Николай Райнов
Княз и чума (58)

58. За заканата на обръснатия магьосник и за бягството на княза от Лабиринта на Отмъщението

— Ще видим, ще видим! — викал магьосникът и гневно се разхождал пред трапезата — Ти нямаш право да излизаш от тук, додето се не изясни всичко. Ще видим!

Той пратил духовете да му повикат Великия Дух на Водата. Когато се завърнали, те му казали смутено, че оня, когото им било заповядано да повикат, имал много по-голяма власт от царя на змейовете — и служителите му ги не пуснали при него, а ги изпъдили.

Един от духовете рекъл:

— Царю на змейовете, аз се научих, че Великият Дух на Водата може да се извика само с помощта на едно пъстро охлювче; то било у рицаря на Черната Перуника.

Като чул това, царят на змейовете побеснял.

Той се изправил пред момъка със стиснати пестници и му изревал в лицето:

— Защо скри от мене, че си пратил духа на втория ключ да ти донесе охлювчето? Ти, значи, не само ме окраде, ами и излъга? Ще те науча аз!

И, като се обърнал към своите роби, заповядал им да хвърлят рицаря в тъмница, да го набият и да донесат нему бронята и оръжието му.

Но, додето магьосникът издавал тая заповед, рицарят бил вече изтеглил своя костен меч и в градината пръхтял нетърпеливо крилатият кон, а снажният роб държал юздите му.

Князът се метнал на седлото, конят полетял, като буря, и в градината останали само следите от копитата му.

Надвечер князът пристигнал в двореца на чумата.