Сандра Браун
Размяната (41)

Четирийсет и първа глава

— Той знаеше какво прави.

Агент Тъбайъс говореше на хората, събрани в офиса на шерифа поради липса на по-удобно място. Чийф бе нагласил термостата на по-поносима температура. Заместниците, които бяха спешно повикани, свариха кафе. Действаха машинално, шокирани от вестта, че началникът им, шериф Ричи, е заключен в затворническата килия. Беше под зорко наблюдение, в случай че направи опит за самоубийство. Вратата между офиса и коридора, водещ до килията, бе затворена.

Джилиън бе доволна, че не вижда дъното на коридора. Гледката би събудила неприятни спомени. Лицето на Чийф достатъчно й напомняше за това, което му бе сторила. Част от него. Но не най-тежката.

Тъбайъс продължи:

— Застреля Конуей — Алвин Медфорд Конуей, тоест брат Гейбриъл — в стомаха. Два пъти, преди да успеем да го спрем. Не искаше Конуей да умре веднага. Целта му бе да го накара да мисли за смъртта.

Медицинският екип в Храма не бе в състояние да се справи с тежките наранявания, които бе получил брат Гейбриъл, и бяха позвънили на 911.

— Издъхна в линейката, на километър от спешното отделение — каза Тъбайъс. — Цял час бе в агония, гледаше как кръвта му изтича и знаеше, че няма да бъде спасен. Ричи получи това, което желаеше.

Лоусън промърмори нещо в израз на задоволство и дръпна глътка „Доктор Пепър“.

— А дъщерята на Ричи? — попита единият полицай от резервата.

Тъбайъс сподели това, което му бе разказал Ричи:

— По-рано е работил на няколко места, но се провалил. Затънал в дългове. Конуей се свързал с него и сключили сделка. Инсценирали отвличането на Олета, което все още фигурира в регистрите като неразкрито престъпление. Мисис Ричи отново ще бъде събрана със своята дъщеря, която е смятала за отвлечена на десетгодишна възраст. — Сведе поглед към пода между марковите си мокасини. — Скоро момичето ще роди дете от брат Гейбриъл.

Джилиън чу как Чийф изруга под носа си.

— Продал е собствената си дъщеря на сексуално робство.

— Точно така — отвърна Тъбайъс. — Все пак вярвам му, когато твърди, че е мислил кое е най-добро за нея. Едва наскоро е узнал каква е истинската й роля в Храма. Брат Гейбриъл я е използвал, за да гарантира мълчанието и съдействието на Ричи. Тази нощ чувството за вина го накара да обезумее. Радва се, че Конуей е мъртъв и ще потвърди показанията ви, мис Лойд.

— Наричайте ме Джилиън, ако обичате.

Нямаше време да отвърне на молбата й. Суматоха отвън привлече вниманието им към вратата. В стаята бяха блъснати двама мъже с белезници. Джилиън и Чийф мигновено ги познаха.

Водеха ги неколцина индианци, всичките въоръжени, но усмихнати. Лицето на единия бе изрисувано с бойни краски. Явно командваше останалите.

— Агент Тъбайъс?

Той стана и му подаде ръка.

— Аз съм агент Тъбайъс.

— Ние сме полицаи от резервата, работещи под прикритие. Арестувахме тези хора по гражданско обвинение за навлизане в чужда собственост, но колата им се оказа подвижен арсенал. Освен незаконни автоматични пушки, открихме техника за следене, купена на черния пазар, и кутия контрабандни наркотици от Мексико. — Индианецът погледна към Джилиън и Харт. — Имаме основания да подозираме, че са свързани с вашия случай.

— Това е онзи, който се представи за вас — каза Джилиън на Тъбайъс и посочи чернокожия. — Брат Гейбриъл го нарече Джошуа, но вероятно не е истинското му име. Преследваха Чийф и мен.

— С това.

Не бе забелязала Декстър Лонгтрий, който пристъпи иззад по-млад, по-висок мъж. На дланта му лежаха рубиненият медальон и микроскопичният предавател, който бяха извадили от него.

— Благодаря — каза Тъбайъс с уважение, явно впечатлен от царствената осанка на Лонгтрий. Сложи доказателството на бюрото, обърна се към двамата задържани и гневно изгледа единия, който бе дръзнал да се представи за него.

— Как се казваш?

— Мамка ти!

— Презиме? — попита Лоусън.

Всички се засмяха.

— По-късно ще си поговорим — заплашително каза Тъбайъс на Джошуа. С него и безименния му партньор се заеха федерални агенти, пристигнали преди малко от Санта Фе. Бяха изведени навън и натоварени в отделни коли, за да бъдат откарани в големия град.

Чийф стана и се приближи към Лонгтрий. Джилиън отиде при тях. Двамата се ръкуваха. Джилиън му благодари.

— Радвам се, че успях да ви помогна — отвърна Лонгтрий. — Всъщност беше забавно.

И тримата се усмихнаха и Чийф каза:

— Бих искал да чуя повече за Организацията за защита на коренното население.

Възрастният индианец втренчи поглед в него.

— Нищо не ми дължиш.

— Може би. Но го дължа на себе си.

Очите на стареца заблестяха:

— Ще се радвам да уредя среща в удобно за теб време.

— Ще се обадя.

След като се сбогуваха, Джилиън хвана ръката на Лонгтрий. Бе загрубяла, силна, топла и вдъхваща доверие.

— Бяхте изключително любезен. Освен това рискувахте живота си заради мен. Толкова съм ви признателна. — Поколеба се за миг и импулсивно го прегърна. Изглежда, той нямаше нищо против и я потупа по рамото, преди да я пусне. — Благодаря ви, вожд Лонгтрий.

— Пак заповядай, Джилиън.

Полицаите от резервата почтително му сториха път да излезе пръв и го последваха. Едва когато вратата се затвори след тях, Джилиън осъзна, че Лонгтрий я бе нарекъл с истинското й име. Срещна погледа на Чийф.

— Кога му каза…

— Не съм му казал.

— Тогава как е…

— Не зная. Изглежда, знае доста неща, за които никой не подозира.

Останаха загледани един в друг, но гласът на Лоусън отново привлече вниманието им към разговора:

— Как ще протече разследването по-нататък?

Тъбайъс обясни:

— Утре по някое време ще пристигне специален екип. Междувременно няколко агенти от Санта Фе и Албъкърк ще останат в Храма и ще следят нищо да не бъде заличено или подправено. Дейността на организацията в чужбина също е преустановена. Работата на специалния екип е значително улеснена. Задължението им ще бъде само да преровят цялата информация в компютъра на Хенкок.

Джилиън каза:

— Брат Гейбриъл ме увери, че всичко е зашифровано с код, който единствено Хенкок може да разкрие.

— Експертите ни са се справяли с доста сложни кодове. Може би ще им отнеме месеци, но съм убеден, че ще разгадаят и тези на Хенкок.

— Може би той ще съдейства — каза Чийф.

— Съмнявам се. Собственото ни правителство го е обучило да пази тайни. Хенкок е бивш агент на ЦРУ. След пенсионирането си е постъпил при брат Гейбриъл. — Тъбайъс долови изумлението им и добави: — Мис Майрик ме осведоми за това преди около час, след като направи проучване за него.

— Страховито! — тихо промълви Джилиън. — И важно. Може би никога няма да разберем докъде се е простирало влиянието на брат Гейбриъл.

— Да се надяваме, че смъртта му ще сложи край на това влияние — каза Чийф.

— Може би ще срещнем съпротива от страна на най-върлите последователи — предупреди Тъбайъс. — Трябва да бъдем подготвени за някои неприятни последици. Ще видим колко сериозни ще бъдат, но мнозина ще ни обвинят, че сме затрили богоизбран човек.

— Брат Гейбриъл не славеше Бога — яростно възрази Джилиън.

— Да се надяваме, че сами ще го осъзнаят, когато обвиненията срещу него станат обществено достояние.

Сериозно се замислиха върху това. Джилиън си спомни, че Чийф й бе споменал за своя колежка, изпратила дъщеря си да учи в Храма. Как щяха да реагират хората, когато узнаят какво зло е въплъщавал брат Гейбриъл? Хиляди последователи щяха да бъдат потресени. Други, отказващи да приемат истината, може би щяха да реагират остро. Когато Дейл Гордън я бе видял с Чийф, не бе подозирала колко значими последици ще има тази кратка среща.

Тя попита:

— Откриха ли автобусите?

Тъбайъс кимна.

— Засекли са ги да пътуват по пряк маршрут към Мексико. Били са натоварени със снимачна техника. И четирийсет и седем деца.

Джилиън издаде дълбока въздишка на облекчение.

— Всичките изглеждали в добро здраве, въпреки че били изплашени, когато ги свалили от автобусите. Социалните служби в Ню Мексико ще се погрижат за тях. Държавните агенции, подчинени на губернатора, ни оказват значително съдействие. Един любопитен факт. Сред бавачките, които са натоварили децата в автобусите, били Дороти Пъг и сестрата на Хенингс. Две от децата са нейни.

— И на брат Гейбриъл?

— Така предполагаме. Заплюла полицая, който попитал.

— А бебето на семейство Андерсън?

— В тази възрастова група има няколко момчета. Трябва да установим кое от тях е синът им.

— С Чийф обещахме да им се обадим веднага щом узнаем нещо. Дадоха ни номера на мобилния си телефон.

Тъбайъс смутено закри устата си с ръка и се покашля.

— Има един неприятен аспект, който очевидно ви е убягнал. — Джилиън, както и останалите присъстващи, го изгледаха въпросително. — Може би семейство Андерсън няма да искат момчето при тези обстоятелства. Всъщност опасявам се, че повечето родители няма да приемат децата обратно, щом разберат кой е бащата. Едно е да заченеш от анонимен донор по свой избор, а съвсем друго — да разбереш, че си родила дете от маниак, който…

Не доизрече мисълта си.

— Господи! — каза Лоусън. — Не бях го помислил.

А Джилиън не бе престанала да мисли за това, откакто бе чула, че е възможно Дейл Гордън да е подменял пробите в лабораторията си. Тази мисъл я бе накарала да повърне край пътя.

Сега отново потръпна от отвращение. Повдигна ръце към устните си и опита да стопли с дъх премръзналите си пръсти. Втренчи празен поглед пред себе си. Когато се опомни, осъзна, че разговорът е прекъснал и всички я гледат съсредоточено.

Тъбайъс прочисти гласа си.

— Мисля, че говоря от името на всички. Защо го направихте? Защо приехте самоличността на Мелина?

Тя погледна първо него, после Лоусън и накрая Чийф, но не можа да устои на укорителния му поглед и се обърна към Лоусън:

— Казахте нещо, което ме подсети да го сторя. Детективът едва не изпусна кутията „Доктор Пепър“.

— Аз ли?

— Когато двамата полицаи дойдоха в къщата на Мелина онази сутрин, не се обърнаха към мен с нейното име. Или са го сторили, но просто не съм обърнала внимание. Единственото, което достигна до съзнанието ми, бе, че близначката ми е убита.

— Първо, защо бяхте в къщата на Мелина?

— След като оставих… — Поколеба се и вместо да произнесе името на Чийф, каза: — След като излязох от „Меншън“, се прибрах у дома. Мелина вече спеше. Събудих я. Поговорихме си. Така разбрах, че Джем е идвал, за да ми подари медальона. Оставих го на нощното шкафче. Мелина ми разказа за срещата им с най-малки подробности, така че когато настъпи моментът, успях да убедя Джем, че аз съм жената, с която е разговарял предишната вечер.

— Господи, става все по-сложно!

— За мен също — призна тя с тъжна усмивка. — Мелина ме помоли да я оставя да се наспи в моето легло, щом вече си е легнала там. Стори ми се разумно и отстъпих. Отидох в дома й и пренощувах там.

За миг я връхлетяха мъчителните спомени от първия половин час, след като й бяха съобщили за жестокото убийство на сестра й.

— Когато се втурнах в собствената си къща, вие, мистър Лоусън, не ме пуснахте в спалнята. Спряхте ме, помните ли? Предупредихте ме, че ако вляза, бих могла да залича някоя улика и попитахте: „Искате да узнаете кой е убил Джилиън, нали?“ Този въпрос бе като плесница. Получих просветление, така да се каже. Изведнъж осъзнах грешката ви. Мелина бе идентифицирана като мен. Явно убиецът е направил същата грешка. Когато видях думите, изписани на стената, разбрах, че аз съм била набелязана да умра, защото бях отишла в хотела с Чийф. Но кой можеше да знае за това? И защо трябваше да бъда убита? Реших да поддържам заблудата ви, докато не разбера нещо повече. После пристигна Джем и нещата наистина взеха неочакван обрат. Отначало той не знаеше, че аз, Джилиън, съм прекарала вечерта с Чийф, следователно не е знаел, че убийството е поръчано от брат Гейбриъл. В онзи момент изумлението му е било искрено. Но когато признах, че Джилиън е придружила Чийф вместо Мелина и след като видя надписа на стената, си е обяснил защо Джилиън е трябвало да умре. Вероятно дори е подозирал, че го е извършил Дейл Гордън. Затова в офиса на Лоусън неведнъж прекъсна Чийф, когато той започна да описва Гордън. Но още преди това подозирах, че е замесен. Защо излъга, че сме сгодени? Защо твърдеше, че е бил против изкуственото оплождане, след като ме бе насърчавал още откакто го бях попитала какво мисли за тази идея? Докато не узнаех отговорите на тези въпроси, трябваше да се защитя. За целта се налагаше „Джилиън“ да остане мъртва. Джем не подозираше нищо. Зная това. Не можех да прикрия отвращението си, но той и Мелина никога не се бяха разбирали. Лесно успях да го заблудя. Доста по-трудно бе с други хора.

Не можа да се сдържи и погледна Чийф. Той не откъсваше очи от нея. Побърза отново да се обърне към Лоусън.

— Признах за размяната ни предишната вечер и ви оставих да предположите, че отново сме се разменили през нощта. Не го сторихме.

— Не ви ли попитах кога сте се върнали към истинската си самоличност?

Тя поклати глава.

— Само в колко часа Джилиън се е прибрала от „Меншън“. Наистина пристигнах у дома около два и половина сутринта, но след краткия ни разговор продължих към къщата на Мелина. Тя спа в леглото ми и умря вместо мен. — Разсея напиращите сълзи и продължи: — Трудно понасях скръбта на всички за мен, когато трябваше да скърбят за Мелина. Имаше доста моменти, в които едва не се пръснах от напрежение. Единственото, което ме крепеше, бе решимостта да открия човека, отговорен за смъртта й.

— Колко дълго възнамерявахте да играете тази роля? — попита Лоусън.

— Да се преструвам на Мелина? Колкото бе необходимо, за да отмъстя за смъртта й. Не мислех за по-нататък. Предполагам, че съм извършила престъпление, така ли е? Представях се за друг човек.

— Ще помисля по въпроса — промърмори Лоусън.

— Изобличихте брат Гейбриъл за престъпленията му — намеси се Тъбайъс. — Според мен това е важното.

Джилиън се обърна към Чийф:

— Толкова се страхувах, че си забравил за срещата ни с Дейл Гордън. Онзи ден в офиса на Лоусън, когато уж се запознахме, отчаяно се опитвах да те накарам да си спомниш как едва не се сблъскахме с него на входа на ресторанта. Трябваше да уведомя Лоусън, че Дейл Гордън е следа, но не можех да му го кажа сама.

— Познахте ли го в онази вечер?

— Веднага, въпреки че отначало не се сетих къде сме се срещали. Докато не каза, че работи в клиника „Уотърс“. Тогава си спомних, че съм го виждала там. Беше ме заговарял няколко пъти. И… очевидно е вършил и други неща.

Затрепери при спомена за снимките, направени без нейно знание.

— Тогава разбрах, че тя има сестра — близначка — сподели Чийф с останалите. — Каза ми, че навярно Гордън я е взел за сестра й Джилиън.

— Но вие наистина сте били Джилиън — отбеляза Лоусън с недоумение.

— Преструваше се на Мелина — напомни му Чийф.

Лоусън я изгледа намръщено.

— Сигурна ли сте, че сега сте Джилиън?

— Да — отвърна тя с лека усмивка. — Аз съм.

— Тя е — смутено каза Тъбайъс. — Докладът от аутопсията потвърждава, че жертвата е била Мелина.

— Боях се, че ще доловите противоречието — каза Джилиън на Лоусън. — Защо жена е отстранени полови органи би се подложила на изкуствено оплождане?

— Затова бързахте да откарате тялото за кремация.

— Да. После, когато вие, мистър Тъбайъс, ми казахте, че Лоусън ви е предоставил материалите по случая, се опасявах, че ще забележите.

— Едва тази нощ се замислих. Изтичах да кажа на Лоусън и веднага дойдохме тук, за да помолим Ричи да ни помогне да ви открием, а вместо него, намерихме полковник Харт, заключен в килията, почти обезумял.

Тя извърна глава към Чийф:

— Те ли ти казаха?

Понечи да отговори, но Лоусън го изпревари:

— Не беше нужно. Сам се бе досетил.

— Така ли? — попита тя с пресипнал глас. — Кога?

Точно в този миг единият от заместниците, които надзираваха Ричи, отвори вратата и прекъсна разговора:

— Агент Тъбайъс, той настоява да говори с вас. Иска да знае дали трябва да се види с жена си. Казва, че не би могъл да погледне в очите нито нея, нито другите си деца.

— Идвам. — Тъбайъс стана и официално обяви край на съвещанието. Каза на нея и Чийф, че е резервирал стаи за тях в мотела. — Утре сутринта ще пристигне хеликоптер, който ще откара всички ни до Албъкърк. Оттам можете да се качите на самолет за Далас. — Хвърли поглед към Чийф. — Или където желаете. Но непременно оставете номер, на който да мога да се свържа с вас. Има доста неща за доуточняване. Документация.

Клетъчният му телефон иззвъня. Той го включи и каза:

— Тъбайъс. О, да, Люси. Благодаря, че се обади. Не, приключвай за тази вечер. Прибери се у дома. Почини си. Можеш да продължиш утре. Исках само да ти благодаря още веднъж за забележителната работа, която свърши по този случай. Наистина забележителна. — Обърна се с гръб към тях, но Джилиън го чу да казва: — И да попитам какви цветя обичаш. Точно така. Цветя.