Николай Райнов
Княз и чума (68)

68. За избора на нов Велик Дявол и за честитките от страна на гостите

След като четиридесетте духа едногласно засвидетелствали, че момъкът е убил змея, никой не възразил нищо. Напротив, всички се съгласили, че тъкмо такъв юначен цар трябва да заеме местото на Великия Дявол. Зетят на чумата бил избран за върховен властител над целия подземен свят. Чумата му отстъпила високия престол и първа му се заклела във вярност. След нея, положили клетва и останалите членове на държавния съвет, а после се известило с деветдесет и девет удара на камбана, че престолът на Великия Дявол е зает достойно и законно от зетя на чумата.

Още при първия звън се разтворили вратите на престолния чертог и гостите нахлули да поздравят новия господар на пъкъла. Всеки коленичел пред престола, главният разпоредник му казвал с висок глас името, занятието и титлата, царят се ръкувал с него, а едно джудже му давало подарък от съкровищницата на подземното царство. Подаръците били различни — според оногова, комуто се подарява: скъпоценен камък с особена сила, муска, която пази от болести, нож, който реже и желязо, везни, които мерят криво, без да се забележи, книга с магични заклевания, обувки, с които се върви много бързо, пръчка, която привлича чужди неща, и други подобни.

Това тържество траяло много дълго. Царят се уморил, а гостите се не свършвали: все нови прииждали; дори почнало да му се струва, че мнозина го поздравят по два-три пъти, само за да получат подарък. Чак тогава разбрал той, че не е лесно да бъдеш цар — особено в пъкъла.

Към разсъмване гостите намалели. Чертогът се поизпразнил. Когато останали само членовете на съвета, чумата прошепнала нещо на ухото на зетя си и той повикал началника на подземната тъмница, па му заповядал да пусне всички затворници. Малко след това, надошли освободените да благодарят на новия цар. Между тях били Духът на Братството, Духът на Мира и духовете на Доброто, Щастието, Плодородието, Сполуката и Надеждата. Имало и други — те били мнозина — но царят бил вече много уморен, та и не чул имената им. Като мислел, че с това ще се свършат тържествата, той заявил на всички освободени, че могат да си вървят отдето са дошли и да заемат предишните си служби, от които ги бил лишил бившият Велик Дявол.

Но с това се не свършило.

Чумата се изправила и рекла:

— Искам да зная, Ваше Величество, защо между освободените не видях мъжа си, когото бившият Велик Дявол бе затворил.

Царят погледнал разпоредника и повторил въпроса.

Джуджето отвърнало:

— Ваше Величество, съжалявам, че не ми е в сили да освободя затворника, за когото е дума. Той лежи в особена килия, а ключът от нея е у бившия Велик Дявол, чието тяло лежи като труп: нито мога да го попитам, де е ключът, нито пък се надявам, че ще ми отговори.

Тогава станало нещо, което никой не можел да очаква; чумата заплакала от отчаяние. Заедно с нея заплакала и дъщеря й. Никой не би повярвал, че коравосърдечната царица обича толкова силно мъжа си. Съветниците почнали да си говорят тихо. Очевидно, всеки желаел да помогне с нещо, но никой не знаел как.