Желю Желев
Фашизмът (28)

(Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)

Включено в книгата
Фашизмът
Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 5 гласа)

Източник: http://bultext.tripod.com/Fascism.htm

 

Издание:

Желю Желев. Фашизмът

Библиотека „Мавър“

Рецинзенти: проф. д-р Николай Генчев, проф. Кирил Василев

Редактор: проф. д-р Иван Славов

Редактор на издателството: Кирил Гончев

Художник: Стела Керемидчиева

Художествен редактор: Елена Пъдарева

Технически редактор: Катя Бижева

Коректор: Емилия Кожухарова

Издателство „Народна младеж“, София, 1982


3. Различия между фашистката държава и военната диктатура

За да се изясни по-цялостно природата на фашизма като тоталитарна система, налага да направим един паралел с военната диктатура.

Пропагандата, ръководена от нейните частни и ограничени политически задачи, често поставя знак на равенство между фашизма и военната диктатура. Станало е традиция военната диктатура да бъде демаскирана като фашистка диктатура и дори фашистка система. Мълчаливо се приема, че основен белег на фашизма са репресиите, откритият политически терор, забраната на митингите и събранията, унищожението на гражданските свободи на отделната личност.

Понякога извеждат фашисткият характер на една държава само от нейния антикомунистически курс.

В името на строгата научна истина „пропагандисткият стил“ трябва да се отстрани при изясняване различието между фашистката и военната диктатура, за да се приеме научният подход с неговите изисквания за обективност и пълнота на анализа.

В този случай разликата между едното и другото от интересуващите ни явления ще се сведе до следните черти:

1. Фашизмът установява еднопартийна система, като осигурява пълен политически монопол на своята партия, докато военната диктатура се обявява за безпартийна система, за разпускане на всички и всякакви политически партии без изключение: единствената „партия“, на която се опира, е армията.

2. Фашизмът разчита не само на открития физически терор, но и на подкрепата на широки маси от народа (особено дребната буржоазия), обхванати в най-различни държавни масови организации. Военната диктатура се опира изключително на поголовния терор, без да може да създаде своя социална и политическа база.

3. Фашизмът създава свои масови организации, посредством които обхваща цялото население — професионални, женски, младежки, спортни, детски, докато военната диктатура забранява и преследва всякакви организации и съюзи: от гледна точка на генералското мислене армията е единствена масова организация, която оправдава своето съществуване.

4. Фашизмът успява да унифицира духовния живот на обществото, като го подчини на своята идеология, докато военната диктатура само го тероризира: в тази област фашизмът освен разрушителна дейност се опитва да върши и позитивна, докато военната диктатура се ограничава само с негативна работа.

5. Най-после фашизмът изгражда тоталитарна държава, посредством която ефикасно контролира цялото гражданско общество, докато военната диктатура не винаги може дори да изгради една авторитарна държава, за каквато мечтаят обикновено военните.

Всичко това прави военната диктатура много нестабилна. Опирайки се само на терора, тя лесно може да падне, след като тази опора морално се износи. За разлика от нея фашизмът може да маневрира, като слага според случая ударението ту на терора, ту на идеологическата или пропагандната работа.

Ето защо военната диктатура скоро се изправя пред алтернативата: да се върне към принципите на традиционната буржоазна демокрация или да прерастне във фашистка диктатура със съответната тоталитарна система. Военната диктатура, която се опитва да съществува по-дълго, отколкото позволява нейната политическа природа, най-често бива съборена чрез нов военен преврат. Защото военната диктатура, след като се опира само или главно на армията, не може да елиминира един нов военен преврат.

Несравнимо по-голямата стабилност на фашистката диктатура се изразява в това, че като си създава широка социална опора в гражданското общество, тя изключва възможността за военен преврат при нормални условия. Само при дълбока политическа криза, настъпила в резултат на неуспешна война, армията може с преврат да събори фашистката партия от власт. Кой би могъл например да си представи военен преврат в Германия през 1937 г. или 1938 г.? Самото население би въстанало в защита на Хитлер и нацисткия режим.