Николай Райнов
Княз и чума (8)

8. За царския изповедник

Всички в двореца забелязали, че князът линее.

Видял това и царският изповедник — един стар, костелив инок, който служел във високата църква на двореца и преподавал на княза латински език.

Тоя калугер живеел като постник. Той не обичал да се среща с людете, бил мълчалив, по цял ден си стоял в килията и четял или се молел. Когато е хубаво времето, излизал по двора или по градината, копаел, като ратай, лехите, садял цветя, хранел гълъбите, фазаните и пауните.

Щом го видят, гълъби, врабчета и лястовици се разхвърчавали около него, кацали на главата и раменете му и весело чуруликали, а той вадел от джоба си пълни шепи с трохи и зърна, които те кълвели радостно.

Обичали го и рибите в голямото езеро. Те се събирали до брега, щом се покаже инокът, подхвърляли се над водата и ловели късчетата хляб и тестените топчета, що им хвърлял той. После старецът влизал в обора — да погали конете, кравите и теленцата, които му душели ръцете с влажните си муцуни.

Килията на изповедника била навръх високата камбанария. Там се прибирал той да спи вечер, след като отслужи вечерня в църквата, а сутрин ставал преди разсъмване и слизал да служи утреня.

След служба отивал в двореца — да види княза и да му преподаде урок. Той му четял от голяма латинска библия, тълкувал му прочетеното, карал го да го напише, а после благославял момъка и си отивал.

Един ден той отишъл в двореца и влязъл в стаята на княза, когато момъкът не бил още излязъл от трапезарията. Седнал да го почака.

Погледът му се спрял на масата и той видял изобразената корона. Тъкмо в това време дошъл и князът.

— Какво е това изображение? — запитал инокът. — Друг път не съм го виждал; то трябва да е от скоро.

Князът разказал на изповедника всичко — и как уловил бръмбара, и как се срещнали с момата, и що приказвали, и що казал отпосле магьосникът.

Той му показал и дяволския бръмбар, но го помолил да не казва никому нищо.

— Сега разбирам, — рекъл изповедникът, — защо ти е неспокойна душата от толкова време. Дето е този бръмбар, там се навъртат постоянно зли духове — и те тревожат човека, не му дават мира. Махни от тука това сандъче — да не стои в твоята стая.

Князът пренесъл сандъчето в големия престолен чертог и го сложил под самия царски престол. В оня чертог не можел да влиза никой, освен него; пред всяка от трите медни врати пазели по дванадесет стражи, въоръжени с мечове и брадви.

След това князът се върнал при инока — да чуе новата глава от Свещеното Писание и да запише тълкуването й.

Урокът се свършил. Изповедникът станал да си върви и като се разделял с княза, казал му на ухото (да не би случайно някой от царедворците да чуе, ако мине край стаята):

— Сине мой, поздравявам те за твоята искреност. Както ти ми разказа, като на духовен баща, всичко, без да скриеш нещо, тъй и аз ще ти разкажа много неща, които друг не бива да знае. Ела довечера, след вечеря, в килията ми — там ще научиш всичко.