храма се оказа по-лесно, отколкото бе очаквал Тъбайъс. Не стана безпрепятствено, но опасенията му, че ще претърпи пълен провал, се опровергаха. Страхуваше се от упорита съпротива или престрелка с членове на сектата. Бюрото не се нуждаеше от подобна лоша реклами и както ставаше в повечето случаи, когато има ранени или загинали, кариерата му щеше да бъде прекъсната за години, докато се проведе задълбочено разследване.

Но когато показа картата си за самоличност на пазача пред портала, младежът като че ли се изплаши от него и хората, които го придружаваха. Понеже би отнело твърде много време да повика други агенти от Санта Фе или Албъкърк дори ако пристигнат с хеликоптер, а местният шериф бе неоткриваем, подкреплението на Тъбайъс бяха полицаи от индианския резерват, който представляваше част от областта.

С него бяха и Лоусън и Харт. Ако знаеше, че Харт ще настоява да дойде, Тъбайъс би го оставил заключен в затворническата килия. Но сега бе тук и изглеждаше така, сякаш тази нощ вече е преживял една битка.

Щом се окопити, младият пазач на Храма попита:

— Нима някой тук е сторил нещо нередно?

— Пуснахте ли в комплекса една жена тази вечер?

— Да, сър. Преди около час.

— Тогава вие сте сторили нещо нередно. Тя е заплаха за живота на брат Гейбриъл. Отворете вратите.

— Да повикам ли началника си?

Скоро от другата страна на портала спря джип. От него слезе мъж, който се приближи с предпазлива походка. Неизключените фарове осветиха силуета му.

— Бейкър, началник на охраната — каза той през железните порти. — Какъв е проблемът?

— Специален агент Тъбайъс, ФБР.

Бейкър не изглеждаше впечатлен от длъжността на Тъбайъс. Дори стана по-враждебен:

— Попитах ви какъв е проблемът.

Когато бе уведомен, че животът на брат Гейбриъл е в опасност, не изглеждаше по-склонен да ги допусне в комплекса.

— Хората ми знаят, че въпросната дама е тук. Ще се погрижим за това.

— Вижте — заговори Тъбайъс, — не ме интересува дали тук танцувате със змии, или отхапвате главите на живи пилета. Просто се опитвам да предотвратя убийството на брат Гейбриъл тази нощ. В случай че не вярвате, че заплахата е сериозна, погледнете какво стори тази жена е него. — Посочи с палец към Чийф и Бейкър прикова поглед в непочистената рана над бузата му и засъхналите струи кръв под нея. — А го е смятала за свой приятел. Ако желаете утре сутринта да давате обяснения по телевизията защо сме били забавени и не сме успели да спасим живота на шефа ви — добре. Не съм голям негов почитател. Единственото, което ме интересува, е да изпълня дълга си, който тази нощ е да възпра една въоръжена и опасна жена, която застрашава живота на обществена фигура. Ако не получа разрешението ви, ще вдигна този портал във въздуха, за да свърша работата си. Предпочитам да не губя време. Опитвам се да ви обясня, че единственият избор, който имате в случая, е дали да ми създадете трудности или не.

Лоусън не бе така дипломатичен. Извади деветмилиметровия си пистолет.

— Отвори шибания портал!

Вратите се отвориха, но Бейкър се поколеба дали да изпълни следващата молба на Тъбайъс.

— Изключете охранителните камери.

— Не мога да го направя без разрешението на мистър Хенкок.

— Кой е мистър Хенкок?

— Личният помощник на брат Гейбриъл.

— Къде е мистър Хенкок?

— В кабинета на брат Гейбриъл, с него и мис Лойд.

Харт пристъпи напред и попита:

— Там има ли камери?

Тъбайъс не го упрекна. Самият той се канеше да зададе същия въпрос.

— Това е единствената част от комплекса, където не се допускат камери — каза охранителят.

— Но те биха могли да ни видят?

— Ако гледат мониторите.

— Тогава, ако не искате мис Лойд да разбере, че сме тук и да извърши нещо безразсъдно, на ваше място бих ги спрял.

Бейкър нареди по радиостанцията си камерите да бъдат изключени. След това се върна в джипа и им каза да го последват.

— Ще се кача при него — настоя Лоусън. — Нямам му доверие.

Три минути по-късно Бейкър влезе в ролята на съпровождащо лице и ги въведе във фоайето на главната сграда. Броят на патрулиращите въоръжени мъже накара Тъбайъс да потръпне. Неприятната сцена бе неизбежна.

— На кой стаж се намира кабинетът? — попита той. Бейкър се поколеба, преди да отговори, и Лоусън го побутна по гърба:

— Оглуша ли или какво?

— На третия. Ще ви покажа.

— Не, ще останете тук. — По знак на Тъбайъс единият полицай от резервата бързо обезоръжи Бейкър и взе радиостанцията му. Когато започна да се съпротивлява, Тъбайъс заплаши, че ще му сложи белезници, ако не се успокои и не млъкне. — Мислете за собствената си безопасност.

Последната реплика бе пълна безсмислица и Бейкър разбра това. Продължи да нервничи, но не прояви неблагоразумието да нападне федерален агент при изпълнение на служебния му дълг. Тъбайъс нареди трима души да останат на долния етаж, за да наблюдават действията на Бейкър и подчинените му.

— Вие също стойте тук — каза той на астронавта, който понечи да се качи в асансьора след другите. — Помагайте им да държат Бейкър под око.

— Вместо да помогна на вас.

— Загрижен съм за живота ви.

— Сам нося отговорност за него.

— Не и тази нощ. Не искам един национален герой да загине по моя вина. Слезте от асансьора.

Когато Чийф излезе от кабината, срещна погледа на всеки полицай от резервата. Един по един го последваха и застанаха до него.

Тъбайъс знаеше кога се налага да отстъпи. Имаше нужда от хора, а единственият му източник бяха силите на реда в резервата. Бе чул историята как брат Гейбриъл се е сдобил със земята за своя Храм. Затова не бе изненадан, когато началникът на полицията там отначало отказа да му преотстъпи част от хората си за нощта. Оправданието му бе, че няма достатъчно полицаи, защото няколко души са били изпратени на друго място.

Тъбайъс не знаеше дали да му вярва или не. Сред индианците се ширеше всеобщо недоверие и враждебност към федералните агенти. Подозрителността им бе оправдана и се засилваше с всяко поколение. Беше се надявал, че като чернокож ще намери общ език с тях.

Но не бе толкова убедителен, колкото Кристофър Харт. Без намесата на Харт навярно молбата му щеше да бъде отхвърлена. Когато астронавтът помоли полицейския началник да му направи тази лична услуга, веднага бе сформиран отряд от осем души.

Сега откриваше у Кристофър Харт и лидерски качества, които бяха завидни и достойни за възхищение. Само с един поглед бе накарал осемте мъже да действат като по команда и Тъбайъс реши, че е безсмислено да спори, защото влиянието на Харт ще надделее над неговото.

— Ще се качим по стълбите — заяви Харт.

— Влизайте — смутено каза Тъбайъс.

Докато бяха в асансьора, провериха оръжията си. Слязоха и безшумно пристъпиха към двойната врата. Точно когато стигнаха, чуха думите:

— Ако ме убиете, ще унищожите себе си.

След това въпроса на брат Гейбриъл:

— Какви са тези ребуси, Мелина?

— Не ребуси, а отговори. Ако ме убиете, ще загине и вашето бебе.

Кристофър Харт бе чул достатъчно. Втурна се покрай Тъбайъс и блъсна вратата. Полицаите влязоха в стаята с оръжия в ръце, готови да стрелят. За миг Тъбайъс прецени положението и извика:

— Хвърлете оръжието и я пуснете!

Индианците полицаи застанаха в полукръг покрай стените. Някои насочиха револверите си срещу брат Гейбриъл, а останалите — срещу въоръжения мъж, който Тъбайъс предположи, че е Хенкок.

Чийф не бе въоръжен, но гласът му прозвуча достатъчно заплашително, когато пристъпи към Хенкок и каза хладнокръвно:

— Ако я нараниш, ще те убия.

Тъбайъс знаеше, че наистина е готов да го стори.

— Оставете това на мен, Харт.

Той сякаш не го чу.

— Джилиън, добре ли си?

— Джилиън?

Последната реплика бе на брат Гейбриъл, комуто Тъбайъс досега не бе обърнал внимание.

— Пуснете я! — нареди той на мъжа, който все още държеше револвер до слепоочието на Джилиън Лойд.

Брат Гейбриъл отново заговори, този път със забележително самообладание, като се имаше предвид изживяният шок.

— Мистър Хенкок, мисля, че можете да я освободите. Не би дръзнала да ме застреля пред толкова свидетели. Хората ви пристигнаха тъкмо навреме.

Хенкок се поколеба, но брат Гейбриъл го подкани с жест и той сниши пистолета и го хвърли на пода.

Полицаят от резервата, който стоеше най-близо, ритна оръжието далеч от него. Кристофър Харт пристъпи напред. С Джилиън Лойд протегнаха ръце един към друг. Пръстите им се преплетоха и той я отведе на безопасно разстояние. Погледите, които размениха, трогнаха сърцето дори на заклет ерген като Тъбайъс. Сцената продължи не повече от секунда, но бе вълнуваща.

Тя отмести поглед от Харт и се обърна към проповедника:

— Аз съм Джилиън.

— Лъжеш.

— Измина почти седмица, откакто бях оплодена. Един прост кръвен тест ще покаже дали съм заченала или не.

— Истина е, копеле! — каза Чийф. — Тя е Джилиън.

— Повярвайте им — намеси се Тъбайъс. — Прочетох доклада от аутопсията. Подробно, а не бегло, както преди. Съдебният лекар е установил, че тялото на жертвата е с отстранена матка и яйчници.

— Бях пропуснал това — призна Лоусън. — Мелина Лойд е претърпяла хистеректомия.

— Той знае — осведоми ги Джилиън. — Хенкок е направил подробно проучване за нея.

Брат Гейбриъл се усмихна със задоволство.

— Е, каква изненада! Значи ти си Джилиън. Радвам се да се запознаем.

— Вървете по дяволите! — Тя се обърна към Харт и каза: — Ако Лонгтрий не бе оставил първата камера на револвера празна, щях да съм мъртва. Той натисна спусъка.

Харт пристъпи заплашително към Хенкок, но Тъбайъс строго произнесе името му. Всъщност може би го възпря не заповедта, а ръката на Джилиън, която докосна рамото му.

Тъбайъс погледна брат Гейбриъл и бе изненадан, когато видя, че се усмихва.

— Не ни представиха както подобава. Предполагам, че вие сте агент Тъбайъс.

— Точно така.

— Уговорката ни бе за утре. Защо дойдохте тази нощ?

— Под претекст, че спасявам живота ви.

— Претекст?

Лоусън каза:

— Бих искал да ви разпитам във връзка е убийствата на Мелина Лойд, Линда Крофт и Джем Хенингс.

Проповедникът се обърна към него.

— А вие навярно сте Лоусън. — Презрително огледа несъответстващите по размер дрехи на детектива и недодяланата му външност. — Слушал съм доста за вас, детектив Лоусън. Нямам представа защо желаете да ме разпитвате. Намирах се твърде далеч от Далас, когато тези хора са срещнали кончината си.

Лоусън буквално изръмжа срещу него. Брат Гейбриъл пренебрежително отмести поглед от него към Тъбайъс.

— Мис Лойд — Джилиън, както се оказа — е убедила охраната да я пусне и нахълта тук, сипейки обвинения и заплахи за живота ми.

— Лъже — тихо промълви тя.

— Насочи пистолет срещу мен. Мистър Хенкок тъкмо бе успял да й го отнеме, когато влязохте.

— Веднага щом пристигнах, три автобуса с деца напуснаха комплекса — каза Джилиън. — Сигурна съм, че ще откриете сред тях бебето на семейство Андерсън.

— Техника за видеозаснемане и излъчване — обясни брат Гейбриъл и безпомощно сви рамене. — Транспортираме ги с автобуси, когато предаваме от отдалечени места.

— Има и цял пансион, пълен с деца — каза тя.

— Истина е — потвърди той и се засмя. — Децата на семействата, които живеят и работят в Храма. Тази жена си въобразява. Смъртта на сестра й е…

— Млъкни, дявол да те вземе! — просъска Лоусън.

— Лоусън — предупредително каза Тъбайъс. След това се обърна към брат Гейбриъл: — Защо помощникът ви държеше револвер до главата й? Беше ли необходимо, за да я усмири?

— Мистър Хенкок реши така. Тя и този Коломбо са си втълпили налудничавата идея, че нося отговорност за убийството на близначката й. Мистър Хенкок просто я държеше под контрол, докато повикаме местния шериф.

— Не е нужно да ме викате.

Щом чуха непознатия глас, всички приковаха погледи в униформения мъж, който се показа иззад плътните кадифени драперии. Стискаше в ръце служебен револвер, насочен срещу брат Гейбриъл.

— Не е необходимо да решават дали дамата казва истината или вие. Мога да им опиша подробно какво се случи.

— Шериф Ричи! Ето къде сте били.

— Където най-малко предполагахте — ехидно се засмя шерифът. — Както самият вие се изразихте.

— Как успяхте?

— Влязох, когато вие и Хенкок не бяхте тук. Така наречените бодигардове, които ви придружиха, дори не си направиха труда да надникнат зад завесите.

Брат Гейбриъл извърна глава към Хенкок, който гневно гледаше шерифа.

— Тези хора трябва да бъдат уволнени. — Отново се обърна към Ричи и каза: — Можете ли да обясните защо сте се скрили зад завесите?

Ричи стисна револвера по-силно, но ръцете му затрепереха, както и гласът:

— Искам да чуя това от вас.

Тъбайъс си помисли: „По дяволите, не бях предвидил този елемент!“

— Свалете оръжието, шериф Ричи.

Но Ричи не обръщаше внимание на нищо, освен на брат Гейбриъл. Очите му се бяха налели със сълзи, но не усещаше и тях.

— Искам да ви чуя да произнасяте името й.

— Чие име?

— На Олета — почти изкрещя той. — Тя не се казва Мери. И не беше курва, когато я доведох при вас. Превърнали сте сладкото ми къдрокосо момиченце в проститутка! Твърдяхте, че ако дойде да живее тук, ще се отнасят с нея като с принцеса. Че ще има по-добър живот и ще получи по-добро образование, отколкото аз мога да й осигуря. А единственото, на което сте я научили, е да…

Гласът му секна. Не можа да доизрече обвинението си.

— Шериф Ричи, приберете оръжието и…

— Не, няма да му позволя да се измъкне от това положение с усмивка и сладки приказки.

— Ако е извършил престъпления, ще отговаря за тях в съда.

Но Ричи енергично поклати глава, отхвърляйки разумните доводи на Тъбайъс.

Един от индианците — полицаи предпазливо запристъпва към него, но той долови движението с крайчеца на окото си и го предупреди да не се приближава повече.

— Стойте настрана! Въпросът е личен — между мен и него. Можете да ме застреляте, ако искате, но все пак ще го убия. От това разстояние няма начин да не улуча.

Брат Гейбриъл уплашено погледна Тъбайъс:

— Вие сте от ФБР, за бога. Направете нещо.

— Коя е Мери? За какво говори той?

— Продадох момиченцето си за една значка — изхлипа Ричи. — Шерифска значка. Убедихте ме, че е за нейно добро. „Спасението й“, както твърдяхте. Казахте, че така е най-добре за всички. А сте отнели невинността й и сте я превърнали в курва.

Бързо губеше самообладание. Тъбайъс направи отчаян опит да предотврати проливане на кръв. Чиято и да е.

— Ричи! Свали оръжието. Веднага!

— Чухте агент Тъбайъс, шерифе — спокойно заговори брат Гейбриъл. — Не постъпвайте глупаво. Мери никога не е била невинна по природа. Родена е за това, което върши. Не съм я принуждавал да прави каквото и да било. Попитайте нея. Ще ви каже колко обича да се люби с мен.

Изведнъж напрегнатите черти на шерифа се смекчиха. Леко подсмръкна. Присви очи и преглътна сълзите. С удивително спокойствие каза:

— Ще умрете.