Снежана Неделчева
Звездата Аиел (18)

18

Мрачната стаичка с нисък таван беше изпълнена с дима на горящите благовония. Коленичил върху плетена рогозка, Ишанг крепеше във вдигнатите си нагоре длани чашата с няколко скъпоценни капки Небесна вода. Беше я приготвил собственоръчно от тревите и корените, носени в специална непромокаема торбичка. Благовонните пръчици, изсушените и стрити на прах растения и малката статуетка на Безсмъртната бяха нещата, които хораите съхраняваха и пазеха като очите си по време на пътуването. Той беше обърнал поглед нагоре и произнасяше напевно заключителните думи на церемонията, без да забелязва напластените многогодишни нечистотии по опушените греди на тавана и провисналите паяжини. Единственият му слушател Чен беше застанал на изкорубения дъсчен под срещу него и вмъкваше в паузите необходимите фрази. Ритуалът се провеждаше толкова тържествено, колкото би бил, ако присъстваха хиляди членове на Братството, както обикновено, а не само те двамата. Традицията щеше да бъде спазена, даже и ако Ишанг беше сам. Брат Раад също изпълняваше церемонията някъде в двореца на Аргам, макар и не в същия час. Приготовленията бяха дълги, изискваха съсредоточаване и освобождаване на ума от всичко друго, но дозирането на съставките, разреждането и смесването им по древните рецепти, придружено с магически думи и заклинания, доставяше удоволствие на посветения.

Ишанг внимателно отля капка от течността в събраните като съд шепи на статуята и тя се задържа там, без да се процеди между тях. Върховната приемаше церемонията и задушливият мирис на пръчиците беше станал тръпчив и осезаем. Той изсипа половината в чашата пред Чен и изпи останалото. В тялото му пропълзя топлина и усещане за спокойствие, което започна да се усилва. Стаята сякаш се разми, пред очите му заплуваха цветни искрящи петна, които се въртяха и го увличаха със себе си към центъра на спираловидното си движение. Духът му се освободи от грубата телесна обвивка и ги последва във вихъра от светлина и звуци. Безкрайността се отвори за него и времето замря, макар че трансът, предизвикан от напитката, траеше няколко минути в действителност. Вглъбени в неземните си изживявания, с изключени сетива за реалността, двамата биха били беззащитни пред чуждото любопитство и зла воля, ако вратата не беше залостена преди това така здраво, че за да влезе някой, трябваше да я разбие. Нищо обезпокояващо не се случи и те стояха коленичили и вцепенени. В изцъклените им очи се отразяваше светлината на мръсната лампа, висяща на дълъг шнур в средата на стаята.

Връщането не беше приятно, както винаги. Ишанг се размърда тежко и се пресегна за втори по-голям съд, пълен догоре с друга настойка, приготвена заедно с Небесната вода. Движенията му не бяха още съвсем координирани, затова залитна напред, изгуби равновесие и едва не изпусна купата. Раздели съдържанието между себе си и Чен, като изсипа течността в стиснатата във вдървените му пръсти чаша. Чен вдигна сковано съда, засърба шумно, а по страните и брадата му плискаха струи и се стичаха във врата и по предницата на дрехите. Ишанг също беше мокър, но не го чувстваше, съсредоточен в неприятните си усещания, които преминаха в слабо замайване.

— Церемонията беше изпълнена съвършено, Говорителю с Небесата — поклони се Чен и се олюля. — Лъчезарната докосна напитката, приготвена в нейна чест, и удостои низшите си слуги с безценни мигове в селенията й.

— Този презрян човек няма заслуги с жалките си умения — поклони се и Ишанг, — но въпреки неговата несръчност и глупост великодушието й е безкрайно.

След предписаните реплики и поклони, те седнаха удобно.

— Старши братко, въпросите ми са дразнещи като бръмченето на насекомо. Хиляди извинения, но ще съм доволен да узная дали брат Раад ще се присъедини скоро към нас.

— Не ме дразниш, Чен — каза Ишанг, а събеседникът му трепна при грубото нарушение на правилата за водене на разговори след ритуал. — Ние с теб свършихме, сега е негов ред. Той е в контролната кула на Арената от доста време, никой не го подозира и е успял да се добере до залата с пултовете. Остава още малко време, като може дори да не се наложи намесата му.

— Молителят би трябвало да е удовлетворен и смея да предположа, че днес се е изказал в този смисъл — упорито продължи да се придържа към етикецията Чен.

— Изказа се по-гадно, отколкото аз посмях да предположа — изръмжа Ишанг — и след всяка среща с него ми трябва време, за да възвърна самообладанието си. Дори като говоря за това, проявявам излишно вълнение, не намираш ли?

— Променил си се, братко Ишанг — внимателно отговори другият.

— Искаш да кажеш, че съм станал податлив на ненужни емоции като прост селянин и се държа неподобаващо за воин, нали?

— Не съм те виждал такъв досега, старши братко — предпазливо каза Чен, — но и аз откривам в себе си неподозирани неща, от които се срамувам и бих искал да ги изкореня.

— След всички години обучение и усъвършенстване, започвам да си мисля, че съм недостоен.

— Съмненията, излишните колебания и празните размисли са опасни за духа, така както…

— Да, глава четвърта, страница петдесет и втора — Ишанг го прекъсна и рязко стана.

Започна да се разхожда с нервни крачки, междувременно махна резетата и погледна навън, за да се увери, че никой не ги подслушва. Личеше си, че се бори с някаква мисъл, която напира да се излее в думи.

— Спомняш ли си камъка, заради който застраших делото ни? — каза той накрая, като спря обиколките си пред него и извади изпод разтворената си риза безформеното парче скала.

— Изпитвам известно любопитство — призна Чен, зарязал предписанията.

— Жената, която ми е дала живот, е умряла малко след раждането ми и това е останало от нея. Едва ли наставниците са оставили на друг хорай такива сантиментални символи — те са за простолюдието, което познава родителите си, държи на колибата, селото и други окови на свободния дух. На мен обаче ми го даде учителят Санг — моят възпитател в Дома, — когато бях пораснал достатъчно. Обясни ми откъде е и поръча да го нося и пазя при всякакви обстоятелства. Това правех досега, въпреки че не разбрах причината нито тогава, нито после. Знам само, че Санг беше мъдър човек и още не ми е дадено да проумея смисъла на постъпката му.

— Може би това е амулет с голяма първична сила, затворена в него, който те предпазва и увеличава мощта ти — предположи Чен. — На малките деца, бъдещи воини, се отнемат всички предмети, свързани с произхода им, но положително Несравнимата и Неразгадаема в помислите си е искала този камък да остане у теб. Не толкова като вещ за спомен от неизвестната ти майка, колкото като израз на Нейното собствено благоволение, в знак, че разпростира върху теб защитата си.

— Нещо такова ми каза и учителят Санг. Разговорът се състоя отдавна, бях малък и съм забравил доста от думите му, но досега успехът наистина е с мен. Имам чувството, че скоро ще се нуждая от цялата защита, с която Лъчезарната пожелае да ме обгради.

Ишанг замислено поглади грапавата повърхност на камъка.

— Може пък в милостта си Тя да разпростре своето покровителство и върху спътниците ти — Чен преви благоговейно гръб пред статуята почти до пода.

Ишанг също се поклони и остана известно време неподвижен.

— Наближава краят, дано брат Раад успее да направи всичко, както трябва — каза той. — „Хаврия“ играе голяма роля в замислите на Раван. Бих искал да разбера на кого принадлежи този кораб, но това ще стане, след като изпълним задълженията си.

В същия момент в ремонтния док Сервин погледна показанията на уредите и се почеса ожесточено по главата.

— Да пукна, ако знам какво става! — обобщи той ситуацията и побърза да намери началника си.

— Какво е положението с онази каруца „Хаврия“ — посрещна го той в едно от опасните си настроения. — Само не ми казвай, че не можете да откриете повредата! Ако този монах още веднъж дойде да се пули срещу мен, докато аз се чудя как да оправдавам некадърността ви, ще хвърчат глави!

— Не се вълнувайте, господин Фарт, точно затова идвам. Откакто наближиха Тържествата не мога да събера хора в цеха даже за една прилична игра на донгър, обаче…

— Значи играете донгър, вместо да работите? Какво пише в работния ти договор, Сервин? — повиши глас Фарт. — В почти бившия ти вече договор!

— Аз н-не играя — заекна помощникът. — Просто такъв е изразът, с ваше позволение, не че наистина го правим. Исках да кажа, че работниците отсъстват или ако са тук, не си гледат задълженията, въпреки моите нееднократни забележки. Исках да кажа, че…

— Изкарай всички, които са налице — прекъсна го пак Фарт — и до края на смяната искам този проклет кораб да бъде готов.

— Нали точно това се опитвам да обясня, всички системи на кораба работят.

— Успели сте да го поправите? Защо не започна с това, а ме нервираш! Какъв беше проблемът?

— Не знам, господин Фарт — каза след продължителна вътрешна борба изпотеният Сервин.

— Как не знаеш? — облещи се началникът му. — В крайна сметка поправен ли е или не и недей да ме дразниш отново!

— Да, но повредата изчезна преди малко без видима причина, от само себе си — въздъхна заместникът.

Фарт потъна в мълчание, а Сервин хапеше устни и зачака на тръни резултата от усилената умствена дейност, набръчкала челото на Главния контрольор.

— Слушай внимателно — проговори той накрая. — Не пипайте нищо повече и се моли корабът да е в изправност, когато го предаваме. Изкараме ли го на орбита, отговорността вече не е наша. Имам човек в Управление и контрол на полетите и ще го предупредя да пипат внимателно, когато го извеждат. В открития космос спокойно може да се пръсне на парчета, ако иска, малко ме е грижа. И мълчание по този въпрос, разбра ли, Сервин?

— Отлична идея — каза посъживен той.

— Парите, които ще дам на диспечера за услугата, ще ти удържа от заплатата — побърза да охлади възторга му Фарт.

— Разбира се — промърмори помощникът и направи кисела физиономия зад гърба му.