Грег Беър
Кралицата на ангелите (72)

72

Мери се излегна в оцетената вана с дълга въздишка, затваряйки очи и наслаждавайки се на острия мирис във въздуха и топлината върху кожата си. Вълничките във ваната преминаха в спокойно състояние, нарушавано единствено от бавното повдигане и отпускане на гърдите й. Главата й беше пълна с гласове и картини. Мери беше прекарала сутринта извършвайки първото от две „супер действия“ — отчет пред върховни офицери и официални федерални представители. Второто действие беше насрочено за другиден. Тази вечер беше запланувала да си остане вкъщи, да си отпочине и да обмисли преживяното през изминалите няколко дни. Новогодишната нощ, нощта на Двоичното Хилядолетие, изглеждаше подходящо време за обмисляне и преоценка.

Мери затвори очи. Защо станах това, което съм? Тъмното като нощ лице й се усмихна. Призрак на по-ранно самоудовлетворение, в което да потъне. Това, което виждам отвън, е онова, което сега виждам вътре. Аз съм едно, не две, както по-рано. Достатъчна причина. Кой друг пита?

Домашният иконом беше записал две съобщения за нея тази сутрин. Щеше да отговори поне на едно от обажданията: Сандра Аухоух, която беше срещнала в централата на полицията, отново питаше дали ще се видят. Другото обаждане беше от Ърнест:

„Умирах от страх през последните няколко дни, гледайки какво става в Хиспаниола“, беше казал той. „Чух, че си се измъкнала. Не можеш да си представиш колко ми олекна. Аз унищожих адската корона. Много се разкайвам. Липсваш ми, Мери. Моля те, обади ми се!“

Лицето и жестовете на Сулавиер я преследваха. Последното му ръкомахане при нейното предложение, че той трябва да управлява в Хиспаниола, спокойният му поглед към „Водно конче“, което я отнесе далеч от неговия остров.

Мери отвори очи и небрежно цопна пръстите си в чистата ароматна течност.

— Хей — подвикна тя.

— Да — отговори домашният иконом.

— Обади се на Сандра Аухоух — нареди Мери.

— Обаждане… Сандра Аухоух отговаря.

— Здравей Сандра! Мери Чой е.

— Радвам се да те чуя. Току-що научих от едни приятели, че си имала страхотна седмица. Ти си героиня.

— Бях доста заета. Оценявам търпението ти…

— Не мисли, че моите социални контакти са били много. Не бяха. Твоите земни братя и сестри проявяват резервирано отношение към трансформирани като мен или поне така е в обществото, в което се движа.

— Да, има известна резервираност — потвърди Мери. — Как ти е програмата?

— Вдругиден се издигам.

— Хайде да се видим… — Мери направи гримаса. Адът на преоценката и обмислянето. — Има ли хубави партита довечера?

— Чух, че група от трансформирани и техни симпатизанти са наели един клуб в Сенките.

— Нека отидем, но да си тръгнем по-рано и да вечеряме.

— Звучи страхотно.

— Сандра, прости ми, че питам. Имаш ли си приятел?

— Не.

— А придружител?

— Не.

— Има истински проблем с трансформираните жени в Сенките. Неподложените на терапия ни обръщат внимание. Някои го приемат за ласкателно, но…

— Ние сме новата порода — по гласа на Сандра личеше, че се усмихва.

— Иска ми се някой мъж да ни пази. Имаш ли нещо против да доведа един приятел?

— Съвсем не. Трансформиран ли е?

— Не — отвърна Мери. — Художник.

Домашният иконом ги прекъсна.

— Инспектор Д. Рийв.

Мери набързо насрочи среща и превключи обажданията.

— Дайте ми един свободен час, сър… само това искам.

Рийв пренебрегна забележката й, гласът му беше сериозен.

— Помислих, че би искала да го чуеш преди Литвид да се докопа до това. Емануел Голдсмит е бил открит в Ориндж Каунти. Бил е захвърлен под Кулата на Ървин.

Дъхът й секна.

— Да?

— Той е в лошо състояние. Селекторите са произнесли и изпълнили присъдата. Трябва да е било през последните дванадесет часа. Вероятно миналата нощ. Прекарал е двадесет минути в адска корона при трета степен на интензивност. Терапевтите казват, че е с дълбоко психическо разстройство и никой не знае… дали това е било предпоставка или е причинено от адската корона.

На Мери за известно време й беше трудно да каже, каквото и да било. Изпитваше гняв, смесен с дълбока тъга.

— Няма нужда да идваш — продължи Рийв. — Просто си помислих, че трябва да знаеш.

Мери се изправи с хавлия в ръка пред огледалото в банята.

— Благодаря — прошепна тя.

— Щастливо хилядолетие — каза Рийв.