Николай Райнов
Княз и чума (50)

50. За обесените в Лабиринта на Отмъщението

— Тъй бях принуден да постъпя на служба при змея, — рекъл магьосникът.

От тогава станаха много неща, които няма кога да ти разправям. Змеят грабеше всяка нощ по няколко моми. Когато се накани да излиза от лабиринта, заключваше ме в тази стая, а ме отключваше, чак когато се върне. Той изсмуква толкова ненаситно силата и здравето на своите пленници, че момите скоро повяхват, макар и да ги храни с най-избрани гозби. Десетина души готвачи има той, но нищо не помага. Момите бързо мрат една по една и той трябва през нощ или през две да излиза, та да търси други.

От тоя лабиринт не може да излезе никой, макар че всеки може да влезе, стига да си каже името. На влизане дупката е отворена и човек може да се пъхне в нея, ала поиска ли да излезе, пада тежка преграда и само змеят може да я отмести. Има едно средство да се излезе, но него ще ти кажа после.

Като видя, че момите му се топят, слабеят и умират, чудовището ми заповяда да му направя питие за подмладяване. Аз му казах, че не искам да си скъсявам живота. Змеят се много разсърди и ме заплаши, че щял да ме разкъса, ако не му направя подмладително питие.

— Каквото щеш ме прави, — рекох му аз, — но не ща да ти угодя. И да ме разкъсаш, и кръвта ми капка по капка да изсмучеш, няма да спечелиш нищо. Ако ли ме оставиш жив, аз ще те пазя — да не дойде някой да те убие.

Като чу това, той ме остави на мира.

От тогава се минаха двадесет години. Четиридесет души — все първи юнаци — дохождаха тук, с най-страшните оръжия на земята, да убият змея, за да изкупят греховете си. Техните трупове висят в Черния чертог на Смъртта, а оръжията им — омагьосани и пълни с чудотворна сила — са закачени в съкровищните стаи на змея.

Никой от тези силни и горди мъже ме не помоли да му помогна. Всичките ме гледаха с презрение, както се гледа роб. А моята глава е обръсната — ти виждаш това — и всеки може да разбере, че съм роб на змея.

Ти си първият, момко, който влезе в тъмния лабиринт без меч, без шлем и без броня. По това, че идеш без оръжие, заключавам за твоята голяма храброст.

Ти си едничкият, който ме помоли да ти помогна. Вижда се, че не си надменен, щом си готов да послушаш съвета дори на роб. Затова ще ти помогна.