Николай Райнов
Княз и чума (55)

55. За гнева на обръснатия магьосник

Тъкмо казвал това духът на втория ключ, ето че се показал на вратата белобрадият магьосник с обръснатата глава.

Като видял, че князът разговаря с роба, той се толкова ядосал, че позеленял от гняв.

Когато духът изчезнал, старецът викнал на момъка:

— Не те е срам! Тъй ли си устояваш на обещанието? Тъй ли се отплащаш за моята помощ? Не помниш ли, че — ако не бях аз — ти щеше да си останеш мъртъв на мястото, — ей в оня кът, дето те бе хвърлил змеят? Па и можеше ли да убиеш чудовището, ако ти не бях дал стъкленото гърне и иглата? Щяха ли да те оставят жив змиите, ако не беше получил от мене оная златна топка?

— Защо си се развикал такъв? — запитал кротко князът. — Признавам, че ти ми помогна във всичко, и ти благодаря. Ти ми поиска, в замяна на услугата и съвета, да ти дам четиридесетте ключа на змея. Ето — два съм намерил вече, вземи си ги! И другите ще намеря и ще ти ги дам. Няма защо да крещиш и да се лютиш.

— Няма защо ли? — викнал отново магьосникът. — Не ми ли обеща ти, щом намериш ключовете, да ми ги дадеш? А ето, че си си позволил да използваш вече властта на двата ключа, които са мои, защото съм ги откупил от тебе със своята помощ.

— Недей се гневи! — успокоил го отново момъкът. — Ще ти кажа, как стана това. Кълна ти се, че не знаех нищо за властта, която иде от тия ключове. Дори се почудих, когато се яви дух, без да съм го викал. Запита ме, що искам, — и аз го пратих да ми намери онова въоръжение, което бях изгубил и не знаех, къде да го търся. Нищо твое не съм взел. А втория дух пратих да ми донесе едно сандъче, което бях изпуснал в извора, където пиех вода. Но той не можа да го намери.

При тия думи магьосникът се поуспокоил, но все пак рекъл:

— Не биваше честен рицар да върши това. Ти трябваше да си стоиш на думата.

— Та не си ли устоях на думата? — запитал юнакът. — Ти поиска от мене обещание, че ще ти дам ключовете. Аз ти дадох двата, ще ти дам и другите, щом ги намеря. Нито си ми казвал, че с тях се явяват роби, нито съм ти обещавал да не им заповядвам нищо.

В това време момъкът изровил три ключа отведнъж. Три духа се явили — зелен, син и портокалов. И тримата го запитали, какво ще им заповяда, но той им отговорил, че ги вика — само да ги види. Тъй направил и с другите роби, които се явили, когато намерил останалите ключове.