Рей Бредбъри
Гробище за лунатици (9) (Друга приказка за два града)

9

Подкарахме обратно към студиото. Точно влизахме през централните врати, когато катафалката безшумно се размина с нас. Празна. Плъзна се като есенен вятър и пое към страната на мъртвите.

— Велики Боже! — възкликна Рой. — Точно както предполагах — хвърли поглед назад. — Започва да става забавно.

Поехме по улицата, откъдето бе дошла лимузината.

Фриц Вонг вървеше по алеята край нас. Стъпваше отсечено — все едно, че води невидим взвод. Мърмореше си сам и псуваше. Острият му профил прорязваше въздуха. Носеше тъмна барета. Бе единственият човек в Холивуд, който слагаше барета и не се страхуваше, че другите ще забележат.

— Фриц! — извиках аз и казах на Рой да спре.

Фриц бавно се приближи и поздрави по обичайния за него начин:

— Здрасти, марсианецо на колело! Коя е тая маймуна зад кормилото?

— Здрасти, Фриц, глупак такъв… — отвърнах аз срамежливо. — Това е Рой Холдстром, най-великият изобретател, майстор и пилот на динозаври в света.

Монокълът на Фриц блесна гневно. Прикова в Рой ориенталско-немския си поглед и кимна бързо.

— Приятелите на Pithecanthropus erectus са и мои приятели!

Рой грабна подадената за здрависване ръка:

— Хареса ми последният ви филм.

— ХАРЕСА ТИ?

— СМАЯ МЕ!

— Добре — Фриц погледна към мен. — Тоя откри Америка!

— Да се е случвало нещо НЕОБИЧАЙНО наоколо?

— Една римска фаланга от четирийсет души току-що отпраши натам. Горила, хванала главата си под мишница, изтича към Сцена 10. От мъжките кенефи изхвърлиха някакъв режисьор хомосексуалист. Юда стачкува в Галилея за още сребърници. Не, мисля, че не съм забелязал нещо необичайно.

— А някакви процесии? Погребения? — попита Рой.

— Погребения ли! Да не мислиш, че нямаше да ги видя? Момент! — погледна първо входа, а после задната стена. — Да бе. Надявах се, че в катафалката е де Мил и ще има повод за празнуване. Тръгнаха НАТАМ!

— Да не снимат погребение?

— На всяка сцена: пуйки, актьори с каталепсия и английски режисьори на погребения, чиито лапи биха уморили и кит! Вчера беше празникът на Вси светии, а? А днес е мексиканският ден на смъртта, първи ноември. Та защо да е различно при Максимус Филмс? Къде я намерихте тая трошка, г-н Холдстром?

— Това — поде Рой с маниера на Едгар Кенеди, изпичащ на шиш противника си в комедията, — е колата, от която Лаурел и Харди продават риба в онова филмче от 1930-а. Дадох петдесет долара, за да я купя и седемдесет, за да я стегна. Отдръпнете се, сър!

Възхитен от Рой, Фриц Вонг отскочи назад.

— След един час, марсианецо. В ресторанта! Да дойдеш!

Запромъквахме се между тълпите, плъзнали в обедна почивка. Рой зави и подкара към Спрингфийлд, Илинойс, долния Манхатън и Пикадили.

— Знаеш ли къде отиваме? — попитах го аз.

— Ами да. Студиото е прекрасно място за скриване на труп. Кой би предположил? Сред всички тия абисинци, гърци и чикагски гангстери можеш да изпотрепеш сума ти народ и пак никой няма да забележи. Трупът, драги, трябва да е именно тук!

С тези думи се заковахме на последната улица в Тумстоун^[1], Аризона.

— Чудесно име за град — отбеляза Рой.