Снежана Неделчева
Звездата Аиел (6)

6

От пъстротата и шума на Тарасу й се завиваше свят. Тя увисна на ръката на Барс, който я подкрепяше и почти носеше през тълпите празнично облечени гости. На разположение на аристократите от Ромиа и безбройните други планети на Империята бяха четири огромни зали, натъпкани до краен предел. Отворена беше и градината с прочутите фонтани, в която можеше да се слезе от верандата по широко мраморно стълбище, украсено със скулптури на митични същества от двете страни на всяко стъпало. Тежките старинни врати между залите и към верандата бяха широко разтворени и морето от хора неспокойно се люшкаше между тях.

В едната зала, славеща се с чудесната си акустика, се танцуваше. На балкона, който я обикаляше околовръст, музиканти свиреха без прекъсване различни мелодии, звучащи необичайно за ушите на Тарасу, а сигурно и за другите чужденци. На танцуващите те положително допадаха, защото изглеждаха доволни. Приглушена светлина струеше от скрити източници между колоните, които подпираха сводовете. Много двойки, увлечени в по-интимни разговори, се усамотяваха в тъмните ъгли. Уморените от танци можеха да преминат в следващата ярко осветена зала, където по-възрастните и улегнали гости беседваха помежду си, необезпокоявани от шума. Тук се правеха запознанства, уговаряха се сделки и най-вече се разменяха клюки. В третата зала беше разположен бюфет с екзотични ястия и напитки, обслужваше го малка армия пъргави слуги. Посочените лакомства се сервираха в чаши и съдове, всеки от които беше произведение на изкуството. По-дебелите гости поглеждаха алчно планините храна, но дъвчеха бавно и изящно малките си порции. Сигурно бяха вечеряли, преди да дойдат, за да издържат на изкушението. Никой не се тъпчеше, защото невъздържаната лакомия се смяташе за нарушение на добрия вкус, както обясни Барс на Тарасу. Тя си взе малко студено печено месо, прилично на вид, и чаша лилав плодов сок.

В последната зала на края на верандата, точно срещу стълбището за парка, кралското семейство приемаше приветствията и подаръците на пристигащите. Тарасу и спътниците й бяха минали благополучно през охранявания вход на градината на двореца и влязоха първо в тази зала, както всички новодошли. Донесената от тях кана изглеждаше мизерна, положена на огромната маса до купищата други дарове, и предизвика ироничните усмивки на околните, но Тарасу вярваше, че Барс знае какво прави, когато я посъветва за подаръка.

Крал Аргам, уморен и отегчен от продължителната церемония, ги погледна разсеяно, когато се представиха. Кралицата си играеше с пръстените на дясната ръка, а малко настрани седеше принц Иргут и погледът му блуждаеше над главите им. Не даде признаци, че я е познал и това беше добре, но все пак тя се постара да не бие на очи по време на аудиенцията. Сарави не се виждаше никъде, може би принцът я държеше затворена в двореца, но те бяха подготвени и за такъв случай. Трябваше да изчакат края на официалните приветствия и да намерят Иргут насаме, когато се присъедини към останалите гости. Чакаха дълго, като се мотаеха из залите и Тарасу се задушаваше, увита в плътната си пелерина.

— Предположенията ти излязоха верни, Иргут отиде да се преоблича — обади се Арман. — За да излезе от покоите си, той най-вероятно ще мине през приемната зала.

— В нея няма вече почти никой, след като кралското семейство приключи с аудиенциите — каза Барс. — Да отидем там, ще разглеждаме подаръците и по-специално нашия, когато го видим, че идва. Принцът трябва да разбере, че каната е от теб.

Малко хора бяха останали при изложените на мраморния плот предмети и те се присъединиха към тях. Наред с очебийно скъпите, но груби неща, имаше и доста подбрани с вкус и времето минаваше неусетно за Тарасу. Предупредителното докосване на Барс я накара да се обърне. Иргут се приближаваше, затова тя бързо се премести и взе от масата каничката с особена форма, която бяха донесли. Изящният съд беше дело на известния майстор Пристел — една от последните му работи. Освен оригинала, принадлежащ сега на Император Харамон, живелият преди повече от десет века скулптор беше оставил шест недовършени работни модела, високо ценени от колекционерите, и това беше един от тях. Човекът, от когото я беше купил Барс, поиска висока според него цена за неугледната стара вещ, защото усети желанието на клиента да я вземе. Остана предоволен от сключената сделка, като и през ум не му минаваше, че е държал в ръцете си истинска антика. Барс, прекарал живота си в движение из Империята, също беше колекционер, доколкото му позволяваха средствата, и почитател на Пристел. Въпреки че досега беше виждал с очите си само копия, изработени от учениците му, неговият нюх не го излъга. В хотелската стая разгледаха обстойно съда и го сравниха със заетия от обществената библиотека микрофилм на дебелия том с илюстрации „История на изкуството и занаятите“. Автентичността на предмета се оказа безспорна.

Това се случи на планетата Ариес, средище на космическата търговия и транспортен възел. На нея стояха известно време по пътя си насам, в очакване да се освободи канал за Ромиа. Там Тарасу се подложи на ред козметични процедури, за да промени външността си, и при покупките на някои необходими им неща имаха големия късмет да попаднат на това съкровище. Барс веднага го включи в плана им, защото гарантираше неминуем успех, но не без душевна борба, като си представяше в чии ръце щяха да го предадат. Имаше известна вероятност заедно със Сарави да си вземат и каната, така че той се примири с временната й загуба. Досега я пазеше като очите си и прекарваше часове в съзерцание.

Съдбата беше благосклонна към тях и изпращаше Иргут право в ръцете им. Той бавно заобикаляше мраморната маса, като се оглеждаше наоколо и идваше точно срещу нея. Навела глава със замислен вид, Тарасу рязко направи две крачки напред и се блъсна в него, а учуденото й възклицание прозвуча почти естествено.

— Простете, не Ви видях — тя се престори, че се вглежда в него — Но това сте Вие — самият принц Иргут! Ще се оттегля незабавно Ваше височество, още веднъж моля за извинение.

— Моля ви! Няма да ми пречите, ако останете. — Той огледа стройната й фигура отгоре-додолу.

— Не мога да повярвам, че вместо да празнувате, заобиколен от приятелите си, Ви намирам сам и угрижен в тази зала! Сигурна съм, че делата на кралството са тежко бреме, но поне днес може да ги забравите за малко — каза тя, като се смееше вътрешно, защото последното, с което би се затормозил вятърничавият син на Аргам, бяха държавните въпроси.

Публична тайна беше, че кралят с голяма мъка успява да го накара да присъства на някои заседания на Кралския съвет, а и повечето време там той прекарва потънал в дрямка. Принцът тъкмо се канеше да обясни, че на това място трябваше да чака един човек, но реши да не го споменава. Лекарят и без това не се виждаше наоколо, можеше да си запълни времето с по-приятен разговор.

— Права сте — тежко отрони Иргут и зае величествената поза на човек, нагърбил се с непосилни проблеми. — И аз се учудвам, че вие сте тук, не ви харесва балът ли?

— Какво говорите! За мое щастие излязох на верандата на чист въздух, тръгнах насам и Ви срещнах. Едва ли щях да имам възможност да разговарям с Вас, ако не бях дошла тук.

— Струва ми се, че съм ви виждал някъде — каза Иргут поласкан, като се вгледа изпитателно в нея.

— Разбира се — момичето се усмихна, но със свито сърце. — За пръв път посещавам Ромиа и днес имах щастието да се представя в двореца, заедно с двама души от свитата ми. Аз съм кралица Ени Карасо от Гант, а господата зад мен, които спорят толкова шумно, забравили, че са тук, за да ме придружават, са въпросните благородници от моя двор.

— Не Ви забелязах на представянето — промърмори Иргут, — но мисля, че красотата винаги изглежда като нещо познато. Успяхте да ме разсеете от неприятните мисли и се радвам, че се запознахме. Ще се радвам да се видим пак, кралице Ени Карасо… откъде бяхте?

— От Гант — Тарасу се поклони и остави каната, която досега беше държала в ръце.

— Любувахте се на подаръците ли? — попита Иргут. — Повечето хора са наблегнали на стойността за сметка на красотата. Може ли да погледна какво е привлякло вниманието Ви?

— Заповядайте — Тарасу се премести встрани. — Това избрах лично за Вас, преди още да Ви познавам. Говори се, че сте ценител на изкуството и имате колекция по-добра дори от тази на Великия Кантайрофекс.

— Преувеличават за съжаление — той премести поглед към масата и ахна: — Не може да бъде! Струва ми се, че това е… това е един изчезнал отдавна модел на „Делвата с момчето“ на Пристел!

— Да — кимна Тарасу. — Скромен дар за човек, който може да го оцени по-добре от мен и да го притежава с по-голяма радост.

— Най-прекрасният подарък от най-прекрасната гостенка — възкликна Иргут със светнали очи. — Не знам как да Ви благодаря, кралице на Рен!

— Моят верен рицар Байрис ми помогна много при избора, трябва да благодарите по-скоро на него — Тарасу представи Барс и Арман с измислените им имена. — Бих желала да ни покажете колекцията си, но ако искам прекалено много, ще разбера отказа Ви.

— С удоволствие каня Вас и двамата благородници да разгледате моята галерия. Вие сама ще определите мястото, на което да бъде поставен подаръкът Ви. Излишно е да казвам, че съм възхитен.

— Благодаря за поканата, много сте любезен. Чувствам се изморена от толкова впечатления и мисля, че е време да си тръгвам.

— В никакъв случай не бих Ви позволил да си отидете! Целият дворец е на Ваше разположение за почивка, ще разпоредя незабавно да приготвят помещения. Също така Ви каня утре да обядвате с мен.

— Това е извънредно голяма чест за мен — каза тя.

— Може да отидем в галерията още тази вечер и без това скучая тук неимоверно. Сега ви оставям да се забавлявате, ще Ви намеря малко по-късно.

Иргут се отдалечи, блъскайки изпречилите се пред него хора, и изкачи стълбите за вътрешността на двореца, като прескачаше по две стъпала наведнъж. Околните, разпознали принца, започнаха да поглеждат с любопитство към нея.

— А сега, Ваше величество, тъй като едва ли Ви се танцува, бих предложил да отидем в залата за разговори — каза Барс.