Майкъл Конъли
Трафик (9)

Глава IX

Бош караше по „Лос Анжелис стрийт“ до „Втора улица“, откъдето се качи до „Червеният вятър“. Пред „Св. Вибиана“ видя свита от раздърпани, бездомни хора, които излизаха от църквата. Бяха прекарали деня в спане по църковните пейки и сега се отправяха към мисията на „Юниън стрийт“ за вечеря. Когато мина край сградата на „Таймс“, той погледна към часовника горе и видя, че е точно шест. Пусна радио KFWB за новините. Аутопсията на Мур бе втората новина след репортаж за това как кметът е станал поредната жертва на вълна от протести камикадзе срещу СПИН. Бил ударен с презерватив, пълен със свинска кръв на бялото каменно стълбище пред градския съвет. Групировка, наречена „Бездушен СПИН“, поела отговорността.

— Други новини. Според съдебния лекар на окръг Лос Анжелис аутопсията, направена на тялото на сержант Калексико Мур, е била без определено заключение и не е потвърдила, че борещият се срещу наркотиците полицай сам е отнел живота си. Междувременно полицията официално е класифицирала смъртта като самоубийство. Тялото на тридесет и осем годишния полицай бе намерено на Коледа в стаята на холивудски мотел. Властите твърдят, че е умрял от изстрел с пушка преди около седмица. На мястото било намерено предсмъртно писмо, чието съдържание не бе оповестено. Мур ще бъде погребан в понеделник.

Бош изключи радиото. Новините явно отразяваха изявление пред пресата. Питаше се какво ли означаваше, че аутопсията е без определено заключение. Това бе единствената истинска новина в целия репортаж.

След като паркира на бордюра пред „Червеният вятър“, той влезе вътре, ала не видя Тереса Корасон. Отиде до тоалетната и наплиска лицето си с вода. Трябваше да се обръсне. Избърса се с хартиена кърпа и се опита да приглади мустаците и къдравата си коса с ръка. Разхлаби вратовръзката си, после дълго се взира в отражението си. Видя мъж, към който повечето хора не биха се приближили, освен ако не им се налагаше.

Взе си кутия цигари от автомата до тоалетната и пак се огледа, но все още не виждаше Тереса. Отиде на бара и си поръча бира „Енкър“, след което я занесе на една празна маса до входната врата. „Вятърът“ започваше да се препълва с хора, свършили работния ден. Хора с делови костюми и рокли. Имаше много двойки стари мъже с по-млади жени. Хари позна няколко репортери от „Таймс“. Започна да смята, че Тереса е избрала лошо място за среща, ако въобще възнамеряваше да се появи. След днешната история с аутопсията репортерите можеха да я забележат. Пресуши бутилката бира и напусна заведението.

Стоеше на тротоара отпред в студената вечер, загледан надолу към тунела на „Втора улица“, когато чу натискането на клаксон и една кола спря пред него. Прозорецът се спусна автоматично. Беше Тереса.

— Хари, изчакай вътре. Само ще потърся място за паркиране. Извинявай, че закъснях.

Бош се надвеси през прозореца.

— Не зная. Вътре има много репортери. Чух по радиото за аутопсията на Мур. Искаш ли да ти се лепнат?

Той виждаше доводи за и против това. Появата на името й във вестниците подобряваше шансовете й да стане от изпълняващ длъжността постоянен главен съдебен лекар. Обаче една погрешна дума или лошо цитиране също толкова лесно можеха да я направят съвсем временно заместващ или — още по-лошо — бивш съдебен лекар.

— Къде можем да отидем? — попита тя.

Хари отвори вратата и се качи.

— Гладна ли си? Можем да отскочим до „При Горки“ или в „Килерът“.

— Вярно. Дали „При Горки“ е още отворен? Яде ми се малко супа.

Отне им петнайсет минути да си пробият път през гъстото централно движение, за да изминат осем пресечки и да намерят място за паркиране. След като влязоха в „При Горки“, те си поръчаха две халби домашна руска бира, а Тереса си взе пилешка супа с ориз.

— Уморителен ден, а? — подметна той.

— О, да. Не съм обядвала. Бях в операционната пет часа.

Бош трябваше да чуе за аутопсията на Мур, ала знаеше, че не може просто така да изстреля някой въпрос. Налагаше се да я накара тя да поиска да му разкаже.

— Как прекара Коледа? Събрахте ли се с мъжа ти?

— Нищо подобно. Просто не се получи. Никога не е можел да понася работата ми, а това, че сега съм хвърлила око на мястото на главния съдебен лекар, предизвиква още по-голямо негодувание у него. Той си тръгна на Бъдни вечер. Прекарах Коледа сама. Днес щях да се обаждам на адвокатката си да й кажа да поднови молбата за развод, но бях прекалено заета.

— Трябваше да ми се обадиш. Прекарах Коледа с един койот.

— А! Тимидо още ли се навърта наоколо?

— Да, все още се отбива от време на време. Имаше пожар от другата страна на прохода. Сигурно го е уплашил.

— Да, четох за това. Имал си късмет.

Бош кимна. С Тереса Корасон имаха четиримесечна непостоянна връзка, като всяка тяхна среща се отличаваше с такава повърхностна интимност. Това обаче бе връзка на удобството, здраво стъпила на физически, а не емоционални нужди, при която никога не пламваше дълбока страст у някого от двамата. Малко по-рано тази година тя се бе разделила със съпруга си, професор в медицинския колеж на Лосанджелиския университет, и явно бе избрала Хари за обект на своята обич. Но Бош знаеше, че той е второстепенно развлечение. Любовните им контакти бяха разпилени обикновено в разстояние на седмици и Хари с удоволствие предоставяше на Тереса да ги започва.

Наблюдаваше я как навежда глава, за да духне пълната със супа лъжица, и после я лапва. В купата видя да плуват парченца морков. Тя имаше кафяви къдрици, които падаха по раменете й. Някои от кичурите си държеше назад с ръка, докато духаше поредната лъжица супа и после я поглъщаше. Кожата й притежаваше наситен, естествено кафеникав цвят, а лицето й имаше екзотична елипсовидна форма, която се подчертаваше от високи скули. Червеното червило плътно покриваше устните й, а по бузите й имаше почти невидим нежнобял прасковен мъх. Знаеше, че тя е на трийсет и няколко години, но никога не бе питал на колко точно. Накрая забеляза ноктите й. Нелакирани и късо изрязани, за да не пробият гумените ръкавици, които бяха инструментите на професията й.

Докато пиеше силната бира от тежката керамична халба, той се чудеше дали това бе началото на нова любовна връзка, или тя наистина бе дошла да му каже нещо важно от резултатите от аутопсията на Хуан Доу №67.

— Значи сега имам нужда от среща за Нова година — каза тя, като вдигна очи от супата. — Какво зяпаш?

— Просто те гледам. Имаш нужда от среща — имаш я. Четох в пресата, че Франк Морган ще свири в „Каталина“.

— Кой е той и какво свири?

— Ще видиш. Ще ти хареса.

— Така или иначе въпросът ми беше глупав. Ако е някой, когото ти харесваш, значи свири на саксофон.

Хари се усмихна повече на себе си, отколкото на нея. Беше му хубаво да знае, че ще има среща. Да бъде сам на Нова година го тревожеше повече, отколкото ако трябваше да остане сам за Коледа, Деня на благодарността или някой друг празник. Новогодишната вечер бе нощ за джаз и саксофонът можеше да те утеши само наполовина, ако си самичък.

Тя се усмихна и каза:

— Хари, толкова си естествен, когато си имаш работа със самотни жени.

Той си помисли за Силвия Мур и си спомни тъжната й усмивка.

— Е — започна Тереса, тъй като, изглежда, почувства, че той се отдалечаваше. — Сигурна съм, че искаш да разбереш за буболечките в Хуан Доу №67.

— Първо си довърши супата.

— Не, няма нищо. Не ми пречи. Всъщност винаги огладнявам, след като цял ден съм кълцала трупове.

Тя се усмихна. Често казваше такива неща, сякаш го приканваше да намрази това, с което тя си изкарваше прехраната. Знаеше, че Тереса още бе привързана към съпруга си. Нямаше значение какво казва. Той я разбираше.

— Е, надявам се да не ти липсват ножовете, когато те направят постоянен шеф. Тогава ще режеш бюджети.

— Не, мога да бъда активен шеф. Бих могла да поемам специалните аутопсии. Като днешната. След днес обаче не знам дали изобщо ще ме направят постоянен главен лекар.

Хари усети, че бе улучил болно място и я накара да изпадне в размисъл. Може би сега беше моментът.

— Искаш ли да говориш за това?

— Не. Искам да кажа да, но не мога. Вярвам ти, Хари, но смятам, че засега трябва да пазя това в тайна.

Той кимна и се примири, ала възнамеряваше да се върнат към това по-късно и да разбере какво се бе объркало при аутопсията на Мур. Извади тефтерчето си от джоба на сакото и го сложи на масата.

— Добре, тогава ми разкажи за Хуан Доу №67.

Тя премести купата със супа отстрани на масата и сложи някаква кожена чанта върху скута си. Извади тънка кафява папка и я отвори пред себе си.

— Добре. Това е копие, така че можеш да го задържиш, когато свърша с обясненията. Прегледах бележките и всичко друго, което е оставил Саласар. Предполагам, знаеш, че причината за смъртта са многобройни травми, нанесени на главата с тъп предмет. Смазващи удари по челната, теменните, клиновидната и слепоочните кости. — Докато описваше тези наранявания, тя докосна горната част на челото, тила, лявото слепоочие и края на лявото си око. Не вдигна поглед от документа. — Всеки един е бил фатален. Има и други рани, получени при самозащита, които можеш да погледнеш по-късно. Ъмм, Саласар е извадил тресчици от две от раните по главата. Изглежда, става дума за нещо като бейзболна бухалка, но, струва ми се, не толкова широко. Страхотни смазващи удари, така че според мен говорим за предмет, подобен на лост. Не тояга. Нещо по-голямо. Дръжка на кирка, лопата, нещо такова… Може би щека за билярд. Най-вероятно обаче нещо необработено. Както казах, Сали е извадил трески от раните. Не вярвам, че щека за билярд с почистен и лакиран край ще остави трески. — Тя проучи записките за момент. — Другото, което не знам дали Портър ти е казал, е, че трупът най-вероятно е бил захвърлен там. Смъртта е настъпила поне шест часа преди да бъде намерен. Ако се съди по движението в тази уличка и към задната врата на ресторанта, този труп не може да е стоял незабелязан там шест часа. Със сигурност е бил подхвърлен.

— Да, имаше го в бележките му.

— Хубаво. — Тя започна да прелиства страниците. Хвърляше по един бърз поглед на снимките от аутопсията и ги слагаше настрана. — Добре, ето го. Токсичните анализи не са получени още, но цветът на кръвта и на черния дроб показва, че няма да има нищо необичайно. Само предполагам, или по-скоро Сали предполага, така че не ни дръж отговорни за това.

Хари кимна. Още не си бе записал нищо. Запали цигара, а тя като че ли нямаше нищо против. И преди никога не бе протестирала, макар че веднъж, когато той присъстваше на една аутопсия, тя дойде от съседната зала и му показа бял дроб на четиридесетгодишен мъж, пушил по три кутии на ден. Приличаше на стара черна мокасина, прегазена от камион.

— Но както знаеш, според практиката — продължи тя — взехме секрети и направихме анализ на стомашното съдържание. Първо, в ушната кал открихме някакъв кафяв прах. Изтръскахме такъв и от косата, а намерихме също и под ноктите.

Бош си помисли за хероин с катран, една от съставките на черния лед.

— Хероин?

— Добър опит, но не.

— Просто кафяв прах. — Бош вече записваше в тефтерчето си.

— Да, сложихме го на няколко предметни стъкла, разгледахме го под микроскоп и доколкото можем да кажем, това е жито. Житен прах.

— Като зърнена храна? Имал е зърнена храна в ушите и косата си?

Сервитьор с бяла риза, черна вратовръзка, рунтав мустак и с най-добрия строг руски вид, на който бе способен, се приближи до масата да попита дали не желаят нещо друго. Той погледна купчината снимки до Тереса. Най-отгоре имаше фотография на Хуан Доу №67, гол върху маса от неръждаема стомана. Тереса бързо я покри с папката и Хари поръча още две бири. Мъжът бавно се отдалечи от масата.

— Имаш предвид нещо като житна храна? — попита Бош отново. — Като праха на дъното на кутията или нещо подобно?

— Не съвсем. Запомни обаче тази мисъл и ме остави да продължа. Всичко ще си дойде на мястото.

Той й махна да продължи.

— При носните секрети и стомашното съдържание изникнаха две много интересни неща. Това е една от причините, поради които обичам работата си, въпреки че други хора не одобряват, че я върша. — Тя вдигна поглед от папката и му се усмихна. — Както и да е, в стомашното съдържание Саласар открил кафе и сдъвкани ориз, пиле, камби, различни подправки и свинско черво. С една дума, това е било чорисо — мексикански колбас. Червото, използвано за опаковане на колбаса, ме навежда на мисълта, че е бил домашно производство, а не готов продукт. Ял е това малко преди да умре. В стомаха все още нямаше почти никакво разлагане. Може дори да е ядял, когато е бил нападнат. Искам да кажа, гърлото и устата бяха чисти, ала все още имаше останки от храна между зъбите. А между другото, всичките зъби са истински. Зъболекар не е работил по тях — никога. Насажда ли се у теб убеждението, че този мъж не е бил оттук?

Бош кимна и си спомни забележката на Портър, че всичките дрехи на Хуан Доу №67 са произведени в Мексико. Записваше в тефтерчето си.

— В стомаха е било също и това.

Тя плъзна полароидна снимка по масата. Беше на розово насекомо, на което едното му крило липсваше, а другото беше счупено. Изглеждаше мокро, каквото сигурно и наистина беше, като се има предвид къде е било намерено. Лежеше върху стъклен съд за отглеждане на култури, до десетцентова монета. Монетата бе около десет пъти по-голяма от буболечката.

Хари забеляза, че сервитьорът стоеше на около три метра разстояние с две чаши бира. Мъжът повдигна чашите и въпросително раздалечи вежди. Бош му направи знак, че е безопасно да се приближи. Келнерът остави чашите, хвърли един скришен поглед на снимката с буболечката и после бързо се отдалечи. Хари плъзна фотографията обратно към Тереса.

— И какво е това?

— Трипетид — отговори тя и се усмихна.

— По дяволите, за малко да позная! — възкликна той.

Тя се засмя на плоската шега.

— Това е вредител по плодовете, Хари. Средиземноморски вид. Малкото насекомо, което нанася големи щети на калифорнийската цитрусова индустрия. Саласар дойде при мен да го изпратим при специалист, защото нямахме представа какво е. Пратих един следовател да го занесе в лосанджелиския университетски колеж при един ентомолог, когото Гари препоръча. Той определи вида му.

Бош знаеше, че Гари бе нейният отчужден, на път да стане бивш съпруг. Той кимаше по време на разказа й, но не виждаше значението на находката. Тя каза:

— Стигаме до носните секрети. Добре, там имаше още житен прах и после открихме това.

Тя плъзна друга снимка по масата. Отново съд за култури с десет цента в него. До монетата пак имаше малка розово-кафява чертичка. Този вредител бе много по-малък от онзи на първата снимка, но Бош виждаше, че е също някакво насекомо.

— А това? — попита той.

— Същото нещо, казва ентомологът. Само че е малко. Това е ларва. — Тя сключи пръсти и раздалечи лакти. Усмихваше се и чакаше.

— Това ти харесва, нали? — попита той и пресуши една четвърт от бирата си. — Добре, пипна ме. Какво значи всичко?

— Е, ти имаш обща представа за вредителя по плодовете, нали? Изяжда цитрусовата реколта, може да съсипе цялата индустрия, не знам си колко милиона загуби, оставаме без портокалов сок сутринта и така нататък, и така нататък — упадък на цивилизацията. Нали?

Той кимна и тя продължи, като приказваше много бързо.

— Добре, изглежда, има годишно масово нахлуване на този плодов вредител. Сигурна съм, че си видял табелите за карантина по магистралите или си чул хеликоптерите да разпръскват малатион^[1] през нощта.

— Карат ме да сънувам Виетнам — рече Хари.

— Сигурно си видял или чел за движението срещу разпръскването на малатион. Някои твърдят, че той отравя както тези мушици, така и хората. Искат да го спрат. Така че какво да прави Министерството на земеделието? Ами единият вариант е да пристъпят към другата процедура за отстраняване на насекомите. Американското министерство на земеделието (АМНЗ) и Проектът за отстраняване на средиземноморския вредител създават милиарди стерилни мушици из цяла Южна Калифорния. Милиони всяка седмица. Нали разбираш, идеята е, че когато тези, дето идват отвън, се чифтосат, те ще го направят със стерилни партньори и накрая нахлулите насекоми ще измрат, защото все по-малко и по-малко се възпроизвеждат. Всичко е в математиката, Хари. Край на проблема, ако могат да наситят региона с достатъчно стерилни вредители.

Тук тя спря, ала Бош все още не загряваше.

— Господи, всичко това наистина е фантастично, Тереса. Води ли обаче донякъде накрая или само си…

— Ето, ето, стигам до същността. Само слушай. Ти си детектив, а детективите трябва да слушат. Веднъж ми каза, че разкриването на убийства се състои в това да накараш хората да говорят и просто да ги слушаш. Е, аз ти разказвам.

Той вдигна ръце и Тереса продължи:

— Вредителите, пускани от АМНЗ, се боядисват, когато са на етап ларва. Боядисват ги в розово, за да могат да ги следят или бързо да разделят стерилните от нестерилните, когато проверяват малките капани, които са заложили по портокаловите дървета в целия район. След като ларвите са боядисани в розово, те се облъчват, за да станат стерилни. След това ги пускат.

Хари кимна. Започваше да звучи интересно.

— Моят ентомолог проучил двата екземпляра, извадени от Хуан Доу №67, и ето какво установил. — Тя зачете някакви записки от папката. — Възрастното насекомо, взето от стомаха на починалия, е едновременно боядисано и стерилно, женско. Добре, в това няма нищо необичайно. Както казах, пускат към триста милиона такива седмично и милиарди годишно, така че изглежда възможно едно да бъде случайно погълнато от нашия човек, ако той е бил някъде в, да кажем, Южна Калифорния.

— Това стеснява кръга — каза Бош. — А другият екземпляр?

— Ларвата е различна. — Тя пак се усмихна. — Доктор Брекстън (ентомологът) твърди, че ларвеният образец е боядисан в розово според инструкциите на АМНЗ. Ала все още не е бил облъчен (стерилизиран), когато се е мушнал в носа на нашия Хуан Доу. — Тереса раздели ръцете си и ги отпусна край тялото си. Фактическият й доклад бе приключил. Сега идваше моментът на предположенията и тя му даваше право да пробва пръв.

— Значи в тялото си той има две боядисани насекоми, едното стерилно, другото не — започна Бош. — Това ме навежда на мисълта, че непосредствено преди смъртта си нашият приятел е бил на мястото, където тези вредители се стерилизират. Наоколо е имало милиони насекоми. Едно-две може да са паднали в храната му. Може да е поел някое през носа, когато е вдишвал. Нещо такова.

Тя кимна.

— Ами житният прах в ушите и косата?

— Житният прах е храната, Хари. Брекстън каза, че това е храната, която се използва по време на отглеждането им.

— Значи трябва да открия къде правят… къде отглеждат тези стерилни вредители. Там може да имат характеристика на Хуан Доу. Като че ли е бил насекомовъд или нещо подобно.

Тя се усмихна и каза:

— Защо не ме питаш къде ги отглеждат?

— Къде го правят, Тереса?

— Ами номерът е да ги отглеждаш там, където те са вече част от естествената популация на насекомите или от средата и следователно не представляват проблем, в случай че някои успеят да се измъкнат през вратата, преди да са си получили порцията радиация. И така, АМНЗ сключва договори с насекомовъди само на две места: Хавай и Мексико. В Хавай има трима предприемачи, които ги отглеждат в Оаху. И Мексико ги отглеждат в една ферма край Сихуатенехо, а най-голямата от всичките пет се намира до…

— Мексикали.

— Хари! Откъде знаеш? Нима вече знаеше всичко това и ме остави…

— Просто отгатнах. Връзва се с нещо друго, върху което работя.

Тя го гледаше странно и за миг той съжали, че й е развалил удоволствието. Хари допи чашата с бира и се огледа за докачливия келнер.