Николай Райнов
Княз и чума (46)

46. За придворния магьосник на змея

Малко след като девойката изрекла това, змеят започнал да пуща една по една момите и да ги заключва в килиите. Змиите, които пазели вратите, си отваряли една по една устата, и навръх всеки език се показвал по един златен ключ. Змеят отключвал с него килията, а после отново го слагал в устата на змията.

Тъй затворил той всички девойки. След това, се спрял в дългата стая, пред широка врата, и отново изревал. Изведнъж се явил висок белобрад магьосник. Той бил гологлав, косата му била обръсната до корен. Имал само една ръка.

Той извадил голям ключ и отворил с него стаята; там била спалнята на змея. След чудовището влязъл и магьосникът. Змеят бил уморен, па и след банята му се спяло. Той се проснал веднага на голямо легло от паунови пера и заспал дълбоко. Тогава князът слязъл от гърба му и се скрил в един ъгъл.

Вратата била отворена. Чудовището захъркало в съня си толкова силно, че целият лабиринт се разклащал и из коридорите и стаите отеквали дълго хърканията му, сякаш огромни чукове удрят канара. Магьосникът видял княза и му направил знак да дойде при него. Момъкът излязъл от ъгъла и се приближил до стареца. Оня му прошепнал да се пъхне под леглото. Змеят скоро се наспал, събудил се и викнал гневно на магьосника:

— Хей, робе! Мирише ми на човек. На човек ми мирише. На млад човек ми мирише. Я потърси навсякъде по стаята, къде се е скрил човекът!

Магьосникът почнал да обикаля по стаята — уж търси навсякъде. Той погледнал и под леглото и направил знак на момъка да лежи, без да мърда. Сетне рекъл на змея:

— Няма никого в стаята. Може някъде отвън да минава човек; той ти е замирисал.

Змеят се успокоил и заспал отново. Тоя път сънят му бил още по-дълбок и по-дълго траял. Но по едно време пак се събудил и отново викнал:

— Хей, робе! Защо ме излъга? В стаята има човек. На човек ми мирише. Мирише ми на млад човек. Я потърси още веднъж! Хубаво потърси!

И старецът се отново заел уж да търси по цялата стая. И тоя път той надникнал под леглото и дал на момъка със знак да разбере, че трябва да лежи неподвижно. Сетне се засмял и рекъл на змея:

— Ти си, види се, сънувал. Никакъв човек няма в тази стая — ни млад, ни стар, освен мене. Всичко е мъртво мъртвило, само ние с тебе сме живи.

Тогава змеят заспал за трети път. Тоя път съня му бил най-дълбок. Магьосникът извикал момъка и го въвел през една вратичка в съседната стая, дето живеел сам той.

— Що търсиш тук? — попитал го той, като затворил вратата. — Как си попаднал в тоя лабиринт? Кажи ми всичко, както си е — ако искаш да ти помогна.

Князът загледал стареца в очите и се помъчил да си спомни, къде е бил, преди да се намери в мъртвата гора. Но колкото и да си напрягал ума, все не можел да си спомни нищо.