Майкъл Конъли
Трафик (7)

Глава VII

Табелата на ресторанта бе различна от тази, която видя при последното си идване тук. Сега на нея пишеше „Яйца за всички по американски“, което значеше, че вероятно заведението бе продадено на чужденци. Бош слезе от своя „Каприс“ и мина по задната уличка. Огледа мястото, където е бил изхвърлен Хуан Доу №67. Точно пред задната врата на ресторант, често посещаван от местния полицейски наркоотряд. Линията на изводите му беше прекъсната от просяците в уличката, които се приближиха към него, клатейки чашките си. Бош не им обърна внимание, но присъствието им му напомни за друг недостатък на посредственото разследване на Портър. В докладите нямаше нищо за скитници, намиращи се тогава на уличката, да са били разпитани като евентуални свидетели. Сега вече сигурно щеше да е невъзможно да ги открие.

В ресторанта видя четирима млади мъже, един от които черен, да седят в едно от задните сепарета. Те безмълвно бяха забили погледи в празните кафени чаши пред тях. Хари забеляза на масата затворена кафява папка. Взе си стол от една празна маса и седна в края на сепарето.

— Аз съм Бош.

— Том Рикард — представи се черният. Той протегна ръка и после представи другите трима като Финкс, Монтирес и Федаредо. — Писна ни да се въртим из управлението. Кал харесваше това място.

Бош само кимна и сведе поглед към папката. Видя, че на етикета бе изписано името Умберто Сорильо. Не му говореше нищо. Рикард плъзна папката към него по масата.

— Какво е това? — попита Хари, без да я докосва все още.

— Вероятно последното, върху което той работеше — отвърна Рикард. — Щяхме да го предадем на ОКУ, но си помислихме: „Какво пък, той го е изготвил за теб.“ А онези момчета от „Паркър“ само се мъчат да го завлекат в лайната. Няма да им помогнем в това.

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че те не могат просто да се съгласят, че човекът се е самоубил. Трябва да разровят живота му и да разберат точно защо е направил това или онова. Човекът се е гръмнал, дяволите го взели! Какво друго има да се каже по въпроса?

— Не искаш ли да знаеш защо?

— Вече знам защо, човече. Работата. Всички ще ни докара дотам тази професия. Така де, зная защо.

Бош просто кимна пак. Останалите трима наркополицаи още не бяха казали нищо.

— Само пускам пара — добави Рикард. — Беше гаден ден. Най-дългият в живота ми, мамка му!

— Къде беше това? — попита Хари, като посочи папката. — ОКУ не са ли претърсили вече бюрото му?

— Да, претърсиха го. Тази папка обаче не беше в него. Разбираш ли, Кал я оставил в една от колите на BANG — едно от онези лайна, които използваме за прикритие. В джоба на предната седалка. Изобщо не я забелязахме през седмицата, в която той липсваше, защото днес за пръв път някой от нас се вози отзад в колата. При операции обикновено излизаме с две коли. Днес обаче всички скочихме в една от колите за разходка по булеварда, след като научихме новините. Видях, че това се е шмугнало надолу в джоба. Вътре има една бележчица. Пише да ти дадем папката. Знаехме, че прави нещо за теб, щото онази вечер се измъкна по-рано, за да се срещнете в „Каталина“.

Бош още не бе отворил папката. Това, че само я гледаше, го караше да се чувства неловко.

— Онази вечер в „Каталина“ той ми каза, че „костюмите“ били по дирите му. Вие, момчета, да знаете защо?

— Не, човече, не знаехме какво става. Знаем само, че се навъртаха наоколо. Като мухи край лайно. ОВР претърсиха бюрото му преди ОКУ. Взеха папки, тефтерчето му за телефони, даже свиха скапаната пишеща машина от бюрото. Само нея имахме. Но за какво беше всичко, не знаем. Човекът беше от много години в службата и ми е много кофти, че го дебнеха. Това имах предвид, като казах, че работата го уби. Тя ще очисти всички ни.

— Ами освен работата? Миналото му. Жена му каза, че…

— Не искам да чувам тези гнусотии. Тя насъска „костюмите“ срещу него. Скалъпи някаква история, когато той се изнесе, и го наклепа. Ако питаш мен, тя просто искаше да го погуби.

— Откъде знаеш, че е била тя?

— Кал ни каза, човече. Рече, че „костюмите“ могат да дойдат и да задават въпроси. Обясни ни, че всичко е тръгнало от нея.

Бош се чудеше кой кого бе излъгал. Мур партньорите си или Силвия самия него. Замисли се за миг за нея и не можеше да си го представи, не можеше да допусне, че го е натопила. Не го сподели обаче с четирите наркоченгета. Най-сетне се пресегна и взе папката. После си тръгна.

 

 

Беше прекалено любопитен, за да чака. Знаеше, че не биваше дори да взима папката. Трябваше да вдигне телефона и да се обади на Франки Шийхан от ОКУ. Ала той несъзнателно огледа набързо около колата, за да се увери, че е сам, и започна да чете. На първата страница имаше самозалепващо се листче.

Да се даде на Хари Бош.

Нямаше подпис или дата. Беше прикрепено към лист, на който с помощта на кламер се държаха и пет зелени формуляра от разпити на заподозрени. Хари откачи формулярите и ги разгледа. Пет различни имена, все мъжки. Всички са били задържани от служители на BANG през октомври или ноември. Били са разпитани и освободени. Всеки формуляр съдържаше само описание, домашен адрес, номер на шофьорската книжка и дата и място на задържането. Имената не му говореха нищо.

Погледна листа, към който бяха прикрепени формулярите. Беше озаглавен ВЪТРЕШНА ЗАПИСКА с подзаглавие „Информационен доклад на BANG № 144“. Датата беше първи ноември, а марката, с която се отбелязваше прилагането му в папката, бе от два дни по-късно.

В процеса на събиране на информация за наркобизнеса в район 12 служителите Мур, Рикард, Финкс, Федаредо и Монтирес проведоха множество полеви разпити на заподозрени, за които се предполага, че участват в продажбата на наркотици по булевард „Холивуд“. През последните седмици тези служители са забелязали, че някои лица участват в продажбата на наркотик, известен като „черен лед“, който представлява комбинация от хероин, кокаин и РСР в твърдо състояние. Търсенето на този наркотик по улиците засега остава слабо, но популярността му се очаква да нарасне.

Служителите от отряда смятат, че при продажбата на улично ниво на „черен лед“ участват няколко лица, неживеещи в града. При разследване бяха идентифицирани петима заподозрени, ала арести не последваха. Предполага се, че мрежата за улична продажба се ръководи от лице, чиято самоличност засега не е известна на полицията.

Информатори и хора, които използват „черния лед“, разкриха, че доминиращата част от наркотика, продаван на улично ниво във въпросната зона, идва по-скоро от Мексико, отколкото от Хавай, откъдето произлиза ледът (виж доклад 502 на Агенцията за борба с наркотиците) и откъдето все още се внася на континента в големи количества.

Докладващите служители ще се свържат с Агенцията за информация относно източниците на този наркотик и ще продължат да наблюдават операциите в Р12.

Серж. К. В. Мур №1101

Бош препрочете доклада. Той беше написан за отърване на задника. Не казваше нищо и не означаваше нищо. Нямаше никаква стойност, но можеш да го покажеш пред началството, за да докажеш, че си наясно с проблема и си предприел стъпки да го атакуваш. Мур сигурно бе осъзнал, че черният лед се превръща в нещо повече от рядкост по улиците, и е искал да вкара в архива доклад, за да се предпази от бъдещи отзвуци.

В папката следваше доклад от девети ноември за арест на Марвин Данс за притежание на забранено вещество. Данс бил арестуван от служители на BANG при „Айвар“, след като го проследили как доставя черен лед на уличен пласьор. Служителите Рикард и Финкс от BANG причаквали Данс на „Айвар“, северно от булевард „Холивуд“. Заподозреният седял в паркирана кола и наркополицаите забелязали как друг човек се появил и се качил при него. Според доклада Данс извадил нещо от устата си и го дал на другия мъж, който тогава излязъл от колата и продължил нататък. Двамата полицаи се разделили и Финкс тръгнал след пешеходеца, а когато онзи излязъл от полезрението на Данс, го спрял и конфискувал осморка — осем увити поотделно грама черен лед в един балон. Рикард продължил да наблюдава Данс, който седял в колата в очакване на следващия пласьор, на когото да продаде продукта. След като Финкс му съобщил по радиостанцията, че е направил своя удар, Рикард се впуснал да арестува Данс. Той обаче погълнал всичко, което било останало в устата му. Докато Данс седял с белезници на тротоара, Рикард претърсил колата и не открил наркотици. Но в една смачкана чашка от „Макдоналдс“ в канавката до вратата на колата наркополицаят открил още шест балона, като всеки от тях съдържал осморка.

Данс бил арестуван за продажба и притежаване на наркотици с цел продажба. Заподозреният отказал да каже на арестувалите го служители за наркотиците друго, освен че чашката от „Макдоналдс“ не била негова. Не поискал адвокат, ала такъв дошъл в участъка след час и уведомил служителите, че ще бъде противоконституционно да откарат клиента му в болница за клизма или да прегледат изпражненията му, когато му дойдело времето да използва тоалетната. Мур, който поел арестанта в участъка, се посъветвал е областния прокурор и му било отговорено, че адвокатът е прав.

Данс бил пуснат под гаранция от сто двайсет и пет хиляди долара два часа след арестуването му. Бош реши, че това е любопитно. В доклада пишеше, че арестът е извършен в 11,42 вечерта. Това значеше, че за два часа посред нощ Данс си бе намерил адвокат, поръчител за гаранцията и десетте процента пари в брой — дванайсет хиляди и петстотин долара, нужни, за да бъде освободен.

Освен това срещу Данс не са били предявени никакви обвинения. Следващата страница от папката бе отказ от областната прокуратура. Дежурният прокурор, който разгледал случая, решил, че доказателствата, свързващи Данс с чашката от „Макдоналдс“ в канавката на три стъпки от колата му, са недостатъчни. Така че никакво обвинение за притежаване. Сетне обвинението за продажба било оттеглено, тъй като наркополицаите не видели никакви пари да минават от ръка в ръка, когато Данс дал осморката на мъжа, качил се в колата. Неговото име бе Глен Друсон. Седемнайсетгодишен младеж, който отказал да свидетелства, че е получил балона от Данс. В документа от прокуратурата пишеше, че той бил готов да свидетелства, че балонът е бил у него, преди да се качи в колата. Ако го призовели, щял да каже, че сам се е опитвал да го продаде на Данс, който обаче не проявил интерес.

Случаят с Данс бил приключен. Друсон бил обвинен за притежаване на наркотици, а по-късно освободен условно поради непълнолетие.

Бош отмести поглед от докладите и погледна в уличката. Виждаше кръглата медно-стъклена сграда на Съюза на режисьорите, която се издигаше в дъното. Едва се забелязваше върхът на рекламата с човека на „Марлборо“, която стоеше на „Сънсет“, откак се помнеше. Запали цигара.

Пак се върна към отказа на прокуратурата. Към него бе прикачена снимка, заснета за полицейското досие на русия Данс, самодоволно ухилил се срещу обектива. Бош знаеше, че случилото се бе обичайният начин, по който протичат много, ако не повечето такива случаи. Дребната риба се хваща, а по-едрата скъсва кордата и отплува. Полицаите знаеха, че можеха само да провалят операции, но никога нямаше да освободят улиците от злото. Арестуваш някой пласьор и друг заема мястото му. Или договорен адвокат го освобождава срещу гаранция, а после областен прокурор, който е натоварен с четири чекмеджета случаи, го пуска окончателно. Това бе една от причините, поради които Бош остана в отдел „Убийства“. Понякога си мислеше, че то бе единственото престъпление, което се зачита.

Но дори това се променяше.

Хари взе снимката и я прибра в джоба си, сетне затвори папката временно. Тревожеше го арестуването на Данс. Чудеше се каква връзка бе видял Калексико Мур между Данс и Джими Капс, която го бе подтикнала да го постави в папката. Извади малко тефтерче от вътрешния джоб на сакото си и започна да съставя хронологичен списък. Написа:

9 ноем. Данс с арестуван

13 ноем. Джими Капс умира

4 дек. Мур и Бош се срещат

Той затвори тефтерчето. Знаеше, че трябва да се върне в ресторанта, за да зададе на Рикард един въпрос. Ала преди това отвори повторно папката. Оставаше само още една страница — друг информационен доклад. Този беше резюме на подробни данни, които Мур бе получил от служител на Агенцията за борба с наркотиците, назначен в Лос Анжелис. Датираше от единайсети декември, което означаваше, че Мур го е изготвил седмица след като се бяха срещнали в „Каталина“. Опита се да разбере как това се връзваше с всичко останало и какво означаваше, ако изобщо имаше някакъв смисъл. На срещата им Мур бе прикрил информация, но след това беше отишъл в Агенцията да поиска данни. Сякаш е играел и за двете страни. Или пък се е опитвал да отклони вниманието на Бош от случая, за да го разплете сам.

Хари започна да чете доклада бавно, като несъзнателно огъваше горните ъгли на папката с пръсти.

Информация, предоставена този път от помощник специален агент от Агенцията за борба е наркотиците Рене Корво, от оперативния отдел в Лос Анжелис, показва, че източникът на черен лед е главно Баха Калифорния1. Обект 44Q3 Умберто Сорильо (11/11/54) е заподозрян, че ръководи нелегална лаборатория в зона Мексикали, която произвежда мексикански „лед“ за доставяне в САЩ. Обектът живее в ранчо с бикове, 6000 акра, Югозап. Мексикали. Мексиканската щатска полиция не е предприела нищо срещу Сорильо по политически причини. Начинът на транспорт, използван при тази операция — неизвестен. Въздушни наблюдения отричат всякакво летище в района на ранчото. Мнението на Агенцията, базиращо се на досегашния опит, е, че се използват автомобилните пътища през Калексико или може би Сан Исидро, макар че никакви пратки не са заловени на тези пунктове до този момент. Смята се, че обектът се радва на подкрепата и сътрудничеството на служителите от щатската полиция. Той има широка популярност и е почитан като герой в кварталите на Югозап. Мексикали. Подкрепата на обекта се изразява в щедри дарения за работни места, медикаменти, жилища в кварталите и лагери за безплатна храна в бедните околности, където е израснал. Някои от жителите на югоизточните квартали наричат Сорильо Ел Папа де Мексикали. Ранчото на Сорильо е под силна денонощна охрана. Ел Папа (Папата) рядко се появява извън ранчото. Изключение правят ежеседмичните посещения на арената за бикоборство в Баха, където наблюдава биковете, отгледани в ранчото му. Мексиканската щатска полиция предупреждава, че на този етап всякаква тяхна помощ при акция на Агенцията срещу Сорильо ще бъде невъзможна.

Серж. К. В. Мур №1101

След като затвори папката, Бош я гледа втренчено още няколко секунди. В главата му цареше бъркотия. Не беше човек, който вярва в съвпадения, и затова се чудеше как присъствието на Кал Мур хвърляше сянка над всичко, върху което му предстоеше да работи. Погледна часовника си и видя, че скоро трябваше да тръгва за срещата с Тереса Корасон. Ала все пак всичкият хаос в ума му не можеше да отклони мисълта, която си пробиваше път: Франки Шийхан от ОКУ трябваше да получи информацията от папката за Сорильо. Бош бе работил с Шийхан. Той беше добър човек и опитен следовател. Ако водеше разследване, трябваше да има папката. Ако не, тогава нямаше значение.

Излезе от колата и тръгна обратно към ресторанта. Този път влезе през кухненската врата откъм уличката. Отрядът BANG още беше там. Четиримата млади наркополицаи седяха така тихо, сякаш бяха в задната стаичка на погребално бюро. Столът на Бош също си беше там. Той седна отново.

— Какво има? — попита Рикард.

— Чел си това, нали? Разкажи ми за арестуването на Данс.

— Какво има да се разказва? Сритваме един задник, а прокуратурата изхвърля случая. Какво ново? Дрогата е различна, приятел, ама няма нищо ново под слънцето.

— Какво ви накара да причакате Данс? Как разбрахте, че там извършва доставките?

— Чух го някъде.

— Слушай, важно е. Има връзка и с Мур.

— По какъв начин?

— Не мога да ти кажа. Трябва да ми вярваш, докато свържа някои неща. Просто ми кажи кой го подшушна. Някой го подшушна, нали?

Рикард, изглежда, преценяваше възможностите, с които разполагаше.

— Да, така беше. Моят информатор.

— Кой беше?

— Слушай, човече, не мога…

— Джими Капс. Беше Джими Капс, нали?

Рикард пак се поколеба и това бе като положителен отговор за Бош. Ядоса се, че го откриваше почти случайно и едва след смъртта на един полицай. Картината обаче се проясняваше. Капс изпява Данс с цел отстраняване на конкуренцията. После отлита обратно за Хавай, напълва шкембето си с балони и се връща. Данс обаче вече не е на топло и Джими Капс го пречукват, преди да е успял да продаде и един балон.

— Защо, по дяволите, не дойде да говориш с мен, когато научи, че са пречукали Капс? Аз се мъчех да налучкам в каква посока да тръгна и…

— Какви ги приказваш, Бош? Мур се срещна с теб онази вечер заради Капс. Той…

За всички на масата стана ясно, че онази вечер в „Каталина“ Мур не бе казал на Бош всичко, което знаеше. Мълчанието тежко ги обгърна. Ако не бяха го разбрали преди, сега вече го знаеха: Мур е кроял нещо. Най-накрая Хари се обади:

— Мур знаеше ли, че Капс ти е информатор?

Рикард пак се поколеба, но сетне кимна. Бош стана и плъзна папката по масата към него.

— Не искам това. Обадете се на Франк Шийхан от ОКУ и му кажете, че току-що сте го намерили. От вас зависи, но аз не бих признал, че сте ми позволили първо да го погледна. А и няма да го направя. — Понечи да се отдалечи от масата, ала се спря. — Още нещо. Този тип Данс, някой да го е виждал да се мотае наоколо?

— Не и след ареста — отговори Федаредо.

Другите трима поклатиха глави.

— Ако можете да го откриете, обадете ми се. Имате номера ми.

Отвън, пред вратата на кухнята, Бош отново погледна към мястото в уличката, където Мур уж бе намерил Хуан Доу №67. Вече не знаеше какво да вярва за Мур. Не можеше обаче да спре да се чуди каква бе връзката между Хуан Доу, Данс и Капс, ако изобщо имаше връзка. Знаеше, че ключ към загадката щеше да е самоличността на мъжа с работническите ръце и мускули. Разбереше ли я, щеше да намери убиеца.