Кони Мейсън
Вкусът на греха (22)

21

— Благодаря, Пембъртън — каза Синджън, докато се качваше по стълбището. — Изтощен съм. Гореща вана и нещо леко за ядене ще ми дойдат добре.

— Много добре, милорд — изрече Пембъртън, като че ли нареждането за гореща вана и храна в такъв късен час беше напълно нормално.

Неописуемо уморен, Синджън не беше в особено добро настроение. Обикновено по това време не би се прибрал у дома си. Щеше да отиде в някой от клубовете си или в „Уайтс“ и да потърси някоя благосклонна жена, но честно казано, дори и да можеше, сега не се интересуваше от други жени.

Нещо напълно неочаквано се беше случило с лорд Грях, откакто Кристи Макдоналд така нахално се беше вмъкнала в живота му. Беше се влюбил в съпругата си и се беше сдобил със син, когото обожаваше. Щеше ли някога пак да ги види? Какво, по дяволите, беше накарало Кристи да избяга от Гленмур с такава дяволска бързина?

Синджън спря пред детската стая, изкушавайки се да отвори вратата, макар и само да погледне към легълцето, където до неотдавна беше спал синът му. Но не му се влизаше в празна стая и той продължи към собствената си спалня.

Влязъл вътре, отиде веднага към гарафата с бренди и си наля два пръста в една кристална чаша. С питието в ръка се приближи до прозореца и се взря в тъмната улица долу, потънал в мрачни мисли. Един сънен прислужник дойде да напали огън в камината, отвличайки го от проблемите му. След малко пристигна ваната, последвана от момчета, които носеха кофи с гореща и студена вода. Синджън се съблече и потъна във водата, въздъхвайки блажено. Пембъртън пристигна с лека храна — месо, сирене, хляб и плодове. Придърпа малка масичка до ваната и остави подноса на нея.

— Има ли още нещо, което да желаете, милорд?

— Вървете да си легнете, Пембъртън, мога да се погрижа за себе си. Само оставете гарафата с брендито на масичката, преди да излезете.

Синджън порови в храната, решавайки накрая, че не е гладен. Напълни отново чашата си с бренди и отпи спокойно. Но дори замайващият вкус на брендито не го ободри и той остави чашата, облегна глава на ръба на ваната и затвори очи.

 

 

Кристи се събуди изведнъж от дълбок сън, стресната от звука на някакво движение, идващ откъм стаята на Синджън. Най-накрая беше пристигнал! Тя го беше чакала толкова дълго да се върне и сега, когато най-накрая той беше тук, тя не можеше да престане да трепери.

О, защо беше послушала Ема? Ами ако Синджън я изгони? Ако я върне в Гленмур без Нийл?

Тормозена от демони, които сама си беше създала, Кристи реши, че има само един начин да открие отговорите на всичките си въпроси. Стаята на Синджън беше отделена от нейната с една врата. Тя само трябваше да мине през нея, за да узнае съдбата си.

Ще го накара да разбере колко много го обича, закле се тя, измъквайки се от леглото, и тръгна боса по пода. Събирайки жалките останки от смелостта си, отвори вратата и надникна в стаята на Синджън. Помещението бе слабо осветено от весел огън, който пращеше и пукаше зад решетката на камината. Една вана стоеше пред камината. От нея се виждаше главата на Синджън, облегната на ръба на ваната, и ръцете, отпуснати отстрани. Изглеждаше, сякаш е заспал.

Да го стресне не й се видя добра идея. Тогава погледът й падна върху леглото и палава усмивка се плъзна по устните й. Колкото и да се бяха карали с него, телата им винаги се бяха разбирали прекрасно.

Синджън не помръдна, когато тя минава на пръсти край ваната, нито пък чу шумоленето на дрехи до леглото. После Кристи зачака, а тялото й тръпнеше в предусещане.

Времето като че ли спря. В един момент Синджън най-накрая се раздвижи и се изправи величествено от ваната. Дъхът на Кристи спря, когато той застана гол, за да се изсуши пред огъня. Беше по-слаб, отколкото го помнеше, но тялото му не беше загубило нищо от привлекателността си. Нейното изтръпна от желание, от жаждата й да го докосне, да го целуне, да го усети. Той беше с гръб към нея. Устните й пресъхнаха и тя ги облиза, за да ги навлажни, взирайки се в твърдите мускули на седалището му, припомняйки си усещането за гъвкавата им стегнатост под ръцете й.

Синджън се обърна и Кристи задуши един стон. Дори и в покой беше щедро надарен. Възбуден пък беше великолепен. Тя затаи дъх и замръзна, когато той хвърли кърпата на пода и се приближи към леглото.

То тънеше в сянка, недокоснато от умиращата светлина на пламъците в огнището. Кристи усети как дюшекът потъва, когато Синджън се отпусна на леглото, и го чу да въздъхва, докато придърпваше завивките до кръста си.

Тънко ухание докосна лицето на Синджън, когато се обърна настрана. Топъл дъх облъхна бузата му и той стреснато отвори очи. С треперещи ръце посегна и докосна топла, податлива плът, така позната, така обичана, че сърцето му подскочи от радост.

— Кристи?

Намери лицето й, обгърна го в силните си ръце, проклинайки тъмнината, която скриваше красивите й черти. Сърцето му заби диво, докато прокарваше палец по устните й и устата му приближаваше към нейната. Тя отвърна на целувката му с цялото си същество. Беше силна, замайваща; топлината и вкусът й дразнеха сетивата му, изпълваха го с непоносима жажда. Зацелува я отново и отново, без да може да й се насити, докато ръцете му обхождаха любимото тяло.

Всички минали лъжи и заблуди изчезнаха, сякаш никога не бяха съществували. Той искаше да я държи така в ръцете си завинаги, да чувства нежното й тяло до себе си, да я изпълва със себе се и никога да не й позволи да си отиде.

— Не ми се сърди — прошепна Кристи, когато той откъсна устни от нейните.

— Защо напусна Гленмур?

Гласът й затрепери.

— Каза ми, че не ме искаш.

Синджън се дръпна смаян.

— Кога съм го казал?

— Аз… може да съм разбрала погрешно.

— Очевидно — каза той сухо. — Бях толкова объркан, след като ти замина, че не знаех какво да мисля. Маргот каза, че ти липсвал Нийл, и можех да го разбера. Но онова, което не разбирах, беше защо замина, без да ми кажеш? Уплаших се, че ще вземеш Нийл и ще избягаш. Бях вбесен. Отчаян и вбесен. Най-вече на себе си, защото бях прекалено слаб, за да те спра.

Тя докосна лицето му.

— Обичам те, Синджън. Винаги съм те обичала.

— Никакви лъжи повече, Кристи.

— Никакви лъжи повече, Синджън. Искам да ти кажа за Калъм и какво се случи, когато бях негова пленничка.

Той постави показалец на устните й.

— Не ме интересува какво е станало. Ти си моя. Имал съм те по-дълго от него.

— Не, не! Калъм никога ме е имал, никога не сме били… като мъж и жена. Той лъжеше. Искаше ти да помислиш, че ме е насилил. Знаеше, че няма да ме искаш, след като… след като ме омърси.

— Грешал е, Кристи. Искам те, независимо какво ти е направил.

— Наистина ли?

— Наистина.

Тя въздъхна щастлива.

— Ема каза, че си ме последвал в Гленмур, защото си се страхувал, че Калъм ще ми направи нещо лошо.

— Ема ми каза, че си ме излъгала за сина ми, защото си искала да ме предпазиш от Калъм Камерън. Излиза, че дължим много на сестра ми задето не опази тайната ти.

— Тя ме уговаряше да не заминавам, но бях толкова изплашена. Страхувах се, че ще ме върнеш в Гленмур без детето.

— Как е синът ми?

— Чудесно и все повече заприличва на баща си с всеки изминал ден. Вече почти не суче и започна да пълзи. Скоро ще проходи. Липсваш му, Синджън.

— Не повече, отколкото той на мене. А също и майка му — добави той многозначително. — Никога вече не ме напускай, Кристи.

— Или?

— Или ще те вържа за леглото и ще те любя, докато толкова се изтощиш, че вече няма да имаш сили да избягаш.

Тя измърка гальовно и се сгуши в него.

— Всяка нощ сънувах, че съм пак в прегръдките ти. Сигурен ли си, че си се възстановил?

— Ами изпробвай ме…

Целуна я по слепоочието, по челото, полека стигна до бузата и, после и до устата. Тук се поспря за малко, преди да премести устни си към бързо туптящия пулс на шията й. Ароматът й го опияняваше, разпалваше го още повече. Помъчи се да се овладее, но му беше трудно.

Устата му намери гърдите й. Тъмнокосата му глава се притисна с наслада до едно зърно, после до другото. Ръцете му я галеха, бродейки свободно по извивките и долчинките на тялото й, докато езикът му описваше влажни кръгове около стегнатото й зърно.

Пронизваща тръпка премина през утробата й и се сви там като горещо кълбо. Дъхът му пареше кожата й, приближавайки се към корема. Ръцете й се движеха неспокойно по неговото тяло, ненаситни да го докосват.

— Ти си единствената жена, която някога ще искам, Кристи Макдоналд.

Дрезгавият звук на гласа му беше гальовен, топлата му уста ласкаво галеше корема й и тя затрепери. Лудост е било да си помисли, че може да оживее без този изключителен мъж.

— Ти си единственият мъж, когото някога ще искам, милорд Грях.

— Само Синджън. Покаях се.

Ръката му погали корема й и се отпусна върху светлите къдрици под него. Пръстите му се плъзнаха покрай влажната плът, разтвориха я и започнаха да галят вътрешните гънки, вече оросени от любовните й сокове, докато тя не се замята под ласките му. Ниско в корема й нещо пулсираше. Сетивата й бяха така чувствителни, че тя се сгърчи и изкрещя, когато устата му замени пръстите. Мъчението продължи, когато езикът му се вмъкна във влажните й дълбини. Когато той прокара палеца си по пулсиращото зрънце сред къдриците, тя се заизвива и зашептя:

— Синджън! Моля те!

Затрепери, притисна се в изблик на екстаз към устата му, устремена към недостижимото освобождение. Стенеше и го зовеше умоляващо. Тогава екстазът си проби път в нея като разтърсваща, бурна експлозия.

— Синджън! О, господи, колко те обичам! Ела в мене! Толкова дълго те чаках.

Той се надигна на колене и се надвеси над нея. Тя почувства напрегнатостта на плувналите му в пот мускули и разтвори широко бедра, за да го приеме. Една главня в камината изсъска и изпращя и в избухналия пламък Кристи видя блясъка в очите му под натежалите от страст клепачи — те искряха като живи въглени под ресните на тъмните мигли. Зъбите му бяха оголени, изражението му — мрачно и съсредоточено.

Беше толкова красив, че й отне дъха. Тя се откъсна за миг от лицето му, когато почувства члена му да се опира в корема й. Пръстите й го обвиха и полека се задвижиха нагоре и надолу по твърдата му дължина. Един път, два пъти, отново, тогава тя чу дъха му да излиза със свистене през стиснатите му зъби.

— Убиваш ме, любов моя.

Гласът му беше пресипнал сякаш от болка. С диво биещо сърце тя разбра инстинктивно, че той вече едва се владее. Разтвори се и го пое в себе си с блажен вик.

— Слава богу — прошепна той страстно. — Прегърни ме, любов моя, притисни ме силно.

Ръцете й се плъзнаха по топлата му, влажна кожа, ноктите й се впиха в плътта, докато той навлизаше мощно между краката й. Целуна я грубо, забивайки се докрай в нея. Тя извика, обзета от сладък екстаз. Беше толкова отдавна, толкова ужасно отдавна. Той улови вика й с устата си, докато тя забиваше пръсти в гърба му, подтиквайки го с тихи стонове, които нямаше представа, че издава. Той се движеше в нея със силни, неуморни тласъци; тя се изви към него, искайки още, изисквайки всичко.

Някой хлипаше. Звукът заглъхна веднага, щом той покри устата й със своята, но стоновете продължиха да отекват в главата й. Той продължаваше тласъците си с неотслабваща сила, тя вибрираше от наслада под него като арфа под напора на горещ млад вятър.

Още хлипайки, тя се притисна към него, докато кулминацията му го отнасяше дълбоко в нея. Той изстена и отпусна чело на бузата й, задъхан, неспособен да си поеме дъх. След малко се отмести и я сгуши до рамото си.

— Прощаваш ли ми? — прошепна Кристи в блажената тишина.

— Това вероятно ще отнеме цял един живот.

— Не исках да те лъжа. Не можех обаче да те оставя да се върнеш в Шотландия и да станеш жертва на Калъм, затова направих каквото сметнах за най-добре, за да спася живота ти.

— Всичко е наред, любов моя. Наистина разбирам, макар че бих предпочел да ми беше казала истината, а аз да реша какво да правя с Калъм. Като говорим за него, как му попречи да… да легне с тебе? Аз нямаше да се откажа толкова лесно.

Тя се засмя и каза игриво:

— Калъм не е лорд Грях. Обаче ревността и амбицията го разяждаха. Когато бяхме деца, наистина очакваха да се оженим, но Кулоден промени всичко това. Калъм мислеше, че като ме направи своя любовница, това ще му даде властта над клановете.

— Да не би да е мислил, че ще стоя със скръстени ръце, когато той открадне съпругата ми? — запита сурово Синджън.

— Рядко някой мъж приема жена си обратно, ако е била компрометирана от друг мъж. Краденето на съпруги често води до вражди, които траят с поколения.

— Аз трябва да съм този рядко срещащ се съпруг, защото те исках, независимо какво ти е направил Калъм. Не си ми казала как му попречи да спи с тебе.

— Обявих, че нося детето ти. Това охлади пламенността му, точно както се бях надявала.

Синджън се надигна на лакът.

— Вярно ли е? Божичко, Кристи, нима ще ставам пак баща?

— Не мисля.

— А искаш ли?

Дъхът заседна в гърлото й.

— Ти искаш ли още едно дете?

— Време е Нийл да си има братче или сестриче.

— Ами лорд Грях? Няма ли да ти липсва? Няма ли да липсва на висшето общество?

— Харесва ми да мисля, че легендарният лорд Грях е абдикирал от титлата си на върха на забележителната си кариера. Ще бъде запомнен като развратник и женкар. Колкото до висшето общество, не ми пука какво мислят. Лондон вече не е толкова привлекателен, както беше някога. Научих се да ценя тресавищата, обрасли с изтравниче, скалистите планини и блещукащите езера. Шотландските планини са добро място да отгледаме децата си.

Сълзи от радост замъглиха очите на Кристи.

— Дали чух добре? Сигурен ли си, че си склонен да се откажеш от удоволствията на лондонското общество заради живот в Шотландия? Знаеш колко е отдалечен Гленмур, колко е провинциален в сравнение с декадентския Лондон.

— Обичам те, Кристи. Ти няма да си щастлива, ако живееш в Лондон. Освен това кланът се нуждае от своята водачка. Не казвам, че няма да посещаваме Лондон от време на време. Това, което се опитвам да ти кажа, е, че вече не чувствам нужда да поддържам начина на живот, който лорд Грях смяташе за въпрос на чест.

Той се засмя.

— Как ли ще се изненада Джулиън? Опитваше се да ме вкара в пътя години наред.

— Не мога да си спомня откога не съм била толкова щастлива — въздъхна Кристи. — Почти си загубих ума, докато те чаках да се върнеш в Лондон. Страхувах се. Мислех…

— Че ще те изгоня от дома си? — засмя се Синджън. — Никога не съм имал подобно намерение.

— Няма да се оставя смирено да ме натупаш — пошегува се Кристи.

Той се подсмихна.

— Не се и съмнявам, затова и никога не съм мислил да те натупам. Да вдигна ръка на моята свирепа Кристи! Ще се задоволя с любовта ти. — Притегли я в прегръдките си, а устните му дразнеха ухото й. — Да направим ли едно братче или сестричка на Нийл?

— Може да отнеме доста време.

— Имам всичкото време на света. Ако лорд Грях ще се оттегля, трябва да практикува често уменията си, за да не стане досаден.

— Ти никога не си ми бил досаден, Синджън. Само не преставай да ме обичаш.

— Да те обичам е съдбата ми. Трябваше да го разбера още когато онази седемгодишна разбойничка, за която се ожених, ме ритна по глезена и ми се изплези.

Любиха се и заспаха, после пак се любиха и пак заспиваха и така щяха да продължат до последния ден от живота си.