Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Switch, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 106 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2010)
Корекция
maskara (2010)
Сканиране
?

Издание:

Сандра Браун. Размяната

Редактор: Валентин Георгиев

Коректор: Ева Егинлиян

Оформление на корицата: Борис Стоилов

ИК „Хермес“

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация

Трийсет и девета глава

— Толкова се радвам, че си тук, Мелина.

Брат Гейбриъл бе красавец. Очевидно бе с какво привлича хората. Излъчваше жизненост, която сякаш струеше отвътре и дори в тъмна стая би бил обгърнат от сияние.

Но най-красивите влечуги имаха смъртоносна отрова. Когато пристъпи към нея, тя се отдръпна. Изглежда, реакцията й му се стори смешна. Усмихна й се и цъкна с език:

— Мелина. Мелина. Защо страниш от мен?

— Защото не желая да се докосвам до отровата ви.

— Значи наистина възнамеряваш да ми навредиш с малкия си револвер.

Възползвайки се от момента на изненада, той посегна към джоба на якето на Чийф, извади оръжието и го подхвърли на Хенкок.

— В касата на вратата е монтирано рентгеново устройство — обясни брат Гейбриъл и посочи към двойната врата, през която бяха влезли с Хенкок. — Свързано е с монитори в спалнята ми, терминала на мистър Хенкок и охранителния център. Както виждаш, не е възможно незабелязано да внесеш оръжие тук. — Докосна бузата й. — Нима наистина мислеше, че ще бъде толкова лесно да ме убиеш?

Отмести ръката му.

— Не съм дошла да ви убия. Искам да живеете.

— Нима? Бях сигурен, че желаеш смъртта ми. Заинтригуван съм. Продължи, ако обичаш.

— Искам да бъдете публично изобличен за демоничния си замисъл. Да ви видя осъден за престъпленията ви и хвърлен зад решетки за дълго време, за да имате на разположение хиляди дни да мислите за злините, които сте сторили.

Той се засмя, преметна единия си крак върху ръба на бюрото и нехайно го залюля напред-назад.

— Това е ужасно сурова присъда, Мелина. Какво съм извършил, за да я заслужа?

— Поръчали сте убийството на сестра ми.

— А, сладката Джилиън. Наистина е жалко, че я загубихме. Виждал съм нейни снимки.

— Отвратителните фотографии на Гордън.

— Както и някои, направени от Джем Хенингс. Особено ми хареса онази, на която прави смешни гримаси срещу апарата. Широкополата сламена шапка много й отива.

Поразена от неговата невъзмутимост, тя изкрещя:

— Вие сте я убили!

Съсредоточеният му поглед издаде лек укор за гневния й тон.

— Вината бе нейна, а не моя, Мелина.

— Твърдите, че сама е пожелала да бъде брутално заклана?

— За нещастие на сестра ви, нравствеността й не съответстваше на външната й красота.

Същото би могло да се каже за него, но не искаше да го разсейва.

— Убили сте я, защото прекара по-голямата част от нощта в компанията на полковник Харт.

— Колко деликатно се изразявате! — каза той със същата пренебрежителна насмешка. След това усмивката му внезапно изчезна и той добави: — Джилиън направи лош избор.

— Избор? Добре, нека поговорим за избора. Къде беше правото й на избор, когато бе оплодена с ваша сперма?

— Какво значение имаше това за нея? Беше решила да зачене от анонимен донор.

Предположението й се потвърди. Бе хранила искрица надежда, че греши. Почувства гадене при мисълта колко други жени е използвал по този отвратителен начин. Почти им завидя за неведението. По-тежко бе да знае истината. Може би.

Изпита желание да го удари, да го нарани. Жестоко. Стисна юмруци. Само със силата на волята успя да сдържи яростта си.

— Дейл Гордън. Вие сте отговорен и за неговата смърт.

— Съжалявам, че го загубих. Предаността му към мен бе непоклатима.

— И се възползвахте от нея, за да го накарате да се самоубие.

Брат Гейбриъл небрежно махна с ръка, сякаш животът на нещастника нямаше друга стойност, освен значението, което бе имал за него.

— Надявали сте се разследването да бъде прекратено след смъртта му.

— Не се отказваш лесно, Мелина — закачливо отбеляза той. — Възхищавам се на упоритостта и предаността ти към Джилиън, но през тази седмица ми създаде доста неприятности.

— Главорезите, които изпратихте в дома ми…

— Джошуа и помощникът му.

— Кои са те?

— Верни поклонници. Добри воини.

— Не толкова добри — засмя се тя. — С Чийф успяхме да им се изплъзнем. Неведнъж.

Критичната й забележка явно го подразни. Все още лениво поклащаше крак. На пръв поглед изглеждаше напълно спокоен, но мускулите на лицето му не трептяха така дяволито, както по-рано. Усмивката му леко застина, а очите му добиха по-хладен израз.

— Имахте късмет — каза той. — Особено полковник Харт.

— Защо беше нападнат?

— Как мислиш, Мелина?

— Като наказание за това, че преспа с Джилиън.

— Заслужено наказание. Джилиън имаше честта…

— Не бих го нарекла чест — презрително каза тя.

— Беше избрана за величие.

— Искате да кажете, да ви роди дете?

— Точно така — отвърна брат Гейбриъл.

— Но Чийф стана интимно близък с нея.

— Той я оскверни.

— Имаше чувства към нея.

— Той я изчука.

Първата пролука в привидно непроницаемата му броня стана по-очевидна. Би могла да се възползва от този гняв, породен от ревност. Да го зачепка като незараснала рана.

Приближи се към него и се усмихна.

— И я е накарал да се чувства страхотно — прошепна тя. — Сестра ми сподели, че страстта й е неутолима. Копнееше за устните му. Пениса му. Силата и мъжествеността му. Каза, че никога не е имала толкова добър любовник, че знаел как да достави наслада на една жена. Нямаше търпение отново да се люби с него. Надяваше се, ако зачене, детето да е на Кристофър Харт, а не на анонимния донор.

Брат Гейбриъл скочи от бюрото си. Лицето му бе зачервено от гняв.

— Тя заслужаваше да умре!

— Всички жени ли убивате, след като ви родят деца?

— Само онези, които се окажат мръсници като Джилиън.

— А останалите?

— Продължават да живеят живота си в неведение.

— Кейдънс Андерсън.

— Една от тях.

— И не ви е грижа, че семейство Андерсън тъгуват за сина си и се молят да си го върнат жив и здрав.

— Колко егоистично от тяхна страна!

— Егоистично? — възкликна тя с недоумение.

— Синът им е щастлив тук.

— Без родителите си.

— Аз съм единственият му родител.

Нямаше смисъл да продължава с тази тема. Смени тактиката. Реши да въздейства върху невероятното му его.

— Как ви хрумна този гениален план?

— Всъщност съвсем случайно. — Възвърнал самообладанието си, той отново седна на ръба на бюрото. — С години Програмата се ограничаваше само с жените, които идваха да живеят и работят в Храма. Но цифрите не бяха задоволителни. Тогава прочетох статия за изкуственото оплождане като начин за спасяване на изчезващи животински видове. Естествено това е същият метод, който се използва от десетилетия за развъждане на добитък.

За миг й се стори, че ще повърне на скъпия му персийски килим.

— И започнахте да прилагате същата техника върху човешки същества.

— Технологията бе налице. Трябваше само да издиря сред последователите си специалисти с необходимите умения и познания по андрология.

— И болно съзнание, за да се съгласят да подменят пробите.

Той не възрази, а добави:

— Както и достатъчно хитрост, за да не бъдат заловени.

— Колко жени са били…

Не успя да доизрече въпроса си и преглътна с мъка.

— Оплодени с моя сперма? Ще бъдеш смаяна, ако чуеш цифрата. Не всички заченаха. От онези, при които се получи, не всички износиха плода до термин и родиха. Но процентът на спонтанните аборти е сравнително нисък. Имаме цял пансион здрави деца, които са доказателство за успеха ни.

Ако някой чуеше хвалбите му, не би предположил, че говори за човешки същества.

— Оттук ли ръководите всичко?

— Имаме още два комплекса, един в Европа и един в Азия. — Намигна й. — Естествено спермата се събира там, където съм аз.

— Как се съхранява? Транспортира?

— За това се грижат експерти. Всичко е строго научно, уверявам те.

— Ако Джилиън бе доживяла да ви роди дете, и то ли щеше да бъде отвлечено, както бебето на семейство Андерсън?

— Щеше да отрасне тук, обградено с обич и грижи.

— За това са майките.

— Имаме кърмачки, Мелина. Бебетата не са лишени от нищо, дори от майчино мляко.

— Лишени са от майките си, от своята истинска самоличност, от семействата си.

Той поклати глава:

— Аз съм семейството им и съм в състояние да задоволя всяка тяхна потребност. Жените, които ги раждат, са биологическа необходимост. Нищо повече. Когато моите учени успеят да създадат изкуствена матка, майките ще станат излишни. Тогава Програмата ще потръгне значително по-бързо. — Изражението му стана тъжно. — Признавам, че започвам да изпитвам привързаност към майките, защото те изпълняват незаменима роля. Но децата не принадлежат на тях, а на мен, на организацията.

Въпреки необикновената си красота, изглеждаше нормален мъж като всички останали. Гласът му имаше забележителен тембър, но също бе нормален. Маниерите му бяха изтънчени, но не твърде различни от тези на другите. Но брат Гейбриъл не бе нормален, а душевно болен. От устата му не капеше пяна. Не издаваше фанатични крясъци. Но всяка дума, която изричаше, бе лудост.

— Вие сте безумец.

Вместо да издаде раздразнение, той се усмихна с тъга:

— Повечето велики хора погрешно са били смятани за такива, Мелина. Сещаш ли се поне за една историческа личност, постигнала пробив в науката, медицината, архитектурата, религията или политиката, която да не е била осмивана? Назови поне един гений, който да не е бил неразбран и обявен за луд. Няма да допусна скептицизмът на дребните умове да ми попречи да постигна целта си.

— А каква е тя? Да населите света с малки Гавраилчета?

Той се засмя.

— Наистина се изразяваш интересно, скъпа моя. Употреби твърде простовата фраза, но си схванала същността на плана.

— Вашият нов световен ред.

— Явно си слушала проповедите ми — каза той с нескрито задоволство. — След няколко години децата ми ще бъдат готови да заемат мястото си в света. Ще имат неограничена власт и влияние, за което досегашните световни лидери само са мечтали. Те ще ръководят държавите. Световната икономика ще зависи от решенията им. Ще направляват глобалната търговия. Комуникациите ще бъдат под техен контрол. Изкуството и културата ще се градят върху техни идеи и творения. Те ще определят какво да чете, гледа, слуша и мисли масовата публика. Ще диктуват къде да се водят войни, кой да преуспява и кой да бъде завладян. Едновременно с това движение ще има духовен подем, универсален бунт срещу установените религии.

— А! И тук се явявате вие.

— Сред този хаос от евангелистки течения ще се роди една световна религия.

— Вие.

— Аз.

Тръпки я побиха от безпределната му самоувереност.

— И наистина вярвате, че можете да въведете този нов световен ред?

— Вече го постигам — самодоволно каза той. — Милиони хора го очакват с нетърпение. Готови са да го приемат. Да приемат мен. Но все още е твърде рано. Докато моментът настъпи, налага се тайно да работим за целта си, Мелина. Представяш ли си какъв смут би настанал в цял свят, ако замисълът ми бъде преждевременно разкрит, преди децата да станат достатъчно зрели, за да заемат местата, за които толкова старателно са обучавани?

— Двойки като Андерсън ще превземат този комплекс.

— Очевидно разбираш.

— Всички жени, заченали, по какъвто и да е изкуствен път, ще изпаднат в паника.

— Именно.

— Ще бъдат ужасени заради риска от неволно кръвосмешение.

— Все още няма такава опасност — каза той. — Първото поколение деца не са достигнали пубертета. Но сме подготвени и за това. Вече е създадена система за маркиране, която в бъдеще ще предотврати сексуалните контакти между братя и сестри или майки и синове.

Тя затвори очи за миг и потръпна.

— Господи!

— Във всеки случай — спокойно продължи той — не би имало полза обществеността да узнае за това преди подходящия момент.

— Освен че би ви спряла.

— Не мога да допусна да се случи. — Преплете пръсти в скута си и въздъхна: — Поради тази причина съм изправен пред дилемата какво да правя с теб.

Тя рязко изправи гръб:

— Няма да ме убиете.

Брат Гейбриъл въпросително повдигна златистите си вежди.

— Вече показахте, че не сте глупав — отбеляза тя. — Твърде много хора знаят, че съм дошла тук, за да застана срещу вас.

Устните му се разтегнаха в широка усмивка.

— Това не представлява проблем. Съставили сме сигурен план. Нали, мистър Хенкок?

— Така е, брат Гейбриъл.

Тя смутено погледна Хенкок, който стоеше между нея и вратата.

— Разбираш ли, Мелина, също както Джилиън, ти ся допуснала сериозна грешка. Лош избор, който е предопределил съдбата ти и сега те прави излишна.

— А Програмата?

— Какво общо има тя?

Преструваше се на наивен и, изглежда, му бе забавно.

— Мислех, че сте планирали да заема мястото на Джилиън.

— Такъв беше планът. Но за мое искрено и дълбоко съжаление, открихме, че всъщност двете с Джилиън не сте били съвсем еднакви.

— Бяхме.

— Не — провлачено каза той. — Имало е една разлика. Боя се, че що се отнася до Програмата, тя е от съществено значение. — Изразът на красивите му очи издаде тъга и съчувствие. Устните му леко се извиха надолу. — Ти, Мелина, си напълно безполезна за мен. Ти, скъпа моя, си претърпяла хистеректомия.