Майкъл Нютън
Черна дантела (9)

8

Стръвницата се събужда в глухите часове на нощта и вижда… себе си.

Тя е на шест или седем години и играе в задния двор на тяхната къща в Пасадена. Косата й е вързана на опашка, а на коленете на сините й джинси — петна от тревата.

Трябва й известно време, за да се убеди, че не сънува. Образът я поразява със своята прецизност и кристална яснота, очите й са широко отворени в тъмната стая. Тя усеща допира на чистия бял чаршаф до голата си кожа. Нетърпеливо го избутва, надолу върху краката си, а после го изритва от себе си.

Климатичната инсталация работи и хладният въздух кара кожата й да настръхне, а зърната на гърдите й да се втвърдят. Тя почти не усеща студа. Ако все пак чувствува нещо, то това е облекчение, защото пред нея оживява един горещ и задушен августовски ден. Тя е във ваканция и има още много седмици преди отново да тръгне на училище.

Детето, по-точно тя в детския си образ, открива нещо в тревата. Това е гъсеница, която прави малки вълнички с тялото си и с усилие си побива път през предисторическата тревна джунгла, тръгнала към неизвестни места с незнайна цел. Тя си представя, че е станала мъничка като гъсеницата и се бори за живота си като бърза сред стъблата на тревата и се мъчи да избегне мравуняците, паяжините и лепкавите червеи.

Светът в тревата винаги е пълен с рискове, но всъщност опасности има навсякъде.

На шест или седем години тя вече добре знае това, научила го е за цял живот, ако остане жива, разбира се.

Понякога детското й съзнание се измъчва от мисълта какво означава да умреш. Смъртта на майка й все още е някакво абстрактно понятие, чиято загадъчна същност се бе опитал да й обясни един дебел и доброжелателен свещеник, който миришеше на лук. Минали са вече най-малко две години, откакто той я беше нагостил с описанието на небесните радости — там, където сега живее майка й.

Сигурно е хубаво, мисли си тя, да умреш и да идеш на небето като ангел с крила. Сигурно има правила, които определят кого да пуснат там и кого да изгонят, но тя не знае със сигурност. Баща й от месеци не я е водил на църква; казва й, че те могат да се молят по свой начин на Бога и то вкъщи.

Това винаги започва по един и същ начин, с бутилка в книжна кесия. Тя вече познава миризмата на уискито и се чуди как баща й успява да го преглътне и при това да не го повърне. Веднъж той й предлага да пийне една глътка и алкохолът изгаря езика й. Тя започва да кашля, заслепена от сълзите си, а баща й се смее, седнал на стола си в кухнята, докато тя се опитва да си поеме дъх.

— Ще ти хареса, когато пораснеш — уверява я той, зачервен и лъхащ отровни пари.

С детското си съзнание тя разбира, че той греши.

Алкохолът го кара да започне да се моли. Когато е пийнал повече, молитвите му не приличат на онези, които тя си спомня от неделното училище. Вместо да коленичи, да затвори очи и да се моли на Бога да му помогне ако може, баща й ходи напред-назад из къщата, блъска долапите, наднича под мебелите, като че ли очаква да намери Бога като някаква изгубена вещ. Той нарича Господ по име и видът му и начинът, по който го казва, най-напред са достатъчни, за да я накарат да се разсмее. Това продължава до момента, в който тя разбира колко е ядосан.

Първоначално ругатните му не означават за нея нищо повече от другите думи, които употребяват възрастните. Но тонът на баща й и гримасата на зачервеното му лице й подсказват, че той е разярен срещу Бога заради някакво престъпление, което Господ е извършил неотдавна. Може би това е смъртта на майка й, макар, че с детското си съзнание тя не може да разбере защо баща й ще е толкова недоволен от това, че майка й е отишла на някакво по-добро място.

Може би защото му липсва когато обядват.

„Ти вече си голяма и трябва като малка дама да заемеш мястото на майка си в къщата.“ Това й беше казала на погребението леля й Сюзън — жена с клоунско лице, покрито с дебел слой грим, леко напукан около устата.

Разбира се, тя още не може да готви. През първите няколко седмици те поръчват храна от различни ресторанти наоколо като предпочитат онези, които не искат допълнително заплащане за доставката. Жената, която баща й е наел, за да им помага е сива и строга и предпочита да не изразява гласно мнението си.

Но има и други неща, в които някои трябваше да замести майка й освен в готвенето и оправянето на леглата.

Например къпането й винаги е било задължение на майка й преди баща й да се заеме с това. Ръцете му са големи и понякога груби, но тя не се оплаква. Той проявява към нея цялата си нежност и понякога едва не се разплаква докато я къпе, като че ли сапунът влиза в неговите очи, а не в нейните.

Трябва да мине известно време преди желанието да замести болката.

Сега къпането й трае по-дълго, а ритуалът на измиването оставя у нея чувството, че е изцапана, независимо от водата със сапунена пяна и търкането на гъбата. Баща й полага допълнителни усилия да я измие между краката; пръстите му се гърчат като кълбо от червеи, докато тя не се отдръпне.

— Добре, добре — скарва й се той с дълбокия си глас. — Всичко трябва да се направи както трябва.

Пръстите му се връщат, целите покрити с пяна, за да проверят дали тя наистина е вече чиста. Влизат навътре и излизат.

Тя го чува да я вика от къщата. Гласът му отвлича вниманието й от наблюденията върху бавното напредване на гъсеницата.

— Идвам — извиква тя.

Той я чака в кухнята. Голите му белезникави и космати крака се подават под плюшения халат.

— Време е да се изкъпеш, миличка.

Тя усеща миризмата на уиски в дъха му и знае какво я очаква, но не се съпротивлява. Едно добро момиче винаги прави това, което баща му казва. Ако това не е важно правило, защо ще го пише в десетте божи заповеди?

Още е много рано за къпане, но така ще свърши по-скоро с това и ще има време да си играе или може би да погледа телевизия преди да си легне. Тя се надява, че баща й този път няма да е много груб.

Той пуска водата и я наблюдава как се съблича с особен израз на лицето. Когато всичките й дрехи са прилежно сгънати, за нейна изненада, той също сваля халата си, като разкрива пред нея голата си плът. Тя за първи път вижда неговата мъжка работа, всъщност за първи път вижда такова нещо. Просто не може да откъсне очите си от него. Тя знае, че момченцата и момиченцата са „различни“, но преди това не е предполагала колко голяма е разликата.

Той влиза във ваната, коленичи във водата и посяга към нея:

— Хайде, влизай, има достатъчно място.

Краката й треперят и той трябва да я вдигне и да я сложи вътре. Топлата вода стига до средата на прасците й. Тя прави като него и коленичи с гръб към баща си и с лице към крана. Той протяга ръка през рамото й и взема сапуна, насапунисва ръцете си и започва да я мие. Прави го бавно. Плакне я и отново я сапунисва. Когато пръстите му се плъзгат под водата, тя инстинктивно разтваря краката си, като се надява, че той скоро ще свърши.

Докато я къпе той й шепне; напомня й, че тя е всичко, което той има след смъртта на майка й. Той има само нея, а тя само него и никой друг в целия свят няма значение за тях. Той я придърпва към себе си и тя усеща как нещо я удря в гърба между лопатките. Твърда и гореща плът, която първоначално я изплашва.

Тя се обръща към него, смаяна от бързата промяна, станала с него. Мъжката му работа сега е червена и подута, почти двойно по-голяма. Тя си мисли, че сигурно го боли, но той не обръща внимание на това.

— Сега е твой ред — казва той и й подава сапуна. Най-напред тя не знае откъде да започне, но баща й я учи. Кара я да си насапуниса добре ръцете преди да ги насочи към себе си. Показва й колко дълго и бавно трябва да го гали, за да го измие. Тя усеща ускорението отвътре, горещината му пари дланите й. Изглежда, че това нещо продължава да расте в ръцете й.

Следва леко изплакване. Тя се колебае, страхува се да заговори:

— Сигурно те боли.

— Да, малко — гласът на баща й е слаб и той е останал без дъх. — Ще трябва да го целунеш, ти си добро момиче. Така болката ще мине.

Голямата му ръка я хваща отзад за врата и я насочва, докато той й обяснява какво да прави. Целувката се превръща в нещо съвсем друго. Тя се дави с пълна уста. Изплашена е, че ще се задуши или ще повърне във ваната. Само ако можеше да си поеме дъх…

Стръвницата за секунда затваря очи и внезапно картината се променя. Сега тя вижда друга спалня — позната фигурка се е свила под завивките и се преструва на заспала.

Тя вече е на дванайсет години и всяка нощ се моли баща й да забрави за нея. Благодарна е на уискито, когато то го приспива и той не идва в стаята й. През другите нощи го чува как се приближава, като несигурно тътри краката си по коридора и се блъска ту в едната, ту в другата му стена. Той първо леко открехва вратата, за да види дали е заспала.

Макар че това няма никакво значение.

Сега тя усеща присъствието му в стаята — той е застанал до леглото й в тъмното. Стиснала очи, тя си мисли какво ли ще стане ако някоя нощ не успее да я събуди. Дали покорното мълчание ще е достатъчно, за да го отблъсне? Дали няма да се уплаши за здравето й и да повика лекар?

Това няма значение. Тя никога не може да остане със затворени очи когато той пропълзява под завивките й — гол, с горещи гърди и крака, които я бодат с космите си. Той я целува и понякога я нарича с името на майка й, а ръцете му пълзят под нощницата й и докосват нежните й, напъпили гърди. Зърната й пламват докато той ги смуче; това предизвиква искри между краката й и сълзи на вина преди той да свали памучните й гащички.

— Ти вече си жена — казва баща й като се съблича преди да влезе с нея под душа — отново с горещия си твърд допир.

Сега тя е стопанката на къщата. Баща й отпраща чистачката. Под този покрив има твърде много тайни, които не могат да съжителствуват с любопитни чужди очи. Той няма приятели в работата си — само колеги, а тя малко дружи с другите деца в училище. Вкъщи те нямат никакви забавления и много рядко излизат да вечерят навън или на кино. Те са сами със себе си.

С времето тя забелязва, че понякога част от нея е студена и безчувствена отвътре. Усеща някакво отчуждение. Научава се да се наблюдава отстрани, безчувствена към вината и болката.

Тя е съвършеното момиче на татко.

В прогимназията момчетата започват да я забелязват, но тя внимателно ги избягва… за известно време. Първият, който я кани да излязат заедно е Джери Бекър — високият и мургав нападател във футболния отбор на гимназията. Тя, разбира се, му отказва, но нейната съпротива само го прави по-настоятелен. След няколко седмици тя с неохота приема поканата му да хапнат заедно по една пица близо до училището. Тя не може да остане дълго — вкъщи я чака много работа — но Джери предлага да я закара с колата. Тя му казва да я остави една пресечка преди тяхната къща, а той успява да я целуне, когато си тръгва.

Целувката му е по-различна и причината за това не е само във възрастта. Устните му са й приятни — някак си събуждат у нея удоволствие без чувство за вина. През тази нощ, когато баща й се вмъква в леглото, тя си представя, че Джери Бекър влиза в нея, пламнал от желание. За първи път изпитва тръпките на оргазма, които я сварват неподготвена. Това е ново чувство, което я поразява. Тя прехапва езика си, за да не извика високо името на Джери.

След училище те понякога се измъкват заедно — само тогава, когато той е свободен от тренировки, а тя от домакински задължения. Сега те пропускат пицерията, за да намерят подходящо място в парка. Страстта им един към друг е еднакво силна и те се вкопчват в здрава прегръдка на предната седалка на неговия шевролет. Тя има някои неща, на които да го научи, които на свой ред е научила на коленете на баща си.

Вече всеки път, когато баща й се вмъква между краката й, всеки път, когато е с нея в банята, тя вижда лицето на Джери. Чува гласа на своята тайна любов и усеща дъха му, в който няма и следа от уиски.

Първата им среща е замислена така тайно, както се замисля секретна военна операция. Тя му е описала баща си като много строг и предпазлив, подобно на другите, вечно неспокойни родители. Това е нещо, което Джери може да разбере. Тя знае, че ако му разкрие тяхната тайна, това ще означава край на всичко, на целия й живот. Не е нужно да го прави.

Когато му обяснява измисленото положение, Джери напълно я разбира и се съгласява да я вземе на две преки от дома й в петък вечерта.

Баща й чува съвсем друга история. Тя е канена на гости у нейна приятелка, за да учат заедно. Наближават изпитите в средата на срока, а бележките й по алгебра не са добри и тя има нужда от помощ. Страхува се, че той ще й предложи да я закара или ще я накара да си остане вкъщи, но, както разбира, той е започнал отрано с пиенето и нищо не възразява.

Когато поглежда назад, тя никога не може да си спомни какъв филм е гледала в автокиното. Вижда само ченгета и пласьори на наркотици, пистолети и жени. Те са се сгушили с Джери на задната седалка на колата му, а стъклата са замъглени от топлината на телата им. Тя изцяло се отдава на свободата, която й предоставя този миг и се радва на тази фантазия. Тежестта на тялото му върху нея я успокоява, мъжката му работа почти запълва празнотата, която тя усеща. Наистина има един момент когато тя го поглежда и вижда лицето на баща си, но я спасяват вълните на оргазма, които я отнасят далече.

След това те лежат един до друг, докато светът престава да се върти и тя отново се връща на земята. Знае, че е късно и баща й ще я чака, ако уискито не си е свършило работата.

— Трябва да се прибирам.

— Толкова скоро?

— Хайде, моля те.

Те се разделят на една пресечка от тяхната къща с пламенна целувка за лека нощ и тя си тръгва с учебниците и с папката в ръце — избрала ги е за своя опора. Вътре в папката има пет-шест страници, изпълнени със задачи и формули, които тя е написала предварително за всеки случай.

Това прилича на идеалното престъпление — нищо не е оставено на случайността.

Баща й я чака в тяхната стая — буден и на крака, въпреки миризмата на уиски, която е станала вече част от него.

— Свърши ли с уроците?

— Да, сър.

— Мисля, че не.

— Не!

Юмрукът му идва изневиделица и я удря под окото с невероятна сила. Учебниците и листата от папката й се разпиляват, когато пада, а килимът очевидно я спасява от сътресение на мозъка, когато главата й се удря в пода.

— Ти се една лъжлива малка кучка! Да не мислиш, че съм глупак?

Образът му се удвоява и утроява, губи фокус, докато тя се опитва да спре звъна в ушите си.

— Искам да знам името му, разбираш ли? Трябва ми името на това гадно малко копеле!

Тя не може да си отвори устата, за да отговори. Усеща, че се движи, когато баща й я сграбчва за глезена и я повлича по килима към банята със събрана на кръста пола.

— След като толкова си учила, един обикновен тест няма да те затрудни, нали? Лесна работа, нали?

С ритник той разтваря краката й и коленичи между тях. После разкъсва гащичките й. Преди да разбере какво я чака, той бърка с пръсти в нея и грубо я проверява. Спермата на Джери леко намалява болката й, като позволява на ръцете му да се плъзгат.

Той измъква пръстите си и ги разглежда.

— А, значи сега така се учи алгебра?

Тя се свива от страх, когато той избърсва изцапаната си със слуз ръка върху лицето й, а после неочаквано я удря с опакото на ръката си и резцепва устната й — устата й се напълва с кръв.

— Искаш да учиш за изпити, а, кучко? Ето ти един урок!

Той я обръща и влиза в нея отзад с жестоки тласъци. Болката замъглява съзнанието й — тя никога преди не е усещала подобна болка — сякаш я изгаря горещ бял пламък и тя изкрещява високо.

Той бърза да запуши устата й с ръка.

— Нали искаш да се учиш, кучко. Ще получиш от мен за домашно всички уроци, които можеш да научиш.

Той много пъти я блъска върху покрития с балатум под, докато неговата похот и ярост се изливат дълбоко в нея и той най-после се отдръпва.

Минават дълги минути преди тя да намери сили да се помръдне; много време й трябва докато се престраши да направи някакво движение. Все още е много изплашена и си мисли, че той може да я убие.

— Трябва да се изкъпеш — казва накрая баща й. — Свали тези дрехи.

— Моля те, татко…

— Казах веднага, по дяволите!

Когато се съблича за него под ярката флуоресцентна светлина, тя решава, че трябва отново да го спечели. Ще използува всяка хитрост, на която той я е научил, както и някои, които сама си е измислила, за да укроти гнева му и да го накара да я обича.

Тя е малкото момиче на татко.

Стръвницата става от леглото и тихо преминава през тъмнината. Тя влиза в банята и запалва лампата.

Докато се оглежда в огледалото търси по себе си синини, но не открива нищо. Тя е напълно здрава и невредима. Разбира се, че е така.

Баща й никога не я е наранявал наистина, дори и когато уискито го накара да изгуби контрол над себе си. Той само искаше да я научи да различава кое е добро и кое лошо — урок, който тя и до днес носи със себе си.

Тя му дължи нещо за нежната му любов и грижи.

Това е дълг, който тя няма търпение да издължи.