Майкъл Нютън
Черна дантела (5)

4

В просторния си дрешник, на една полица в самото дъно на помещението, Стръвницата държи една редица от седем безлики пластмасови глави, всяка от които е покрита с перука в разнообразни стилове и цветове. Тя е извърнала пластмасовите глави така, че те да гледат към стената на килера, като по този начин има възможност да ги вижда отзад.

Харесва й това, че те не могат да я видят, когато се насочва към тях. Фактът, че те до една са без лице, лишени от очи, с които да виждат и от уста, с която биха могли да нададат предупредителен вик е без значение за нейното въображение.

Перуките са подредени по цвят от ляво на дясно, като се започне от най-бледо русо и се стигне до катранено черно, с червено точно по средата. Като разделителен знак. Прическите са различни по стил, дълги и къси, така че да отговарят на различните й настроения.

Тази вечер е избрала рижа перука, която не й върви особено. Дълги къдри обрамчват лицето й и се разпиляват по раменете й, галейки голата й кожа.

Застанала е пред любимото си голямо огледало. То отразява в цял ръст и възможно най-подробно стройното й тяло, вдъхвайки й увереността, че може да не слага сутиен, ако реши да представи на свинчетата едно малко шоу. Срамните й косми са подстригани и избръснати изрядно, образувайки мек, тъмнокафяв триъгълник върху алабастровата й плът.

Стръвницата е нощна птица. Когато е принудена да напусне дома си през деня, тя носи блузи с дълъг ръкав, поли с дължина до прасците или панталони, за да се пази от слънцето. Тя никога, при никакви обстоятелства не излиза от къщи денем без тъмни очила, които да предпазват очите й. Слънцето е безпощадно. Всичко, до което се докосва то, става кафяво и повяхва с течение на времето. Тайната на оцеляването — във всеки случай, една от тях е, доколкото е възможно да се избягва допира с небесното светило.

Освен това, работата е там, че мракът е прикритие на множество грехове.

Тя стои пред огромното огледало и се движи бавно в ритъма на музиката. Компакт-дискът с Ан и Нанси Уилсън гърми с всичка сила от стереоуредбата, изцеждайки до капка първичната жар и страст от мелодията. Стръвницата е безумно влюбена в изпълнителки на рок и черпи наслаждение от тяхното презрение или ридае без да се срамува, когато дават воля на яростта си срещу един свят, управляван от мръсни, вонящи мъже. Тя разбира техните победи и крушения в безкрайната им неравна борба да си намерят едно място, което да могат да нарекат свое собствено.

Що се отнася до нея, тя си е намерила едно местенце, което засега й е напълно достатъчно. Възможно е след време да реши да потърси промяна на обстановката, но за момента тя се чувства удовлетворена.

Или почти.

Стръвта я прави неспокойна в нощ като тази. Тя никога не знае с точност кога нуждата ще я пришпори, но усеща приближаването й, прииждащо като неуловима, предхождаща оргазма вълна, която изпълва слабините й, преди да се разлее и да възпламени нервите й, подтиквайки я към действия, за които се е осмелявала да мисли само във въображението си.

Тази стръв е относително ново явление, логично продължение на сдържаната ярост, която тя е подхранвала от най-ранната си съзнателна памет. Години наред тя е вярвала, че болката и гневът са нещо самоцелно, една тайна, която тя трябва да държи вътре в себе си наред с останалите, скрита на сигурно място в тъмното. На нея все още й е интересно да съзнава, че може да действа, да отмъсти за себе си на шопарите, които са превърнали живота й на земята в ад, но с всяка нова жертва увереността й става все по-голяма.

Сега тя е Стръвницата, като животът на безпомощната жертва е останал в миналото й. Тя вярва, че може да дойде време, когато мъчителните спомени ще бъдат отнесени в поток от кръв, изличени от паметта й, сякаш никога не ги е имало. Може би.

А междувременно, това, което върши, й харесва.

Самият акт да търси отмъщение й стига.

Засега спомените все още я спохождат, но тя ги отпъжда настрана.

Ловът измества всичко друго и трябва да се направят приготовления.

Тя се е изкъпала вече. Тялото й е напарфюмирано и напудрено, гладко и бяло. Без каквато и да е следа от някакъв загар, слава богу. Тя притежава класическата бледност на девственица на Ботичели, но бялата фасада на невинността свършва тук — до кожата.

Очите й, които се оглеждат в огледалото, разказват друга история. Ако се наведе и приближи достатъчно, и надникне отвъд кестеновите си ириси, вътре в себе си, тя долавя смътни очертания на сенки. Силуети, които идват и си отиват, неканени, блуждаещи из лабиринта от сенки вътре в черепа й.

Някои от тези силуети имат лица, натрапчиво познати, но те изчезват, щом премигне с очи.

Може би някоя друга нощ, когато има време да си спомня.

Сега ловът изисква цялото й внимание.

Досега тя не е излизала да търси плячка с рижата перука. Изборът й предопределя грима и до известна степен дрехите, които ще трябва да облече. Образът, който тя ще представлява, трябва да е изрядно точен. Достатъчно предизвикателен, за да подмами избрания от нея шопар; достатъчно резервиран, за да не би животните да се помъкнат на глутници подире й. Най-напред — гримът.

Тя сяда пред друго огледало, с куп тубички, бурканчета и шишенца, разпръснати пред нея. Нежно кадифе топло гали голите й бедра и задните й части. Не й е нужен силен грим. От опит знае, че шопарите съсредоточават вниманието си към циците и задника, когато преценяват потенциалния обект за завоюване. Едно привлекателно лице може да се запомни, но неуловими, повърхностни промени са достатъчни, за да блокират деликатната машина на разпознаването. Достатъчно е да смениш оттенъка на червилото, да прибавиш малко повече руж, евентуално една бенка за акцент и е сравнително просто да объркаш един мъж.

Земните тонове подхождат на настроението й тази вечер. Тя отделя четвърт час за лицето си и когато свършва е доволна от резултата. Усмихвайки се насреща си с малките си бели зъбки, тя си представя, че това са лъскавите, остри зъби на животно. Котка, излязла на лов, която е готова да разкъса плячката си и да се наслади на предсмъртните й страдания.

Приключила с прическата и с грима си, облеклото й се налага от самосебе си. Тази вечер няма да слага никакво бельо, освен колан за жартиери с воланчета, за да придържа чорапите й. Прозрачна бежова блузка, без каквито и да било джобчета, които да прикриват тъмните очертания на зърната й отдолу. Тя оставя горните две копчета разкопчани, предлагайки прозорче към шоуто.

Полата, която си избира е къса, от кафява кожа и няма нищо общо с дрехите, които тя носи през деня. Когато седне, краищата на чорапите й могат да се видят, а ако леко разтвори краката си, всеки мъж, който си направи труда да погледне, ще има ясен изглед на сенките, спотайващи се между краката й. Кожата прилепва по бедрата й, сякаш че е нейна собствена.

Възбудата я овлажнява. Тя се пресяга под кожената си пола, за да се погали с опитните връхчета на пръстите си. Предвкусване на нещо, което предстои.

Подбира чанта, която да отива на полата и обувките — тъмно-кафява. Вътре са парите й, комплекта за гримиране, ключовете и носните кърпички, плюс цигарите с филтър, които тя пуши само когато е на лов.

И ножът.

Той е почистен и наточен след последния лов, първо на брус и накрая върху кожен ремък. Острието е наточено така, че с него човек би могъл да се избръсне. Тя го е изпробвала на себе си, почиствайки със сигурна ръка очертанията на вълмата косми около венериния си хълм. Когато свършва, бликва капка кръв, която е солена на вкус.

Загасва лампите, проверява по два пъти бравите. С тъмнината са приятели, всеки мебел е поставен така, че да може да го намери — или да го избегне — и със затворени очи. Минавайки през тъмните стаи, тя усеща как стръвният глад я зове, все по-настойчив.

Тя заключва външната врата след себе си, обвитите й в найлон бедра приятно шепнат нещо помежду си, докато се придвижва по застланата с плочи алея към колата си. Разстоянието до мястото, което е избрала за лов тази вечер, не е голямо, но тя няма да отиде направо там.

Стръвницата знае, че трябва да остави фалшиви следи, в случай че я проследят.

Тя потегля по „Санта Моника“ към Холоуей, без да обръща внимание на шопарите, които среща по пътя си. Тя знае къде отива и планът й не търпи никакви отклонения, никакви промени в последния момент, които могат да провалят стратегията й.

Стръвният глад може да разкрие истинската й същност във всеки момент, но тя има достатъчно силна воля, за да планира предварително и да осъществява плановете си с решителността на пълководец на бойното поле.

Огромният, денонощен гараж за автомобили на „Ла Сиенега“, на една пряка от булевард „Сънсет“, през безкраен рояк от таксита, все още е място, което тя предпочита. Тя паркира на трето ниво, слага талона си на арматурното табло и токчетата й отекват на път към асансьора. Има предостатъчно време, така че няма защо да се тормози по стълбите.

На булевард „Сънсет“ Стръвницата се спира за миг, за да огледа движението, гъмжащо от шопари, плъпнали в безкрайно търсене на здрава, млада плът. Тя би могла да свърши работата си тук, да си подбере някой жертвен шопар от предлагания богат избор, но това би било отклонение от плана й, а и нито един от тях не отговаря точно на нуждите й.

Шопарът, който търси тя, трябва да е съвършен екземпляр. Приемането на някакъв скапан заместител, би представлявало заплаха за лова и би я оставило празна и неудовлетворена.

Второто такси, на което махва, спира да я вземе. Шофьорът е някакъв брадат индиец, чието теме и ушите му са скрити под тюрбан, а тъмните му очи се срещат с нейните в огледалото за обратно виждане. Той повтаря адреса и потегля към центъра на Холивуд, видимо очарован от неподвижната си поза и от носовите гласове, които се донасят от радиоприемника под арматурното табло.

Сметката й е шестнадесет долара и единадесет цента. Тя плаща на шофьора с двадесетдоларова банкнота, казва му да задържи рестото и веднага съжалява, когато той потегля, без дори да благодари.

Типично.

Тя знае, че независимо от националността им мъжете са, общо взето, еднакви. Някои демонстрират мъжествеността си по-нагло от други, но всички до един се отнасят към „по-слабия пол“ със зле прикрито презрение, което е комбинация от желание, подтиснато самочувствие и явен страх. Тя разбира омразата, която те изпитват към жените и неизброимите жестоки начини, по които се изразява тази омраза.

Сега колелото на съдбата се завърта обратно. Идва часът на суровото възмездие.

Разплата за отколешен дълг, ведно с лихвите.

Пусията е избрана предварително. Друг хотел — тя никога не повтаря два пъти мястото — с чисто нови възможности. С нови шопари, които се боричкат в нетърпението си да забият зурли в копанята. Сред всичките ще се намери един, който да отговаря напълно на нуждите й.

Стръвницата никога не се съмнява в себе си. Тя знае риска от премислянето на едно решение, от разхода на ценно време за излишно протакане. Веднъж избрала мястото за лов, тя знае, че нейната плячка е там. Трябва само малко да се потруди, за да я повали. Мисълта за провал, за това да се върне в тъмната си бърлога с празни ръце, никога не тормози съзнанието й.

Стръвницата си знае добре работата.

Никой от шопарите-противници няма достатъчно акъл в главата, за да я повали.

Вътре в бара тя за момент изпитва усещането, че вече е била тук. Интериорът е с морски мотиви, но висящите рибарски мрежи и морските звезди са без значение за Стръвницата. Зад тези повърхностни уловки тя съзира в наситената с дим и пот атмосфера, характерна за всички барове и нощни заведения, разтворените жадно ноздри.

Нови шопари — но всички те идват тук, за да търсят едно и също нещо, старо колкото света.

Тази вечер тя е решила да даде на един от тях повече, отколкото той се надява да получи.

Стръвницата се отправя с бавни стъпки към бара, давайки възможност на всеки шопар по пътя й да долови мириса на секс и да я проследи с алчен поглед. Малко от тях са тук с жени, но въпреки това я наблюдават. Тя усеща погледите им върху себе си, докато се покачва на едно от свободните столчета пред бара, придърпвайки нерешително кожената си мини-пола в знак на вяла скромност.

До нея, вляво, има още един свободен стол; вдясно, току до нея — стена, покрита с рибарска мрежа. През един стол, някакъв плешив шопар със спортно сако поглежда крадешком към нея. Отхвърля го веднага като лесна плячка и поради това недостоен да си губи времето с него.

Тя запалва цигара, всмуква дълбоко. Поръчва си джин с тоник, когато барманът се завърта край нея. Замисля се за миг дали превръзката на окото му е изкуствена добавка към декора наоколо или държи в ръцете си същински едноок шопар.

Няма значение. Тя преследва друг вид дивеч. Миризмата и отношението му й дават да разбере, че барманът почти със сигурност е хомосексуалист. Стръвницата се извръща от него, за да си потърси друго парче жертвено свинско.

Някакъв тип с каубойска външност, който изглежда съвсем нелепо в тази обстановка, си проправя път край бара и застава до нея, препречвайки широкия й изглед към помещението. Носи широкопола шапка с подвити краища и усмивката му вони от мъжествена самоувереност.

— Добър вечер, мадам. Имате ли нещо против да поседна?

Празният й поглед не му предлага капка надежда.

— Работата е там, че чакам някого.

— Човек трябва да е глупак, за да ви накара да чакате, ако нямате нищо против.

— Не мисля, че има значение какво имам против.

— Извинете, мадам?

— Очевидно съм на път да изпусна нещо — усмивката й е студена, остра като бръснач. — Имам предвид, че вие сте дар божи за жените, така ли е?

— Ама, чакайте за момент…

— Знам, че пропускам големия шанс в живота си, но ще го преживея, ясна ли съм? Защо не се поразтичаш и да си намериш някоя кобилка, която си пада по шпори?

Акцентът му на човек от Дивия Запад неочаквано изчезва, той промърморва едва чуто „Кучка!“ и отстъпва назад по посока на стола, който е оставил. И който е вече зает, естествено. Каубоят почервенява като домат, от периферията на шапката си до разкопчаната яка на каубойската си риза, и като се отдалечава от бара, изчезва от погледа й. Един повален.

Тя запалва нова цигара, всмуква дълбоко, отпива джин с тоник. В очакване на онзи, от когото има нужда.

— Добре го подредихте.

Вляво от нея на стола се е настанил някакъв четиридесет и пет — петдесетгодишен мъж. Облечен в скъп костюм, с безукорна прическа. Оголените му в усмивка зъби са облечени с коронки.

— Моля?

Той посочва с палец назад, по посока на изхода.

— Бяхте доста спокойна.

— Имам голям опит.

— Предполагам.

Неговите студени сиви очи я изследват от глава до пети, като се връщат към очертанията на зърната на гърдите й, ясно видими под тъканта на блузката й Стръвницата усеща как зърната й се втвърдяват; предусещане на плячката. Избраният от нея шопар се усмихва, погрешно приемайки нейната реакция за проява на желание.

— Не искам да си мислите, че правя това непрекъснато — казва той.

— Кое това?

— Да свалям жени по баровете.

— Това сваляне ли е?

Шопарът скръбно се усмихва.

— Мисля, че е така, тъй като сме съвършено непознати.

— Никой не е съвършен.

— Казвам се Айвън — той подава ръката си, която е здрава и суха.

— Джоана. Не сте тукашен.

— Личи ли си?

— Малко.

— Чух те да казваш на каубоя, че имаш среща с някого.

— И вече го срещнах.

Свинската му усмивка придобива малко повече увереност.

— Още едно питие?

— Защо не?

Едноокият донася новата поръчка, взема парите на Иван и намига със здравото си око, когато нейният шопар му казва, че може да задържи рестото. Стръвницата отдава дължимото на набелязаната от нея жертва за проявеното въображение при избора на име. Досега й се е случвало да чува все Боб, или Том или Джон, просто име, което и най-тъпият шопар не може да забрави.

— Предполагам, че живееш тук?

— В бара ли?

— Лос Анжелис.

Тя отпива от питието си, забавлявайки се с него.

— Тук съм родена и израснала. Доста трудно се намират такива като нас, за сведение. Кореняци.

— Е, приятно ми е, че се срещнахме.

— Насрещни кораби.

— Това не значи, че не можем да се забавляваме.

— Какво имаш предвид?

— Някое местенце, където можем да си вдигнем краката и да се опознаем.

— В библейския смисъл ли говориш?

Той се изчервява, повече от възбуда, отколкото от смущение.

— Изобщо не си губиш времето.

— Нямам особено много в излишък.

— Добре. Самият аз никога не съм си падал особено по празните приказки. При теб или при мен?

Стръвницата предчувства победата.

— Нека бъде при теб.