Джеймс Хадли Чейс
Още един глупак (27)

III

О’Рейли живя достатъчно, за да подпише признанията си. Оказа се, че всичко е било, както предполагах. Одет се влюбила в него и се опитвала да го убеди да избягат заедно. А той бил вече в лапите на Рея. Идеята за отвличането била нейна. О’Рейли се съгласил да убие Одет при две условия — да получи парите от откупа и Рея да намери някоя изкупителна жертва, която да отиде зад решетката вместо него. И избрали мене.

Когато най-после се успокоиха страстите, аз се намерих в затвора. Нямах представа какво ме очаква, но поне бях сигурен, че няма да ми лепнат убийството.

В килията прекарах четири дена, после Реник дойде да ме види.

— Имаш късмет, Хари — каза той. — Медоус иска да пипне тази жена и се надява единствено на теб — трябва да свидетелстваш срещу съучастниците си. Ако се съгласиш, Медоус ще уреди със съдията да те пуснат на свобода? Ще го направиш ли?

Изобщо не се поколебах.

— Разбира се, че ще го направя.

— Знаех си аз. Видях Нина. Обявила е къщата за продан. Като я продаде, ще напуснете града и ще започнете нов живот някъде другаде.

— Няма нужда да ми го казваш. Изчезвам веднага. Може ли да видя Нина?

— Ще дойде следобед.

Но защо да продължавам?

След страхотна битка в съда Рея получи петнайсет години. Ако не бяха моите показания, щеше да избегне наказанието. После аз се изправих пред съда.

Съдията ми каза какво мисли за мене. Нищо хубаво не мислеше, но това беше губене на време — и аз бях на същото мнение. Каза, че ще ме осъдят условно на пет години. Забърках ли се пак в някоя беля, първо щях да си изкарам в затвора петте години, преди да започна да излежавам присъдата, която някой друг съдия щеше да издаде. Но и това беше губене на време, защото аз бях приключил с белите.

Исках само да бъда с Нина и да имам възможност да започна живота си отново.

Нина ме чакаше пред съда.

Тя сложи ръка в моята и ми се усмихна.

В този миг имах чувството, че новият живот ще дойде от само себе си.