Стивън Кинг
Дума Ки (86)

IV

Семейство Баумгартен си заминаха. Кучетата на Годфри не пропуснаха да ги изпратят с лай. Цяла гвардия прислужници проведе генерално почистване на къщата, където бяха пребивавали Баумгартенови. Мъртвата Тина Гарибалди, гола от кръста надолу, бе открита в канавка зад детското бейзболно игрище в Уилк Парк, захвърлена като торба смет. По Шести канал показаха как майка й крещи и с нокти си дере лицето. На мястото на семейство Баумгартен пристигна семейство Кинтър. Младежите от Толидо освободиха вила № 39 и там се нанесоха три възрастни жени от Мичиган. Те се оказаха големи веселячки и всеки път, щом виждаха Уайърман или мен, подвикваха: „Здрасти!“ Нямах представа дали използват наскоро инсталирания безжичен интернет, но първия път, когато играх скрабъл с тях, ме нагостиха с обяд. Кучетата на Годфри ги лаеха неуморно, щом излезеха на следобедна разходка. Един човек, който работеше на автомивката „И-Зи Джет“ в Сарасота, се обади на полицията и каза, че човекът на видеозаписа от охранителните камери прилича на колегата му Джордж Браун, известен с прякора Кенди. На Свети Валентин Кенди Браун напуснал работа в два и половина под предлог, че е болен. Автомивката „И-Зи Джет“ се намираше на една пресечка от търговския център „Кросроудс“. Два дни след Деня на влюбените влязох в кухнята на „Двореца“ и заварих Уайърман да седи до масата; беше отметнал глава и отново се гърчеше. Когато кризата отмина, той заяви, че се чувства прекрасно. Заявих, че изобщо не изглежда прекрасно, а той каза да си гледам работата. Никога досега не ми бе говорил с такъв тон. Вдигнах ръка, изпънах три пръста и го попитах колко са. Той отвърна, че са три. Повторих експеримента, но с два пръста, и Уайърман пак отговори правилно. Реших — не без известни колебания — да не задълбавам. Отново си напомних, че не съм му настойник. Нарисувах номер две и номер три. В номер две в малката лодка се носеше синята рокля на Рийба, ала аз бях сигурен, че това всъщност е Илзе. А в номер три не можеше да става и дума за съмнение. Момиченцето беше сламенорусо като Илзе в детството й, носеше моряшка блузка с фестонирана якичка (помнех я много добре, понеже дъщеря ми беше с нея, когато един неделен следобед падна от ябълковото дърво в двора и си счупи ръчичката). В номер три ветроходът се бе обърнал и се виждаха първите букви от името му, написани на носа: „ПЕР“. Нямах никаква представа какво ще последва по-нататък. На тази картина за първи път се появи харпунът на Джон Истлейк. Беше зареден и поставен на една от скамейките в лодката. На осемнайсети февруари дойде един приятел на Джак, за да му помогне с някакъв ремонт. Кучетата на Годфри яростно залаяха непознатия и само чакаха той да се приближи, за да му заръфат задника през хипхопърските дънки. Полицията разпита жената на Кенди Браун (и тя го наричаше Кенди, всички го наричаха Кенди; вероятно бе предложил и Тина Гарибалди да го нарича Кенди, преди да я изтезава и убие) за местонахождението му в следобеда на Свети Валентин. Тя съобщи, че не бил добре, но излязъл някъде. Прибрал се към осем вечерта или малко по-късно. По случай Деня на влюбените й подарил кутия шоколадови бонбони — бил непоправим романтик! На двайсет и първи февруари поклонниците на кънтри музиката се качиха в спортната си кола и отпрашиха на север, откъдето бяха дошли. Вилата им остана празна. Уайърман заяви, че това свидетелства за миграцията на прелетните птици. Добави, че на Дума Ки въпросният момент настъпва винаги по-рано, понеже на острова няма ресторанти и туристически атракции („Дори и една пършива ферма за алигатори няма!“). Кучетата на Годфри продължаваха да лаят, сякаш за да напомнят, че да, пришълците бяха намалели, но не всички си бяха заминали. В същия ден, когато съседите ми напуснаха острова, полицаите позвъниха на вратата на Кенди Браун със заповед за обиск. По новините на Шести канал съобщиха, че представителите на властта иззели някои вещи. Ден по-късно трите възрастни жени отново ме нагостиха с обяд след играта на скрабъл; не ги победих, но пък научих думата кивиут^[1].

Прибрах се и включих телевизора. По Шести канал предаваха извънредна емисия новини. Кенди Браун беше арестуван. Според „източници, близки до разследването“, сред конфискуваните от дома му вещи имало бельо, изцапано с кръв. Предстоеше неизменният ДНК-анализ, ала Кенди Браун не пожела да го изчака. На следващия ден вестниците цитираха признанието му: „Надрусах се и извърших нещо ужасно.“ Прочетох дописката, докато пиех сутрешния си сок. Над статията бе поместена прословутата снимка от записа на охранителната камера, която вече ми беше позната като фотографията, запечатала убийството на Кенди: Кенди държи Тина Гарибалди за китката, а тя го гледа въпросително. Телефонът иззвъня. Вдигнах слушалката, без да откъсвам очи от снимката. Ужасната смърт на Тина бе обсебила мислите ми. Обаждаше се Уайърман. Попита мога ли да отида в хасиендата. Казах му да ме чака и тъкмо щях да затворя, но осъзнах, че гласът му е някак променен. Попитах какво се е случило.

— Май ослепях с лявото око, muchacho. — Той се засмя. Смехът му беше странен, изпълнен с отчаяние. — Знаех, че натам вървят нещата, но въпреки това съм потресен. Предполагам, че всички се чувстваме по този начин, когато се събудим и разберем, че… — Той си пое дълбоко дъх. — Можеш ли да дойдеш? Опитах се да се свържа с Ан-Мари, но са я повикали по спешност при пациент и… можеш ли да дойдеш, Едгар? Моля те.

— Тръгвам веднага. Горе главата, Уайърман. Дръж се!