Снежана Неделчева
Звездата Аиел (22)

22

Отговорникът по охраната и безопасността се втурна запъхтян в контролната зала на Игрите заедно с Главния диспечер, който плесна с длани и повиши глас, за да надвика шума и привлече вниманието на служителите.

— Негово височество престолонаследникът идва насам, след малко ще бъде тук. Веднага заемете местата си и прекратете всякакви странични разговори и занимания. По-бързо!

Хората се хвърлиха трескаво към пултовете си, като захвърлиха недопитите чаши и остатъците от сандвичите си, нахлузиха набързо шлемовете и си придадоха съсредоточен вид. Само Гент остана, както си беше, защото въпреки затишието на почивката, не бе мръднал от въртящия се стол с регулируема височина и наклон. Шлемът беше на главата му и от слушалките долиташе гласът на Тарасу, която говореше със Синд. На екрана се виждаше как мърдат устните й и размахва ръце, за да подчертае думите си, но за страничния наблюдател тази сцена беше беззвучна.

На екраните на останалите тридесет и един пулта, разположени в полукръг покрай извитата стена, се мяркаха някои от другите участници в Турнира. За излезлите от обсега на камерите, което се случваше рядко и за съвсем кратко време, операторите следяха в долния ляв прозорец данните за физическите и психическите им параметри, предавани от контролера-индикатор. Пултовете за убитите вече играчи бяха изключени и на столовете пред тях нямаше наблюдатели. Големите обзорни екрани, завършващи полукръга от двата му края, предаваха обща картина на игралното поле. На единия — с възможност за превключване на наблюдението в различни сектори и под различен ъгъл, а на другия имаше панорамен изглед на Арената заедно с постройките, но от по-особен вид. Силовите мрежи около и над нея образуваха пресичащи се линии и геометрични фигури, а вътре светлинна точка с номер за всеки един от участниците показваше разположението му в наблюдаваното пространство. Точките се движеха, като отбягваха преградите, групираха се и се разделяха. Там бяха дежурни по един заместник-отговорник по охраната и безопасността и по един от заместник-диспечерите, които отговаряха за цялостната информация. Преди малко те също се мотаеха из залата и разговаряха с операторите, но сега се скупчиха по местата си с бдителни и угрижени лица.

От другата страна на седящия в центъра Гент беше пултът за Сарави, наблюдаван от нисък и слаб оператор на име Спайви и дубльорът му Ил. Като извиеше малко глава, Гент можеше да види монитора срещу Спайви, на който Сарави седеше замислена в стаята си и гледаше втренчено пред себе си. Хорис — дубльорът на Гент — връхлетя подтичвайки и се хвърли на стола до него, който изскърца жално под тежестта му.

— Изпреварих го на косъм — изпухтя той и избърса плувналото си в пот чело.

— Къде беше? — попита разсеяно Гент, леко отмести едната от слушалките, но продължи да надава ухо на разговора.

— В хигиенните кабини — отговори Хорас възмутен. — Не може спокойно да свършиш естествените си нужди. Охраната направо ме изхвърли оттам, като крещяха и тичаха, все едно че настъпва краят на света.

— Ако диспечерът не те види на мястото ти по време на инспекцията, все едно че е настъпил за теб. След случая с Ахорн е откачил от яд. Трябва да благодариш на момчетата от безопасността, а не да ги ругаеш.

Дебелакът едва успокои дишането си, когато Иргут влезе в залата. В настъпилата тишина се чуваше само прищракването на натиснатите от операторите бутони и слабо жужене на гласове от нечии неприлягащи плътно слушалки. Гент усети, че принцът идва право към него и замря. Иргут погледна за миг изображението на Сарави и се премести зад гърбовете на Гент и Хорис.

— Виждате Черната кралица, която разговаря с Офицера си, Ваше височество — приближи се Главният диспечер.

— Не съм идиот — стрелна го принцът. — Прекрасно знам какво виждам. Изправни ли са системите за контролерите? Взети ли са всички мерки против спад в захранването с енергия?

— Абсолютно, Ваше височество! Аварийните енергостанции са в денонощна готовност.

— Нека дубльорът на този пулт ме разведе из машинните зали — каза Иргут и посочи Хорис.

— Мога да Ви придружа аз, ако не възразявате — примигна диспечерът. — Той е обикновен оператор, освен това след малко застъпва на смяна и трябва да приеме дежурството от партньора си. Аз отговарям за всички съоръжения и съм в течение на…

— Остани тук и следи работата на хората си, а този човек да дойде с мен. Хайде, води ме долу! — обърна се той към Хорис, който притеснен заситни пред него, а тлъстите му бузи се тресяха от страх.

Гент не разбра причината за този височайши каприз, заради който беше принуден да изчака Хорис да завърши обиколката, преди да го смени, но продължи да работи вместо него с удоволствие. Разказът на Тарасу, който подслушваше, му беше по-интересен от повечето холовизионни предавания.

По същото време брат Раад се мотаеше два етажа по-надолу с куфарче инструменти. Когато принцът и треперещият Хорис влязоха в тази зала, той се погрижи да си намери работа в най-отдалечения ъгъл. Иргут дори не погледна апаратурата, целта му бяха наставленията, които даваше на уплашения оператор. Раад не чу думите му, но предположи съвсем основателно, че Хорис получава заповед, противоречаща на задълженията му, под клетва за опазване на държавната тайна. Раад очакваше нещо такова и беше поработил върху централния компютър, когато успяваше да остане незабелязан за миг. Хорис можеше да натиска бутоните, колкото желае, без особена полза, ако Раад го изключеше чрез своя модем. Тежката правоъгълна кутия беше скрита в дъното на куфара му между другите уреди. Досега той се представяше като изпълнителен и съзнателен работник, затова никой не го надзираваше специално.

Всеки от обслужващия персонал беше зает със задачите си, така че когато започнеше двубоят, му оставаше само да си намери някое закътано място и да поеме управлението в свои ръце. Принцът постигна своето и привърши набързо обиколката си, а въздишащият Хорис с отпуснати рамене затътри крака по стълбите към контролната зала. Сега Раад трябваше да прегледа командите, които операторът щеше да подаде, за да изпълни дадената му от Иргут заповед. Като избра подходящ момент, той направи точно това. След като Гент си тръгна и Хорис застана зад пулта, той беше поискал постоянен ръчен контрол върху гривната на Тарасу. Значи Иргут възнамеряваше, чрез включване на шоковата вълна да я остави беззащитна за известно време и по този начин да я убие.

— Не си познал — промърмори Раад безстрастно и се съсредоточи върху модема.