Желю Желев
Фашизмът (9) (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)

2. Структура на НСДАП

Структурата на Германската националсоциалистическа работническа партия се определя от нейната стратегическа цел — ръководството на държавата и народа. Затова тя е построена по териториален принцип. Империята е разделена на области (гау), областите — на окръзи (крайс), окръзите — на райони (ортсгрупен), районите — на квартали (целен) и кварталите — на блокове (блок). Начело на всяка единица стои един партиен ръководител (лайтер), респективно: гаулайтер, крайслайтер, ортсгрупенлайтер, целенлайтер, и блоклайтер. Ръководителите в централното (имперското) партийно ръководство се наричат райхслайтери. Райхлайтери са Хитлер, Гьобелс, Розенберг, Хес, фон Ширах, Лай, Даре, и др. Всеки от райхслайтерите завежда определен отдел в имперското ръководство на партията. Например Гьобелс — пропагандата, Розенберг — идеологическото и политическото възпитание на членовете, Ширах — за работата сред младежта, Лай — организационните въпроси, и пр.

Начело на цялата партия стои фюрерът. Неговата воля е закон в партията. Понеже е едновременно и райхсканцлер, т.е. върховен държавен ръководител, той назначава свой заместник в партията. Последният практически ръководи партията в съответствие с партийната програма и указанията на фюрера. В партийния ежегодник за 1941 г. се изтъква следното относно пълномощията на заместника на фюрера.

„С декрета на фюрера от 21 април 1933 г. заместникът на фюрера получава пълна власт да взема решения от името на фюрера по всички въпроси, отнасящи се до партийното ръководство. По такъв начин заместникът на фюрерът е представител на фюрера с пълна власт на цялото ръководство на Германската националсоциалистическа работническа партия. Канцеларията на заместника на фюрера по такъв начин е канцелария на самия фюрер.

Всъщност задължение на заместника на фюрера е да ръководи основните политически мероприятия, да дава директиви и да се грижи за това, щото цялата работа на партията да се провежда съгласно принципите на националсоциализма. Всички нишки на партийната работа се събират в ръцете на заместника на фюрера. Нему принадлежи последната дума на партията по въпросите на всички вътрешнопартийни планове и по всички въпроси, жизнено важни за съществуването на германския народ. Заместникът на фюрера издава директиви, които са нужни за цялата партийна работа, за да може да обезпечи единството, решителността и боевата мощ на националсоциалистическата партия в качеството и на носителка на националсоциалистическата философия.

В допълнение към задълженията на партиен ръководител заместникът на фюрера притежава широки пълномощия в областта на държавната дейност. Тези пълномощия са участие в националното и държавното законодателство, включително подготовката на заповедите на фюрера. Заместникът на фюрера по такъв начин представлява партията като организация, стояща на стража на националсоциалистическата философия.

Второ, заместникът на фюрера утвърждава кандидатурите за постове на ръководители на официалните учреждения и Трудовия фронт. Трето, той обезпечава влиянието на партията върху автономните правителства на муниципалитетите“ (84–705).

Така че структурата на националсоциалистическата партия представлява по форма пирамида, в основата на която стои най-низшият партиен ръководител — блоклайтерът, а на върха — фюрерът. При това основата на тази пирамида е твърде широка. Това се потвърждава от цифровете данни, взети от официалните документи на НСДАП за 1935 и 1937 г.

Всеки ръководител си има свой апарат — лайтунг. В апарата на гаулайтерите и крайслайтерите съществуват отделите: организационен, пропаганда, учебен, кадри и оперативен. Всички сътрудници на отделите работят на заплата. В състава на апарата влиза и касиер, който обаче не е подчинен на отговорните партийни работници, а директно на главния касиер на партията.

В националсоциалистическата партия се привличат на работа като „почетни работници“ голямо количество специалисти. Това са предимно юристи, лекари, педагози. Те се третират като почетни работници, понеже работят на обществени начала, т.е. не получават някакво възнаграждение за извършената от тях работа в полза на партията. Тяхното число според данните, приведени на Нюрнбергския процес, възлиза на около 140 хиляди души (89–394).

Всяка партийна инстанция има своите права и задължения. Тъкмо в правата и задълженията на различните инстанции на партийната пирамида най-добре проличава бюрократическият характер на фашистката партия, след като тя се е сродила с държавата.

За фюрера в устава е казано: „Фюрерът назначава следващите политически ръководители: райхслайтерите и всички политически ръководители, включително имперските ръководители на женския съюз“ (89–9). Фюрерът има само права, няма задължения.

Райхслайтерите по низходяща линия са следващото стъпало в партийната йерархия. Те вече имат не само права, но и задължения: назначават се от фюрера и са му лично подчинени. Тяхната власт в партията и държавата обаче е огромна. В „Партийния алманах“ ролята им е определена по следния начин: „В имперското ръководство се събират всички нишки на организацията на германския народ и германската държава“ (89–9).

В устава на НСДАП за райхслайтерите и техните задачи е казано: „Структурата на имперскато ръководство е такава, че системата, свързваща първичните партийни организации с ръководството, дава възможност да се получат сведения за най-дребните слабости и изменения в настроенията на народа“.

Друга много важна задача на имперското ръководство е обезпечаването на необходимия подбор на ръководителите. Задача на имперското ръководство е също така внедряването и прокарването с пълна енергия на националсоциалистическата идеология във всички области на живота (89–11).

Американският обвинител Стори счита, че „апаратът на райхслайтера е осигурявал превъзходна координация в работата на партийния и държавния апарат“ (89–0).

Гаулайтерът, който е следващата инстанция след имперското ръководство, не е подчинен на райхслайтерите, а директно на фюрера. За него в „Организационната книга на НСДАП“ е отбелязано: „Гаулайтерът непосредствено е подчинен на фюрера. Гаулайтерът носи пълна отговорност пред фюрера за онази област, управлението на която му е поверено“ (89–13).

Гаулайтерът заедно с неговия апарат и началниците на отдели са задължени да осигурят ръководството на нацистката партия във всички области на държавния и партийния живот, да координират действията на партията и нейните отдели, да увеличават идейното и политическото и влияние над хората в дадената гау.

Крайслайтерът (окръжният партиен ръководител) по партийна йерархия е подчинен на гаулайтера, но се назначава лично от фюрера. В своя „крайс“ той има същата неограничена власт като гаулайтера в неговата „гау“. За него уставът на НСДАП казва: „Крайслайтерът носи пълна отговорност пред гаулайтера в поверената му зона за политическото и идеологическото обучение на партийните членове, а също така и на населението“ (89–14).

Ортсгрупенлайтерът съответно е подчинен на крайслайтера, но се назначава вече не от фюрера, а от съответния гаулайтер. „Районът, възглавяван от ортсгругрупенлайтера, представлява от себе си една или няколко общини, а в градовете — отделен район на града. Ортсгрупата представлява цял ред квартали или райони, които в зависимост от местните условия наброяват до 1500 домакинства. Ортсгрупенлайтерът има цял щат началници на отдели, които му помагат да провежда различни мероприятия в партийния живот. Всички други политически ръководители в дадения район му се подчиняват и действуват под негово ръководство, например ръководителите на различните придадени партийни организации (Германски трудов фронт, нацистките организации на адвокатите, студентите, лекарите и пр.)“ (89–14).

За него по-специално в партийния устав е фиксирано: „Ортсгрупенлайтерът носи пълна отговорност за политическите резултати от мероприятията, провеждани от отделите, организациите и филиалните организации на партията. Ортсгрупенлайтерътима правото да възразява против провеждането от крайслайтерите на всички мерки, които противоречат на интересите на партията…“ (89–14 и 15).

Целенлайтерът е звено между ортсгрупенлайтера и най-низшия партиен ръководител — блоклайтера. Обикновено той е отговорен за четири или осем квартала и осъществява контрол и наблюдение над блоклайтерите. Неговата мисия, се казва в устава, съответствува на мисията на блоклайтера.

Блоклайтерът фактически е единственият партиен ръководител, който се намира в постоянен контакт с населението. Той отговаря за квартала (блока), така че под негово ръководство се намират от 40 до 60 домакинства. Според устава „блоклайтера е длъжен не само да защищава нацистката идеология и да я донася до членовете на нацията и партията, поверени му за политическо възпитание, но и да осъществява практическото сътрудничество между членовете на партията в неговата зона.

Блоклайтерът е длъжен постоянно да напомня на членовете на партията за техните непосредствени задължения по отношение на държавата и населението.

Блоклайтерът е длъжен да има пълна картотека на всички домакинства… Блоклайтерът предава предимно нареждания, получава и отдава своите разпореждания в устна форма. Писмената форма на разпорежданията може да бъде използувана само в случай, че това е абсолютно необходимо. Блоклайтерът води и националсоциалистическата пропаганда устно. Той е длъжен да се занимава с въпросите, които се отнасят до неправилното разбиране мероприятията на националсоциалистическото правителство, и да разяснява правилно всички мероприятия“ (89–16).

Колконо по-високо стои партийният ръководител в системата на партийната йерархия, толкова по-широка става неговата власт както в партийната, така и в държавната сфера. Ако блоклайтерът, целенлайтерът и ортсгрупенлайтерът имат власт само над партийните членове в съответната географска единица, то повисшите партийни ръководители — крайслайтерите и гаулайтерите — освен над партийните членове имат влас и над безпартийните. Тяхната компетенция се разпростира върху целия обществен живот. Те са с право да дават политическа преценка за безпартийни граждани, държавни органи и масови организации.

Разбира се, по-низшите ръководители само формално нямат това право. Фактически всички сведения за отделните граждани се вземат от тях, понеже по-горната инстанция няма откъде другаде да ги вземе.

Съгласно устава на нацистката партия фюрерът, гаулайтерът, крайслайтерът, ортсгрупенлайтерът, целенлайтерът и блоклайтерът са „отговорни партийни ръководители“ (89–389) или, както на немски се наричат — „хохайтстрегери“. Те са облечени с особени пълномощия и по същество са носители на властта. Затова са наименовани още като „политически ръководители“ или „корпус на политическите ръководителш“.

Италианската фашистка партия и „Испанската фаланга“ са изградени също с оглед политическото ръководство на държавата и гражданското общество. Това може да се види от многообразието но отделите при централните им ръководства. Към главния секретар на фашистката партия в Италия например има следните бюра: „политически секретариат; административен секретариат; самостоятелни съюзи; печат; пропаганда; младежки организации; женски фаши; сдружение на семействата на падналите фашисти; сдружение на университетските студенти. Политическият секретариат контролира деността на следните сдружения: учителите фашисти; железничарите фашисти; телеграфопощенците фашисти; удържи връзкат с командуването на доброволната милиция за национална сигурност; главния фашистки секретариат за чужбина; председателите на конфедерациите на работниците и работодателите; председателя на националния съюз на кооперациите.

Секретарят на провинциалните федерации ръководи следните организации: федерацията на самостоятелните съюзи; партийната федерация; младежката органицация; женските фаши, а държи връзка с: фашистките сенатори и депутати от провинцията; командуването на фашистката милиция в провинцията; синдикалните организации; кооперативните организации и всички други партийни организации“ (112–84).

Също така всеобхватни са отделите в апарата на фалангата: „външнополитически, национално образование, преса и пропаганда, женски, социален, профсъюзен, младежки, ветерани от войната, бивши военопленници, правосъдие и права, комуникации и транспорт, финансово-административен, информация и разследване“ (26–83).

Оостоятелството, че фашистката партия се изгражда с оглед ръководството на държавата и целокупния обществен живот, определя по-нататък нейните олганизационни принципи, главният измежду които е бюрократическият централизъм. Последният може да се представи така: а) безусловно подчинение на по-низшата инстанция на по-висшата; б) назначаване на по-низшите функционери от по-визшите, респективно на по-низшите органи от по-висшите. Например върховният фашистки съвет, който е „висшият орган на фашизма“, назначава членовете на идващия след него партиен орган — националната директория, или секретарият на провинциалната федерация назначава секретарите на „местните бойни фаши“ — ядките на фашистката партия, или още секретарят на всяко фашио си избира петима сътрудници, които, одобрени от по-горния секретар, съставляват директорията на фашиото; в) контрол и отговорност на низшестоящите звена пред по-горните инстанции. Например директорията на фашиото (т.е. ръководството на първичната партийна организация) е отговорна пред секретаря на федерацията и пр.

Приемайки тези принципи, от една страна, фашистката партия се превръща в йерархическа структура, която, ако не се смята фанатизмът, почти по нищо не се отличава от бюрократическата йерархия на държавата, без никаква автономия на по-долните звена. От друга страна, тя става партия-казарма, в която няма спорове, няма дискусии, няма публична борба на мненията: всеки член е неин войник, готов да изпълни заповедта на водача. През септември 1928 г. секретарят на фашистката партия в Италия заявява категорично: „Лъже се онзи, който мисли, че в партията може да има някаква форма на изборност или власт, излизаща отдолу нагоре… Фашистите не са нищо друго освен войска. А войската се подчинява, сражава, умира, но не назначава своите началници и не обсъжда заповедите.“ (110–74). Характерна е и клетвата, която новопостъпилият в партията полага: „Кълна се, че ще изпълнявам безпрекословно нарежданията на водача и ще служа с всичките си сили и ако е потребно, и с кръвта си на каузата на фашистката реворюция“ (112–66).

През 1922 г., като отговаря на опасенията от прекомерно разрастване на партията, Мусолини обрисува нейния характер по следния начин: „Многото привърженици могат да навредят на една партия от спорещи, не на една образувана от войници като нас партия. Нашата политическа дисциплина е и военна дисциплина. Нашите млади набори искат да се борят, а не да спорят. Дори и на синдикатите не обещаваме много щастие. Ще браним работническите придобивки, но ако е необходимо, ще наложим и жертви.“ (17–100).

Стараче, който през 30-те години е секретар на фашистката партия е считал, че тъкмо за дисциплинирането на италианците те трябва да бъдат вкарани в нея. Не случайно към м. октомври 1937 г. фашистката партия наброява повече от 2 млн. членове, а заедно с подчинените и организации — 10 млн. (44–111).