Сандра Браун
Размяната (34)

Трийсет и четвърта глава

— Мелина?

— Мм?

— Часът е почти три.

Тя въздъхна тежко, претърколи се и намръщено изгледа Чийф е полуотворени очи:

— Защо все ме будиш?

— Защото винаги се успиваш.

— Сънувах.

— Какво сънува?

— Не помня.

— Хубав сън ли беше?

— Мисля, че да. — Бавно се протегна. — Колко е часът?

— Току-що ти казах.

— Не слушах — призна със сънена усмивка. — Кажи ми отново.

Но Чийф не повтори. Не каза нищо и след няколко мига тя осъзна интимността на момента, както навярно и той. Беше се подпрял от двете страни на главата й и юмруците му потъваха във възглавницата до кокалчетата. По-голямата част от тежестта му падаше върху ръцете и всеки мускул изпъкваше.

Усмивката бе изчезнала от лицето му. Сините му ириси изглеждаха по-ярки — като цвета на небето веднага след изгрев-слънце, когато от виолетов, неусетно става теменуженосин.

Импулсивно протегна ръка към лицето му. Първо прокара пръст по веждите. След това въздъхна със съчувствие, когато нежно докосна раната над бузата му. Проследи правилния му нос и накрая очерта формата на устните. Спря се на всяка черта, сякаш за да съхрани усещането в паметта си.

Добила увереност, плъзна ръка надолу и го докосна отдясно, точно под гърдите. Кожата му излъчваше топлина, която тя копнееше да почувства с цялото си тяло. Очите й проследиха движенията на пръстите, когато ги прокара по няколкото открояващи се ребра и отново нагоре — към вдлъбнатината под гърдите му. Обходи с палец едното зърно.

Чийф внезапно си пое дъх и това я насърчи да стори нещо, за което иначе не би събрала смелост. Вдигна глава и леко плъзна език по изпъкналия връх.

Той изрече тихо проклятие, отметна завивките, сниши се над нея и притисна лице между гърдите й. Повдигна ги и жадно ги обсипа с целувки през чашките на сутиена. Наболата му брада подраска кожата й, но това разпали чувствеността й. Неволно повдигна ханш и се притисна към издутите му джинси.

Чийф плъзна устни по зърната й, докато се втвърдиха под дантелата, и точно когато тя понечи да изрече задъхана молба, отмести тъканта и нежно всмука плътта й. Всеки ласкав допир засилваше възбудата й. Сграбчи косите му и издаде стон на наслада.

С тих, пресипнал глас я помоли да го разкопчае.

Слепешком посегна към илиците и упоритите метални копчета. Лесно освободи горното, но бе необходимо усилие, за да се справи с останалите. Почувства твърдостта му. Той промърмори сърдито и двамата се засмяха в един глас. Най-сетне разкопча джинсите му и успя да ги смъкне.

Чийф притисна ръката й и я накара да усети възбудата му. Когато пръстите й започнаха ритмични масажиращи движения, затвори очи и с широка усмивка на наслада промълви:

— По-бавно. — Вслуша се в молбата му и той долепи чело до нейното. — Господи, страхотно е! Кажи ми, ако ти е неприятно.

— Приятно ми е.

— Повдигни гръб.

Тя притисна рамене към матрака и се надигна, за да му позволи да плъзне ръце под нея и да разкопчае сутиена й. Когато освободи закопчалката, го издърпа, вдигна глава и обходи с поглед голото й тяло, а след това сближи гърдите й, целуна зърната им, закачливо ги погали с език и всмука с устни.

— Чийф! — задъхано прошепна тя.

— Зная. И аз. Но не искам да бързаме.

— По-добре спри — отвърна и отмести ръката й.

Пъхна палци под ластика на бикините и ги плъзна надолу до пръстите на краката й. Обхвана глезените и, застана на колене между тях и леко ги разтвори. Първата й реакция бе да се съпротиви, да се закрие с ръка и свенливо да извърне глава встрани.

Но пламенният му поглед бе нежен и опияняващ. Накара я да се почувства извисена, а не унизена. Очите му бавно плъзнаха поглед по тялото й и най-сетне срещнаха нейните. Останаха загледани един в друг, докато ръцете, му се придвижиха нагоре. Погали задната повърхност на краката й и задържа длани върху прасците. Леко ги разтри със силните си пръсти. След това продължи към коленете й и нежно притисна чувствителната област точно над тях. Бавно проследи формата на бедрата й, докато достигна с върховете на пръстите си до корема й, а палците му докоснаха центъра на женствеността й.

Все още не откъсваше поглед от очите й.

Ласкаво раздвижи палци. Плъзнаха се навътре. Откриха източника на нейната чувственост. При съвсем лекия им допир през цялото й тяло преминаха искри на блаженство. Прехапа долната си устна. Дишането й стана учестено и неравномерно. Клепачите й затрептяха и образът му се замъгли.

— Ако не престанеш — едва успя да промълви тя, — ще стигна докрай.

— Това е целта, нали?

— Но те искам в себе си.

Проникна в тялото й. Енергично придвижи длани под ханша й, притегли я към себе си и навлезе дълбоко в плътта й. Тя плъзна ръце под джинсите му и го притисна, жадувайки за пълна близост.

Всяка ласка бе жадна и щедра. При всеки тласък усещаше неутолимата му страст. Не се съпротиви срещу нея, а отвърна без задръжки, със своя ненаситна ярост.

Тръпнещ и задъхан, Чийф притисна лице към шията й и простена:

— Любиш се… също като…

Когато настъпи връхната точка, той произнесе едно име.

 

— Хей, Тъбайъс, искаш ли да чуеш нещо много странно?

— Няма ли най-сетне да се прибереш у дома?

— У дома съм — отвърна Люси Майрик от три хиляди километра разстояние. — Тези сведения се появиха точно когато се канех да тръгвам от офиса, затова ги разпечатах и взех със себе си. Нахраних рибките в аквариума — тъкмо навреме, за да предотвратя проява на канибализъм. Взех гореща вана, хапнах малко здравословна храна, отворих бутилка евтино вино и едва сега се залових да прегледам материала.

По-рано, в кафенето до мотела, Тъбайъс бе изял препечен сандвич със сирене, докато за същото време Лоусън бе погълнал два люти чийзбургера с много лук. После се бяха разделили, с уговорката да се срещнат отново на закуска. Тъбайъс бе взел душ и сега лежеше, облегнат на дървената табла на леглото, с възглавница зад главата и чаша питие от бюфета в ръка. Рядко пиеше алкохол, но реши, че тази вечер може да си позволи един скоч със сода. Чувстваше се в чужда територия. Без познатия шум на автомобили, пустинната тишина навън му се струваше оглушителна. Множеството кичозни картини, представящи сцени от живота на индианците Пуебло, никак не му допадаха.

Въпреки че бе помолил за стая за непушач, на тоалетката имаше пепелник с форма на гърмяща змия, увита и готова да нападне. Очите й бяха от червено стъкло и проблясваха на светлината от телевизора.

Зарадва се да чуе познатия глас на Люси с характерен североизточен акцент, вместо южняшкия носов говор.

— Какъв материал?

Люси заговори развълнувано:

— Този брат Гейбриъл наистина ме плаши! Снощи гледах предаването му по телевизора в офиса си. „Нов световен ред“, това звучи твърде хитлеристки. Бих му задала въпроса: „Кой ще установи този нов световен ред?“ Въпреки че имам натрапчиво подозрение кого има предвид. Впрочем днес направих проучване и бях изумена, когато разбрах колко е разпространено неговото така наречено учение. Не е обикновен телевизионен проповедник. Проповедите му се превеждат в ефир на около трийсет езика. Има последователи и в страни, чиято основна религия е еврейската, католическата, ислямът или будизмът. Всички религиозни водачи са обезпокоени от все по-големия брой хора, които привлича. Доктрината му не е точно християнска. Всъщност той дори не цитира Библията. Рядко споменава Исус Христос, освен като пример за смирение. Но тази липса на ясно изразена догма не пречи на популярността му, която изглежда универсална. — Въздъхна дълбоко. — Което ми подсказа да се обърна към Интерпол.

Заинтригуван, Тъбайъс остави питието си на нощното шкафче.

— Сигурен съм, че зад това решение има някаква логика.

— Е, когато стигнахме до връзката на Джем Хенингс със…

— Ти стигна — поправи я Тъбайъс.

— Благодаря — каза тя със задоволство. — Започнах да търся подобни престъпления в цялата страна и изникнаха няколко случая е впечатляваща прилика с убийството на Джилиън Лойд и отвличането на малкия Андерсън. Едва днес ми хрумна да проверя и в чужбина. И знаеш ли какво открих?

— Целият съм в слух.

— През последните две години пет жени в Европа са убити или загинали при нещастни случаи скоро след като са заченали по изкуствен път. Всичките са били неомъжени, здрави и със забележителна външност и интелект. Освен това в същия период три деца, заченати ин витро или чрез изкуствено оплождане със сперма от анонимен донор, са били отвлечени скоро след раждането си. Двете от креватчетата си у дома, а третото — от болницата.

— Но статистически, Люси…

— Вече проверих — прекъсна го тя, преди той да успее да възрази. — Само една друга бременна жена — мисля, че в Португалия, е убита в същия интервал от време. Била е омъжена и заченала естествено и мотивът за нападението е бил грабеж. Извършителят е заловен и е признал, че я избрал случайно заради бижутата, които носела. Останалите отвличания, освен въпросните три, са били за откуп. Едното дете е било малтретирано от рецидивист. Всички тези случаи са разкрити. Децата са върнати на родителите си или по-късно са намерени телата им.

Не биваше да се съмнява, че Люси е проверила всички факти, преди да сподели информацията е него.

— А трите деца, заченати в клиники за стерилитет?

— Не е нужно да ти казвам, нали?

— Безследно изчезнали — досети се той. — Също както бебето на семейство Андерсън.

— Точно така. — Остави го да помисли цели трийсет секунди, сякаш усетила, че иска да подреди в съзнанието си новите сведения — ще поровя по-дълбоко — каза тя. — Ще проверя дали има възпитаници на брат Гейбриъл, свързани с тези случаи.

— Добре, но първо си почини.

— Благодаря. Това ли правиш ти тази вечер?

— Може да се каже.

Тъбайъс хвърли поглед към дебелата черна папка с материалите за убийството на Джилиън Лойд. Бе приел предложението на Лоусън да я вземе със себе си за вечерта, но все още стоеше недокосната на нощното шкафче. Беше потресен от този случай и изпитваше ужас при мисълта отново да се сблъска с информацията, която вече знаеше.

— Къде се намираш? — попита Люси.

— В сянката на Храма на брат Гейбриъл.

— Лъжеш.

— Не, кълна се. От леглото си в мотела виждам светлините на комплекса.

— Жалко, че не съм с теб! Искам да кажа, в онзи район — припряно обясни тя. — Бих искала да попитам брат Гейбриъл кога Бог е умрял и му е завещал властта си.

— Обади ми се утре, за да ми кажеш какво ново си открила.

— Разбира се. Как е там?

— Моля?

— В хотелската ти стая.

— Ще издържа една нощ, но не и по-дълго. Чаршафите са чисти, но възглавниците са твърди. — Описа й страховития пепелник.

— Шегуваш се. Аз бих сънувала кошмари. Няма ли екстри? Вибриращо легло? Касети с еротични филми?

— Върху телевизора има брошура със списък на филмите, забранени за деца — призна той.

— Някое познато заглавие?

— Дочуване, Люси.

— Не съм гледала този.

Тъбайъс затвори и се засмя. Разговорът с нея значително бе подобрил настроението му.

 

Мелина първа стана от леглото. Без да го погледне, взе бельото си и се оттегли в банята. След няколко секунди се чу шуртене на вода.

Чийф закри очите си и промърмори няколко ругатни. От всички неща, които биха могли да му се случат, не бе подозирал, че някога ще преживее това. Нима, когато бе излязъл от хотел „Меншън“ и бе видял Джилиън Лойд за първи път, би му хрумнало, че след броени дни ще бъде замесен в разследване на нейното убийство и ще спи с близначката й?

„Ще спи“? Чудесен евфемизъм, но твърде неточен. Той, полковник Кристофър Харт, астронавт и обществена фигура, раздал безброй автографи, идол на тийнейджърите, бе правил секс с едноличната близначка на Джилиън, нейно точно копие, и във всеки миг бе изпитал невероятна плътска наслада. Бе загубил самообладание, точно както с Джилиън.

Това го караше да се чувства объркан. А нима нямаше право?

Вратата на банята се отвори и Мелина излезе, напълно облечена. С равнодушен тон попита:

— Върна ли се Лонгтрий?

— Стори ми се, че чух шум в кухнята.

Тя прекоси стаята и посегна към дръжката на вратата:

— Когато си готов…

— Обикновено не карам жената да плаче, Мелина.

Без дори да се обърне, тя открехна вратата и каза:

— Ще те почакам.

Излезе и затвори след себе си.

— По дяволите! — процеди той през зъби.

След пет минути влезе в кухнята. Тя седеше на масата, отпиваше вода и разговаряше с Лонгтрий. Не му обърна внимание, но Лонгтрий го попита дали би желал нещо за пиене.

— Само вода.

— Вожд Лонгтрий ще бъде така любезен да ни даде назаем пикапа си — каза Мелина, все още избягвайки погледа му.

— Много щедро от негова страна.

Домакинът му подаде чаша вода.

— Досетих се, че ще ви бъде нужен. Резервоарът е пълен. Донесох ви и карта и отбелязах пътищата, по които бих ви посъветвал да тръгнете. Не е зле да избягвате централните магистрали.

Сложи на масата сгъната карта и връзка ключове.

Чийф ги взе и сухо благодари.

— Не зная кога ще можем да върнем пикапа.

— Джед ще ме закара, където поискам.

Мелина погледна стенния часовник и стана:

— Оценяваме всичко, което сторихте за нас.

Когато подаде ръка на Лонгтрий, Чийф забеляза нещо.

— Медальонът на Джилиън.

Мелина потърка рубиненото сърце на шията си.

— Току-що отново го сложих.

— Мислех, че си го изхвърлила заедно с чантата си.

— Нали го проверихме? — напомни му тя. — Освен това не желая да се разделя с него. Навярно е последното, което сестра ми е докоснала, преди да си легне в онази нощ.

Той се замисли само за секунда и протегна ръка.

— Нека го разгледаме по-внимателно, Мелина. Тук светлината е по-силна, отколкото в самолета.

Поколеба се само за миг, преди да разкопчае медальона и да му го подаде. Чийф го повдигна пред лицето си, толкова близо, че видя светлината през прозрачните камъни. В този миг забеляза тъмно петно във вдлъбнатината в горната част на сърцето, точно под златната кукичка. Беше едва различимо. Човек трябваше да се вгледа внимателно, а дори и тогава би могъл да го вземе за пролука в малкия рубин или в златната скоба.

— Имаш ли шиш за лед? — попита той Лонгтрий. След секунди побутна миниатюрната частица с шиша.

Лонгтрий и Мелина тревожно надникнаха над рамото му. По-бързо, отколкото очакваха, изскочи малък чип и се приземи върху мушамата на масата. Беше с цвят на графит за молив и по-дребен от глава на карфица. Чийф го удари силно няколко пъти е острия връх на шиша.

— Явно подаръкът на Хенингс съвсем не е бил дар от любов.

Мелина настръхна:

— Това копеле! Жалко, че е мъртъв. Бих се радвала да му кажа какво жалко нищожество е.

Чийф обясни на Лонгтрий какво представлява системата за засичане чрез сателит.

— Технологиите са още по-напреднали, отколкото бях чувал. Сигурен съм, че толкова микроскопични предаватели все още не са въведени в масова употреба. Което означава, че само престъпниците имат достъп до тях.

— Мили боже! — извика Мелина. — Значи сме ги довели право тук. Толкова съжалявам, вожд Лонгтрий! Бяхте така добър с нас, а ви се отплащаме, като ви поставяме в опасност.

— Не се безпокойте за мен.

— Права е — каза му Чийф със сериозен тон. — Тези хора са злодеи. Вчера убиха двама души. Изпълняват нечии поръчки, може би на брат Гейбриъл, и са добри в работата си.

— Вие сте успели да им се изплъзнете.

— На косъм. Дори и да сме повредили предавателя, сигналът ще ги доведе дотук. После ще се опитат да открият следите ни. Има ли място, където бихте могли да отидете за няколко дни?

Възрастният индианец се усмихна.

— Индианците са били гонени от земите си триста години. Не бих посмял да се погледна в огледалото, ако двама бандити успеят да ме принудят да напусна дома си. Мога да се грижа за себе си. — След тези думи се приближи към едно чекмедже и извади пистолет. — Вземете това.

— Може би ще се нуждаете от него повече, отколкото ние.

— Настоявам. — Подаде револвера и кутия е патрони на Чийф. — Знаеш ли как се зарежда?

Чийф понечи да отхвърли предложението му да вземе оръжието, но щом си спомни за съдбата на Хенингс, промени решението си. Помоли Лонгтрий да го зареди.

— Като предпазна мярка ще оставя първата камера празна — обясни той. — Трябва да натиснеш два пъти, за да стреляш.

— Не мога да тръгна, като зная, че ви оставяме тук без транспорт и оръжие — каза Мелина.

— Не се боя. Съдбата ми не е в ръцете на някакви главорези. — С престорена насмешка Лонгтрий протегна ръка към вратата. — Ако искате да пристигнете в Ламиза, преди да се мръкне, най-добре е да тръгнете веднага. Слънцето залязва рано зад планината.

На входната врата Чийф стисна ръката на домакин! Размениха многозначителни погледи и думите бяха излишни.