Рей Бредбъри
Гробище за лунатици (46) (Друга приказка за два града)

46

Застанахме на улицата и се втренчихме в блока на Кларънс, като че ли всеки миг ще се плъзне нанякъде като кораб в морето.

Кръмли не ме погледна.

— Също като преди. Ти си съкрушен, защото си видял труп, а аз — защото не съм го видял. Защо не изчакаме Кларънс да се върне?

— От света на мъртвите?

— Искаш да подадем сигнал за безследно изчезнал? С какво ще се обосновеш?

— С две неща. Някой строши миниатюрите на Рой и унищожи глинената фигура. Друг почисти. Някой изплаши или удуши Кларънс. А някой ДРУГ почисти след това. Значи имаме две групи или двама души. Този, който опустошава и този, който осигурява сандъци, метли и прахосмукачки. Засега мога само да предположа, че Звяра е отишъл в студиото, изпотрошил е произведенията на Рой и е побягнал, оставяйки след себе си уликите, които да бъдат намерени, почистени или скрити. С Кларънс се е случило същото. Звяра е слязъл от „Нотр Дам“…

— Слязъл?

— Срещнах го там очи в очи.

Кръмли за първи път побледня.

— Значи скоро ще те убият, по дяволите. Избягвай местата на показ. Хм, май не трябва да си бърборим тук посред бял ден. Какво ще стане, ако чистачите се върнат?

— Прав си — закрачих по улицата.

— Да те закарам ли?

— Студиото е на една пресечка.

— Отивам в моргата за вестници. Все ще има нещо около случая с Арбътнот през 1934-а, което да не знаем. Да потърся ли и Кларънс?

— О, Кръм — обърнах се аз, — и двамата знаем много добре, че вече са го превърнали в пепел и са изгорили дори пепелта. Не можем да влезем в пещта за кремация. Тръгвам за Гетсимания.

— Безопасно ли е?

— По-безопасно от Голгота.

— Стой там и се обади.

— Ще ме чуеш, където и да си, и без помощта на телефон.