Сандра Браун
Размяната (20)

Двайсета глава

— Тя ме излъга.

Щом тези думи достигнаха до слуха му от тонколоните, брат Гейбриъл се намръщи. Винаги бе мразил неочакваните телефонни обаждания посреднощ. Обикновено спеше като бебе и късните съобщения смущаваха спокойния му сън. Освен това обикновено бяха свързани с лоши новини. Скорошното обаждане на Дейл Гордън бе типичен пример.

Гордън почти истерично му бе докладвал за прегрешението на Джилиън Лойд с астронавта. Бе последвала дълга безсънна нощ. Накрая всичко се бе уредило и полицейското разследване бе приключило по желания начин.

Сега пък какво?

Опитвайки се да смекчи въздействието на неизбежните лоши вести, мистър Хенкок му бе поднесъл чаша горещо какао. Отпи глътка. Беше точно такова, каквото го обичаше — димящо и с капка ментов ликьор.

— Предполагам, че говорите за Мелина Лойд.

— Да — отвърна Джем Хенингс. — Излъга ме.

— Относно какво?

— Обадиха й се от ФБР.

Лекото раздразнение на брат Гейбриъл прерасна в тревога и той гневно стовари чашата си с какао.

— Как разбрахте?

— Бях там и вдигнах телефона в другата стая. Тя помисли, че съм затворил, но подслушах разговора. Беше жена, която каза, че се обажда по молба на специален агент Ханк Тъбайъс.

— От щаба в Далас?

— От Вашингтон.

Новините се оказаха по-лоши, отколкото бе очаквал.

— Дяволи! — изръмжа брат Гейбриъл.

— Да. Сигурен съм, че ще посеят семето на Антихриста.

— Невъзможно — просъска брат Гейбриъл. — Не са толкова могъщи. Нито пък толкова умни.

Бяха просто напаст. Но лъжите им биха разколебали праведните. Брат Гейбриъл не се страхуваше от правителствените агенции. Вярваше в собствените си способности и че ги превъзхожда с умението си да въздейства върху волята на другите. Все пак не биваше да подценява опасността да всеят смут в съвършено действащата му система, ако си наумят нещо.

При масовото самоубийство в Джоунстън той все още бе пастор в първата си църква. Случката му се стори доста интересна. Джим Джоунс бе очернен от медиите, осъден от правителството и заклеймен от обществото. Дори пастор Алвин Медфорд Конуей включи в една от неделните си проповеди молитва за заблудените души. Но дълбоко в себе си се възхищаваше на лидера на сектата за способността му да въздейства върху съзнанието на толкова хора и да ги подтикне да извършат немислимото.

След случилото се в Джоунстън правителствените агенции държаха под око всички религиозни лидери и множеството им последователи. Инцидентът с Поклонниците на Давид в Уако, Тексас, отново ги бе хвърлил в паника. ФБР не искаше втори Дейвид Кориш да създаде лош имидж на агентите чрез репортажите на Си Ен Ен, излъчвани в цял свят. Сякаш правителствените служби имаха зъб на всеки духовен водач, който въздейства върху умовете и сърцата на хората.

Беше внедрил свои предани последователи във всяка от тези агенции. Те щяха да го уведомят, ако бъде предприето тайно разследване за неговата система. Но най-добрата тактика бе да не привлича внимание или особен интерес.

— Тъбайъс има уговорка е Мелина за девет часа утре сутринта — осведоми го Хенингс.

— И ви е излъгала за това?

— Когато я попитах кой се обажда, скалъпи някаква история. Не искаше да разбера за срещата й с агент Тъбайъс.

Брат Гейбриъл леко присви очи.

— Каква предполагате, че е причината?

— За лъжата й ли? Не зная.

— Дали ли сте й повод да изпитва недоверие към вас?

— След предателството на Джилиън се отнасям към нея само с доброта, внимание и разбиране.

Джем Хенингс бе преместен в Далас ден след първото посещение на Джилиън в клиника „Уотърс“. Беше отишла само да се консултира за възможността да зачене чрез изкуствено оплождане със сперма от анонимен донор. Когато я бе видял там, Дейл Гордън развълнувано бе докладвал в Храма, че е открил още една идеална кандидатка за Програмата.

Хенингс бе изпратен в Далас незабавно, за да се заеме с новата си задача. Беше се промъкнал в живота й, като първо се бе сприятелил с един от партньорите й в агенцията за недвижими имоти. После бе уредил запознанството си с нея. Хенингс се справяше със задълженията си доста добре и вече имаше опит. Не след дълго бе започнал интимна връзка с Джилиън.

Никога не бе повдигал въпрос за деца, но когато сама бе заговорила на тази тема и го бе попитала какво мисли за идеята неомъжени жени да зачеват чрез изкуствено оплождане, Хенингс я бе насърчил, без да проявява твърде очевиден ентусиазъм.

Естествено бе невъзможно той да бъде баща на детето й. Задължително условие за заемането на тази длъжност в системата бе Хенингс да се подложи на вазектомия. Брат Гейбриъл все още не бе измислил начин да избегне сексуалните контакти между своите воини и поверените им кандидатки за Програмата, но когато го откриеше, щеше да въведе и това като правило.

Джилиън Лойд бе третата кандидатка, надзиравана от Хенингс. Другите две бяха родили деца. Това бе изключителен успех. Възлагаха големи надежди на Джилиън. Но тя бе предала Програмата, като се бе оставила да бъде прелъстена от астронавта. Поне се предполагаше, че се е случило, а в Програмата нямаше място за жена, за която съществуват подобни съмнения.

Загубата й бе голямо разочарование за него. Но надеждата му се бе възродила в лицето на нейната сестра — близначка — Мелина.

Хенингс все още говореше.

— Тъбайъс иска да разпита Мелина за клиника „Уотърс“.

Без да повиши тон, но с непоколебима решителност, брат Гейбриъл заяви:

— Тази среща не трябва да се състои. Сигурен съм, че разбирате защо.

— Да.

— Мога ли да разчитам на вас?

— Ще се справя.

— Това не е вашата специалност. Бих могъл да изпратя…

— Ще се справя — упорито повтори Хенингс. Добави с по-спокоен тон: — Ще намеря подходящ начин.

Брат Гейбриъл се усмихна и с наслада отпи още една глътка какао. Нищо не създаваше по-силна мотивация от малко конкуренция. Хенингс би се старал двойно повече, за да докаже, че не е нужно да бъде изпратен друг воин, който да разчисти бъркотията, настанала по негова вина.

— А какво става с другия ни проблем в Далас?

След кратко колебание Хенингс отвърна:

— За съжаление все още не е разрешен.

Брат Гейбриъл хвърли поглед към мистър Хенкок, който изразително повдигна вежди.

— Мисля, че трябваше да се погрижите за това тази вечер.

— Така е, сър — каза Хенингс. — Беше направен опит. Нанесени са известни поражения.

— Нямах предвид „известни поражения“.

— Аз — също. Споделям желанието ви пречката да бъде отстранена.

В гласа на Хенингс се долови нотка на ревност. Явно, когато се касаеше за Кристофър Харт, Хенингс не действаше само по заповед, а и бе подтикнат от собствената си ревност заради нощта, която Джилиън бе прекарала с известния астронавт.

Другият реши да се възползва от това.

— Потръпвам, когато си ги представя заедно. Виждал съм нейни снимки. Такава кожа! Толкова чувствено лице! Не мога да понеса мисълта, че я е докосвал. Че е прониквал в тялото й. Вие бяхте единственият, който имаше право на тази наслада.

— Да, сър — каза Хенингс с треперещ глас.

— Навярно ерген със славата на полковник Харт е бил с много жени. Знаел е как да й достави удоволствие.

— Предполагам.

Брат Гейбриъл се усмихна, любувайки се на блестящата си способност да манипулира хората. Беше твърде лесно.

— Във всеки случай — продължи той — няма да бъда спокоен, докато зная, че виновникът за провала на нашата Джилиън все още не е наказан.

— Скоро ще бъде, брат Гейбриъл.

— Сатаната го използва. Разбирате това, нали?

— Да.

— Възвърни вярата ми в теб, Джем.

Джем Хенингс помоли за благословия и я получи. Докато изключваше телефона, брат Гейбриъл се обърна към мистър Хенкок, който веднага долови мрачното настроение на своя началник.

— Ужасно разочарование.

Брат Гейбриъл допи какаото си и ядосано блъсна чашата.

— Искам положението в Далас да бъде овладяно.

— Убеден съм, че ще бъде.

— Какво стана със замяната на Гордън?

— В клиниката има петима кандидати за длъжността. Двамата са наши.

— Погрижете се единият от тях да бъде назначен. Това е преуспяваща клиника. Държа да имаме свой човек там.

— Разбира се.

Разсеяно заигра с кристалното преспапие на бюрото си и мислите му отново се върнаха към Мелина Лойд. Кристофър Харт го бе лишил от ценна придобивка. Не бе готов да загуби още една, а Хенингс твърдеше, че вече е доловил „вибрации“ между тях.

Брат Гейбриъл бе започнал да се тревожи, че Джем Хенингс не се справя със задачата да предразположи Мелина. Може би бе по-проницателна от сестра си. Ако бе така, Хенингс не трябваше да допусне нито една грешка.

— Да ви донеса ли още нещо, брат Гейбриъл?

Мистър Хенкок винаги усещаше, когато го налегнат грижи.

— Какво препоръчвате, мистър Хенкок?

— Лесли — заяви Хенкок без колебание. Очевидно вече бе помислил по въпроса. — Приятно момиче. Блондинка. Дойде при нас миналата година от Айова.

— А, да.

Представи си високото, набито селско момиче с лунички по носа.

— Наскоро засякохме писмо, което е написала на родителите си — каза му мистър Хенкок. — За жалост Лесли тъгува за дома си.

Нервите на брат Гейбриъл не издържаха.

— Тук живее като принцеса в палат. Как може да мисли за дома си в Айова?

Най-много от всичко мразеше неблагодарността.

— В писмото си твърди, че се чувства самотна, пренебрегната и лишена от обич.

Брат Гейбриъл стана от бюрото и гневно закрачи към спалнята:

— Доведете Лесли, мистър Хенкок! Тази нощ и аз се чувствам малко самотен, пренебрегнат и лишен от обич.

 

— Мелина?

Тя промърмори нещо, заровила лице във възглавницата.

Чийф разтърси рамото й.

— Хайде. Размърдай се. Пристигнаха.

Претърколи се и примигна:

— Какво? Кой пристигна?

— Агентите от ФБР.

Отметна завивките, скочи от леглото и се втурна към прозореца. Повдигна щората и погледна навън. До бордюра бе паркирана тъмносиня кола. Слязоха двама мъже с костюми, единият, от които бе чернокож. Спряха се и се огледаха, сякаш за да преценят атмосферата в квартала, след което продължиха по пътеката.

Тя се завъртя и погледна часовника на нощното шкафче. Беше го навила за осем и половина. Сега бе едва осем и двайсет и пет.

— Подранили са.

— Чух колата им. Това ме събуди.

Чийф бе приел предложението й да остане до сутринта. Беше спал в стаята за гости, но очевидно бе прекарал неспокойна нощ. Нараненият му клепач се бе подул още повече и окото изглеждаше почти затворено, а в средата на превръзката, над бузата му, се виждаше тъмно петно от кръв. Беше нахлузил джинсите си, но бе бос и гол до кръста.

— Бързо се облечи. — Хвърли към нея тениска и чифт панталони, които бе взел напосоки от гардероба. — Мисля, че е по-добре да не разберат, че съм тук.

Макар и да й бе неприятно, че е ровил в гардероба и й дава нареждания, осъзна, че е прав. Не можеше да посрещне агентите от ФБР по нощница. Достатъчно смущаващо бе, че щяха да я видят без грим и преди първата чаша кафе.

Очевидно Чийф също не разсъждаваше напълно адекватно. Беше приковал поглед в коленете й като хипнотизиран.

— Чийф? — Той вдигна глава и я изгледа озадачено. — Трябва да се облека — каза тя и посочи към дрехите, които небрежно й бе подхвърлил.

— О, разбира се. Ще бъда в стаята за гости. — Бързо се обърна и излезе в коридора.

— Чийф?

Плахо надникна вътре:

— Какво има?

— Защо не желаеш да разберат, че си тук?

Той посочи лицето си.

— Ще поискат обяснение за това. Все още нямам такова. Побързай.

Отново изскочи навън. Тя трескаво свали късата си нощница, облече се за рекордно кратко време и докато обуваше чифт маратонки, на вратата се позвъни. Когато мина покрай стаята за гости, забеляза, че вратата е леко открехната. Прокара пръсти през косите си, докато прекосяваше всекидневната, и посегна към секретната брава точно когато прозвуча второ позвъняване.

— Извинете — задъхано каза тя и отвори вратата.

— Мис Лойд?

Федералният агент погледна към, картинката на птиче на тениската й. Тя смутено я приглади.

— Пристигате с половин час по-рано.

— Извинете. Движението не се оказа толкова натоварено, колкото очаквахме. Аз съм специален агент Ханк Тъбайъс. Това е агент Патърсън.

Едновременно показаха картите си за самоличност. Отдръпна се да им стори път.

— Заповядайте.

Тъбайъс седна на мястото, което бе посочила. Явно бе забелязал неугледния й вид.

— Събудихме ли ви?

— Да. Заспах едва в три часа. След убийството на сестра ми почти не мога да спя.

— Разбирам ви — мрачно каза Патърсън. — Моите съболезнования.

— Благодаря.

— Няма ли някой приятел или роднина, отседнал при вас?

Сети се за Чийф, който се криеше в стаята за гости. Не беше нито приятел, нито роднина, така че отговорът й не бе съвсем лъжа:

— Няколко приятелки предложиха да останат при мен, но предпочетох да съм сама.

— Навярно изборът ви е разумен. — Усмивката на Тъбайъс й се стори някак неискрена. — Скръбта е нещо, което човек изживява сам.

— Искате ли кафе? Мисля, че мога да ви почерпя.

— Струва ми се добра идея. Мистър Патърсън?

— С удоволствие. Благодаря.

— Ще се върна след минута. Тогава ще поговорим по същество. Нямам търпение да чуя какво имате да ми кажете.

— Ние също — увери я Тъбайъс.

Остави ги сами в хола и влезе в кухнята. Сякаш оттам бе преминал ураган. По пода все още имаше счупени стъкла, разлято вино и следи от кръв — нейна и на Чийф. Окървавените кърпи бяха струпани на масата.

Опасно бе да се стъпва по пода дори с обувки. Стъклата изхрущяха под гумените подметки на маратонките й. Взе от килера метла и лопата и тъкмо започваше да разчиства пътека, когато Тъбайъс и Патърсън влязоха при нея.

— Какво се е случило тук? — попита Тъбайъс.

Не можеше да му каже истината, без да намеси Чийф.

— А… снощи имах малко произшествие.

Тъбайъс, който очевидно имаше навик да настоява за подробна информация, не откъсна поглед от нея.

— Лампата примигна от бурята — импровизира тя. — Внезапната тъмнина ме изплаши. Изпуснах бутилка вино. Стъпих на счупено стъкло. — Сви рамене с насмешка към себе си. — Снощи бях твърде уморена и не можах да почистя.

Тъбайъс се загледа в петната от кръв по пода и кърпите.

— Порязали сте се?

— Едно стъкло се заби в петата ми.

— Отидохте ли в болницата?

— В болницата? Не, не беше толкова сериозно. Всъщност парчето бе съвсем малко.

— И причини толкова силно кървене?

Тя отмести поглед към Патърсън, а след това отново към Тъбайъс. Смутено се засмя и отвърна:

— Нали знаете, понякога от съвсем малък разрез изтича доста кръв. Стори ми се, че никога няма да спре.

— Трябва да бъдете по-внимателна, Мелина.

— Прав сте. Определено трябва да внимавам повече. — Бързо се обърна към кафеника и го извади от нишата между шкафовете, където стоеше. — Закусихте ли по време на полета от Вашингтон, агент Патърсън?

— Сок, кафе и кифла, ако това може да се нарече закуска.

Тя извърна глава към тях и чаровно им се усмихна.

Никой от двамата не очакваше това, което последва.

Цветята във вазата на плота отдавна бяха увехнали. Вечерта Джем ги бе пренесъл там, вместо да ги изхвърли. Бяха сухи и потъмнели, а водата бе мътна и имаше неприятен мирис на тиня.

Тя посегна към вазата, завъртя се и я запрати към главата на Тъбайъс заедно с цветята и съболезнователната картичка, прикрепена с тънка розова панделка. Улучи слепоочието му и кожата се разцепи при удара.

— По дяволите! — изрева той. Стенейки от болка, политна към масата и събори панера е плодове на пода. Портокалите и ябълките се търкулнаха между стъклата и увехналите цветя по напоения със застояла вода мокет.

Докато Тъбайъс се опитваше да се изправи, Патърсън се втурна към нея. Отдръпна се от пътя му и опита да прескочи Тъбайъс, за да стигне до вратата, но той протегна ръка и хвана глезена й. Загуби равновесие, ключицата й силно се удари в касата на вратата и тя извика.

Внезапно се появи Чийф, побутна я встрани, докато влизаше в кухнята, и грабна един стик за голф. Двамата мъже бяха изумени, когато го видяха, и той се възползва от момента на изненада. Замахна с все сила и заби стика в ребрата на Патърсън. Той се преви надве. Чийф му нанесе нов удар в тила. Патърсън изръмжа и падна по корем.

Но гърбът му послужи като трамплин на Тъбайъс, който се хвърли към Чийф.

— Мелина, бягай!

Преди да доизрече предупреждението си, Тъбайъс го сграбчи и блъсна с лице към стената. Той изпусна стика и очакваше да бъде повален в безсъзнание, но като по чудо лакътят му се озова срещу адамовата ябълка на Тъбайъс. Противникът му залитна назад, а след това се опита да го удари с глава, което накара Чийф да се претърколи през прага. Преди да успее да се върне, Тъбайъс рязко затвори, завъртя се и посегна към нея с една ръка, а с другата извади револвер от кобура, скрит под сакото му.

Беше бърз, но не достатъчно, за да изпревари реакцията на Мелина. Тя бе взела стика за голф. Преди той да измъкне ръката си изпод сакото, младата жена го стовари върху китката му достатъчно силно, за да счупи някоя кост.

Чийф отново влезе с трясък. С хватка от „карате“ удари Тъбайъс в тила. Изтръпналата му от болка ръка изпусна пистолета, той облещи очи, коленете му се превиха и мъжът се строполи на пода като чувал с цимент.

Патърсън все още лежеше неподвижно.

Чийф опря ръце на коленете си и сведе глава. Дишането му бе тежко и учестено. Покашля се и изтри разкървавения си нос.

— Надявам се да имаш основателна причина.

— Не бяха от ФБР.

— Доколко си сигурна в това?

— Той ме нарече Мелина.

— Нарекъл те е Мелина?

— Не е ли малко необичайно за сухар от ФБР?

— Може би, но това не е основателна причина да нападнеш федерален агент, Мелина.

— Има и друго. Снощи ми казаха, че агент Патърсън е от щаба в Далас. Когато попитах за полета му от Вашингтон тази сутрин…

— Чух.

— Защо агент от ФБР би изрекъл подобна лъжа?

— Мамка му! — извика той, с което сякаш изрази всичките си чувства, породени от случилото се, особено от болката в носа, който продължаваше да кърви. — Предавам се. Защо?

— Не зная.

Сега, след като схватката бе свършила, инстинктът й за самосъхранение отстъпи място на здравия разум. Може би имаше твърде развинтено въображение. Като се имаха предвид събитията от седмицата, може би бе реагирала пресилено, защото непрекъснато се озърташе за подставени лица и не можеше да разпознае добрите хора. Ако бе така, не само тя бе загазила, а бе въвлякла и Чийф.

— Може би греша — каза плахо.

Той се замисли, коленичи до Тъбайъс и извади от джоба му малък черен портфейл. Разтвори го, погледна картата и я обърна към Мелина.

— Мисля, че е истинска.

Снимката изглеждаше оригинална. Тя закри устни и прошепна:

— По дяволите!

Чийф се изправи и погледите им се срещнаха за няколко мига. Най-сетне той каза:

— Не вярвам.

— Аз също — задъхано промълви тя. Чийф кимна по посока към спалните.

— Вземи ключовете си.