Майкъл Нютън
Черна дантела (21)

20

Дългото пътуване от Паркър сентър до Бел Еър даде възможност на Сара да подреди чувствата си. Детективът от отдела по убийства, който й се бе обадил малко след обед, й бе предложил да изпрати една полицейска кола да я вземе, но тя му бе отказала. Щом не са готови да я обвиняват в извършването на престъпление, тя предпочита да прибегне до услугите на таксиметровата служба.

Беше споменал за някакви въпроси, които произтичали от намерената нейна визитна картичка на мястото на извършено престъпление. Можела да избира: да си направи една разходка до центъра на града или той да я посети у дома й. Тъй като тя харесваше усамотението си и нямаше никакво желание да забавлява някакъв непознат — още по-малко няколко — у дома си, Сара бе предпочела осемдесетминутното пътуване с кола до Темпъл и Сан Педро, където остави колата на един паркинг, запазен за посетители.

Вътре тя видя Джо Флин за пръв път от четвъртък вечер насам. Веднага, още преди лейтенант Кротър да й каже това, тя разбра, че въпросното убийство е поредното от бруталните престъпления на хотелската Касапка. Нейната визитна картичка беше намерена в стаята на убития и сега тя беше заподозряна по делото, независимо от елегантния начин, по който детективът се стараеше да заобиколи евентуалното обвинение. Той я пробваше, докато Флин и приятелят му — специалният агент Танър — седяха наблизо и наблюдаваха.

Нейната първоначална реакция при дадените обстоятелства беше изненада. Визитната картичка не значеше нищо — тя беше използвала един и същи вид картички години наред и дори не можеше да каже от кога е самата картичка, освен че изглежда съвсем нова — но все пак, всичко това я безпокоеше. Мисълта, че някой, когото познава, е замесен в убийство, беше достатъчна, за да я накара да се чувства неловко. Намирането на веществено доказателство, което насочваше подозрението върху нея, отначало й се стори озадачаващо, а след това направо плашещо.

За чест на Кротър, той прояви тактичност, изтъквайки всевъзможни предположения за любопитното местонахождение на нейната визитна картичка. Напълно възможно беше, съгласи се тя, някой неин пациент или познат да е обитавал или да е посещавал стая 737 в хотел Оушън парк. Очевиден факт беше, че някой е носил нейната картичка при такова посещение и че той или тя я е изпуснал — случайно или не — преди да си отиде. Като изключим очевидното, тя нямаше никакво обяснение за наличието на тази картичка на местопрестъплението.

По настояване на Кротър тя му даде името и адреса на печатаря, който беше изпълнил поръчката й за около 1500 визитни картички в разстояние на последните седем години. Тя се надсмя на идеята за някой, който би могъл да поръча дубликати, при положение, че автентичният продукт е свободно достъпен за всеки и всички, които пристъпят прага на нейната приемна. Опита се да състави някакъв списък на хора, които биха могли да желаят да я видят разорена или най-малкото объркана, но не можа да измисли нито едно име.

Докато траеше разпитът, тя поглеждаше от време на време към Флин, донякъде очаквайки той да се намеси и да сложи край на тези безплодни упражнения. Разбира се, негово задължение беше да си гледа работата, а всяка улика трябва да бъде проследена докрай. И все пак, тя долови нещо в отношението му — може би неловкост или дори вина — което я накара да се отдръпне.

Изобщо не би й минало през ума, че Джоузеф би могъл да помисли, че е възможно тя да е виновна за престъпленията и все пак…

У него се усещаше някаква непозната резервираност, която тя не бе виждала досега. Липсваше й отзивчивата му усмивка и тя се запита доколко добре се познават те двамата, в края на краищата. Две нощи чукане не са достатъчни, за да се изкове една връзка, освен ако и двамата партньори не са стигнали до тази връзка с едно и също намерение.

Никакво обвързване.

Това бяха нейните собствени думи, които сега се връщаха, за да й напомнят за себе си.

След това Кротър се залови за пациентите й, като попита дали някой от онези, които тя познава, е в състояние да извърши убийства с обезобразявания в стила на Касапката. Тя отговори честно, че със сигурност знае, че не познава никакви убийци и че безкомпромисните правила за отношенията между лекар и пациент и лекарската тайна са пречка да каже нещо повече за своите клиентки или пък да разкрие някаква, каквато и да е информация от картоните на пациентите. За тази цел ще е необходима заповед на съда, за да може тя да наруши лекарската клетва, а тя бе почти напълно сигурна, че Кротър разбира намека й, че това би било губене на време за всички заинтересовани.

До този момент от първия й разпит, настроението на Сара бе претърпяло различни промени: като се започне от първоначалния шок, през естествена проява на загриженост и се стигне до все по-нарастващо раздразнение. Тя започваше да се уморява от търпеливата усмивка на Кротър, упоритото мълчание на Флин и начина, по който я наблюдаваше колегата на Джо, с очи, които като че ли изобщо не променяха изражението си. Танър бе наблюдавал всичко и Сара настръхна при мисълта, че той хладнокръвно я класифицираше като нещо любопитно, което би могъл да изследва в свободното си време.

Ако искаше да е честна пред себе си, тя знаеше, че за нейния все по-нарастващ гняв, имаше ясни и отделни причини. Отчасти това се дължеше на яда й от факта, че някой, който и да е той, можеше просто да пусне някакво картонче на пода в една хотелска стая, насочвайки детективите от отдел убийства по нейните следи, ей така, без изобщо да се замисли. Останалата част от гнева й бе насочена срещу Флин, затова, че не я защитава. Той може да е добър в работата си, помисли си Сара, но въпреки всичко, се оказа един жалък рицар в блестящи доспехи.

А под гнева й имаше страх.

Тя познаваше това чувство и го отнесе автоматично към признаците за загуба на контрол. Вече години наред, от смъртта на баща й насам, тя бе разчитала на себе си, когато трябваше да се решават някакви проблеми или да се преодоляват препятствия. Мисълта за наличието на врагове, които не познава, не я плашеше само по себе си, но тя изтръпна от страх при мисълта за съществуването на враг, който манипулира обстоятелствата, намесвайки се в живота й. Мисълта, че може отново да бъде използвана, след като бе стигнала толкова далече и бе постигнала толкова много, я накара да почувства как кръвта й се смразява.

Разговорът с Кротър продължи около час и половина. Накрая той се бе обърнал към Флин и Танър, но те нямаха никакви въпроси към нея. Когато си тръгна, минавайки край някакъв младеж и една възрастна жена отвън в коридора, Флин, който бе излязъл да я изпрати до асансьора, бе добавил към извиненията на Кротър и своите, но тя се отдръпна от него, надявайки се той да усети студенината й.

Приближавайки Уорнър авеню на булевард Уилшър, Сара си каза, че с това вече е свършено. Тя не можеше да бъде обвинена в нищо въз основа на една обикновена визитна картичка, въпреки че офисът й може да бъде подложен на обиск, а пациентите й да бъдат следени, в случай че полицията няма какво друго да прави. Тя си записа наум, че трябва да бъде нащрек и да реагира незабавно и енергично на всеки признак за обезпокояващи действия. Тя нямаше да допусне нещо, над което се е трудила грижливо месеци и години наред, да бъде развалено от неумели хрътки, хукнали безцелно да търсят заподозрени по някакво дело, което не могат да разрешат с други средства.

А колкото до Джоузеф Флин…

Страхът я споходи отново, когато завиваше на запад по булевард Сънсет, покрай оградата на ЮКЛА, по последната отсечка от маршрута й към Бел Еър. Да предположим, че хотелската Касапка е пациентка, която тя познава, недай боже, и по някакъв начин е пропуснала да забележи предупредителните признаци? Да предположим, че убийцата е решила да замеси нейното име преднамерено, по причини, които Сара не би могла да се надява да разбере? Ами тогава?

През всичките години, докато работеше с жени, жертви на насилие, доктор Сара Джейн Петоски винаги се е чувствала в безопасност. Нейните пациентки й даваха своето доверие и отваряха сърцата си, разкриваха тайните си, които бяха скрити вътре години наред, измъчвайки се в тъмнина. Тя ставаше техен приятел и водач, за някои — единствената безусловна личност, която са познавали някога. За някои тя беше като Господ.

Изглеждаше невъзможно някоя от тях да й желае злото. И все пак, ако е пропуснала сигналните признаци за предстоящо насилие, би могло да има други скрити тайни, дълбоко скътани и неоткрити, които чакат да я изненадат.

Не.

Сигурно е съвпадение, някаква случайност. Може би Луиз, пациентка през последните две години, която все още се хващаше понякога с напълно непознати, като по този начин се самонаказваше за някаква несъществуваща вина, пресъздавайки наново събитията от детството си, когато родителите й превърнали единственото си дете в улична отрепка в Бейкърсфийлд. Ако не е Луиз, тогава трябва да е някой друг. Някой от представителите на един от десетките фармацевтични концерни, които всеки месец посещаваха офиса й, опитвайки се да пробутат най-новите си настойки с вълшебни качества.

Чисто съвпадение.

Тя заключи колата си по навик, вдигна вечерния вестник от стъпалата и си влезе в къщата. Беше решила да не се остави на натрапчивите въпроси да я преследват и да развалят вечерта й, както бе станало със следобеда й.

Канеше се да прослуша телефонния секретар за евентуални обаждания, когато бе изненадана от някакъв звук от движение зад гърба й Преди да бе имала възможност да се обърне, шушнещият звук стана звук.

— Радвам се, че си вкъщи.

Стръвницата знае, че за да може да издебне и да убие, трябва да умее да чака плячката си. Тя не се бои от чакането и не се ядосва; то е просто част от живота. От опит тя се е научила да се възползва от периодите на тишина, за да подрежда мислите си и да се успокоява.

Очакването на дивеча всеки път е различно. Когато е на лов за шопари, тя се показва, жива стръв, и чака онзи, който отговаря на нуждите й да дойде и да захапе примамката.

Днес дивечът е различен.

Преди да се довери на някого, което може да се случи изключително рядко, Стръвницата трябва да си е осигурила някакво преимущество. Някакъв начин за връщане на удара, ако в крайна сметка се окаже предадена. Тъй като адресът на лекарката е тайна — или се предполага да бъде така — на Стръвницата й се бе наложило да се покаже на дневна светлина неведнъж, но рискът си струва и тя е успяла да придобие нови умения.

Тя знае, например, че изкуството да проследиш някого с кола из центъра на града е изнурителна работа, а не просто упражнение, както го представят в игралните филми по телевизията. Преследвачът трябва да се държи на разстояние като същевременно не изпуска обекта, да е постоянно нащрек за еднопосочни улици и сменящите се пътни сигнали, за улички с разрешен само десен завой и за шофьори, които напират да се бутат ту напред, ту назад в движението като състезатели на детска площадка за картинг. Преследваният може да забрави да сигнализира, че завива или да спре внезапно някъде, където преследвачът няма място да паркира. Една чупка в първата пряка, едно забавяне от автобусите или от товарни камиони и си го изпуснал.

Като се има предвид всичко това, Стръвницата съзнава, че има късмет, щом е успяла да открие жилището на доктор Сара при втория опит. Това би могло да й отнеме седмици време, но сега тя е готова. Никакво губене на време и усилия в последните мигове на лова.

Нейната първа реакция на телевизионното предаване е импулс за отмъщение. Толкова просто нещо би било да посети доктор Сара в дома й и да даде урок на тази лъжлива кучка.

Просто, но не носещо удовлетворение, в крайна сметка.

Тя има в ума си един по-добър план, за да накара лекарката да си плати за нещастните забележки и в същото време да осъществи една по-висша цел. Вместо да обезсмисля всичките й усилия, доктор Сара има възможност да даде свой собствен принос.

Както казват гангстерите от филмите, това е предложение, което тя няма да откаже.

Отначало приготовлението, а после самата Съдба или слепият късмет поднасят на Стръвницата любовника на доктор Сара. Планирайки действията си, преговаряйки ги в движение, Стръвницата разбира, че той ще бъде една чудесна добавка към лова.

Всяко нещо идва на мястото си, докато тя се подготвя.

Изборът на подходящ шопар е първата стъпка, оставяйки доказателство, което да насочи следователите по дирите на лекарката. Стръвницата знае, че полицията има начин ефикасно и без отлагане да проследи някой, стига да се знае самоличността му. Откриването на нейната последна жертва ще означава посещение от страна на представителите на закона преди да е изтекъл деня.

А после?

Невероятно е доктор Сара да бъде обвинена в нещо още сега. Визитната картичка е едно нещо, но тя не може да обоснове цяло дело. Полицията няма да открие никакви следи от доктор Сара в стаята на убийството; техните свидетели ще хъмкат и ще мънкат, без да предоставят някакъв определен отговор. Това няма да е достатъчно на властите, за да внесат делото в съда.

Но те ще наблюдават и ще чакат, доволни от перспективата за наличието на един заподозрян в безнадеждното им следствие. Убедени, че плячката им ще се пръсне от напрежение и ще се издаде след време.

Стръвницата възнамерява да им помогне с всичко, с каквото може.

Неотдавна й хрумва мисълта, че тя е започнала да гледа на лова като нещо дадено, правейки едно и също нещо всеки път, без да стигне доникъде. Време е да направи промяна, да се прехвърли на по-нови ловни територии, но преди това трябва да отклони хрътките от себе си.

Една относително проста задача, като се обмислят възможностите.

И любовникът-шопар на доктор Сара ще бъде от помощ. Бучнат върху тортата, за гарнитура.

Тя познава богатите квартали и съзнава, че един непознат, който се размотава из Бел Еър, бързо ще привлече вниманието към себе си. Също така тя знае, че богатите хора обичат отпуските си, пролетните празници, излетите през уикенда. Нужни са й само петнадесет минути, за да си избере една къща, в която няма никой и да остави колата си паркирана в автомобилната алея, скрита от очите на съседите зад двуметров жив плет и дървета с надвиснали широки корони.

Следва кратка разходка до къщата на доктор Сара, без никой да я види по пътя. В алеята няма паркирана кола; никой не отговаря, когато натиска звънеца. Пропуск, може би, но тя има време да почака.

Стръвницата няма опит в отварянето на брави; вместо това тя намира един от прозорците на спалнята, счупва стъклото и промушва едната си ръка да превърти дръжката отвътре. Това е гостна. Тука няма нищо на лекарката, никакви лични вещи, които да обозначат територията като лично нейна.

Стаята е чиста, добре поддържана, но неутрална. Рядко използвана.

Близко до ума е, че шопарът няма да спи тук, когато идва да обслужва доктор Сара и Стръвницата се замисля дали плячката й има някакви почтени приятели. Такива, които обичат една жена заради самата нея, а не заради цепката между краката й.

Това, че лекарката е самотна жена като самата нея само прави пълното й предателство още по-отвратително. Човек, който живее сам и познава страданието би трябвало да разбира.

Тя използва времето си, за да разгледа къщата, една безмълвна сянка, която преминава от стая в стая. В спалнята на доктор Сара тя внимателно разглежда бижутата и надниква в един вграден килер, отбелязвайки разнообразие от модни линии. Лекарката е различна, когато е на работа, скривайки истинското си лице от онези, които всеки ден идват със своите проблеми в кабинета й. Това е забавно за Стръвницата, която разбира, че независимо от всичко, двете никога не са се срещали истински до днес.

След като се уверява, че къщата е празна и никой не се готви да я изненада, тя се връща обратно в спалнята на доктор Сара, съблича се и прекарва около половин час, избирайки си подходяща маскировка. Това, че стои гола в личното селение на лекарката, я възбужда, но сега тя няма време да призове Татко или да се облекчи с ръка. Вместо това, тя извлича удоволствие от дрехите, които си избира, от начина, по който усеща допира на всяко нещо върху кожата си.

Размерът не е точно като нейния, но е доста близък. Случаен наблюдател не би забелязал това, а тя разчита, че властите ще се хванат с очевидни заключения, когато разполагат с тях.

Плитките мозъци са най-удобни за нейните цели.

Когато свършва с обличането и гримира лицето си, тя се изляга на широкото легло. Не се бои, че може да задреме, тъй като възбудата я държи нащрек, но тя може да се отдели от усещанията на собственото си тяло, реейки се, гледайки отгоре себе си, къщата, враговете си.

Няма никакво значение как се опитват да я открият сега.

Тя ги е унищожила всички, до един, а те дори още не знаят това.

Стръвницата чува някаква кола отвън и вече е станала на крака, преди да чуе ключалката. Входната врата се отваря, затваря се. Стъпки в дневната.

Лекарката е обърната с гръб, весело нехаеща за близостта на своята смърт. Тя не усеща, че Стръвницата я наблюдава, вцепенява се едва при звука на познатия глас.

— Радвам се, че се прибрахте.

* * *

Всъщност, материалите от медицинското заключение за смъртта на Роналд Мийс не допринесоха с нищо за успокоението на ума на Флин. Времето на настъпването на смъртта беше посочено приблизително, вероятно между 1 и 2 часа през нощта. Той беше готов да се обзаложи, че Сара беше готова за сън, когато той я беше оставил, почти в единадесет и половина, но възможно бе тя да се е облякла и да е стигнала с колата в хотела навреме, за да си избере жертва. По дяволите!

Сега трябваше да се върне назад и да проследи местонахождението и действията на Сара по време на извършването на останалите убийства, внимателно сравнявайки всичко, Флин все още отказваше да приеме становището за нейната вина, но доказването на невинността изискваше същия процес на разследване стъпка по стъпка. Ако той можеше да открие един случай, в който Сара да е определено вън от подозрение, тънката паяжина на косвеното доказателство при Патън щеше да се разпадне на части.

Пътуването от Уестуд обратно до апартамента, му отне на Флин половин час. Беше се отбил да обядва у Танър, след като се бе ровил из последните материали за Касапката, категорично бе решен да спаси останките от съботата си. Копнееше да поговори със Сара, но тя имаше нужда от малко време, за да поохлади гнева си. Ще изчака до понеделник и ако тя все още отказва да разговаря с него, би могъл да настоява, възползвайки се от формалните възможности на служебното си положение.

Докато наблюдаваше дуелът на Сара с Кротър и как тя парираше неговите въпроси, на Флин му се искаше да можеше някак да се изправи в нейна защита и да сложи край на мрачната процедура. Беше уловил косите й погледи и бе видял гневния упрек в очите й, но не можеше с нищо да й помогне. Нейният гняв беше предсказуем, това беше най-малкото, което можеше да очаква предвид обстоятелствата.

И все пак, да можеше само да поговори със Сара, да я накара да разбере, Флин знаеше, че тя щеше да му съдейства за изясняване на странното съвпадение.

Тя нямаше никакъв избор.

У дома му, примигващата зелена светлината на телефонния секретар му каза, че има получено телефонно послание. Гласът на Сара изглеждаше незначителен и далечен, идвайки от пластмасовата кутия.

„Имам нужда да те видя, Джо. Моля те, обади ми се. Важно е.“

Флин пусна отново посланието, затвори очи, изучавайки гласа й. Вълнение… или е нещо друго? Телефонният секретар можеше да посочи датата и часа на всички записани обаждания, но Флин по навик пренебрегваше излишните подробности и нямаше никаква ясна представа кога се е получило посланието. При положение, че Сара е потеглила направо за вкъщи, би трябвало да се е обадила през последния един час. Ако й се обади сега, веднага…

Телефонът иззвъня два пъти, преди тя да отговори и той едва разпозна гласа й Отначало не можа да разбере дали тя шепне или имаше някакво смущение по линията.

— Ало?

— Получих посланието ти, Сара. Слушай…

— Джо — прекъсна го тя. — Трябва да те видя. Имаш ли някакво време още сега?

Един малък алармен звънец се задейства някъде дълбоко в ума на Джоузеф.

— Случило ли се е нещо? — попита той.

— Трябва да разговаряме.

— Съгласен съм. Надявам се, че разбираш…

— Не по телефона. Моля те, бързай, Джо.

— Сигурна ли си?

— Доскоро, Джо.

Линията замлъкна, Флин слуша известно време свободния сигнал, после остави слушалката и се намръщи. Беше гласът на Сара, готов бе да се обзаложи срещу живота си за това, но в същото време беше различен. Променен, сякаш от стрес или от болест. Той неочаквано си спомни за гласовете, които могат да се чуят на записани върху лента телефонни обаждания на номер 911 и на горещите линии за предотвратяване на самоубийства, напрегнати до крайност.

Тя беше сърдита, когато се разделиха, дори бясна, но сега беше различна. Онова, което той чу и почувства в гласа на Сара сега, повече приличаше на страх.

Флин взе в шепа ключовете от колата си и бе наполовина път до вратата, когато се поколеба, върна се обратно и сграбчи отново телефона. Една малка застраховка за живот никога не е излишна.

Ръката му не трепна, когато вдигна слушалката и започна да избира някакъв номер по памет.