Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1939 (Пълни авторски права)
- Форма
- Приказка
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,4 (× 9 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- filthy (2010)
Издание:
Николай Райнов. Князъ и чума (приказки)
Пълно събрание отъ съчиненията на Николай Райновъ [т. ХIV]. — София, 1939
Книгоиздателство Ст. Атанасовъ, Печатница П.К. Овчаровъ
История
- — Добавяне
54. За златните ключове и духовете им
Като влязъл в стаята, дето оставил убития змей, князът видял голям куп от димяща пепел; чудовището било изгоряло в пламъците на своята кръв.
Момъкът почнал да рови пепелта и скоро в нея се лъснал златен ключ. Щом го взел, тутакси се явил едър роб, — гол, с червена кожа, със златна гривна на ръката.
Робът запитал:
— Какво ще ми заповядаш, царю на змейовете?
Като го видял, князът отведнъж си спомнил всичко, що бил преживял, преди да се озове в мъртвата гора. В ума му изплувал и дворецът на чумата, и Великият Дух на Водата, и оня роб с крилатия кон, и старият магьосник от бащиното му царство, и добрият изповедник, и младата магьосница. Всичко се явило живо пред очите му; умът му се прояснил. Той рекъл на меднокожият роб:
— Иди ми намери бронята, в която бях облечен вчера, заедно с шлема и костения меч!
Робът изчезнал. Малко след това, князът забелязал, че е облечен в ризницата, шлемът му е на главата и мечът виси на бедрото му.
Юнакът се навел отново над пепелния куп. Когато изровил втория ключ и го взел, явил се друг дух — белолик, облечен в железни дрехи. И той го запитал, какво ще му заповяда.
— Иди, — рекъл момъкът, — в Чертога на Мъдростта и ми донеси онова сандъче, което падна от моята чанта, когато пиех вода от Извора на Тайната!
Духът се изгубил, но миг след това се явил и казал, че това сандъче можел да му намери само някой воден дух; робите от царството на змейовете не можели да влизат в Чертога на Мъдростта.