Майкъл Нютън
Черна дантела (17)

16

Тя обикаля стаите като мълчалива сянка, тръгнала след ехото на съня си. Почти успява да го притисне в ъгъла до вградения гардероб — достатъчно близо е, за да може да го докосне, но после то й се изплъзва и изчезва някъде.

Изгубва се, без да й даде възможност да се защити по някакъв начин.

Няма кой да я чуе, когато започва да удря с юмруци по стената и да крещи от безсилие и от постоянното чувство за празнота.

Стръвницата разбира, че постъпките йса детински, че е безсмислено да преследва призраци, но нищо не може да направи. Сънищата й са истински. Дотолкова, че тя се събужда с пулсираща болка на удоволствие между краката си, плувнала в пот. С върховете на пръстите си тя почти усеща очертанията на друго тяло до себе си на леглото.

Почти го усеща.

Но не може никъде да го намери, този негодник. Той пак я е измамил.

— Проклет да си! — тя проклина някаква сянка, докато стои там разтреперана, със свити юмруци, притиснати до тялото й. — Проклета да е душата ти в ада!

Вече е твърде късно.

Стръвницата знае, че ако има ад, баща й сигурно вече е там. Той си е заслужил еднопосочния билет за врящия катран и трябва да плати за лъжите, измамата и болката, причинени в името на любовта.

Той продължава да й липсва. Неговото докосване остава за нея единственият израз на любов, който някога е познавала. Тя го мрази за погубените години, за отнетото детство, но и още иска да го върне при себе си. За да го обича и за да го унищожи.

Той трябва да отговаря за толкова много неща. Има толкова неизплатени дългове към нея.

Тя отново започва да крещи в безучастната и подигравателна тишина, без да се интересува какво ще кажат съседите. Те са безмозъчни овце, погълнати от жалките проблеми на дребното си съществуване и тяхното мнение не означава нищо за нея.

Би й било приятно да ги унищожи, да намаже голото си тяло с кръвта им, но е твърде опасно да действа близо до дома си. Вместо да ги убива, тя решава да не им обръща внимание.

Това е все същото.

Тя усеща как у нея се обажда гладът — все още незначителен и потаен като паразит. Има време преди копнежът да я завладее изцяло, но щом вече се е появил, тя не може да го спре. Стръвницата знае от опит, че не може да избяга от себе си.

Всъщност тя и не иска да се крие.

Гладът й дава възможност да се съсредоточи. Когато дебне дивеча, стръвницата усеща, че живее. Убийствата я подмладяват и освежават.

Тя не може да направи нищо срещу това.

Нарочно пропъжда сенките, които се движат из тъмния й дом. Сега чувства друг вид глад, който е чисто биологически и я насочва към кухнята. Там си приготвя сандвич с малко картофена салата — само толкова, колкото да залъже глада си, докато чака.

Тя не усеща какво яде, влудена от тишината около себе си, която обикновено е неин съюзник. Сега тишината я преследва и й напомня, че винаги е била и ще бъде сама.

Холът й е голям. Строен е, за да приема гости, но стръвницата няма приятели. Тя се отнася с презрение към престореното приятелство на обикновените хора, убедена, че всички само търсят слабото й място, за да могат после да използват мъката й срещу нея. Тя ги отблъсква, отбягва всякакъв контакт с тях винаги, когато е възможно. Излиза рядко — колкото да си купи храна, козметика, дрехи. Веднъж седмично отива да зареди колата си с бензин. Има някакво доверие само на една жена, но не би споделила с никого по-особените си тайни.

Например, не би казала на никого за лова. А също и за непреодолимата си жажда за мъст, която е така неразривно свързана с извратената й любов, че тя трудно може да отдели двете чувства в съзнанието си.

Не би казала на никого и за жаждата си за кръв, която никога не може да утоли истински.

По-особените й тайни правят от стръвницата това, което е и тя не може да си позволи да ги издаде. Рискува твърде много, ако загуби това свое предимство.

Телевизорът й е „Сони“. Тя рядко го пуска, защото смята, че програмите са инфантилни, правени от циници, за да задоволят вкусовете на публика от идиоти. Тази вечер тя пуска телевизора, само за да й прави компания. В момента предпочита безсмисленото бърборене пред всепоглъщащата тишина на дома си.

Тя започва разсеяно да превключва каналите с дистанционното управление. По първия канал, на който попада, дават някаква „комедия“. В нея се разказва за двама млади мъже, които са влюбени в тяхната прислужница. По следващия канал дават телевизионно състезание за възрастни. Участниците се опитват да отгатнат разни думи, които са по силите на всяко първолаче. По друг канал дават някаква история за ченгета и бандити, където „героите“ се обличат като хулигани и стрелят по всичко живо.

Тя се спира на местните новини, като предпочита скуката и трагедията на истинския живот пред измислиците. Млади гангстери са извършили второ нападение за последните няколко дни. Стреляли са от движение и са ранили две жени и едно дете, пропускайки целта си. Градски съветник твърди, че е невинен по повод на обвиненията, че имал връзки с непълнолетни момичета. Полицаи, патрулиращи в Холивуд, са обвинени, че обирали бижутерски магазини, а после пишели рапорти за извършени кражби, за да прикрият следите си. Популярен баскетболист е умрял от СПИН.

И накрая — още една история за издирването на неуловимата Касапка от хотелите.

Сега вече вниманието й е приковано към екрана.

Водещата новините е силно гримирана блондинка с изкуствена усмивка, но това няма значение. Тя е достатъчно компетентна по всички въпроси, а разнообразните й репортажи през последните седмици са помогнали на Стръвницата да не изпуска от погледа си ходовете на противниците, докато дебне плячката си.

Отпусни се и слушай! Това е най-сигурният начин да научиш каквото ти трябва.

Блондинката започва репортажа си с кратък преглед на убийствата, имената на жертвите, както и снимки на ухилените им шопарски физиономии. Казва и за намерените на престъплението при последните две убийства надписи, които напомнят за детски стихчета. Банални кадри със санитари, които изкарват покрита с чаршаф носилка от входа на хотел „Хилтън“, за да я вкарат в линейката, която ги чака отпред.

Все стари новини.

Останалото обаче е нещо съвсем друго.

— Свързахме се с полицейските служби, които се занимават с изнасилвания и други тежки престъпления — заявява блондинката, при което изкуствената й усмивка се заменя с нещо като замислено изражение. — Според техните данни Касапката е жена, преследвана от дълбоко потиснати спомени за сексуално насилие в детството, движена от натрапчиво желание да си отмъсти на мъже, които може би й напомнят за нейния роднина или добър семеен приятел, който е отговорен за случилото се!

Пред камерата се появява оплешивял шопар с черен костюм. Името му е съпроводено от цяла поредица от букви, които показват какви са неговите звания и научни степени:

— Личности, като така наречената Касапка, общо взето, са неспособни да контролират действията си — казва той и лицето му на шопар излъчва самодоволство. — Тя убива в отговор на нуждата да възстанови своето разрушено самоуважение. По ирония на съдбата, насилието не успява да удовлетвори нейните нужди, защото тя не може да се реши да нанесе удара си срещу мъжа, когото наистина мрази. Може би той е бил неин роднина или уважаван човек в църквата или училището й. Статистиката сочи, че повечето извършители на сексуални престъпления срещу деца предварително познават своите жертви и ги подбират внимателно, като си осигуряват мълчанието на детето чрез връзка, която се основава върху доверие или страх. Травмата от самото сексуално насилие само се задълбочава от чувството за безпомощност; детето усеща, че няма на кого да се довери, че няма кой да се намеси, за да сложи край на страданията му.

Образът на екрана се сменя и този път Стръвницата се вцепенява, защото лицето й е познато. Първоначално тя изпада в паника и дъхът й спира. Наведена напред, с лакти върху коленете си и с вперени в екрана очи, тя почти не усеща тъпата болка в гърдите си.

— Трябва да си даваме сметка, че Касапката е по-особен случай — казва д-р Сара Джейн Петоски, седнала на бюрото си с всичките дипломи зад гърба си, на фона на покритата с ламперия стена.

— Повечето жени, жертви на сексуално насилие в детството си, предпочитат да мълчат. Те са склонни към самоунищожителни действия, но в научната литература не са регистрирани случаи на безразборни убийства. Когато при тях се прояви насилие, жертвите обикновено са членове на семейството — съпрузи, братя или сестри, деца.

Тя е доволна от себе си и е в пълна безопасност в своя кабинет. Цитира книги, които е чела в колежа по такъв начин, като че ли думите имат някакво значение.

— Всъщност — казва доктор Сара Джейн, — изборът на непознати от Касапката само подчертава голямата й неувереност. Животът й до такава степен е помрачен от това, което се е случило в детството й, че тя не може да има семейство или приятели. Мъжете я плашат, а нормалните жени я карат да се чувства неловко и не на място. Тя им завижда за това, че са нормални и ги мрази заради живота, който водят.

— Мръсна лъжкиня!

Лекарката се намръщва и продължава, все едно, че Стръвницата нищо не е казала:

— В този случай аз очаквам произволните актове на насилие да зачестят, да станат по-драстични с течение на времето. Тед Бънди беше типичен пример за този синдром. Той започна с предпазливи, добре обмислени убийства и в продължение на няколко години все повече дегенерираше, докато накрая самоконтролът му изневери напълно и той се издаде с необмислени и импулсивни действия.

— Мръсна курва!

Стръвницата за момент забравя, че дистанционното управление е в ръцете й. Вбесена, тя се хвърля върху телевизора, за да го изключи и блъсва копчето с такава сила, че си наранява пръста.

Това обаче е безполезно. Гласът на лекарката се е загнездил в съзнанието й — в главата й отекват предсказанията за нейната собствена дегенерация и смърт. Тя рита масичката на телевизора — и издрасква лака й, но мълчаливият телевизор изобщо не прави опити да се защити.

После променя решението си, отстъпва една крачка назад и отново пуска телевизора.

Вече е твърде късно. Млад мъж представя прогнозата за времето през следващите три дни.

Стръвницата отново изключва телевизора.

— Познавам те, по дяволите, — тя шепне сякаш се страхува, че стените могат да уловят думите й и по такъв начин да им позволят да преминат през тях. — Не, не можеш да ме изплашиш.

Чувството, че е предадена засилва гнева й. То е като жив огън, който разяжда вътрешностите й. Започва да й се повръща, но тя преглъща силно, за да задържи храната си. Сега, когато има да се върши работа, не е време за слабост.

Тя трябва да им даде урок и то такъв, че всички да го видят.

Може сравнително лесно да се справи с лекарката, но ще е трудно да избяга, а Стръвницата няма желание да се жертва. Още не.

Във всеки случай една обикновена екзекуция може да бъде разбрана погрешно, да бъде изтълкувана като слабост или, още по-лошо, като мълчливо потвърждение на злобните лъжи на лекарката. Сигурно има друг начин, стига тя да се успокои и да помисли…

Гладът й може да е полезен, ако го използва като свое предимство, когато планира стратегията си и проявява съвършен самоконтрол. Има начин да накаже д-р Сара Джейн и да я накара да съжалява, че не си е държала мръсната уста затворена пред камерите.

Ще й трябва известно време и малко търпение, но Стръвницата чувства, че не е нужно да бърза. Пристъпът на гняв и повишеният адреналин са засилили глада й, но тя има начин да го удържа засега, докато планира добре нещата.

Тя излиза от хола и тръгва към спалнята с решителни крачки. Дръпнала е пердетата и вътре е почти тъмно, но на нея не й е нужна светлина, за да намери пътя си. Докато се съблича, застанала до леглото, тя чувства, че зърната на гърдите й се свиват от внезапен студ.

— Татко, моля те.

Сега шепне по детски, а тихият й глас едва се чува.

Тя държи един изкуствен член, скрит под дюшека си, сякаш за да не го видят несъществуващите посетители. Отпред е добре оформен и закръглен, а гуменото му тяло е завършено с имитация на вени, усукани като червеи около този магически жезъл.

Стръвницата ляга по гръб и разтваря краката си, като държи здраво с двете си ръце члена между тях.

— Не, татко, моля те. Аз бях послушна, честна дума.

„Не си била достатъчно послушна.“

Очите й са затворени, тя търка изкуствения фалос надолу и нагоре между срамните си устни и свива от удоволствие пръстите на краката си, когато докосва клитора и очаква със стегнати мускули болката, която ще последва.

— Обичам те, татко.

Изведнъж болката я пронизва, гъвкавото йтяло се издига, устните й са свити, тя стиска зъби, за да не изкрещи. Долната част на тялото й гори, болката е навсякъде. Когато баща й излиза от нея, готвейки се за още един тласък, на нея й се струва, че ще я обърне наопаки.

Членът отново ускорява движението си, като поддържа постоянен ритъм и я приковава към леглото. Несъзнателно тялото й започва да отделя слуз, която прави уреда хлъзгав и първоначалната силна болка става съвсем лека и на този фон нежеланото удоволствие надига глава.

Още едно предателство, този път извършено от плътта й.

Стръвницата крещи за милост, горещи сълзи се стичат по бузите и, а тазът й се движи бързо, за да отговори на ритъма на ръцете й. Вътре в нея се появява искра, от която лумва горещ бял пламък.

— Не, татко, моля те, недей!

Тя хълца, докато първите сладки тръпки започват да преминават през цялото й тяло, почти застрашителни със своята честота. Тя отваря очи и ги заковава в тавана, за да не позволи на стаята да се върти. Здравите й ръце бутат члена навън и навътре с достатъчна сила, за да наранят нежната й плът.

Изглежда, че минава цяла вечност, преди това да свърши. Погледът й се замъглява и за момент тя почти усеща мириса на бащиния си одеколон, смесен с миризмата му на пот, докато той излиза от нея. Внезапната празнота е също така болезнена, както и първоначалното нахлуване в тялото й.

— Не ме оставяй, татко, моля те.

Няма отговор от мълчаливата тъмнина на стаята й.

„Стига ти толкова.“

Стръвницата усеща своето дишане и кънтящия си пулс. Полека-лека треперенето на крайниците й преминава и тя отново е в състояние да се контролира. Умът й вече е ясен и работи още по-интензивно.

Най-после тя има план. Подробностите са неясни, но тя добре вижда очертанията му. Малко ирония и сладко отмъщение срещу една лъжлива кучка, преди да се заеме с работата си.

Време е за игра.

Когато тръгва към банята, тя си спомня нещо, навежда се и почти несъзнателно пъхва гумения член в неговото скривалище.

Тя пуска душа и оставя водата да тече, докато се спира да разгледа отражението си в огледалото. Вместо това вижда д-р Сара Джейн, а подигравателната й усмивка е като плесница през лицето й.

Стръвницата чувства как нейната собствена усмивка оголва хубавите й зъби — това е класическият предупредителен сигнал на хищниците.

— Сега е мой ред — казва тя на огледалото. А после повтаря, за да подчертае думите си: — Сега е мой ред.