Кони Мейсън
Вкусът на греха (6)

5

Кацнала на стръмна скала над езерото, Кристи подви крака под себе си, придърпа наметалото около тесните си рамене и се взря във водата, която отразяваше цвета на сивите облаци, надвиснали над главата й. Тя обичаше тази земя. Покритите с изтравниче тресавища, скалистите планини, дори мъглата, която лепнеше по земята и висеше над езерото. Въздъхна тежко, когато мислите й я отведоха обратно в Лондон при Синджън. Два месеца бяха минали, след като тя го беше напуснала, но й изглеждаха като цяла вечност.

Не бяха леки тези два месеца. Времето беше лошо, а в каретата й се гадеше непрекъснато. Изровените пътища правеха пътуването рисковано, а положението, което тя завари в Гленмур, бе като затишие пред буря.

Калъм Камерън беше създавал неприятности в нейно отсъствие. Когато тя му обясни, че двамата със Синджън са се помирили и са постигнали приятелско споразумение за брака си, той побесня. Беше я очаквал да се върне от Лондон като свободна жена и да го вземе за съпруг.

Не беше лесно да каже на Калъм и на хората от клана си, че очаква дете от Синджън. Чуха се невярващи и разочаровани викове. Несъмнено никой не искаше да приеме, че тя носи дете от англичанин.

— Мислех, че ще те намеря тук.

Кристи трепна силно, изненадана да види Калъм да стърчи над нея.

— Защо се прокрадваш така! Изплаши ме.

Калъм, тромав гигант с рошава кестенява коса и изпъкнали мускули, клекна до нея. Тя инстинктивно се отмести. Не че се страхуваше от него, но погледът в сините му очи я изнервяше. Той можеше да бъде мощен неприятел.

— Трябва да поговорим.

— За делата на клана ли? — запита Кристи, правейки се, че не разбира мисълта му.

Студеният му син поглед обгърна фигурата й, напрегнато и с отвращение.

— Не, за нас.

— Няма „нас“, Калъм. Аз имам съпруг. Била съм омъжена почти две трети от живота си.

— Знаеш, че хората от твоя клан не приемат онази английска свиня за твой съпруг. Не можем да забравим, че земите ни бяха отнети и свободата ни беше отказана в деня, когато бащите ни паднаха при Кулоден. Собственият ти баща и братята ти загинаха в онзи ден. Лорд Дарби срами всички ни, като не се интересува от своята съпруга и от земите си.

— Казах ти, Калъм, ние с лорд Дарби преодоляхме отчуждението. Аз нося неговото дете.

Изражението на Калъм стана жестоко.

— Къде е негодникът тогава? Защо не е тук, с тебе? Лъжеш, момиче. Няма дете, няма никакво сдобряване. Никой англичанин не е достоен за теб.

Тежката му ръка се отпусна на рамото й. Тя трепна, но не отстъпи пред силата му.

— Знаеш, че те искам, момиче.

— Искаш да бъдеш водач — нападна го Кристи. — Това е всичко, което винаги си искал. Планините никога няма да бъдат отново наши, докато сме живи, защото англичаните няма да го позволят.

— Кланът има нужда от мъж, който да води борбата срещу потисничеството и непосилните данъци, които пълнят джобовете на лорд Дарби.

Кристи го прониза с поглед.

— Какво можеш да направиш ти, което аз вече не съм направила? Протестирах пред сър Осуалд. Дори отказахме да платим данъците за тримесечието.

— Един мъж би вдигнал въстание. Аз щях да се заема с това — каза той, издувайки гордо масивните си гърди.

— С какво ще ни помогне това? — предизвика го Кристи. — Ще загинат невинни хора, също жени и деца. Нищо ли не си научил от Кулоден?

— Научих се да не вярвам на англичаните. Забравяш, че и аз загубих скъпи хора в онзи ден. Защо не ми кажеш истината, Кристи? Не си виждала съпруга си. Не чакаш дете.

Кристи въздъхна. Нямаше помощ. Време беше да докаже, че не е излъгала за състоянието си.

— Дай ми ръката си, Калъм.

— Защо?

— Само ми подай ръка.

Той протегна мазолеста лапа и Кристи я сложи върху издутината под талията си. Макар да не беше голяма, беше твърда и заоблена и не можеше да бъде взета за друго, освен за това, което беше — дете, растящо под сърцето й. Сините очи на Калъм станаха твърди като диаманти и той дръпна ръката си рязко, сякаш се беше опарил. Изражението му беше толкова свирепо, че Кристи се уплаши, да не би да я удари.

— Проклета да си навеки, Кристи Макдоналд! Защо го направи? Защо стана подлога на онази английска свиня?

Кристи вдигна предизвикателно брадичка.

— Ние със Синджън сме женени. Споразумяхме се, Калъм. Тъй като той предпочита да остане в Лондон, а аз в Гленмур, се съгласихме да живеем отделно. Той ми даде позволение да управлявам Гленмур както ми харесва. Ще има водач от клана Макдоналд, който да ме наследи, щом си отида — закле се тя, докосвайки корема си.

— Ами ако носиш момиче?

— И какво от това? Аз не съм ли наследница на дядо си? Полът на детето няма никакво значение.

— Дядо ти не ти направи услуга — каза кисело Калъм. — Трябваше да посочи мене за свой наследник.

Кристи изфуча негодуващо.

— Още не разбираш, нали? Земите вече не са наши. Бяха отнети от клана като наказание заради подкрепата за принц Чарлз, претендента за трона. Не предпочиташ ли да има отсъстващ лорд, а не такъв, който те управлява с железен юмрук? Един ден моето дете ще стане водач. Той ще наследи Гленмур от баща си и кланът Макдоналд пак ще владее земите.

— Отвратително е англичани да притежават шотландска земя — измърмори мрачно Калъм. — Предполагаше се, че ще поискаш анулиране от съпруга си и да настояваш да намали високите данъци, които му плащаме. А какво направи? Хвърли се в леглото му като разгонена кобила. Нямаш ли срам, Кристи Макдоналд? Съпругът ти е женкар, развратник, мъж без морал и без скрупули. Не се интересува от тебе.

Кристи трепна. Думите на Калъм съдържаха повече истина, отколкото измислица. Безспорно, Синджън беше забравил за съществуванието й часове след като тя беше изчезнала. Не я беше страх, че той ще дойде в Гленмур. Ако случайно се опиташе да я намери, в което тя сериозно се съмняваше, щеше да я търси в Корнуол, не в Гленмур.

Кристи се опита да не мисли за новите любовници на мъжа си, но й бе невъзможно да си представи лорд Грях без красива жена, увиснала на ръката му или пъхнала се в леглото му. Щеше ли да се върне при лейди Вайълет? Или ще си намери нова любовница, с която да се появява пред висшето общество?

— Може би това, което казваш, е истина, Калъм, но анулирането вече е невъзможно. Аз нося детето на лорд Дарби. Нищо, което кажеш или направиш, няма да промени това.

Калъм се надигна.

— Ще видим, момиче. Хората от клана те чакат в Гленмур. Макдоналд, Камерън, Раналд и Макензи са тук да протестират срещу високите данъци. Най-добре е да дойдеш и да се опиташ да ги успокоиш.

Времето, което беше средна хубост, изведнъж й се видя мрачно и изпълнено с лошо предчувствие. Преди да стигне до древната крепост, където се беше родила, небесата се отвориха.