Кони Мейсън
Вкусът на греха (11)

10

Кристи кърмеше скъпоценния си син нежно го притискаше до гърдите си. Вгледана в тъмнокосата му главичка, усещайки как розовата му устица засмуква силно зърното й, тя си мислеше колко много обича това дете. То беше вече на един месец, а тя още не беше съобщила на Синджън за раждането му. Първите месеци от живота на бебетата бяха несигурни, затова тя искаше да се увери, че детето й е здраво, преди да осведоми Синджън. Бебетата често умираха по неизвестни причини.

Малкото човече в ръцете й силно й напомняше на баща си. Тя се запита как ли е той в Лондон, дали е възобновил предишния си начин на живот. Мислеше ли понякога за нея? Колкото и да се противеше да замине, тя не беше глупачка, да повярва, че той предпочита простия живот пред удоволствията в лъскавата столица.

Устните на детето пуснаха зърното й; то беше сито и спеше дълбоко. Тя си пожела Синджън да беше тук, за да даде име на сина си. Странно, никога не бяха говорили за имена, а Кристи беше избрала само име за момиче. Поради липса на указания от Синджън тя беше нарекла момченцето Нийл на баща си.

Остави спящия си син в люлката и излезе от спалнята, за да съчини писмо до Синджън. Месец след раждането си Нийл беше образец на здраве, прекрасно подобие на баща си. Тя излезе на пръсти от стаята и се натъкна на Маргот, която беше дошла да я повика.

— Калъм Камерън е тук, за да те види — каза тя кисело.

Ръката на Кристи се вдигна към гърлото й.

— Сега ли? Късно е. Какво иска посред нощ? Боже господи, каква неприятност е забъркал сега?

— Може би просто иска да те поздрави за раждането на детето — предположи Маргот.

Кристи знаеше, че едва ли е така. Калъм беше дошъл, за да създава неприятности.

— Изглеждаш добре, момиче — каза той, докато погледът му обхождаше отново отслабналата фигура на Кристи с нескривано възхищение. — Чух, че си имаш хубаво, здраво момченце.

Лошо предчувствие прониза гръбнака на Кристи. Огромната фигура на Калъм като че ли запълваше залата с неизказана заплаха.

— Правилно си чул, Калъм. Нийл е много добре, здрав е.

— Какви вести имаш от баща му?

— Все още никакви. Няма го едва от един месец.

— Не мисля, че ще се върне.

Кристи изфуча.

— Няма как да знаеш.

Упорито блъскане по вратата отвлече вниманието на Кристи. Двама неочаквани гости в една нощ беше рядкост. Маргот отвори вратата, пропускайки кочияша Джон в залата. Той се олюляваше от изтощение и беше почти заспал.

— Вести от съпруга ти — каза Маргот, въвеждайки Джон в залата.

— Синджън! — възкликна Кристи със светнали очи.

Не беше очаквала да получи вест от него толкова скоро. Уморен от пътя, Джон свали шапка и остави писмото на Синджън в ръката на Кристи.

— Негова светлост каза да чакам за отговор.

— Благодаря, Джон. Маргот ще те заведе в кухнята и ще ти даде да хапнеш, а после ще ти намери и място за спане.

Маргот поведе Джон към задната част на замъка. Кристи си пожела Калъм също да си тръгне, за да може тя да прочете писмото от съпруга си насаме. Но той, изглежда, нямаше такова намерение. Кристи почти виждаше как колелцата в мозъка му се въртят, докато се взираше в писмото, което тя държеше в ръка. Преди тя да разбере какво е намислил, той дръпна писмото от ръката й и го отвори. Тя знаеше, че той може да чете, защото бяха учили при един и същи учител.

— Нямаш право! — изфуча тя, опитвайки се да грабне писмото от ръката му.

— Не се ядосвай, момиче. Искам да видя какво казва префиненият ти английски съпруг. Ще ти го прочета, ако искаш.

— Мога и сама да си го прочета — изсъска Кристи, пожелавайки Калъм да се провали вдън земя.

— Негова светлост ти пише в деня след връщането си в Лондон — зачете Калъм на глас. — Пише, че процесът на сър Осуалд е бил отложен с две седмици. — Вдигна поглед и я изгледа намръщено. — Казва, че ще се върне в Гленмур след процеса. — Погледът му се отдели от страниците и се върна към Кристи. — Казала ли си му за детето?

Ядосана, Кристи грабна писмото от ръката му.

— Още не, но смятах сега да му пиша.

Усмивката, която Калъм й отправи, беше всичко друго, но не и добра.

— Кажи на негова светлост, че не искаш да се връща.

— Какво? Ти си полудял! Знаеш, че Синджън иска да види детето си.

— В мига, когато лорд Дарби стъпи тук, е мъртъв — изрече злобно Калъм. — Никога няма да стигне жив до Гленмур. Аз държа на думата си, Кристи Макдоналд. Веднъж се опитах да убия копелето и не успях, но няма да се проваля отново.

— Да не си посмял да посегнеш Синджън! — изфуча Кристи, съзнавайки, че той ще направи всичко, за да постигне целта си. — Какво ще спечелиш от смъртта му?

— Тебе, Кристи Макдоналд. Чрез тебе ще имам властта, която трябваше да бъде моя. Жена не бива да става водач.

— Имах благословията на целия клан — извика Кристи.

— Не и на Камерън — възрази Калъм. — Макдоналд, Раналд и Маккензи бяха повече от нас. Водачеството на рода Камерън не е достатъчно за това, което имам предвид.

Кристи ясно съзнаваше, че трябва да държи Синджън далече от Гленмур. Щом родът на Калъм се обединеше зад него, животът на Синджън беше застрашен.

Изражението й трябва да беше издало мислите й.

— Виждам, че се разбираме, момиче — каза Калъм, скръствайки ръце на масивните си гърди.

— Няма да ти позволя да убиеш Синджън! — викна Кристи.

— Не можеш да ме спреш. Той никога няма да стигне в Гленмур жив. Колкото до детето му, след като се оженим, то ще се отглежда от рода Камерън. Ще раждаш моите деца. По едно всяка година. — Замъглените му от страст очи се плъзнаха по тялото й. — Можеш да разчиташ на това.

И той се обърна, за да си тръгне.

— Калъм, почакай!

Той спря и погледна през рамо към нея.

— Какво има сега? Не можеш да промениш решението ми, знаеш го. Дарби трябва да умре.

— Ами ако той вече не се върне тук?

— Ще дойде, както ти каза, ще иска да види детето си.

— Ами ако го убедя да анулира брака ни? Калъм се намръщи.

— Много късно е. Имаш дете.

— Не, изслушай ме. Когато Синджън пристигна в Гленмур, имаше намерение да анулира брака ни. И щеше да успее. Брат му, граф Мансфийлд, има влияние и щеше да се справи с формалностите. Документът за анулиране е тук, в сандъка на Синджън. Сигурна съм, че мога да го убедя да придвижи въпроса с анулирането. Знам, че ще започне да действа, когато му върна документа с моя подпис.

Калъм поклати рошавата си глава.

— Няма да стане. Той ще дойде за детето. Може да го отведе със себе си, нали знаеш.

Кристи беше отчаяна. Синджън не биваше да се връща в Гленмур. Той трябваше да остане жив. Тя напрегна мозъка си да измисли нещо, което би го убедило да си остане в Лондон. Идеята, която се появи в главата й, беше толкова ужасна, че й се стори, че може и да проработи.

— Ако нямаш какво повече да казваш, момиче, ще тръгвам — каза Калъм.

Кристи не можеше да допусне той да си отиде, преди да е изложила пред него плана си.

— Синджън няма да дойде тук, ако подпиша документа за анулирането и му го пратя по кочияша Джон — започна тя.

— При всички случаи ще дойде — изръмжа Калъм.

Кристи си пое дълбоко дъх, но това не можа да успокои изопнатите й нерви. Това, което щеше да предложи, беше ужасно, но спасяването на живота на Синджън щеше да го оправдае.

— Не и ако му пиша, че детето ни е умряло при раждането и че искам да прекратя брака си с него и да се омъжа за тебе.

Вниманието на Калъм се изостри.

— Умна си, момиче, признавам ти го. — Поглади брадичката си. — Откъде да знам, че ще направиш каквото казваш?

— Ще подпиша документа пред тебе. Можеш да прочетеш писмото, което ще напиша на Синджън.

— Ами ако напишеш друго и унищожиш първото, след като си тръгна?

Подозрителната натура на Калъм притискаше Кристи до стената.

— Ще пратя Джон още днес, макар че горкият човек заслужава един хубав сън.

— Подпиши документа и напиши писмото — нареди Калъм, сядайки до масата, за да чака завръщането на Кристи. — Една бира няма да ми дойде зле през това време.

Кристи грабна една чаша от бюфета, наточи кана бира от бъчвата и я тръсна пред Калъм. После побърза нагоре по стълбите, спирайки за момент, за да погледне спящия си син. Маргот седеше при него и Кристи я помоли да остане, докато тя се освободи от Калъм. После влезе в спалнята си и отиде в ъгъла, където стоеше сандъкът на Синджън. Затърси сред нещата му, докато не намери документа за анулиране на брака, който той беше оставил. После взе принадлежностите си за писане, и се върна в залата.

— Дай да видя — каза той, посягайки към документа. Прегледа го и й го върна.

Преди да има време да размисли, тя потопи перото в мастилницата и надраска името си.

— Готово — каза тя с убийствена тъга.

— Сега писмото — нареди Калъм.

Вземайки лист хартия, Кристи прехапа устни. Сълзи се стичаха по бледите й бузи, докато пишеше на Синджън, че детето му е умряло при раждането. Молеше се господ да й прости тази греховна лъжа, но Калъм не й беше дал друга възможност. Едва виждаше през сълзи, докато пишеше на Синджън, че вече никога не иска да го види, че е подписала документа за анулирането и го връща по кочияша Джон, че очаква и той да го подпише и да го внесе в съда. Опита се писмото да прозвучи достоверно. Синджън не беше глупав. Ако не напишеше съобщението си с безлични фрази, той веднага щеше да разбере, че нещо не е наред. Не беше глупак. Когато свърши, тя подаде листа на Калъм.

— Ако Дарби дойде тук след това писмо, значи е по-глупав, отколкото го смятах — каза Калъм, кимвайки одобрително.

— Повикай пратеника.

В този момент Рори влезе в залата откъм предната врата. Видя Калъм да седи с Кристи и се вцепени.

— Какво търсиш по това време на нощта, Калъм Камерън?

— Имах работа с водачката — отвърна Калъм и стана, озовавайки се лице в лице с Рори.

— Рори, кочияшът Джон пристигна със съобщение от Синджън. Почива си в кухнята. Ще го повикаш ли? — намеси се Кристи, преди двамата да се сбият.

— Дали да те оставя насаме с него? — запита Рори, отправяйки свиреп поглед към Калъм.

— Добре съм. Побързай. Наложително е Джон да замине тази вечер с отговора ми. И, Рори — викна Кристи след него, не споменавай за детето.

Момъкът се поколеба стреснато на вратата, но стоическото изражение на Кристи го накара да премълчи. После излезе неохотно от залата.

— Умно момиче си ти — каза Калъм. — Не искам неприятности с Макдоналд. Не казвай на никого за споразумението ни. Вражда помежду ни точно сега не е нужна.

Кристи беше съгласна. Нямаше намерение да казва на членовете на клана си за чудовищните лъжи, които беше написала на Синджън.

Джон изглеждаше полумъртъв, когато влезе в залата. Застана пред Кристи с шапка в ръка, а видът му говореше, че смята планинците едва ли не за диваци. Кристи му подаде увитите документи и му каза, че трябва незабавно да тръгне за Лондон.

— Незабавно ли, милейди? — запита Джон, зашеметен от учудване.

— Да, Джон. Знам, че си уморен, но е наложително отговорът ми на писмото от негова светлост да стигне до него без отлагане.

— Да, милейди — изрече сломено Джон.

— Рори, напълни торбата на Джон с храна за из път.

— Аз сам ще го изпратя — намеси се Калъм.

Докато Калъм излизаше с Джон, Рори се върна в залата.

— Какво означава това, Кристи? Надушвам нещо гнило. Какво прави тук Калъм? Маргот не биваше да те оставя насаме с него.

— Тя е при Нийл — обясни Кристи.

— Какво пише Синджън? Знае ли за детето?

— Ще научи, щом получи писмото ми — отвърна загадъчно Кристи. — Но не се надявай да го видиш скоро пак в Гленмур.

Рори я изгледа замислено.

— Какво си намислила, Кристи? Виждам тук ръката на Калъм. Какво ти каза, че те накара да пратиш човек при Синджън посред нощ?

— Не е посред нощ — намръщи се Кристи. — Довери ми се, Рори. Знам какво правя.

— Надявам се, Кристи, страшно се надявам да е така.

Тя се заразхожда нервно, съзнавайки, че Калъм е отишъл в конюшните с Джон, вероятно за да пълни ушите му с приказки за близостта си със съпругата на негова светлост.

 

Мансфийлд Хол, Лондон

— По дяволите, Синджън — каза Джулиън, оглеждайки внимателно брат си. — Не можах да те позная. Какво си направил със себе си? Никога не съм те виждал такъв здравеняк. Боже господи, човече, какви мускули си развил. Какво си правил?

— Работих на открито — призна Синджън. — Трябваше да върша нещо, за да разсея скуката. Налага се да сменям гардероба.

— Разкажи ми за вълненията в планините, за които споменаваш в единственото писмо, което сметна за уместно да ми напишеш.

— Водачът на рода Камерън говори за бунт, но се съмнявам, че ще успее да постигне нещо.

— Разкажи ми за Кристи. Очевидно съобщението на сър Осуалд за бременността на съпругата ти се е оказало невярно. Това не ме изненадва, след като научих колко непочтен е бил този човек.

— За това сър Осуалд се оказа прав — изрече Синджън.

Челюстта на Джулиън падна.

— Какво, по дяволите, казваш!

Синджън се усмихна. Обяснението му щеше да шокира брат му. Джулиън беше повикан в провинциалното си имение точно когато Синджън се беше върнал в Лондон, и се бе прибрал едва днес. Процесът на сър Осуалд трябваше да започне утре и Синджън не бе имал възможност до момента да каже на Джулиън за Кристи и за предстоящото си бащинство. Той с охота се впусна в обяснения, които изглеждаха по-скоро фантасмагория, отколкото истина.

В края на разказа Джулиън се отпусна в най-близкото кресло и се взря в Синджън.

— Поразителна история, Синджън. Не е за вярване. — Поклати глава. — Съблазнен от собствената си съпруга.

— Това е истината, Джулиън, заклевам се. Кристи се представяше като лейди Флора в Лондон. — Поклати глава. — Можеш ли да си представиш? Бях омаян от собствената си съпруга. Кристи носи моето дете. Раждането предстоеше, когато ти ме повика да се върна в Лондон. Имах сериозното намерение да ти ниша да вървиш по дяволите и да остана в Гленмур за раждането на детето си, но Кристи ме уговори да замина.

— Ти? Баща? Ще трябва да свикна с тази мисъл. И така, какво те задържа в Шотландия през всичките тези месеци? Можеше да ми пишеш — укори го той.

— Исках да те изненадам. Освен това, пътищата са непроходими през зимните месеци. Имаш късмет, че писмото ти, с което ме извика да се върна, пристигна без произшествия.

— Какво ти готви сега бъдещето, Синджън? Кристи те е накарала да й дадеш дете, можеш ли да живееш с това? Непрекъснато ме изненадваш. Бих си помислил, че си ужасно ядосан.

— Бях направо бесен… отначало — призна Синджън. — Но с Кристи се разбрахме. Не мога да се сърдя цял живот, нали? Знам, че детето е мое, независимо как го е заченала. Очаквам кочияшът Джон да се върне от Гленмур, може би с известие за раждането на детето ми.

— Сигурен ли си, че си готов да изоставиш греховния си начин на живот и да станеш съпруг и баща?

Синджън се взря в ръцете си. Очевидно Джулиън и Кристи хранеха едни и същи съмнения.

— Мислиш, че не съм способен за семеен живот? Джулиън прокара пръсти през косата си, съмненията бяха ясно изписани на красивото му лице.

— Просто не знам, Синджън. Не си показвал признаци, че искаш да се установиш.

— Ще се опитам. Възнамерявам да се върна в Шотландия след процеса. Искам да видя детето си.

Джулиън стана и си наля бренди. Напълни две чаши и подаде едната на Синджън.

— Ами вълненията, за които говореше?

— Мога да се справя — отвърна Синджън, отпивайки от кехлибарената течност. — Вождът на рода Камерън е подстрекател. Жаден е за власт.

— Кълна се, звучиш ми различно — каза Джулиън, тупвайки брат си по раненото рамо, което още не беше съвсем оздравяло. Синджън трепна и извика. Ръката на Джулиън отскочи рязко. — Какво е станало? Ранен ли си?

— Дреболия.

— Синджън — смъмри го строго Джулиън. — Като глава на семейството имам право да знам подобни неща.

— Някой казвал ли ти е, че си ужасен досадник?

— Ти. Много пъти. Казвай, Синджън.

— Ако искаш да знаеш, Калъм Камерън си е наумил, че трябва да освободи света от един англичанин. Стрелата му ме улучи в рамото. За щастие не беше сериозно. Както виждаш, възстановил съм се напълно.

— Това не ми харесва, Синджън.

— Мислиш ли, че на мене им харесва?

— Защо не съобщи за нападението на английския гарнизон в Инвърнес?

— Щях да го направя, веднага щом оздравеех. Тогава пристигна писмото ти и нямаше време. Ще го сторя на връщане.

— Ще пратя няколко смели англичани с тебе. Няма смисъл да рискуваш живота си.

— Ще видим — отвърна Синджън не особено ентусиазирано.

Ема бързо се дръпна от вратата на кабинета, която Джулиън беше оставил открехната, а ушите й още бучаха от онова, което беше чула. Лейди Флора не беше любовница на Синджън, а неговата съпруга и всеки момент щеше да му роди наследник! Новините я зашеметиха. Беше се питала защо Синджън замина за Шотландия без никакви обяснения. Та тя беше част от семейството, в края на краищата, и имаше пълното право да знае какво става със собствения й брат.

Побърза към стаята си точно когато вратата на кабинета се отвори и Синджън си тръгна.

Тридневният процес срещу сър Осуалд мина добре. Проучванията на Джулиън върху отчетите, които показаха крещящи несъответствия, и свидетелството на Синджън, което включваше сведения от първа ръка за данъците, повишени своеволно от сър Осуалд, дадоха достатъчни доказателства, за да бъде признат той за виновен в измама и кражба. Съдът го лиши от парите и имотите му и го осъди на четиринадесет години принудителен физически труд като каторжник в колониите. Беше затворен на един от корабите, закотвени в лондонското пристанище, докато не се уредеше въпросът с транспортирането му. Всичко, което той беше притежавал, беше дадено на лорд Дарби като компенсация за загубите му.

Синджън прекара няколко дни след процеса затворен в кабинета заедно с Джулиън и с доверения си съветник. За първи път, доколкото си спомняше, сега имаше ясна представа за състоянието си и то беше забележително.

— Нещата би трябвало да вървят гладко, докато ме няма — каза Джулиън, след като останаха насаме.

— Пак ли заминаваш? Ами Ема? Знаеш, че се връщам в Шотландия и няма да бъда мога да се грижа за нея.

— Леля Аманда се съгласи да се премести в Мансфийлд Хол, докато отсъствам.

— Тя е възрастна жена, Джулиън. Не е като нашата палава Ема.

— Когато правех плановете си, смятах, че ще бъдеш тук, за да ги придружаваш.

— Трябва ли да заминаваш сега? Каква тайнствена мисия те зове този път?

Джулиън се направи на неразбиращ.

— Не знам за какво говориш. Нищо тайнствено няма в това да заминеш по работа. Ще отсъствам само две седмици. Колко пакости може да свърши Ема за две седмици?

— Нямаш представа — каза Синджън, извивайки очи нагоре. — Внимавай, Джулиън. Не знам в какво си се забъркал, но каквото и да е, пази се.

Джулиън отправи към Синджън сардонична усмивка.

— Ще се опитам да не забравям. Във всеки случай, ще бъда тук още няколко дни.

Няколко часа по-късно Синджън беше в дома си, когато пристигна неочакван гост. Ема нахлу в стаята му, без да почука, той разбра, че е ядосана.

— Опитах се да я спра, милорд — каза тъжно икономът, влизайки след нея.

— Няма нищо, Пембъртън, ще се видя със сестра си.

— Много добре, милорд — каза Пембъртън.

Високата му, тънка фигура с достойнство изчезна зад вратата.

— Е, мъжкаранке, какво си намислила? Не си дошла сама, нали? Знаеш колко е педантичен Джулиън относно приличното поведение.

— Разбира се, че дойдох сама, Синджън — отвърна Ема. — Това, което Джулиън не знае, няма да го ядоса. Би ме държал под ключ, ако можеше. Аз съм жена, Синджън, не съм дете.

Веждите на Синджън се вдигнаха. Той не беше обръщал достатъчно внимание на Ема. Джулиън се беше опитал да компенсира недостатъците на Синджън, потискайки излиятелната натура на Ема и естествената й склонност към пакости.

— Сядай, Ема — покани я той — и ми кажи какво те безпокои. Май си ядосана на Джулиън?

— Ядосана съм и на двама ви — избухна тя.

— Ема, внимавай как говориш — предупреди я Синджън.

— Не мога иначе, Синджън. Не знаеш какво е да те държат на тъмно през цялото време. Аз съм член на това семейство.

— Какво, за бога, говориш? Неприятности ли имаш?

— Не ми е позволено да имам неприятности — оплака се тя. — Това няма нищо общо с мен. Не и пряко, във всеки случай.

— Защо не ми кажеш какво те безпокои?

— Защо не ми каза защо отиваш в Шотландия? Остави ме да вярвам, че лейди Флора ти е любовница, когато тя в действителност ти е била съпруга.

Зашеметен, Синджън се вгледа в Ема.

— Откъде разбра?

— Дочух вашия разговор с Джулиън днес.

— Подслушвала си?

— Как иначе ще науча нещо?

— Колко си пораснала — изрече Синджън, внезапно виждайки Ема така, както не я беше виждал досега.

Тя беше на деветнадесет години, прекрасно заоблена и красива. Той се питаше как е пропуснал да забележи, че тя вече не е дете. Като при всички от фамилията Торнтън косата й беше гъста и черна, миглите — дълги и извити. Класическите й черти издаваха аристократизъм. Ако имаше някакъв недостатък, това бяха устните й, които бяха пълни и сочни, нещо неприемливо според общоприетите стандарти. Очите й, особено когато беше сърдита, бяха забележително изразителни. За разлика от очите на по-големите й братя, които бяха тъмносини, тези на Ема имаха изключителен теменужен цвят. Той смътно се почуди защо с подобна външност и забележителна зестра Ема още не е намерила приемлив млад мъж, за когото да се омъжи.

— Изненадана съм, че забеляза — изрече тя с убийствен сарказъм. — Във всеки случай съм достатъчно възрастна, за да знам за лейди Флора. Или трябва да кажа за Кристи Макдоналд? Тя очаква дете от тебе, нали?

Нямаше мърдане. Ема заслужаваше отговор.

— Допреди пристигането си в Гленмур нямах представа, че лейди Флора е Кристи, моята съпруга — започна той.

После историята се изля от устата му в поток от думи. Ема слушаше съсредоточено и когато той свърши, плесна с ръце, явно въодушевена.

— Обичаш Кристи, Синджън, признай си!

Той се почувства така, сякаш светът му току-що се беше преобърнал. Любов? Не знаеше нищо за любовта.

— Наистина не знам. Знам само, че искам да се върна в Гленмур. Писах на Кристи и очаквам отговор всеки момент. Писах й, че ще се върна при нея веднага щом свърша тук. И искам, разбира се, да видя детето си.

Ема заразглежда брат си през завесата от гъсти мигли.

— От малка слушам клюки за лорд Грях, за похожденията му, за любовниците му. Жените припадат, щом чуят името ти, а мъжете ти завиждат. Всички мои приятелки, които ми идваха на гости, го правеха с надеждата да те зърнат. Кристи трябва да е смайваща жена, за да опитоми лорд Грях. Познавам темперамента ти и съм изненадана, че си й простил лъжите. Не беше хубаво от нейна страна да те измами, за да й дадеш дете.

Синджън се изненада, усещайки, че се изчервява. Не се предполагаше младите дами да имат познания по въпросите на секса.

— Откъде си научила такива неща?

— За, бога, Синджън, не съм глупава. Джулиън никога не ми е пречил да чета книгите от библиотеката му. Знам повече, отколкото предполагате вие двамата.

— Стига! — възкликна Синджън. — Не искам да чувам невинната ми сестра да говори така. Не е прилично.

— Кажи ми само едно нещо, Синджън — изрече Ема, ставайки и приглаждайки полите си. — Смяташ ли да останеш в Шотландия до края на живота си с Кристи и вашето дете?

— Боже господи, не! — избъбри той. — Надявам се да убедя Кристи да прекарваме поне част от годината в Лондон. Най-изненадващо е, че в планините ми харесва, само че не се виждам да остана там завинаги. Не искам моят наследник да расте сред шотландци, които презират англичаните. Синът ми ще има всички възможности, които имах аз като дете.

— Благодаря, че ми се довери — каза Ема, отправяйки се към вратата. — И в бъдеще се опитай да не забравяш, че съм част от семейството.

— Лорд Дарби, кочияшът Джон се е върнал от Шотландия — обади се Пембъртън иззад вратата секунди преди Ема да стигне до нея.

Синджън бързо отвори.

— Тук ли е още?

— Да, милорд, в кухнята е. Полумъртъв от изтощение. Помоли ме да ви предам това.

Пембъртън предаде на Синджън няколко сгънати листа хартия.

— Благодаря, Пембъртън. Помолете Джон да ме чака в кухнята. Искам да говоря лично с него, след като прочета писмото от съпругата си.

— Както кажете, милорд — отвърна Пембъртън, покланяйки се сковано.

— О, побързай, Синджън — извика Ема. Изглеждаше толкова развълнувана, колкото и той. — Пише ли нещо за детето?

Ръцете му трепереха, когато отвори пакета. Един лист падна на пода и той го остави там, докато четеше жадно писмото, което Кристи беше написала. Любопитна по природа, Ема взе листа и пребледня, когато видя какво пише на него.

— Синджън, това е документ за анулиране на брака ви. Кристи го е подписала. Какво става?

Лицето на Синджън стана смъртнобледо и той не можа да удържи ръцете си да не треперят, докато четеше повторно писмото на Кристи.

— Детето е умряло — прошепна той сломен.

Една сълза се стече от ъгълчето на окото му и той я изтри.

— О, Синджън, толкова съжалявам.

— Кристи не иска да се връщам в Гленмур — продължи той, гласът му беше твърд и студен като вледененото му сърце.

— Подписала е документа за анулирането и ме моли законно да прекратя брака ни. Възнамерява да се омъжи за Калъм Камерън.

— Не разбирам — прошепна Ема.

— Нито пък аз. Но това вече няма значение. Кристи иска да прекрати връзката ни и аз ще изпълня нейното желание. Това не е краят на света.

— Но ти си собственик на Гленмур. Винаги ще бъде твой, независимо за кого ще се омъжи Кристи.

— Така е — потвърди Синджън. — Мога законно да я изгоня оттам, ако реша.

— Ще го направиш ли?

— Не знам. Имам нужда от време, за да помисля, преди да предприема някакви действия. Джулиън заминава скоро, може би ще изчакам, докато се върне.

— Ами ако Кристи се омъжи за този Камерън, преди да бъде подадена в съда молбата за анулиране?

Синджън й отправи усмивка, която не стигаше до очите му.

— Това ще я направи двуженка, нали? Остави ме, Ема, не в момента не съм подходяща компания.

Очите на момичето заискриха в гняв.

— Тя е полудяла! Защо ще иска друг мъж, когато има тебе?

Въпреки тъгата и объркването си Синджън бегло й се усмихна.

— Аз съм англичанин, Ема. Планинците ненавиждат англичаните. Кристи е планинка. — Целуна сестра си по носа.

— Довиждане, мъжкаранке, опитвай се да не се забъркваш в неприятности.

Синджън дълги часове седя в тъмния си кабинет, безмълвно оплаквайки детето си. Дори не знаеше момче или момиче е било и се запита защо Кристи не го споменава. Когато часовникът удари полунощ, той смазващата тъга, а заедно с нея и мъжа, в когото се беше опитал да се превърне, за да се хареса на съпругата си. Хвърли писмото на Кристи на пода, прибра документа за анулиране в едно чекмедже и излезе от къщата. Имаше доста да наваксва заради месеците, които беше пропилял при Кристи.

Лорд Грях се завръщаше като отмъстител.