Майкъл Нютън
Черна дантела (8)

7

Адресът, който търсеше Флин се оказа стилна сграда с офиси на Сентинела авеню, близо до Ла Сиенега. Тя беше облицована с червени тухлички, а тъмните й огледални стъкла спираха любопитните погледи. По средата имаше дворче с фонтан и малко езеро със златни рибки, в което хората хвърляха монети за късмет и си пожелаваха нещо. Партерният етаж беше зает от аптека и малък офис на някаква застрахователна компания. Останалите помещения бяха превърнати в лекарски и зъболекарски кабинети, като единственото изключение беше самотен лечител на ставите и гръбначния стълб на втория етаж. А доктор Сара Джейн Петоски беше, както изглежда единственият психиатър в сградата.

Вместо с асансьора, Флин предпочете да се качи по стълбите, за поддържане на формата. Той стигна пред кабинета на доктор Петоски десет минути преди определеното време и влезе в чакалнята. Русата секретарка, която го посрещна беше съвсем млада — изглеждаше току-що излязла от колежа и имаше ослепителна усмивка:

— Добро утро, какво ще обичате, сър?

— Казвам се Джо Флин. Имам час при доктор Петоски в десет и половина. Тя хвърли бърз поглед върху имената в бележника си и се увери, че Флин наистина е записан.

— Да, сър. Имаме един кратък въпросник за новите пациенти. Ще ви помоля да го попълните докато чакате…

— Аз не съм пациент — поправи я Флин, като с мъка подтискаше усмивката си. Показа й документите си и положи допълнителни усилия да не се засмее, когато видя широко отворените й очи.

— О, боже, много се извинявам мистър…

— Флин. Няма нищо.

— Наистина, аз си мислех…

— Не се тревожете, разбирам ви.

— При доктор Петоски има пациент, ако обичате да почакате.

Той седна и започна да преглежда един брой на „Пийпъл“ от миналата седмица. Ким Бесинджър беше нацупила устни на корицата и изглеждаше страхотно. Вътре намери много повече информация за живота и любовните истории на известни телевизионни водещи, отколкото го интересуваха. Основният материал беше посветен на твърденията, че в детските заведения в Небраска се извършвали сатанински ритуали, което според задъханите от гняв думи на автора се дължало на наркотиците и хеви-метъла.

Вратата зад русото момиче се отвори и от нея излезе дългокрака червенокоса млада жена, която бързо мина през чакалнята и преди да излезе хвърли един поглед към Флин без да обръща главата си. Сигурно тя беше пациентът, за когото ставаше дума. Хвана се, че веднага бе започнал да си представя каква ли травма е преживяла, за да стигне до такова лечение. Сигналът по вътрешната уредба го разсея преди въображението му да отиде твърде далече.

— Мистър Флин. Оттук, моля.

В известен смисъл доктор Сара Джейн Петоски не беше това, което бе очаквал. Макар че по телефона гласът й звучеше младежки, той си я представяше като доктор Слейт в женски вариант — солидна жена на средна възраст с посивяла коса, натрупала достатъчно мъдрост с годините. Вместо това той откри, че докторката беше две или три години по-млада от него. Косата й беше тъмна и стигаше до раменете, а добре ушитите й пола и блуза подчертаваха спортните форми на тялото й Носеше очила с леко затъмнени стъкла, които придаваха строг вид на съвършеното й лице. Ако ги свалеше, помисли си Флин, сигурно щеше да пропъди голяма част от потенциалните си пациенти.

— Добро утро, мистър Флин… или предпочитате да ви наричам агент Флин?

— По-добре Джо.

Тя му подаде ръка и здраво стисна неговата, което издаваше самочувствие. Той се огледа — кабинетът й беше облицован с ламперия от кедрово дърво. Имаше и кожена кушетка, и фотьойл, които нарочно бяха поставени близо до широкото бюро. Флин почака, докато тя се върна на мястото си зад бюрото, преди да седне.

— Донесохте ли всички материали?

— Да, заповядайте.

Това бяха всички данни и описания на убийцата, както и полицейските рапорти за убийствата, които запълваха голям жълтокафяв плик. Той го сложи на бюрото й и я наблюдаваше докато преглежда съдържанието му и прехвърля листата. Видя я как трепна, когато стигна до лъскавите снимки.

— Очаквам пациент в единайсет, — каза тя, — и наистина не мога да възприема всичко това за половин час.

— Сведенията за лицето, което търсим започват с кратко описание на престъпленията и на най-важните доказателства.

— А да, разбира се.

Тя прочете двете гъсто изписани страници. Ако описанията на насилствена смърт и обезобразяване я отвращаваха, тя с нищо не се издаде.

— Това изглежда е наистина изключителен случай — каза тя накрая.

— Безпрецедентен, според оценките на ФБР. При такива случаи винаги търсим мъж. Прегледали сме цялата налична документация по въпроса от сто години насам и досега не е имало жена от рода на Джек Изкормвача.

— Мислили ли сте дали не става дума за хермафродит?

Флин премигна:

— Не.

— Просто сега ми хрумна — каза тя. — Разбира се хората със сменен пол се изключват поради вагиналната секреция. Със скалпела можем да правим чудеса, но чак дотам още не сме стигнали. Освен това хората, които си сменят пола преминават през сериозна психотерапия преди да се стигне до окончателната хирургическа намеса. Почти сигурно е, че такава лудост щеше да бъде диагностицирана и колегите предварително щяха да се справят с нея.

— Освен ако пациентът я прикрива — каза Флин.

— Това е доста съмнително — отвърна тя. — Освен това вагиналната секреция доказва, че партньорът в леглото на третата ви жертва със сигурност е жена — истинска жена. Но нищо не потвърждава, че именно тя е използувала ножа.

— Нямаме основание да предполагаме, че е имала съучастник мъж — каза Флин. Най-напред, нито една от стаите не е ограбена. Освен това, според опита, който имаме, мъжете, действуващи в съучастие с жени, избират други жени за свои жертви.

— Така е, имате право.

Тя нареди пред себе си няколко снимки, направени на местопрестъпленията.

— Без предварителна подготовка не мога да измисля нито една причина защо това да не е извършено от жена.

— Добре, а ако е жена, какво означава това?

— Не знам какво да ви кажа. Лесно мога да отговоря, че нейната агресивност е симптом на дълбока и постоянна ярост. Тя вероятно напада мъже, които представляват за нея психическа заплаха въз основа на възраст, външен вид или нещо друго. Тя може да не е наясно как и защо избира своите жертви, поне не съзнателно. Нещо се задвижва в съзнанието й и тя е готова за действие.

— Но как тогава намира достатъчно време предварително да организира всичко — да си избира перуки и оръжие? — попита Флин.

— Предварителната подготовка не означава, че убиецът разбира какъв е импулсът, който го движи.

— Раздвоение на личността, така ли?

Доктор Петоски се намръщи:

— По-скоро става дума за по-голям брой личности — поправи го тя. — Пациентът си създава ясно определени различни лица като средство за самозащита. Най-често това е реакция на жестоко малтретиране (включително и сексуално насилие) в ранното детство. Имаме описани случаи, когато една или повече от различните личности, които, така да се каже, съществуват у такъв човек, са склонни към насилие и агресия. Веднага ми идва наум случаят с Били Милигън, който беше извършил доста изнасилвания. Не съм запозната с документирани доказателства за извършване на убийство от такива хора, макар че убийците понякога сами претендират за раздвояване на личността, за да бъдат признати за невменяеми. Например, наскоро един мъж в Ню Джърси…

— Келинджър.

— Точно така. Сигурно знаете тогава, че преди това Джон Гейси известно време се опитваше да симулира тази лудост. А тук, в Лос Анжелис, един от известните удушвачи беше успял да убеди съдебните лекари, че имат работа с такъв случай и беше разкрит единствено с помощта на хипноза. Мисля, че през 40-те години е имало друг такъв случай в Илинойс.

— Да, в Чикаго — осведоми я Флин. — Името му с Уилям Хейрънс.

— Добре сте си научили урока.

— Това е наше задължение. За съжаление нищо от описаното няма връзка с нашия случай. Обикновено жените убийци…

— Убиват приятели и роднини, така е — в усмивката й имаше известна ирония. — Те също така убиват за пари или по любовни причини, а понякога и поради двете неща взети заедно. Психически разстроените жени почти винаги убиват деца — или вкъщи или на работното си място, ако са медицински сестри, детегледачки или нещо подобно.

— Тогава разбирате какъв е проблемът ми.

— Не подценявайте жените, мистър Флин. Ние ви настигаме във всяко отношение. Напоследък не става дума само за образование, работа или политика. Жените правят голям „напредък“ и по отношение на самоубийствата и раковите заболявания, инфарктите и язвите, дори и при най-тежките престъпления. Вече има улични банди само от момичета в Южна Калифорния и в Ню Йорк. Чувам, че момчетата от другите банди се отнасяли към тях с уважение… или със страх. Психозите не се детерминират от пола.

— Така че според вас…

— В момента още нямам мнение, мистър Флин. Ще трябва подробно да се запозная с всичко това и да помисля върху случая преди да ви дам някакво по-компетентно мнение. Вие искате да научите колкото може повече за извършителя, нали?

— Точно така.

— В такъв случай ми трябва известно време — тя погледна часовника си и се намръщи. — А сега както ви казах имам други пациенти.

— Кога ще можем да поговорим за това?

— Нали ви казах, много съм заета.

Флин видя, че му се предоставя още една възможност и веднага се възползува.

— Може би ще можем да се срещнем след като свършите работа, например да вечеряме заедно.

— Да не би да ми определяте среща? — той не можа да установи какво означаваше блясъкът в очите й Дали предложението му я забавляваше или беше ядосана? А може би просто я изненада?

— Разбира се, черпи ФБР.

— Аз сама си плащам сметките, мистър Флин.

— Но вие ми правите услуга… искам да кажа, във връзка със случая.

Известно време д-р Петоски мълчаливо наблюдаваше Флин. Той не можеше да прочете нищо по лицето й, но спокойно отвърна на нейния поглед, като че ли ако мигнеше, щеше да изгуби нещо. Едно неуловимо състезание, което постави самолюбието му на изпитание.

— Добре, в събота съм свободна — каза тя накрая.

— Ще дойда да ви взема… искам да кажа, ако не предпочитате да се срещнем някъде.

— Не, така е по-добре.

Тя взе една визитна картичка, написа адреса си на гърба й и я бутна към него през бюрото. Флин я взе и запомни адреса в Бел Еър.

— Естествено, вие разбирате, че всичко, което ще ви кажа по случая ще бъде само предположения.

— Да, но предположения на специалист — каза Флин. — Каквото и да откриете, доктор Петоски, това ще ни е само от полза, като се има предвид с колко малко факти разполагаме.

— Добре тогава, — тя стана да го изпрати, — ще се видим в събота.

— Ако предпочитате някой ресторант…

— Можете да ме изненадате.

В чакалнята русата секретарка говореше с някаква пациентка с безцветна коса, която изглежда още нямаше трийсет години — от лявата страна на лицето й имаше леко избледнели синини. Разговорът им замря, когато той излезе от кабинета и мина покрай тях като им кимна и леко се усмихна. Той почувствува, че новодошлата го наблюдава с разтревожен поглед, докато вратата най-после се затвори зад гърба му.

Толкова много страдание има наистина…

Той си представи как Сара Джейн Петоски се занимава с тези наранени същества, как ги увещава да й разкажат за себе си и за кошмара, в който постоянно живеят. Изведнъж му дойде наум, че в работата, която вършат има нещо общо. И двамата бяха професионалисти, които всеки ден се сблъскваха със страданието на хората и се опитваха някак да оправят нещата. В случая с Флин обаче, жертвите естествено не можеха да изразят чувствата си и вече нямаше как да им се помогне.

Петоски, от друга страна, все още имаше възможност да залепи счупените парчета и може би да спаси ценен човешки живот, Флин почувствува, че тя изцяло се е посветила на тази работа, макар че не го показваше открито. Помисли си дали няма някакви лични причини, поне в известен смисъл, но реши, че няма начин да й зададе подобен въпрос, когато я види отново.

Срещата им в събота беше изцяло служебна, но все пак…

Тя наистина беше хитра, той не се съмняваше в това. Можеше да се опитва да скрие този факт, но все пак очилата и дипломите по стената не бяха достатъчни, за да попречат на Флин да съзре очевидното.

Един опитен детектив знае добре значението на подробностите. Той не можеше да забрави вълнението, което я обзе, когато се съгласи да се срещнат в събота.

Тихият й глас отекваше в съзнанието му:

„Да не би да ми определяте среща?“

Само ако можеше да разбере какво означаваше изразът на лицето й.

Няма значение.

Те щяха да се срещнат в събота и то по работа.

Е, добре тогава.

„Можете да ме изненадате.“

Какво точно очакваше от него, освен онова, което беше очевидно.

Флин се спря, преди да започне да си фантазира. Тя имаше предвид избора на ресторант и нищо повече. Самият факт, че той търсеше друго в думите й беше живо доказателство за мъжкия му шовинизъм.

Но дали наистина беше така?

„Ще видим“ — помисли си Флин. Той имаше два дни, за да измисли подходяща изненада. За сметка на ФБР или за своя, ако имаше късмет.

Когато влезе в колата си и седна зад волана, Флин вече беше взел едно решение: През цялото време щеше добре да си отваря очите.