Кони Мейсън
Вкусът на греха (9)

8

Синджън се събуди на разсъмване. Кристи спеше спокойно, затова той се постара да не я събуди, докато излизаше на пръсти от стаята й. Върна се в своята стая, за да се измие, обръсне и облече. Рори вече беше в залата, когато той влезе там. Седна на масата тъкмо когато Мери се втурна, носейки, овеса на Рори. Тя го изгледа свирепо, обичайната й бойкост беше заменена от кисело изражение.

— Какво ще желаете тази сутрин, ваша светлост?

Синджън погледна към овеса, който Рори като че ли харесваше, и преглътна отвращението си.

— Ще опитам овеса тази сутрин, Мери. И може би две яйца заедно с него.

Устата на Мери трепна, но тя излезе твърде бързо, за да може Синджън да определи дали наистина се беше усмихнала.

— Ощастливихте Мери тази сутрин, ваша светлост — изрече Рори между две хапки овесена каша.

— Щом трябва да работим заедно, Рори, може би трябва да ме наричаш Синджън.

— Не е редно — измърмори Рори.

— Редно е, щом аз го казвам.

— Кое е редно? — запита Маргот, плъзвайки се на мястото до годеника си.

— Негова светлост ме помоли да му казвам „Синджън“ — обясни Рори.

Тя изгледа англичанина с подозрение.

— Защо го правите, ваша светлост?

— Всички тези светлости звучат заплашително. Приятелите ми ме наричат „Синджън“ или „Дарби“ и ще се чувствам повече у дома си, ако вие двамата с Рори ми викате така.

— Щом казвате така, ваша… Синджън — каза Маргот, видимо смутена от това, че го нарече по име. — Къде е Кристи? Обикновено по това време вече е долу.

Синджън си придаде невинно изражение.

— Още е в леглото. Сигурно е прекарала неспокойна нощ.

Маргот и Рори размениха многозначителни погледи, после Маргот стана.

— Може би трябва да се кача да видя дали е добре. — И изхвръкна сред шумолене на фусти.

Синджън добре осъзнаваше, че Рори го гледа укорително.

— Казвай, човече. Ако имаш да кажеш нещо, давай.

— Много добре, ваша светлост, искам да кажа, Синджън. Всички обичаме Кристи. Никой от нас не иска тя да страда.

Синджън видя Мери да се приближава. Изчака я да остави купата с каша и чинията с яйца и да се оттегли.

— Кристи носи моето дете. Какво те кара да мислиш, че бих я наранил?

— Помня колко беше сърдит, когато пристигна в Гленмур.

— Простих й, задето ме излъга. Може би си го заслужавах. Питай я, ако не ми вярваш.

— Какво да ме пита?

Синджън се извърна при звука на нейния глас. Двете с Маргот бяха влезли в залата така тихо, че той не ги беше чул. Тя изглеждаше уморена, но въпреки това сияеща. Бременността й отиваше.

— Ужасно ми е трудно да убедя твоите хора, че не ти мисля злото.

— Синджън няма да ме нарани, Рори — каза Кристи. — Поне не физически — добави тя с подтекст, който убягна на Рори.

Синджън реши да не отговаря. Вместо това вдигна лъжица с каша до устата си и преглътна. Макар че вкусът едва не го задави, той успя да не се намръщи.

— Синджън! Ти ядеш овес — възкликна Кристи, очевидно развеселена. — Мислех, че не обичаш овесена каша.

— Понякога човек трябва да преглъща нещата, които не харесва — каза той и загреба от кашата.

По някакъв начин успя да довърши съдържанието на купата, поливайки го с щедри глътки бира. Тогава нападна яйцата, които повече му харесаха.

— Днес ще видим стадата — каза Синджън, нямайки търпение да се наслади на хубавия, прохладен ден.

Отдавна не беше ставал рано и не беше яздил заради самото удоволствие.

— Вземи нещо за ядене, ако не успеем да се върнем навреме за обяд, Рори — добави Синджън, отмествайки назад стола си.

— Облечете се топло — посъветва ги Кристи. — И си пазете гърба от Камерън — добави тя.

Синджън й отправи самоуверена усмивка.

— Имам охрана, забрави ли?

Хълмовете и тресавищата бяха побелели от слана; дъхът на Синджън висеше във въздуха като мъгла. Денят беше мрачен, с обещание на сняг, но възторгът на Синджън тази сутрин не можеше да бъде помрачен. Кристи беше прекарала нощта в неговите обятия.

Намериха овцете сгушени в една долчинка. Синджън дръпна юздите на коня си и с наслада ги загледа. Макар да нямаше нищо общо с грижите за тях, гордост изпълни гърдите му. Стадото беше голямо, няколкостотин глави, и всяка овца имаше дебело руно. Напролет, когато ги острижеха, щяха да вземат добри пари от толкова вълна. Синджън не се беше занимавал с бизнес, но добре знаеше, че цената на вълната не е спадала през последните няколко години, и се питаше защо сър Осуалд твърди обратното. Това просто нямаше смисъл. Някъде в дълбините на мозъка му започна да се прокрадва подозрението, че сър Осуалд би могъл да пълни джоба си, като краде от имението и като лишава овчарите от полагаемата им се част.

Синджън се помъчи да поговори с овчарите. Те отговаряха с готовност на въпросите му, но все така изглеждаха подозрителни. Той научи, че не всички овце принадлежат на Гленмур. Някои бяха собственост на други членове на клана и се отглеждаха заедно със стадото на Синджън. След като видя колко грижи се полагат за животните му, той реши да посети селото на Раналд.

— Раналд са верни на Кристи — обясни Рори. — Те я приеха без възражения. Тавис Раналд, вождът на рода, и старият Ангъс Макдоналд бяха първи приятели. С изключение на неколцина от по-младите, които са войнствено настроени, са мирни земеделци и овчари. Докато крадливите Камерън се прехранват, крадейки добитъка на съседите си.

— Мислех, че Камерън са ви съюзници — каза Синджън. Никога нямаше да разбере тези планинци и отношенията в клановете.

— Да. Те са ни съюзници, но знаем, че не бива да стоим с гръб към тях. Не е никаква тайна, че Калъм Камерън очакваше да стане водач, когато Ангъс не остави мъжки наследници, с изключение на някои далечни роднини от рода Макдоналд като мене. Те бяха много огорчени, когато Ангъс остави Кристи за предводител. Дори казваха, че се ще присъединят към Кембъл, заклетите ни врагове. Но нищо не стана.

— Остави Камерън — каза Синджън. — Сега се интересувам от Раналд. Това ли е селото им — там пред нас?

Селището на Раналд се състоеше от купчина каменни къщички недалече от селото на Макдоналд. Както очакваше Синджън, появата му предизвика доста вълнения. Един як старец, който, вероятно е бил доста красив на времето, излезе от къщичката си, за да посрещне гостите.

Кимна на Рори, преди да се обърне към Синджън.

— Аз съм Тавис Раналд, вожд на рода Раналд. Каква работа имате с нас, ваша светлост?

— Знаете кой съм? — запита Синджън.

— Да, бях в Гленмур в деня, когато пристигнахте. Чухме, че ще останете. Вярно ли е?

В деня, когато Синджън пристигна, в залата имаше събрани толкова много хора, че той не беше имал време да ги опознае. Освен това, в онзи ден беше имал очи само за Кристи.

— Ще остана засега — каза той. — Исках да ви благодаря, че защитихте лейди Кристи, когато Камерън се опитаха да вдигнат бунт.

— Не бих се опълчил против желанията на Ангъс. Кристи е негова внучка и това е достатъчно за Раналд.

Синджън направи бърз оглед на къщичките в селото, докато минаваше през него, и забеляза, че не са в по-добро състояние от тези в селото на Макдоналд.

— В момента работници поправят къщичките при нас. Не можах да не забележа, че няма да е зле и тук да бъдат направени някои дребни ремонти. След като работата в Гленмур свърши, мога да пратя работниците тук, на мои разноски, разбира се.

Очите на Тавис се присвиха.

— Защо ще го правите, ваша светлост? Доколкото ми е известно, никога не се интересували от съпругата си или от имотите си. Защо е тази внезапна промяна?

Синджън знаеше, че планинците нямат основание да му вярват. Короната беше отнела земите им, беше им забранила да носят поли и да свирят на гайди, беше омъжила дъщерите на благородниците им за англичани. Той знаеше, че не е вдъхнал особено доверие на тези хора през годините. Беше игнорирал шотландската си съпруга и почти не се беше интересувал от именията си.

— Нека просто да кажем, че е време да се занимая с владенията си.

— Сериозно ли говорехте, като споменахте за тримесечните данъци? Това ще облекчи доста много бремето ни.

— Държа на всяка своя дума, Тавис Раналд. Помолих брат си да прегледа неотдавнашните увеличения. Започвам да подозирам, че трябва да разровя по-дълбоко. Смятам да поправя данъците в бъдеще. Ще се свържа с лорд Мансфийлд.

— Бихте ли хапнали заедно с мене и съпругата ми, ваша светлост? Ще бъдем доволни да споделим храната си с вас. Нищо особено, но Мег е добра готвачка.

— Какво ще кажеш, Рори? — запита Синджън, зарадван от поканата на Раналд.

Това беше първият знак, че неговите селяни го приемат.

— Коремът ми се е залепил за гръбнака. Малко хапване няма да ни дойде зле — каза с усмивка Рори. — Мег Раналд е най-добрата готвачка наоколо. Не казвайте на Мери, че съм споменал такова нещо.

Синджън се засмя.

— Мери няма да повярва на нищо, което аз кажа. Не мисля, че ме харесва.

Яденето беше просто, но обилно и добре приготвено. Студено овнешко, хляб с трици, варени картофи. Всичко беше толкова вкусно, че Синджън се притесни от това, че опразни чинията си и поиска още. Предположи, че студеният въздух е засилил апетита му.

Преди Синджън и Рори да си тръгнат, Тавис прие Синджън да финансира ремонта на къщичките. Разделиха се като приятели, доколкото това въобще беше възможно.

След като излязоха от селото на Раналд, Синджън реши да посети и рода Макдоналд. Ремонтите продължаваха, когато те пристигнаха там. Рори беше приветстван с ентусиазъм, а Синджън — с предпазлив интерес. Няколко срамежливи усмивки бяха отправени към него от страна на жените, чиито домове щяха да получат нови покриви и други подобрения, и Синджън сметна това за добро начало.

Подчинявайки се на импулса си, той слезе от седлото, вдигна наръч слама на рамо и го понесе нагоре по стълбата към един от работниците. Когато Рори видя какво прави Синджън, се присъедини към него. Не си тръгнаха, докато първият здрач не се спусна над земята. Тогава, с уморени мускули, но усещайки задоволство от постиженията си, каквото не беше чувствал дотогава, Синджън се върна в Гленмур.

Няколко души от рода Камерън го чакаха в залата. Синджън изстена гласно. Камерън бяха последните хора, които би искал да види точно сега. Копнееше да се накисне във ваната, да се нахрани, а после да се люби с Кристи. Мисълта за жена му винаги предизвикваше в тялото му бурна реакция и той се запита защо лейди Вайълет или която и да било друга жена, която познаваше, не му беше въздействала по същия начин.

— Ходили сте при Раналд — нападна го Калъм, когато Синджън влезе в залата.

Синджън пламна от ревност, когато видя Калъм да седи до Кристи. Не му хареса и начинът, по което я гледаше. Най-малкото, прекалено собственически.

— Да, това безпокои ли те?

— Насъсквате другите родове срещу Камерън.

— Не си спомням да съм споменавал името Камерън в разговора с Тавис Раналд. Има ли още нещо, което искаш да обсъдим?

— Не идвайте да душите в селото на Камерън — предупреди го Калъм. — Не ви искаме там.

— Нима Макдоналд, Камерън, Раналд и Макензи не са съюзници? Кристи не е ли ваш предводител? — запита Синджън.

— Да, поне това е така. Но не чувстваме близост с вас, ваша светлост. Не искаме нищо от вас. Планинците са горда порода. Не искаме да ни напомняте за поражението ни при Кулоден.

— Беше преди петнадесет години, Камерън — напомни му Синджън.

— Паметта ни е дълга — възрази Калъм. — В деня, в който земите ни се върнат при нас, ще престанем да мразим англичаните.

Кимвайки на съплеменниците си, Калъм излезе от залата. Синджън погледна към Кристи, видя смутеното й изражение и се приближи към нея.

— Какво ти е казал? — запита я той. — Ако те е заплашвал по някакъв начин…

— Нищо ново. Той иска власт и е все така недоволен, защото не поисках анулиране в Лондон. Смята неконсумирания брак за недействителен и беше готов да ме вземе със сила. С мене като своя съпруга Калъм щеше да бъде в състояние да поведе бунт. Не си е и мислил, че ще се върна с твоето дете в корема. Наследникът ти е заплаха за неговите амбиции.

— Остави Калъм. Раналд още са ти съюзници. Няма защо да се страхуваш от Калъм.

— Не го познаваш, Синджън. Трябва да се вслушаш в предупрежденията му. Още не е късно да се върнеш в Лондон, преди снегът и ледът да направят пътищата непроходими.

— Искаш ли да си отида?

Синджън затаи дъх. За първи път в живота си усещаше, че някой има нужда от него. Лорд Грях беше само далечен спомен. Сейнт Джон Торнтън беше друг човек, живеещ в друго време и на друго място. Днес беше използвал мускули, каквито дори не знаеше, че притежава, и се беше почувствал ужасно добре. Храната никога не беше имала такъв прекрасен вкус, въпреки че беше проста, а въздухът го опияняваше със свежестта си.

Кристи се взря в него, но не откри нищо, което да й напомня за лорд Грях, любимеца на Лондон. Видя мъж, чието лице беше обветрено и зачервено от студа. Беше изгубил лондонската си бледност и тя се учудваше на вълчия му апетит.

— Трябваше да го видиш как работеше днес — каза Рори. — Носеше наръчи слама цял следобед. Бас държа, че мускулите го болят. Аз едва се движа, а съм свикнал с тежка работа.

Синджън се намръщи.

— Излиза, че сякаш съм прекарал целия си живот в безполезни занимания.

Кристи сподави смеха си.

— А не си ли?

Бавна усмивка освети лицето му.

— Сигурно си права, макар че яздех, фехтувах се и се боксирах, за да тренирам мускулите си.

— Имаш нужда от гореща вана, Рори — каза Маргот. — Ела, приготвила съм вода.

— Помолете момчетата от кухнята да качат едно корита и за лорд Дарби — извика Кристи след тях.

— Сложете го в стаята на Кристи пред огъня — добави Синджън. — И питайте Мери дали има някакъв мехлем против мускулна треска.

Кристи вдигна вежда към него.

— Снощи спахме заедно, но това не означава, че ще го правим всяка нощ. Сериозно говоря, Синджън. Ако не можеш да бъдеш онзи съпруг и баща, от който имам нужда, не мога да позволя връзката ни да се задълбочи.

— Много съпрузи живеят отделно. Такъв е животът. Не това искаше да чуе Кристи.

— Лорд Грях ли чувам да се обажда?

— Кристи, няма да се променя за една нощ. Достатъчно е да кажа, че засега съм доволен. Харесва ми да гледам как носиш детето ни и се заклевам, че нямам търпение да го видя как се появява на бял свят.

— Как тя ще се появи — уточни Кристи, вдигайки брадичка.

— Ще имам момиче.

Тя беше решила много отдавна, че няма да ражда момче. Синджън можеше да се амбицира да отведе наследника си от Гленмур и да го отгледа в Англия. Мисълта да бъде отделена от детето си беше непоносима.

— Щом казваш. Ще се качваме ли в стаята ти? — каза Синджън, предлагайки й ръката си. — Нямам търпение да се потопя в тази вана. Надявам се Мери да готви нещо вкусно, защото съм страшно гладен.

Ненаситният апетит на Синджън смая Кристи, както и желанието му да върши тежка работа. Не знаеше той да се е занимавал с някакъв физически труд в Лондон, фехтовката, боксирането и ездата бяха поддържали фигурата му стройна и атлетична, но работата, с която се беше занимавал днес, щеше да го направи много по-едър и як, особено ако апетитът му останеше все така ненаситен, както в последните няколко дни. Тя се усмихна на себе си, представяйки си как дамите биха реагирали на един лорд Грях с издути мускули и зачервено лице. Щяха да се възхищават на силата му, реши тя. Той щеше да бъде добре приятно разнообразие в сравнение с техните суетни, бледи приятели.

— Какво означава тази усмивка? — запита Синджън.

Кристи спря на най-горното стъпало, за да си поеме дъх.

— Просто ми хрумна нещо забавно.

— Добре ли си? — запита Синджън. — Трябваше да те нося.

— Не съм безпомощна, само съм бременна. По-добре побързай, преди ваната ти да е изстинала.

Коритото стоеше пред огнището, точно както беше заповядал Синджън. Сапун и кърпи бяха оставени наблизо. Кристи се обърна, докато той хвърляше дрехите си и се потапяше във водата.

— Ще ми изтриеш ли гърба?

— Мислех да ида долу да видя дали Мери няма нужда от помощ за вечерята — възрази тя.

Той й подаде изтривалката.

— Аз имам нужда от тебе повече, отколкото Мери.

Кристи искрено се съмняваше.

— Добре, но само ще ти изтрия гърба. Ти си един очарователен измамник, Синджън, и аз съм наясно с всичките ти трикове.

Насапуниса гъбата и мина зад гърба му.

— Наведи се напред — измърмори тя.

Той се подчини с готовност. Когато тя свърши, пусна гъбата във водата, изправи се и сложила ръце на кръста, се протегна да раздвижи схванатите си мускули. Синджън веднага забеляза и се разтревожи.

— Какво има? Бебето ли е?

Кристи би дала мило и драго, за да повярва, че Синджън наистина се интересува от нея и детето й.

— Добре съм. Детето натежава и понякога гърбът ме боли, когато съм уморена.

— Седни до огъня, докато свърша с банята. Има нещо, за което исках да говоря с тебе.

Въпреки че не й се искаше, тя приседна на пейката пред камината, внимавайки да не гледа мъжа във ваната.

— Забелязах, че децата в селото нямат подходящи дрехи за зимата — започна Синджън.

Погледът й се отклони, за да се спре на лицето му, изненадата й беше очевидна.

— Забелязал си това?

— Да. Това и други неща.

— Обикновено осигурявам нови дрехи, когато получа годишната си издръжка. Тази година получих по-малко от обичайното. Сър Осуалд каза, че си ми намалил издръжката. Трябваше много да внимавам как харча парите и нямаше достатъчно, за да купя платове.

Намръщен, Синджън стана от ваната, от него се стичаше вода, докато той увиваше хавлията около хълбоците си.

— Не си спомням да съм ти намалявал издръжката. Джулиън се погрижи да бъда щедър към тебе. Изглежда, сър Осуалд ще трябва много да обяснява. — Отправи остър поглед към Кристи, която масажираше гърба си. — Още ли те боли гърбът?

— Малко.

— Легни на леглото.

— Какво?

— Просто го направи, Кристи. Няма да ти сторя нищо. — Той беше толкова настоятелен, че тя не започна да спори.

Легна настрани, положила глава на сгънатите си ръце.

— Сега какво?

— Просто се отпусни.

Тя почувства ръцете му да се движат надолу по гърба й, да разтриват стегнатите мускули покрай гръбнака й. Беше толкова хубаво, че затвори очи и изстена от удоволствие. Той продължи да масажира, прогонвайки болката, ръцете му бяха твърди, но нежни, докато тя не се отпусна така, че заприлича на детска парцалена кукла.

— Не заспивай — каза той.

— Разбира се, няма — промърмори тя сънено. — Да те намажа ли с мехлем против мускулна треска?

— Имам само един мускул, който се нуждае от успокоение точно сега — прошепна той в ухото й.

Очите на Кристи се отвориха, щом усети как ръцете му се плъзват по бедрата й и вдигат полите й нагоре. Подскочи, когато той се наведе и целуна голото й задниче.

— Синджън! Какво правиш? — И тя се търкулна по гръб.

— Целувам ти дупенцето.

Тя се опита да се надигне, но той възседна краката й, приковавайки я към леглото.

— Чакат ни за вечеря.

— Нека да почакат.

Пусна краката й и я вдигна да застане на колене, намествайки се зад нея. Тя потисна един вик, когато почувства мъжествеността му да погалва седалището й, а после да се вмъква във влажната цепнатина между бедрата й. Не можеше да се удържи. Бедрата й се притиснаха към слабините му и тя усети как тялото му реагира с мигновена силна възбуда.

— Кажи ми, ако съм груб.

Гласът му беше дрезгав от желание, когато полека навлезе в нея. Тиха въздишка се изтръгна от устните й. Тогава той навлезе докрай в нея. Тя изстена, притискайки ханша си към слабините му.

Внезапно той се оттегли и се отпусна назад на пети. Тя нададе протестен вик и се строполи по корем.

— Не, така е опасно за тебе — каза Синджън задъхан. — Толкова те искам, че забравих, че си бременна. Обърни се, скъпа. Нека те съблека, за да го направим както трябва.

Замаяна, Кристи просто го гледаше втренчено, докато той умело я освобождаваше от дрехите и. Само мигове по-късно я покри с тялото си, целувайки я, похищавайки устата й с отчаяна жажда. Тя отвърна на целувките му, ръцете й обвиха врата му, а краката й се разделиха, за да го приемат помежду си.

Той покри гърдите й с ръцете си и прилепи устни към пулсиращото й гърло. После се плъзна надолу, поемайки едно набъбнало зърно, и го засмукаха.

— Синджън, моля те.

— Така хубаво ме молиш, че как да ти откажа каквото и да било? — каза той, поставяйки краката й на раменете си, и се заби в нея.

Предавайки се изцяло, Кристи се отдаде на любенето. Щеше да се вкопчи бясно в него, ако той не контролираше и себе си, и нея.

Синджън се наслаждаваше от звуците на нейното удоволствие и от вида на красивото й лице, замаяно от страст. Стискаше седалището й, засмукваше зърната й; като че ли не можеше да се насити на тази жена, която носеше детето му. Опита се да контролира страстта си, но тя го победи и той се заби дълбоко в Кристи. Наблюдаваше я отблизо, за да улови евентуален признак на дискомфорт, и се развълнува, когато видя, че и тя е така потънала в страстта, както и той. Очите й бяха полузатворени, изражението й вглъбено в насладата. Той влизаше и излизаше от нея, стискаше зъби и се концентрираше върху това да й даде удоволствие. Чу я да вика — остър, пронизителен звук на екстаз, почувства спазъма й, който го обгърна, и това срина самообладанието му. Всичко, което имаше да й даде, се изля от него в тялото й. Ако беше по силите му, би й дал още повече.

Дълги минути минаха, преди той да намери сили да се отдръпне от нея. Тя се обърна към него със затворени очи, а лицето й беше толкова бледо, че остър пристъп на паника го накара да скочи.

— Заболя ли те?

— Не, не ме заболя. Уморена съм… толкова съм уморена.

Той се пресегна и придърпа одеялото над нея.

— Да ти донеса ли вечерята тук?

— Да, ще бъде добре. Кажи на Маргот, че тази вечер няма да имам нужда от нея.

Синджън беше тих по време на вечерята и другите го оставиха на спокойствие. Той изпрати Маргот да занесе горе един поднос за Кристи. Нахрани се, каза лека нощ на Маргот и Рори и се качи горе в стаята на жена си. Намръщи се, като видя, че не е докоснала яденето, оставено на нощната масичка. Но тя спеше така дълбоко, че не му даде сърце да я буди. Очевидно имаше нужда по-скоро от сън, отколкото от храна. Съблече се бързо, пъхна се в леглото до нея и я прегърна. Без да се събужда, тя въздъхна и се сгуши до него.

 

 

Седмиците летяха бързо. Кристи не беше единствената, която наддаваше на тегло. Синджън откри, че физическата активност му харесва, и работеше заедно с Рори и селяните почти всеки ден. Издутите му мускули растяха заедно с апетита му. Торсът му стана по-широк, ръцете укрепнаха; никога преди не беше изглеждал по-здрав и не се беше чувствал така добре.

Кристи бе отпускала дрехите му толкова често, че той се принуди да поиска от Рори някакви по-широки дрехи, с които да работи. Когато заваля първият сняг в началото на декември, селските колиби вече имаха здрави и солидни покриви. Синджън много се гордееше, че на никой селянин няма да му тече в къщата. Кристи беше купила одеяла и вълнени платове от амбулантни търговци и ги беше разпределила между сънародниците си. Тъй като Калъм упорито се отказваше да приеме каквото и да било от англичанин, в селището на Камерън не беше толкова уютно и топло, както при родовете Макдоналд, Раналд. Синджън се беше заел да намери допълнителна прислуга за Гленмур. Всеки ден четири млади жени идваха в замъка и всяка вечер се връщаха по домовете си в селото. Декември започна с жестока снежна буря. Започнаха приготовленията за коледните празници. Всички членове на клана бяха поканени в замъка и Синджън обеща да осигури ритуалния пън за огнището.

Макар все така да споделяше леглото на Кристи, той с всички сили се стараеше да я люби нежно и много нощи просто я прегръщаше, без да правят любов. Тялото й сега носеше неговото дете и той знаеше, че любовните им игри скоро ще станат вредни за бебето.

Денят срещу Рождество изгря студен и сив. Ритуалният пън гореше весело в огнището, зеленика украсяваше залата, бира с подправки се лееше в щедри количества, създавайки чувство за общност. Дори Камерън изглеждаха в добро настроение. Синджън имаше подарък за Кристи и я потърси към края на вечерта, за да й го даде.

Жена му седеше със съпругата на Тавис Раналд, когато Синджън й даде знак да дойде при него. Тя го изгледа озадачено, но бързо стана и охотно и го последва в кабинета му.

— Нещо не е наред ли, Синджън? — запита тя, щом останаха насаме.

— Седни — каза той, настанявайки я в едно удобно кресло. — Исках да ти дам подаръка си, без всички да ни гледат.

Очите на Кристи пламнаха.

— Имаш подарък за мене?

— Да. Купих го в Инвърнес в деня, когато ходихме с Рори за материал.

Отвори чекмеджето на бюрото, извади една кадифена торбичка и я сложи в ръката й.

Кристи развърза шнура и изсипа съдържанието на дланта си. После възкликна възхитеното. На Синджън не му беше нужно повече, за да се почувства щастлив.

— О, Синджън! Изумруди! Прекалено е.

Колието се състоеше от един голям изумруд, висящ от наниз с по-малки изумрудчета.

— Мога да си го позволя. Отиват на очите ти и искам да ги имаш. Ще ги носиш ли?

— О, да. С удоволствие.

Тя му подаде колието и се обърна с гръб към него. Синджън постави украшението около шията й и го закопча, после я обърна към себе си.

— Стоят ти чудесно.

— И аз имам нещо за тебе — каза тя. — Чакай ме тук.

Излезе, преди Синджън да успее да отговори. Не очакваше нищо и се запита как ли се е снабдила тя с подарък за него. Не чака дълго. Кристи се върна след няколко минути с обемист пакет, увит в платно. Усмихната го сложи в ръцете му.

— Хайде, отвори го — подкани го тя, защото той продължаваше да се взира в нея.

Синджън не знаеше защо ръцете му треперят. Беше получавал подаръци от красиви жени и преди, но те някак си не означаваха толкова много, колкото този грубо увит подарък от неговата съпруга. Остави вързопа на бюрото и внимателно разви обвивката му. Дъхът му секна, когато видя какво има вътре — зимни дрехи, достатъчно големи за наедрялото му тяло. Извади вълнени панталони, снежнобяла риза и вълнен жакет. Намери и туника като онези, които носеха планинците. Но това не беше всичко. Под топлите дрехи лежеше кадифено наметало, подплатено с кожа.

Синджън беше зашеметен.

— Ти ли ги направи?

— Да. Купих платовете от амбулантни търговци, а Рори хвана бобри за подплатата на наметалото.

— Кога си успяла да ушиеш всичко това?

— Докато ти работеше в селото. Маргот ми помогна. Ти мислеше, че шием бебешки дрешки, но ние успяхме и с твоята премяна. Имам много свободно време, след като ти ми нае помощнички.

Синджън забрави и Камерън, и недоволните им погледи, и техните заплахи. Нямаше търпение да остане насаме с Кристи. Може би тази вечер щеше да е последната, в която щяха да се любят преди раждането. Според Кристи детето щеше да се роди в началото на март. Синджън знаеше, че дотогава трябва да вземе някои от най-важните решения, но нямаше да допусне нещо да помрачи предстоящата нощ.